Даниел Смилов е специалист по сравнително конституционно право, програмен директор

Даниел Смилов е експерт по относително конституционно право, програмен шеф на Центъра за демократични тактики, посетител учител в Централноевропейския университет в Будапеща и доцент по доктрина на политиката в катедра " Политология " на СУ " Св. Климент Охридски ". Член е на групата специалисти по политическите партии на Организацията за сигурност и съдействие в Европа (ОССЕ). Анализът му е от " Дойче веле ".

Да, логиката се загуби и май към този момент никой не си спомня за какво бе въведена държавна дотация за партиите, за какво по-късно тя бе анулирана и за какво неотдавна отново бе въстановена на равнища от 8 лв. за глас. В декемврийската мъгла се скъта и една друга иновация – от лятото партиите получиха право да се финансират безкрайно от компании. Това сякаш беше въведено като " отплата " за отнетата им дотация. Сега дотацията беше " върната ", само че компенсацията остана.

Хаотични придвижвания и неразбираеми цели

Тези безредни телодвижения на политическия промисъл дават на всички чудесна опция да се упражняват по тематиката за финансирането на партиите. Всякакви хрумвания се пускат в пространството, като единственото, което остава неразбираемо, е какво тъкмо се цели с тях.

Какво се целеше да вземем за пример със свиването на дотацията до 1 лев на глас:

– Да се санкционират партиите, тъй като не си правят работата: Това може да наподобява като благородна и общополезна цел, само че в действителност е просто наивно и даже неуместно желание. Като им се махне дотацията, партиите няма да бъдат " осъдени ", няма да останат на изсъхнало, а просто ще станат по-зависими от огромни корпоративни дарения;

– Да се извърши волята на народа от референдума на Слави : Този референдум не създаде наложителен резултат, тъй като не доближи нужния кворум. Той просто даде опция на Народното събрание да вземе решение по въпроса. Парламентът първо реши да не се съобрази с него, а години по-късно се оправда с резултата му. Така или другояче, референдумът не смъква от Народно събрание отговорността за решението за дотацията: Народното събрание е този, който има последната дума;

– Да сме като Германия: Да, само че с тази промяна не ставаме като Германия. Многократно беше обяснявано, че немските партии не получават едно евро на глас, а доста повече. Първо, те получават по близо евро на глас освен за парламентарни, а и за европейски избори. Второ, страната им дава малко под 50 цента за всяко евро, набрано от дребни частни дарения. Само по тези правила партиите получават над 5 лв. за глас. Трето, това е единствено дотацията на федерално равнище – в обособените провинции партиите получават спомагателна дотация. Четвърто, настрана партиите получават обилно финансиране от страната за своите политически фондации, което е сравнимо с това за партиите. Пето, дребните дарения на жители (до 3 500 евро) получават данъчни отстъпки: общата сума на тези отстъпки е към 100 милиона евро на година, които са също форма на държавна помощ. И най-после: партиите получават по време на акции свободен достъп до обществено лицензираните малките екрани, който е много по-широк от нашия. Ако сумираме всичко това, ще забележим, че немските партии получават много повече от 1 или даже 8 лв. на глас;

– Да оставят Българска социалистическа партия без пари за локалните избори: Да, това наподобява беше цел на промяната, само че след изборите тя стана неактуална. Проблемът е, че тази цел по принцип е нелегитимна;

– Да сме като Съединени американски щати, където партиите се финансират извънредно с частни дарения: Освен посредством Вазовото " Хаджи Иванчо, бъди американец ", никой не е защитавал съществено трансплантацията на американските правила у нас и не е поставял такава цел пред обществото. Въпреки това тя в един миг беше реализирана (макар при нас американският модел да е изопачен, само че това е обособена тема). Така или другояче, в Съединени американски щати има голям, плуралистичен пазар с голям брой разнообразни стопански субекти. В Съединени американски щати има и богата междинна класа с развита дарителска просвета: те са единствената огромна народна власт, в която десетки милиони жители дават пари за политически цели. За разлика от България, където има олигополни пазари и квази-монополи в медиите - и няма дарителска просвета на междинната класа. Ефектът от американския модел при нас е просто да ускори захвата на малцина предприемачи върху страната.

За смисъла на държавната дотация

На този декор решението на Народното събрание да върне дотацията на равнища от 8 лв. на глас наподобява положително. Но то ще е в действителност положително, в случай че задачата на тази дотация се дефинира и хората схванат за какво е нужна. Ако това се направи, ще стане ясно, че в тази област са нужни и спомагателни промени.

Та с каква цел се дава държавна дотация на партиите? Да изброим:

– Политически плурализъм и равнопоставеност: Партиите по принцип извършват основна роля в демократичната конкуренция и по тази причина част от активността им може да се финансира от страната. Субсидията обаче би трябвало да се дава по този начин, че да не бетонира избрани партии на власт – опозицията и дребни извънпарламентарни партии също би трябвало да имат право на достъп до нея. В Германия по-дребните партии получават малко повече на глас от огромните – това се прави за опазване на политическия плурализъм, защото дребните и огромните партии имат сходни оперативни разходи;

– Намаляване на натиска от страна на бизнеса върху партиите: Основна цел на дотацията е да сътвори известна самостоятелност на партиите от бизнеса. Когато разполагат със дотация, най-малко теоретично партиите могат да откажат подаяние и да удържат лична политика. Ако са изцяло подвластни от корпоративни дарения, автономността на партиите де факто изчезва.

Но кой да е размерът на дотацията? Още преди десетина години след неофициални диалози с партийни финансисти бе открито, че в изборна година партиите действително харчат по към 18-20 лв. на глас. В тези суми влизат парите от акциите и разноските за реклама и организационна активност отвън акция. Тези цифри са противоречиви и единствено ориентировъчни, само че все пак са по-близо до действителността от заложеното в докладите на партиите или законовите ограничавания. Ако дотацията покрива 50% от разноските, тя би трябвало да е 9-10 лв.. От тази позиция 8 лв. на глас може да подсигурява добър баланс сред държавно и частно финансиране на политическите партии. За да се обясни действителната картина, по тези въпроси би трябвало да се създадат повече изследвания. Но едно е ясно: парите за партиите по този начин или другояче ще стигнат до тях. Въпросът е по какъв метод и до кои партии. Държавната дотация дава опция парите да стигат до партиите по транспарантен, обективен и запазващ политическия плурализъм метод.

Така стигаме до въпроса би трябвало ли с изключение на дотация да има и частни корпоративни дарения. По принцип е добре да има баланс сред държавно и частно финансиране. Корпоративните дарения са възможни, само че е добре да има таван върху тях. Да, този таван мъчно се следи, тъй като свързани компании могат да бъдат употребявани, с цел да го заобиколят. Но въпреки всичко контролът не е неосъществим.

По-добре късно, в сравнение с в никакъв случай

На 3 декември експертната група на ОССЕ по политическите партии излезе със мнение по въпроса за редуцирането на дотацията за българските партии до 1 лев на глас и въвеждането на неограничени корпоративни дарения. В тази група влизат изтъкнати откриватели на партиите като проф. Ричард Катц, Фернандо Касал Бертоа, Марчин Валецки и други В мнението се насочва апел за преосмисляне на редукцията на дотацията и ограничение на корпоративното финансиране. И най-важното: предлага се сходни съществени промени да не се вършат на пожар и с неразбираеми цели, а след продължителна социална полемика.

Тази полемика стартира след промяната (на реформата). По-добре късно, в сравнение с в никакъв случай.