Пенсионерът бай Стойчо загуби син, дари 50 000 лв. за храм
Дарил е 10 000 лева и на фамилия с болно дете
Църковното настоятелство на строящия се храм “Св. Пантелеймон и Св. Седмочисленици ” в град Каспичан получи персонално подаяние от локален гражданин в размер на 50 000 лева Щедростта на Стойчо Стойчев не е афиширана от него, а стана известна от обществено оповестено благодарствено писмо към него от общината. “Това е най-голямото персонално подаяние, постъпвало по сметката за строеж на църквата. Много сме признателни. В днешните все по-материални времена един доблестен жест, като този, връща вярата, че добротата съществува ”, сподели пред “Труд ” кметът Милена Недева. “Възхитени сме от постъпката на този самоотвержен човек. Средствата му ще послужат за довеждане докрай на дълго строения храм ”, изясни юрист Ралица Тодорова, член на настоятелството.
Големият донор е прочут в дребния Каспичан като бай Стойчо. Пенсионер на 84 година с 404 лева пенсия и до скоро притежател на дребен завод за произвеждане на керамика. “Обикновен човек, междинен българин съм. Обичам хората и да съм измежду хората, желая да оставя нещо хубаво след себе си. Казвам ви, че парите не са значими, а какво ще направиш с тях. Никой не е взел нищо от този свят със себе си. Нито брачната половинка ми, нито синът ми, които починаха… ”, изяснява пенсионерът. Прави дарението за църквата тъкмо в памет на сина си Пламен Иванов/49 г./. Мъжът е най-дълго преживелият българин у нас с диагноза таласемия /заболяване на кръвта б.а./. Издъхнал от инсулт в ръцете на Стойчо на 18 февруари тази година.
“И какво като имах пари? Не можах да го спася! ”, ридае бащата. Приживе синът постоянно казвал, че в случай че стане нещо с него, желае баща му да продаде негово жилище във Варна и да направи подаяние за дълго строената черква в Каспичан. Преди дни Стойчо извършил желанието му и споделя, че ще бъде най-щастлив, когато види църквата приключена. Ако е нужно ще подари и още пари.
“Това е изцяло допустимо. Ще използваме средствата му за довършителни действия. В момента майстори работят по иконостаса на храма, зограф рисува иконите, краят на строителството се вижда ”, твърди юрист Тодорова. А бай Стойчо изяснява, че е християнин – като се взели със брачната половинка му се венчали в черква, след това духовник кръстил и двамата му сина.
Иначе от 8 август 1951 година не е спирал да се труди. Майстор е по керамично произвеждане. Първо бил моделист в някогашния цех “Китка ”-Нови пазар, след това се трудил 3 година в селското стопанство на Узбекистан и като се върнал у нас отново се захванал с порцелана. Изпратили го на специализация в Германия и го произвели в конструктор. Още през 1984 година направил своя компания по член 35, а през 1989 година станал и притежател на Едноличен търговец. Чак до тази пролет произвеждал керамични плочки за надгробни монументи, даже изнасял в Румъния и Македония. Тази пролет обаче, дарил трите си пещи на семейство в Кюстендил. Тежали му годините, а и краката не го държат, придвижва се с патерици.
По тази причина към този момент не може да кара и старичкото “Рено Меган ”. За него обаче то си е безусловно ново, въпреки че го вкарал втора употреба преди 17 година “Като не съм правил ралита с колата и като я подкрепям, нищо й няма ”, изяснява каспичанецът. Живее в двуетажна къща, на първия етаж е другият му наследник.
Вече мъчно се обслужва, по тази причина разчита на персонален помощник по обществена стратегия, зимата се топли на дърва. “Всичко ми е обикновено и задоволително. Не съм гладен за благосъстояния. За себе си съм направил, каквото съм желал, дано да остане нещо и след мен ”, акцентира отново пенсионерът. По думите му какво е нужно на индивида – една маса, нещо да поставил на нея и легло. Разсъждава, че всеки има една уста, гърло очи и уши. А на богатите споделя: “Алчността е най-лошият недостатък на този свят. Нищо, с изключение на един костюм, няма да отнесете със себе си ”. Това не е първото подаяние на каспичанеца. Преди време е спонсорирал лечебните заведения в Шумен и Варна, дарил 10 000 лева и на фамилия с болно дете.
