Дали има дискриманиця към инвалидите и социално слабите хора -

Дали има дискриманиця към инвалидите и обществено слабите хора - всеки може самичък да си отговори, въз основа на съществуващите данни в общественото пространство. Комисията за отбрана от дискриминация също, в случай че желае може да се произнесе по тези проблеми, тъй като нейното битие е обосновано с проблемите на тези българи. И е тъпо, че КЗД не обича да взе участие в обществени диалози по тези значими проблеми за едно болно общество, каквото е нашето. Така основава усещане за синекурна активност, без която изрично можем.

Темата за отношението на другите институции у нас към хората в неравностойно състояние, е доста дълга и обтекаема. Като във всяко не богато общество и у нас мъчно и непълноценно се работи в този значим за всеки човек бранш. Но тук съответно ми се желае да се спрем върху половинчатата работа на нашите институции във връзка на инвалидите и тяхната категоризация в ТЕЛК, от която зависи пенсията, с която тези ощетени от Бога и индивида близо 5000 души, поминуват. Ще си разреша да напомня думите на един от членовете на КЗД - Петър Кичашки, който наскоро разгласи обществено, че ТЕЛК-овете би трябвало да умрат, с цел да живеят инвалидите.

Какво се случи по време на пандемията след следващи нормативни кърпежи?

До 30 септември бе продължен срокът за годност на експертните решения на ТЕЛК и НЕЛК за установяване на трайно понижена продуктивност - тип и степен на увреждане. ОБАЧЕ - не е планувана пролонгация за решения, чийто период е изминал след 13 май. Така тези хора в неравностойно състояние са сложени в обстановка да получават непълната си пенсия, в случай че не се втурнат да обикалят болничните заведения, да висят по опашки и да се излагат на риск да се заразят с ковид, до момента в който си приготвят документите за пред ТЕЛК. Комисията към този момент ги успокоява, че ще им прегледа събраните летописи без да изисква тяхното наличие на място. И Слава Богу, тъй като огромна част от тези хора са изцяло неподвижни и превозването им до която и да е институция си е проблем за околните и болния.
Сегашната обстановка, в която са сложени инвалидите, ме подсеща за един доста противен случай от преди години, която пък лавинообразно поражда най-малко още един значим въпрос -

за какво е нужно потвърдено инвалидизиран човек всяка година да изготвя нови документи

за пред служителите и докторите в разните ведомства и комисии, които хрантутим? Нима чакат необратимо болните да оздравеят, неподвижните да проходят и така нататък?! Това е голям цинизъм и засегнатост.
Случаят, който ще опиша за илюстрация е обвързван с огромния български режисьор Крикор Азарян, чийто наследник приживе бе изцяло имобилен, в резултат на тежка болест. Всяка година обаче служителите от тогавашните военни отдели към регион Триадица в столицата принуждаваха огромния режисьор да води своето несретно дете на място в канцелариите, с цел да потвърждава...какво?! Това безсрамие се е запечатало вечно в мозъка ми. То демонстрира опитите да бъде унизяван един мнооого висок човек, гений, който постоянно ще се помни. Не си припомням обаче имената нито на тези служители, които бяха основали това ненормално нормативно условие, нито пък тези, които с ненаситност го прилагаха. Дано това в никакъв случай повече не се повтори! Дано и тези, които овластяваме най-сетне измислят по какъв начин да защитят инвалидите от дискриминация.