Даниел Смилов е специалист по сравнително конституционно право, програмен директор

...
Даниел Смилов е специалист по сравнително конституционно право, програмен директор
Коментари Харесай

Защо САЩ се загрижиха за корупцията в България

Даниел Смилов е експерт по относително конституционно право, програмен шеф на Центъра за демократични тактики, гост-преподавател в Централноевропейския университет в Будапеща и доцент по доктрина на политиката в катедра " Политология " на СУ " Св. Климент Охридски ". Член е на групата специалисти по политическите партии на Организацията за сигурност и съдействие в Европа (ОССЕ). Анализът му е от " Дойче веле ".

Съединени американски щати постановиха на съдията от профилирания съд Андон Миталов възбрана да влиза на тяхна територия - поради " присъединяване в сериозна корупция ". Това е както тяхно суверенно право, по този начин и инструмент да насочат обръщение към свои сътрудници в интернационалните връзки. В случая посланието към нас е следното:

- България е значима за Съединени американски щати като член на НАТО и нейната тежест на южния фланг на тази организация нараства поради очевидните проблеми в прилежаща Турция;

- Корупцията продължава да бъде сериозен проблем в България. Толкова сериозен, че подрива доверието в страната. А в организации за взаимна сигурност доверието е от първостепенно значение;

- Дори органи, които сме нарекли " антикорупционни " - като профилирания съд, се оказват уязвими за корупционни практики;

- Службите ни са проспали информация, която е трябвало да засекат;

- Случаят " Миталов " е първият за страната ни, само че - изключително в случай че не се вземат ограничения - надали ще е последният.

Неприятните тематики, които Съединени американски щати ни припомниха

Мнозина несъмнено са си отдъхнали с облекчение, че оповестеният чиновник е на относително ниско равнище в йерархиите. Две версии бяха направени, с цел да смекчат конфуза. Първата, по-абсурдната, гласи, че за него дава отговор не ядрото на властта, а Лозан Панов в качеството си на ръководител на съдийския панел във Висш съдебен съвет. Тази шегичка на Иван Гешев е изключително иронична, тъй като тъкмо изборът му за основен прокурор показва, че Лозан Панов може да разчита на общо четирима души в органа-кадровик на правосъдната система. През последните години болшинството в този орган постоянно е било под контрола на триумвират сред ГЕРБ, Движение за права и свободи и прокуратурата. Или най-малко безрезервно, откровено и необяснимо е подкрепяло въпросния триумвират (дори в проблеми като " ЦУМ " -гейт).

Според втората версия, съдията от профилирания съд е вкаран в черния лист поради това, че е пуснал изтъкнат русофил да получи медал от Путин. Тук конят е зад каруцата. Причината за мярката на Съединени американски щати - по закон и съгласно държавния им секретар - е корупция, а не връзки с Русия. Казусът просто показва, че корупцията може да визира и области, които са свързани със сигурността на страната.

Дотук всичко е известно. Просто Съединени американски щати ни припомниха някои неприятни тематики. Но може би в този момент е най-подходящият миг да обсъдим още веднъж това, което вършим в битката против корупцията. Особено когато имаме " нов " деен състезател на този терен - основния прокурор.

Три парадокса

Ето три парадокса на антикорупционната ни политика, върху които си заслужава да се намерения:

1) В рамките на броени седмици след възкачването си на поста новият основен прокурор разви впечатляваща активност. Васил Божков към този момент е с обвинявания в тежки закононарушения (включително изнасилвания). И е в Дубай дружно с други видни преследвани и непреследвани представители на корупционната ни фауна. Във компаниите на Ковачки шетат прокурори. Разследват Нено Димов, шефове на комисията по хазарт и на други регулаторни органи. Президентът се приготвя за импийчмънт. Всеки ден гръмва бомба с някакъв почитан чиновник. Всичко това наподобява като сериозна смяна спрямо мандата на Сотир Цацаров. Но чисто логичен има единствено две благоприятни условия. Или сегашната интензивност на новия прокурор е просто реплика за основаване на положително усещане, или пък в предходния мандат е имало политически или някакъв различен тип чадър над избрани лица. В последна сметка нито Васил Божков, нито Нено Димов, нито президентът са правили нещо, за което не се е знаело преди три месеца или една година. Цялата информация за " злодеянията " им е била тогава тъкмо толкоз известна, колкото и в този момент. Та коя от двете версии е вярна: реплика (сега) или политически чадър (в предишния мандат)? Не може и двете по едно и също време да са правилни.

