Изследване: Молците и тяхното невероятно пътешествие в небето
Дълго време се смяташе, че мигриращите инсекти се движат най-вече накъдето духа вятърът. Но от ден на ден доказателства сочат, че те в действителност са отлични навигатори...
Мигриращите инсекти наброяват трилиони. Те са значима част от международните екосистеми, като оказват помощ за преместването на хранителни субстанции и прашец сред континентите - и постоянно изминават хиляди километри в този развой.
Дълго време се смяташе, че мигриращите инсекти се движат най-вече накъдето духа вятърът. Но от ден на ден доказателства сочат, че те в действителност са отлични навигатори и могат да избират удобни условия за предприемане на пътуванията си.
Един от нерешените въпроси за специалистите е по какъв начин те реагират на изменящите се условия напразно по време на пътуването.
В проучването, оповестено в Science, демонстрираме, че един от типовете мигриращи инсекти, ястребоглавият молец, може да поддържа изцяло права траектория на полета. Тези молци са в положение да поправят траекторията си, с цел да компенсират нестабилните условия напразно.
Миниатюрни предаватели
Голяма част от знанията ни за миграцията на насекомите идват от директни наблюдения.
Те включват наблюдения, осъществени благодарение на радар, или проучвания на популационните процеси, да вземем за пример посредством генетични способи или премерване на съотношенията на изотопи в тъканите (които могат да разкрият източниците на храна и вода на насекомите и да дават информация за това от кое място идват).
Поведението на обособените инсекти и пътищата, по които се движат по време на миграция, са относително сложни за проучване, най-много заради дребния им размер и огромния им брой. Но неотдавнашният прогрес в технологиите за следене оказа помощ за основаването на предаватели, които са задоволително дребни, с цел да бъдат пренасяни от по-големи инсекти.
Тези предаватели тежат по-малко от един грам и могат да бъдат прикрепени към обособени инсекти. Това ни разрешава да ги наблюдаваме непосредствено по време на миграцията им и да научим какво включва този развой.
Мигриращи молци
Нашето изследване се концентрира върху смъртоносния ястребов молец (Acherontia atropos) - мистериозен молец, който се среща в Европа и Африка. Видът е добре прочут с необикновената маркировка на гръдния панер, наподобяваща череп. Когато е смутен, той има навика да пищи и да мига с яркожълтото си коремче.
Молецът се храни с мед, който краде от кошерите на пчелите, като влиза в кошера и пробива питите със здравия си хобот (хранителната си тръба).
Макар да знаем, че този тип се среща в Европа, малко се знае за миграционното му държание и къде прекарва зимата.
Възрастните молци нормално се появяват в Европа напролет (май-юни), а идващото потомство възрастни потегля на път през есента (август-октомври) - евентуално по пътя към Средиземноморието или Северна Африка, а може би и на юг от Сахара.
Смята се, че типът не е в положение да зимува на север от Алпите, тъй че миграцията му евентуално е обусловена от ниските температури и съществуването на запаси.
Проследяване в тъмното
За задачите на нашето проучване проследихме 14 пеперуди в продължение на до четири часа всеки - задоволително дълъг интервал от време, с цел да се смята за миграционен полет.
Преди да ги пуснем на независимост, на всеки субект поставихме дребен радиопредавател с тегло под 0,3 g. Самолет Cessna с приемни антени летеше след тях, до момента в който мигрираха, като засичаше точното им местонахождение на всеки пет до 15 минути. Този способ ни даде задълбочена визия за държанието им по време на полет.
Радиопроследяването е сполучливо употребявано за проучване на миграцията на някои на ден летящи инсекти, като пеперудата монарх (Danaus plexippus) и зеленото водно конче (Anax junius). То обаче в никакъв случай не е било употребявано за нощни инсекти в дивата природа.
Всъщност нашите проучвания означават най-дългото разстояние, на което някое насекомо в миналото е било непрестанно проследявано в полеви условия.