Сега фантазията му е за едно околосветско странствуване, даже и 100 000 лева да коства, споменът ще си заслужава. Излизал е зад граница единствено по социализма, а в този момент се тюхка, че му се желае, а го стопират болните крайници. Затова от опит споделя, че “пари не се употребяват, употребява се животът и то в точния момент, а в него е значима човешката обич ”.
Икона на Божидар Димитров продадена на търг
Новостроящата се черква в Каспичан прилича по архитектура катедралата “Св. Александър Невски ”, споделя всеки, който я зърне. Скоро от кубетата й би трябвало да забият три камбани. Градежът започва 2004 година, а досега в нея са вложени над 320 000 лева Храмът е цели 530 кв.м. и локалните хора го градят мъчно, с изменчив триумф и спирания. Интензивно строителството се възражда през 2012 година, когато е осъществен нов водосвет.
Извикани са конструктори, имало концепция даже да се промени архитектурата, с цел да може църквата по-лесно да бъде приключена, напомня юрист Тодорова. Специалистите споделили, че е невероятно и каспичанци траяли. Всяка година се провеждат благотворителни концерти, доста са и персоналните дарения, а най-голямото досега е било 6 000 лева
Преди време партия ГЕРБ подкрепя градежа с 50 000 лева Благотворителна вечер набави м.г. 30 000 лева за иконостас на храма в Каспичан. Освен от великодушни дарения и ликвидация на куверти, пари постъпиха и от продажбата на три икони. За 700 лева се продаде “Свети Георги ”, предоставена от някогашната депутатка от ГЕРБ и член на настоятелството юрист Ралица Тодорова. Тя закупила иконата миналата година при друго наддаване за Голямата базилика в Плиска. Тогава ликът на светецът е бил дарен от шефа на НИМ проф. Божидар Димитров.
Църковното настоятелство на строящия се храм “Св. Пантелеймон и Св. Седмочисленици ” в град Каспичан получи персонално подаяние от локален гражданин в размер на 50 000 лева Щедростта на Стойчо Стойчев не е афиширана от него, а стана известна от обществено оповестено благодарствено писмо към него от общината. “Това е най-голямото персонално подаяние, постъпвало по сметката за строеж на църквата. Много сме признателни. В днешните все по-материални времена един доблестен жест, като този, връща вярата, че добротата съществува ”, сподели пред “Труд ” кметът Милена Недева. “Възхитени сме от постъпката на този самоотвержен човек. Средствата му ще послужат за довеждане докрай на дълго строения храм ”, изясни юрист Ралица Тодорова, член на настоятелството.
Големият донор е прочут в дребния Каспичан като бай Стойчо. Пенсионер на 84 година с 404 лева пенсия и до скоро притежател на дребен завод за произвеждане на керамика. “Обикновен човек, междинен българин съм. Обичам хората и да съм измежду хората, желая да оставя нещо хубаво след себе си. Казвам ви, че парите не са значими, а какво ще направиш с тях. Никой не е взел нищо от този свят със себе си. Нито брачната половинка ми, нито синът ми, които починаха… ”, изяснява пенсионерът. Прави дарението за църквата тъкмо в памет на сина си Пламен Иванов/49 г./. Мъжът е най-дълго преживелият българин у нас с диагноза таласемия /заболяване на кръвта б.а./. Издъхнал от инсулт в ръцете на Стойчо на 18 февруари тази година.
“И какво като имах пари? Не можах да го спася! ”, ридае бащата. Приживе синът постоянно казвал, че в случай че стане нещо с него, желае баща му да продаде негово жилище във Варна и да направи подаяние за дълго строената черква в Каспичан. Преди дни Стойчо извършил желанието му и споделя, че ще бъде най-щастлив, когато види църквата приключена. Ако е нужно ще подари и още пари.
