Защо българите вярват на всякакви безумия
Дали подправените вести са някакъв нов културен феномен, както постоянно се твърди?
Александър Кьосев: Заблуда с информация постоянно е имало, това е остаряло, колкото човечеството. Въпросът е за какво подправените вести са толкоз значими през днешния ден. Като културолог и културен историк аз на първо време проучвам изискванията, които ги вършат вероятни. Сърцевината на казуса е в съотношението сред информация и познание и в отношението към престижите. Ще стартира с това, че в никакъв случай до момента светът не е бил по този начин претрупван с информация...
С информация или с псевдоинформация?
Александър Кьосев: И едното, и другото. Всичко, което от кибернетична позиция се дефинира като " информация ". При това тази информация в никакъв случай преди не е била в подобен безреден тип. Нека забележим по какъв начин е било преди време. Онзи, който може да чете букварите, се добира до една информация. Онзи, който стига до по-сложни учебници - до друго равнище. После има енциклопедии, след това профилирани писания...
Да не забравяме и Библията.
Александър Кьосев: Да, несъмнено, свещените книги, които постоянно са определяли свода на знанието. Тоест, явно постоянно е имало структурираност на информацията и на хората и каналите, които я дават. Това нещо сега го няма и в интернет могат да се прочетат едно до друго Британската енциклопедия, всемирски злословия от обществените мрежи, плюс цялото предложение на електронните библиотеки със профилирана литература. Всичко това е в един кюп, там я няма скритата подчиненост на едно предходно познание.
Някой ще каже, че това е демократично.
Александър Кьосев: Да, то Е демократично, без подозрение. Просто ние живеем в епохата на бракоразвод сред Просвещение и народна власт. Когато поражда, модерната концепция за народна власт допуска просветени жители. Сега това не е явно. Сега демокрацията се е развела от императива, че човек би трябвало да се развива интелектуално. Но да се върна към безредната лавина от информация. Всъщност това са голям брой застъпващи се лавини, идващи отвред: от обичайни медии, от електронни медии, от обществени мрежи, от джука връзка. Та в следствие от тези лавини се изгубва разликата сред информация и познание.
А тя каква е?
Александър Кьосев: Тази разлика е доста елементарна. Информацията е познание в насипен тип, то е там някъде в склада. А знанието е тази информация, която е въведена интензивно в душата на индивида, в неговия разум и разумен разсъдък. Тоест, знанието е интериоризирана информация, до момента в който информацията просто стои там някъде - и когато ти би трябвало, ти отиваш и проверяваш. Казвам на моя наследник: " Сега пътуваме от Пловдив за Бургас. Кажи ми кои са градовете сред Пловдив и Бургас. " А той ми дава отговор: " Винаги мога да ревизира в интернет. " И с това се свършва. Изчезнало е прекарването на информацията, превръщането ѝ в персонална материя, познание.
Освен претрупаността с информация, Вие споменахте и днешното отношение към престижите...
Александър Кьосев: Да, това е популизмът, който най-общо казано може да бъде избран като съмнение към елитите и романтическо идеализиране на народа. В случая става дума за съмнение към тези елити, които са имали монопол върху знанието. Да, този монопол не е бил либерален и сегашната цифрова гражданска война го взривява.
А добре ли е въобще да има елити на познанието?
Александър Кьосев: Това е въпрос, по който постоянно ще има разногласия. Ще дам образец от региона на известната музика. Тя потегля от гаражи и изби, където някакви момчета вършат актуалния рок. Те имат необикновен гений, тези " Битълс ", " Ролинг Стоунс ", " Дъ Ху “ и прочие и създават нова музика, която скандализира техните татковци и майки, провокира същинска гражданска война. След това обаче в границите на известната музика се пораждат елити. Тоест, пораждат се свръх-музиканти като хората от " Крийм ", от " Лед Цепелин ", от прогресивния рок и прочие, които основават една извънредно софистицирана известна музика. Срещу тях обаче внезапно излиза революцията на пънка, която споделя: Долу елитите, назад към корените, ние си желаеме младежката, първична и разбираема, наша музика! С две думи: казусът сред елити и не-елити в никакъв случай няма да бъде решен.
А какво отношение има напрежението сред елити и не-елити към подправените вести?
Александър Кьосев: Елитите сега нямат престиж. Тези хора, които са отговаряли за знанието, за неговата верификация и разпространяване (например посредством учебниците), те и през днешния ден не престават да го вършат, само че внезапно е спаднало доверието в тях. За това има доста аргументи, не мога да ги проучвам тук. Но когато по малкия екран се появи специалист, който ти споделя нещо за Ковид-вируса, ти доста постоянно ще предпочетеш да слушаш своята съседка Пенка. Тя ще ти каже нещо устно и ти повече ще вярваш на нея, в сравнение с специалиста.