Проследяване по пчелна линия
И по този начин, какво вършат молците по време на миграция? За наша изненада установихме, че те летят по доста верни пътища , като на процедура се стремят към задачата си. Някои от най-дългите трасета доближиха съвсем 90 км (56 мили) за интервал от четири часа.
Това е очарователно изобретение, защото сходни прави трасета са доста необикновени за мигриращите на дълги дистанции животни.
Молците също по този начин демонстрират разнообразни тактики за справяне с другите условия напразно. При удобни попътни ветрове (ветрове, които се движат в същата посока като тях) те летяха по посока напразно и се придвижваха към местоназначението си или леко изместваха посоката си, с цел да запазят надзор над траекторията си.
При неподходящи условия, като срещуположен вятър (идващ отпред) и непряк вятър (отстрани), молците летяха ниско над земята и непосредствено против насрещния вятър , като коригираха траекторията си, с цел да избегнат отклонение от курса. Те също по този начин усилиха скоростта си, с цел да запазят надзор.
Тази забележителна дарба да поддържат курса си даже при неподходящи условия демонстрира, че ястребоглавите пеперуди имат комплицирани компасни механизми.
Доказахме, че насекомите са способни да бъдат опитни навигатори, наедно с птицит е, и не са подвластни на капризите на ветровете, както смятахме до неотдавна. Това е значимо изобретение в науката за миграцията.
Въпреки това към момента има доста неща, които не знаем за това по какъв начин мигрират насекомите и къде отиват. Следващата стъпка ще бъде да разберем какви тъкмо механизми употребяват тези молци, с цел да останат на пътя си. Например, дали следват магнитното поле на Земята? Или може би разчитат в огромна степен на образни сигнали?
Колкото повече разбираме, толкоз по-близо ще бъдем до опцията да предсказваме явленията на миграцията на насекомите. А това би имало необятни последствия - от ръководството на застрашени типове и типове с изгоди за селското стопанство до по-добър надзор върху селскостопанските вредители.
Мигриращите инсекти наброяват трилиони. Те са значима част от международните екосистеми, като оказват помощ за преместването на хранителни субстанции и прашец сред континентите - и постоянно изминават хиляди километри в този развой.
Дълго време се смяташе, че мигриращите инсекти се движат най-вече накъдето духа вятърът. Но от ден на ден доказателства сочат, че те в действителност са отлични навигатори и могат да избират удобни условия за предприемане на пътуванията си.
Един от нерешените въпроси за специалистите е по какъв начин те реагират на изменящите се условия напразно по време на пътуването.
В проучването, оповестено в Science, демонстрираме, че един от типовете мигриращи инсекти, ястребоглавият молец, може да поддържа изцяло права траектория на полета. Тези молци са в положение да поправят траекторията си, с цел да компенсират нестабилните условия напразно.
Миниатюрни предаватели
Голяма част от знанията ни за миграцията на насекомите идват от директни наблюдения.
Те включват наблюдения, осъществени благодарение на радар, или проучвания на популационните процеси, да вземем за пример посредством генетични способи или премерване на съотношенията на изотопи в тъканите (които могат да разкрият източниците на храна и вода на насекомите и да дават информация за това от кое място идват).
Поведението на обособените инсекти и пътищата, по които се движат по време на миграция, са относително сложни за проучване, най-много заради дребния им размер и огромния им брой. Но неотдавнашният прогрес в технологиите за следене оказа помощ за основаването на предаватели, които са задоволително дребни, с цел да бъдат пренасяни от по-големи инсекти.
Тези предаватели тежат по-малко от един грам и могат да бъдат прикрепени към обособени инсекти. Това ни разрешава да ги наблюдаваме непосредствено по време на миграцията им и да научим какво включва този развой.