“Това е изцяло допустимо. Ще използваме средствата му за довършителни действия. В момента майстори работят по иконостаса на храма, зограф рисува иконите, краят на строителството се вижда ”, твърди юрист Тодорова. А бай Стойчо изяснява, че е християнин – като се взели със брачната половинка му се венчали в черква, след това духовник кръстил и двамата му сина.
Иначе от 8 август 1951 година не е спирал да се труди. Майстор е по керамично произвеждане. Първо бил моделист в някогашния цех “Китка ”-Нови пазар, след това се трудил 3 година в селското стопанство на Узбекистан и като се върнал у нас отново се захванал с порцелана. Изпратили го на специализация в Германия и го произвели в конструктор. Още през 1984 година направил своя компания по член 35, а през 1989 година станал и притежател на Едноличен търговец. Чак до тази пролет произвеждал керамични плочки за надгробни монументи, даже изнасял в Румъния и Македония. Тази пролет обаче, дарил трите си пещи на семейство в Кюстендил. Тежали му годините, а и краката не го държат, придвижва се с патерици.
По тази причина към този момент не може да кара и старичкото “Рено Меган ”. За него обаче то си е безусловно ново, въпреки че го вкарал втора употреба преди 17 година “Като не съм правил ралита с колата и като я подкрепям, нищо й няма ”, изяснява каспичанецът. Живее в двуетажна къща, на първия етаж е другият му наследник.
Вече мъчно се обслужва, по тази причина разчита на персонален помощник по обществена стратегия, зимата се топли на дърва. “Всичко ми е обикновено и задоволително. Не съм гладен за благосъстояния. За себе си съм направил, каквото съм желал, дано да остане нещо и след мен ”, акцентира отново пенсионерът. По думите му какво е нужно на индивида – една маса, нещо да поставил на нея и легло. Разсъждава, че всеки има една уста, гърло очи и уши. А на богатите споделя: “Алчността е най-лошият недостатък на този свят. Нищо, с изключение на един костюм, няма да отнесете със себе си ”. Това не е първото подаяние на каспичанеца. Преди време е спонсорирал лечебните заведения в Шумен и Варна, дарил 10 000 лева и на фамилия с болно дете.
Сега фантазията му е за едно околосветско странствуване, даже и 100 000 лева да коства, споменът ще си заслужава. Излизал е зад граница единствено по социализма, а в този момент се тюхка, че му се желае, а го стопират болните крайници. Затова от опит споделя, че “пари не се употребяват, употребява се животът и то в точния момент, а в него е значима човешката обич ”.
Икона на Божидар Димитров продадена на търг
Новостроящата се черква в Каспичан прилича по архитектура катедралата “Св. Александър Невски ”, споделя всеки, който я зърне. Скоро от кубетата й би трябвало да забият три камбани. Градежът започва 2004 година, а досега в нея са вложени над 320 000 лева Храмът е цели 530 кв.м. и локалните хора го градят мъчно, с изменчив триумф и спирания. Интензивно строителството се възражда през 2012 година, когато е осъществен нов водосвет.
Извикани са конструктори, имало концепция даже да се промени архитектурата, с цел да може църквата по-лесно да бъде приключена, напомня юрист Тодорова. Специалистите споделили, че е невероятно и каспичанци траяли. Всяка година се провеждат благотворителни концерти, доста са и персоналните дарения, а най-голямото досега е било 6 000 лева
Преди време партия ГЕРБ подкрепя градежа с 50 000 лева Благотворителна вечер набави м.г. 30 000 лева за иконостас на храма в Каспичан. Освен от великодушни дарения и ликвидация на куверти, пари постъпиха и от продажбата на три икони. За 700 лева се продаде “Свети Георги ”, предоставена от някогашната депутатка от ГЕРБ и член на настоятелството юрист Ралица Тодорова. Тя закупила иконата миналата година при друго наддаване за Голямата базилика в Плиска. Тогава ликът на светецът е бил дарен от шефа на НИМ проф. Божидар Димитров.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