Класическото " всеки самичък си преценява ".
Александър Кьосев: Да, оттова следва класическото " всеки самичък си преценява ", което може да бъде наречено " демократически разпад на Просвещението ". Към това се прибавя последният фактор: капсулирането на балоните и на осведомителните общности, където вътре се култивира доверие и ти вярваш на своя " балон ", а не вярваш на никой различен. Да обобщя. Тези четири фактора - изобилието на информация, разликата сред познание и информация, недоверието към интелектуалните елити и капсулирането на балоните, са изискванията хората да имат вяра на всевъзможни безумия.
А по какъв начин е вярно да реагират хората, когато в тяхната ехокамера се появят 10 000 известия, че Кирил Петков е хванал Лена Бориславова за ръка в Министерски съвет?
Александър Кьосев: С такива нелепости аз няма по какъв начин да се оправя и не мога да дам отговор на този въпрос. Ще кажа единствено: Бъдете умни, бъдете интелигентни, бъдете сериозни и внимавайте. Ако се върнем крачка обратно: " всеки самичък си преценява " е нож с две остриета. От една страна то е симптом за демократизация на знанието, което е нещо доста хубаво. Демократизацията е нещо хубаво, само че може да има неприятни резултати.
Например?
Александър Кьосев: Например разпространението на лесни, кохерентни пояснения, казано иначе: на тайни теории. Какво е особено за тях? Те основават една извънредно ясна, обясняваща, разбираема, успокояваща и лекуваща от контузии картина на света. Тя има още едно доста значимо качество: тя е ТВОЯТА картина, ти проявяваш своя интелектуален суверенитет посредством нея. И хората могат да повярват във всичко, стига то да им дава възприятието за суверенитет.
Да вземем една от тези теории. Костадин Костадинов развиваше тезата, че има някакъв интернационален скрит план против българския генетичен материал. С това той активизира патриотични усеща у хората. Но за какво хората му имат вяра?
Александър Кьосев: Г-н Андреев, аз се пробвам да Ви опиша рамките на процеса, а Вие ме занимавате с (използваното тук съществително е заличено от редакцията в благозвучие с нормите на българското наказателно право - б. ред.). Хората имат вяра на такива неща, тъй като ненавиждат някого, а техният балон има постоянни отзиви по въпросите. В един спор в обществените мрежи аз изложих своите причини пред една жена, на което тя ми отговори: " Каквото и да кажете, аз знам кой сте и няма да ме убедите! ".
А тези патриотично настроени хора по какъв начин могат да стартират да чуват Вашите причини?
Александър Кьосев: Нека първо да забележим кои са тези патриотични " генетични българи ", които считат, че са в генна заплаха. Ето го общественият им профил: живеещи в дребни градове или в села, нормално възрастни, нормално едва образовани и нормално не пътували на никое място в течение на доста време. Тоест, това са едни изолирани, уплашени хора, които са измежду губещите от глобализацията и са ужасени от това, че светът е в хиляди пъти по-голям и по-сложен, в сравнение с те са можели да си показват. Те мечтаят за просто пояснение. На тези хора им се разиграва един националистически спектакъл. От патриотизма просто се извличат 5-6 признака - националното знаме, Ботев, Левски, 2-3 цитата от Вазов - и с това се свършва. Чрез тези знаци подправените патриоти нахъсват хората, че някой доста ги ненавижда, че българите са безконечни жертви и губещи в световното съревнование. Тоест, техният боязън и тяхната изолационистка контузия получават език, който им е прочут и техен - той се състои от стеснен кръг знаци, научени във втори клас.
Добре, само че в случай че човек се усеща родолюбец (каквото и да значи това) къде другаде да избяга?
Александър Кьосев: Лично аз съм последовател и считам да вземам участие в една гражданска самодейност по този въпрос: за цивилен национализъм. Чрез нея желаеме да измием родолюбието от труфя и да го върнем на същинските му, безмълвни притежатели - елементарните хора. Защото кои са патриотите? Казано на езика на Симеон Радев, това са " строителите на България " - тези, които работят, които си заплащат налозите, които демонстрират своята обич към родината на практика. Не с кухи знаци, не с театри, не с възторг и кич, а с нещо, от което в действителност има практическа изгода. И то се вижда кои са тези хора. Те са в страната и отвън нея, дейните българи. Аз не приказвам единствено за някакви интелектуални елити, тук става дума за всички тези, които имат обикновено, човешко ежедневно отношение към своята татковина и работят за нея, вършат нещо за нея и си заплащат налозите. Това са същинските патриоти съгласно мене. И те също се нуждаят от език, тъй като сега патриотизмът е узурпиран от този подправен кич. И ние би трябвало да си го върнем.
* проф. Александър Кьосев е културолог и културен историк. С него беседва Александър Андреев.