Мигриращи молци
Нашето изследване се концентрира върху смъртоносния ястребов молец (Acherontia atropos) - мистериозен молец, който се среща в Европа и Африка. Видът е добре прочут с необикновената маркировка на гръдния панер, наподобяваща череп. Когато е смутен, той има навика да пищи и да мига с яркожълтото си коремче.
Молецът се храни с мед, който краде от кошерите на пчелите, като влиза в кошера и пробива питите със здравия си хобот (хранителната си тръба).
Макар да знаем, че този тип се среща в Европа, малко се знае за миграционното му държание и къде прекарва зимата.
Възрастните молци нормално се появяват в Европа напролет (май-юни), а идващото потомство възрастни потегля на път през есента (август-октомври) - евентуално по пътя към Средиземноморието или Северна Африка, а може би и на юг от Сахара.
Смята се, че типът не е в положение да зимува на север от Алпите, тъй че миграцията му евентуално е обусловена от ниските температури и съществуването на запаси.
Проследяване в тъмното
За задачите на нашето проучване проследихме 14 пеперуди в продължение на до четири часа всеки - задоволително дълъг интервал от време, с цел да се смята за миграционен полет.
Преди да ги пуснем на независимост, на всеки субект поставихме дребен радиопредавател с тегло под 0,3 g. Самолет Cessna с приемни антени летеше след тях, до момента в който мигрираха, като засичаше точното им местонахождение на всеки пет до 15 минути. Този способ ни даде задълбочена визия за държанието им по време на полет.
Радиопроследяването е сполучливо употребявано за проучване на миграцията на някои на ден летящи инсекти, като пеперудата монарх (Danaus plexippus) и зеленото водно конче (Anax junius). То обаче в никакъв случай не е било употребявано за нощни инсекти в дивата природа.
Всъщност нашите проучвания означават най-дългото разстояние, на което някое насекомо в миналото е било непрестанно проследявано в полеви условия.
Проследяване по пчелна линия
И по този начин, какво вършат молците по време на миграция? За наша изненада установихме, че те летят по доста верни пътища , като на процедура се стремят към задачата си. Някои от най-дългите трасета доближиха съвсем 90 км (56 мили) за интервал от четири часа.
Това е очарователно изобретение, защото сходни прави трасета са доста необикновени за мигриращите на дълги дистанции животни.
Молците също по този начин демонстрират разнообразни тактики за справяне с другите условия напразно. При удобни попътни ветрове (ветрове, които се движат в същата посока като тях) те летяха по посока напразно и се придвижваха към местоназначението си или леко изместваха посоката си, с цел да запазят надзор над траекторията си.
При неподходящи условия, като срещуположен вятър (идващ отпред) и непряк вятър (отстрани), молците летяха ниско над земята и непосредствено против насрещния вятър , като коригираха траекторията си, с цел да избегнат отклонение от курса. Те също по този начин усилиха скоростта си, с цел да запазят надзор.
Тази забележителна дарба да поддържат курса си даже при неподходящи условия демонстрира, че ястребоглавите пеперуди имат комплицирани компасни механизми.
Доказахме, че насекомите са способни да бъдат опитни навигатори, наедно с птицит е, и не са подвластни на капризите на ветровете, както смятахме до неотдавна. Това е значимо изобретение в науката за миграцията.
Въпреки това към момента има доста неща, които не знаем за това по какъв начин мигрират насекомите и къде отиват. Следващата стъпка ще бъде да разберем какви тъкмо механизми употребяват тези молци, с цел да останат на пътя си. Например, дали следват магнитното поле на Земята? Или може би разчитат в огромна степен на образни сигнали?
Колкото повече разбираме, толкоз по-близо ще бъдем до опцията да предсказваме явленията на миграцията на насекомите. А това би имало необятни последствия - от ръководството на застрашени типове и типове с изгоди за селското стопанство до по-добър надзор върху селскостопанските вредители.
Източник: rozali.com
КОМЕНТАРИ