2) Българският антикорупционен модел страдаше от един кардинален недостатък: беше беззъб по отношение на ядрото на властта. Дори като бройки нямаше упрекнати настоящи министри, а единствено такива, които към този момент са паднали от власт и са от съдружни сътрудници на главните ръководещи от ГЕРБ и Движение за права и свободи. (ДПС, както се знае, официално не са във властта, само че съдържателно са в нея, заради което не желаят нови избори). Нено Димов е развяван като казус по отношение на този модел и може би таман заради това стои в ареста, до момента в който упрекнати в шпионаж се разхождат по студията. Парадоксът тук е, че новият основен прокурор извърши казус по отношение на настоящ министър, само че ядрото на властта отново си остана незасегнато. ГЕРБ леко се отърсиха от Димов, като го " пришиха " към Вътрешна македонска революционна организация и даже към Иван Костов. Иначе медийно-корпоративната инфраструктура на ядрото ГЕРБ-ДПС си стои непокътната - и процъфтява. А нейни " съперници " (като Васил Божков) страдат;

3) Създаваме все нови и нови антикорупционни органи, само че по-късно се оказва, че самите те са се корумпирали. ДАНС повлече неприятно крайник, когато неин консултант - Алексей Петров - след това се оказа упрекнат за управление на незаконна група. Накрая бе оневинен, само че фалстартът беше налице. След това Цветан Цветанов излезе напред като герой против корупцията, до момента в който самичък не стана обвинен за разнородни закононарушения (последващата история е дълга и без особена поука). Докато не стигнем до сегашната обстановка, в която се чудим дали сегашният основен прокурор имитира интензивност, или предният е раздавал (политически) чадъри. Случаят със арбитър Миталов може да бъде четен и в тази светлина. Парадоксът е явен: кой ще пази пазачите? Нови пазачи?

Пътят дотук

Трите парадокса на българския модел се породиха като акомодация на нашите ръководещи към европейския мониторинг. На първо място този мониторинг разчита на доброжелателност от страна на държавата-членка и съществено предпочитание да си реши казуса. Нашите ръководещи се научиха да играят ролята на доброжелателни. Второ, мониторингът третира Европейската комисия и държавите-членки като равнопоставени - нито една от страните не може да се постанова над другата. " Нашите " съумяха да завъртят равноправна търговия, чийто успех беше последният мониторингов отчет, от който излезе, че сме си решили корупционните проблеми. Вярно, договорката беше в края на мандата на Юнкер и по-късно беше ревизирана, а отпадането на мониторинга се отсрочи. Но впечатляващият вземане-даване подрони престижа на европейския мониторинг, тъй като сподели, че положителен отчет може да бъде " изтъргуван " и против поддръжка от съответната страна-членка по други цели на Европейска комисия. И най-после: нашите ръководещи научиха играта на непрестанна промяна на закони и институции: в случай че едни не работят, имаме и други.

Американският модел

Подходът на Съединени американски щати (който към този момент въпреки всичко е единствено заявка) наподобява ще е по-различен: вместо да залагат на договаряния и условия за институционални промени, с съответни проблеми те ще опитат да ни показват структурни проблеми, които имаме. Този модел обаче също има своите ограничавания и би трябвало да се ползва деликатно. Той е случаен и може да се употребява относително рядко: в случай че оповестението стане регулярна процедура или пък касае единствено нископоставени чиновници, то ще загуби значение. Освен това този инструмент би трябвало да е основан на сериозна действителна информация и на действителни пропуски на българските институции. Ако се окаже, че информацията е спекулативна, инструментът бързо би изгубил тежест и въздействие в обществото. И най-после: да се " търгува " антикорупционна поддръжка против геополитическо позициониране също би подронило силата и смисъла на американския метод.

Нашите сътрудници - и Европейски Съюз, и Съединени американски щати - са ни оказвали и ни оказват скъпа помощ в заздравяването на демократичните ни институции и правовата страна. Това обаче не са задания, които можем да им възложим напълно. Самата мисъл за нещо сходно издава сериозен проблем.

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР