Джейкъб Шапиро: Единственото нещо, което може да спаси кюрдите
Дълго подготвяната инвазия на Турция на следената от кюрди сирийска територия, евфемистично наречена „ Мирна пролет “, стартира в сряда. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган сподели пред събралите се членове на Партията на справедливостта и развиването в Анкара в четвъртък, че до края на първия ден турските сили са умъртвили 109 „ терористи “.
В пушилката на сирийската революция Съединени американски щати поддържаха сирийските кюрдски милиции в битката против Ислямска страна (ИД) и режима на Асад. Турция, също съдружник на Съединени американски щати, заплашва да се бори против сирийските кюрди от 2014 година Намирайки се в съюз и с Турция, и със сирийските кюрди, Съединени американски щати бяха буфер сред тюх. Този буфер към този момент го няма.
Предсказанието
Кюрдските милиции не бяха първият избор на Вашингтон. Опитите на Съединени американски щати да обучат всемирски, сирийски арабски сили съперници на режима на Асад, да се борят от тяхно име костват стотици милиони долари, само че сътвориха единствено 5-50 бойци. Съединени американски щати бяха принудени да трансформират метода и да поддържат сирийските кюрдски милиции. Най-големите и най-могъщите от тях бяха Отредите за отбрана на популацията (ОЗН), които по-късно бяха наречени „ Сирийските демократични сили “ (СДС) с вярата да се понижи турската неприязън и да се стигне до приемането на новата бойна мощ на най-вече арабските територии, които тя стартира да превзема с въздушната поддръжка на Съединени американски щати.
Промяната на имиджа оказа помощ на последното, само че не успокои Турция ни минимум. В резултат на това в неделя президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп съобщи сирийските кюрди. За смут на мнозина от личното държавно управление на Тръмп, Белият дом пусна изказване в неделя, съгласно което Тръмп, след телефонен диалог с Ердоган, се е съгласил да изтегли американските сили от Сирия. На идващия ден представител на Министерството на защитата на Съединени американски щати настоя, че Съединени американски щати не утвърждават едностранното нахлуване на Турция, само че в този миг Турция не чуваше. Присъствието на американските сили в Северна Сирия беше единствената причина Турция да не нахлуе на следените от кюрдите сирийски територии преди тази седмица. Сега, откакто получи зелена светлина, Турция настъпи. Сирийските кюрди са стимулирани и опитни бойци, само че най-хубавото, което могат да се надяват да създадат против превъзхождащите ги турски елементи, е да създадат неизбежния прогрес на Турция допустимо най-бавен и на висока цена.
Освен в случай че кюрдите на Сирия не съумеят да си обезпечат забележителна външна поддръжка от различен настойник (най-вече в този момент), турското настъпление в Северна Сирия ще бъде траурен звън за Рожава, кюрдското име за територията на сирийските кюрди ръководи самостоятелно, откакто режимът на Асад изтегли своите военни от района през 2011-12 година, с цел да се бори с по-големи закани в Алепо, Дамаск и Идлиб.
В реалност обаче сирийските кюрди постоянно са били в извънредно внимателно състояние. Кюрдската територия в Североизточна Сирия има малко естествени защитни сили; това е низина, която от епохи е споделено пространство на номадски арабски и кюрдски племена. Това е и една от дребното елементи на сирийската територия, относително благословена с естествени запаси. През 50-те и 60-те години Североизточна Сирия отглежда повече от 20 % от сирийската пшеница и създава задоволително нефт, с цел да регистрира 25 % от сирийските държавни доходи от нефт. Сирийските кюрди, с други думи, живеят на земя, която е по едно и също време скъпа и беззащитна – подла композиция.
Сирийските кюрди знаят това по-добре от всички, заради което те участваха в ръководените от Съединени американски щати интервенции против ИД, което докара до повече от 11 000 кюрдски жертви. Мотивите на Съюз на демократичните сили да ангажира своите хора надали бяха алтруистични. Сирийските кюрди допуснаха, че в случай че създадат себе си незаменими за ползите на Съединени американски щати (описани от тогавашния министър на защитата Джим Матис като “унищожение и оскърбление ” на Ислямска държава), Съединени американски щати ще ги защитят, сходно на това както пазят Израел от 1973 година Сирийските кюрди също се пробват да развият по-силни връзки с Русия, въпреки и с малко изгода и даже предложиха да останат лоялни към режима на Асад, в случай че обещае да им даде автономност на север.
Проблемът е, че тактиката им зависеше от дейностите, ползите и прищявките на външните сили. Единственото, което би дало късмет на сирийските кюрди да защитят своите териториални придобивки, беше обединяването на кюрдските нации. Има почти 35 милиона кюрди, които живеят в Южна Турция, Северна Сирия и Ирак и Северозападен Иран – и в случай че обединят ресурсите си и употребяват всеки разполагаем за тях политически, стопански и боен инструмент, те биха могли да се стремят да обезпечат своята самостоятелност, при изискване, че те са в положение да обезпечат стратегически връзки с други сили в района като Саудитска Арабия, Израел, Русия, Съединени американски щати
Но на обединяването на кюрдските нации се гледа оптимистично от десетилетия, тъй като кюрдското национално схващане е съществено недоразвито. Всъщност „ кюрдски “ е малко неправилно. То не разказва толкоз доста единно, обществено сплотено национално население, колкото разнороден набор от племена и общности, които приказват разнообразни езици, почитат разнообразни богове и имат разнообразни политически идеали. Двата най-разпространени кюрдски езика – курманджи и сорани – са почти толкоз сходни, колкото и британският и немския.
По-нататъшното възпрепятстване на устрема към държавност е фактът, че кюрдските групировки постоянно се бият между тях. През 1994 година, единствено шест години след скандалното обгазяване и кръвопролитие от страна на режима на Саддам Хюсеин, двете съществени иракски кюрдски политически групи – Патриотичният съюз на Кюрдистан (ПСК) и Кюрдската демократична партия (КДП), които не престават да съществуват и до през днешния ден, водят революция, при която умират към 5000 души. Днес иракската конституция признава полуавтономния иракски Кюрдистан (регионалното държавно управление на Кюрдистан), а РПК има тесни връзки с Турция, главната икономическа мощ на нейната територия. Всъщност иракските кюрди постоянно оферират на Турция помощ в издирването на бойците на Кюрдската работническа партия (ПКК), които постоянно се крият в планинския терен на Северен Ирак.
ПКК е кюрдска сепаратистка и войнстваща формация, настояща в Южна Турция. Турското държавно управление и разнообразни други страни и интернационалните организации я класифицират като терористична група. Откакто Ислямска страна стартира да се постанова, Турция се пробва да убеди света, че тя и ПКК би трябвало да бъдат отстранени по едно и също време. Скоро откакто ОЗН се обрисуваха като забележителна мощ в Североизточна Сирия, Турция стартира да характеризира също и ОЗН като терористична група и оказва турска помощ в битката против контингента на Ислямска страна с разширение на борбата против ОЗН. Проблемът за Турция е, че никой отвън турска лудница не има вяра в тази агитация. Във всеки случай ОЗН с поддръжката на Съединени американски щати се оказа кадърен сътрудник във войната против Ислямска страна. Турция се пробва да подкопае връзките на ОЗН със Съединени американски щати, даже когато ОЗН се ангажираха напълно за успеха против халифата. С оповестеното отдръпване на Тръмп Анкара най-сетне съумя.
Между Анкара и Вашингтон
Интересите на Турция тук са ясно явни. Турция е застрашена от самостоятелна сирийска кюрдска страна, защото сирийските и турските кюрди са тясно свързани – надалеч повече от кюрдите на Турция и на Ирак. Турция се тормози, че интернационално приета, самостоятелна сирийска кюрдска страна може да узакони стремежите за самостоятелност на личните ѝ кюрди, които съставляват почти 15 % от популацията на Турция. Независима сирийска кюрдска страна може да бъде употребена от ПКК като леговище и може би даже база от интервенции против и в Турция. Ето за какво Турция, която отхвърли да ангажира доста войски за битка против Ислямска страна, е подготвена да разположи своите бойци, с цел да победи ОЗН. Турция може да управлява и манипулира сунитска фундаменталистка група доста по-лесно, в сравнение с групата на сирийските кюрди. Сирийските кюрди гледат на Турция през обектива на своите турски братовчеди, което е ядрото на истината в настояването на Турция, че ОЗН и ПKK са едно и също нещо, макар че не са.
В Анкара наподобява този споделен мироглед в този миг е равностоен на споделените интервенции. Именно този тип операция кара външните наблюдаващи да интерпретират държавното управление на Ердоган за битка със свободата на словото и публицистиката и снизхождението му към приятелския капитализъм като въведения към възхода на един тип турски фашизъм; не е огромно просветление, с цел да видите нашествието в Северна Сирия като предвестител на един тип въодушевена от Турция Lebensraum (необходимо витално пространство, асоциирано с Нацистка Германия-бел.ред.). Ако това звучи хиперболично, то е единствено малко по този начин..
Турция е изпълнена с вътрешни вътрешни проблеми, като връзката сред секуларизма и религията и издигането на нова, по-традиционна междинна класа от турската сърцевина, която измести централите на властта в Истанбул и крайбрежните региони. Тези въпроси се демонстрират като лоялност към водач, който с демократична поддръжка си обезпечи голямо разширени президентски правомощия; който се стреми да усили силата и ролята на страната във всички аспекти на турския живот; и който неотдавна реорганизира турската войска след несполучлив прелом. Сега Ердоган насочва своите подбрани офицери да правят нападателно военно навлизане на територията на прилежаща страна и употребява политическото прикритие, предоставено от Съединени американски щати, с цел да валидира държанието на Анкара задоволително, с цел да не бъде изправено пред съществени провокации на международната сцена.
Що се отнася до Съединените щати: Съществува законен и доста добър мотив, който може да бъде употребен за евакуиране на Съединени американски щати от Близкия изток и по-специално от Сирия. Съединени американски щати са изразходвали доста количество кръв и средства в района против малко реализирано в подмяна на това.
Увеличаването на енергийните запаси от възобновими източници на Съединените щати отразя последния действителен стратегически интерес в Близкия изток оттатък предотвратяването на появяването на враждебна районна хегемонистична мощ. Изтеглянето от Ира.к на някогашния президент Барак Обама сподели обаче „ по какъв начин ” отдръпването е от решаващо значение. Изглежда Съединени американски щати не са обезпечили никакви отстъпки от Турция, които биха създали хода стратегически логически – колкото и морално да е неудовлетворителен. Ако Съединени американски щати желаеха да разрешат на района да се задушава в личните си проблеми и да работи с друга страна (т.е. Русия), с цел да поддържа постоянен баланс на силите, това също може да бъде жизнеспособна тактика. Да оставят Саудитска Арабия, Израел и Египет да поемат сметката за поддръжка на сирийските кюрди може да работи. Подкрепата на сирийските кюрди – и насочването на помощта и парите към развиването на по-широка кюрдска национална еднаквост – също би била забавна тактика, като дълготрайната цел е буферна страна сред Турция и Иран.
Вместо това, Съединени американски щати се ангажират с тъкмо подобен тип ad hoc взимане на решения, което обезсилва тактиката. Съединени американски щати изоставиха сирийските кюрди, антагонизираха Турция, отвориха пространството на Ислямска страна да се появи още веднъж и сътвориха вакуум в силата, който или Турция, или Иран ще запълнят. Независимо дали в Близкия изток, в Източна Азия или в Европа, администрацията на Тръмп няма тактика, за която да приказва. Вместо това има прищявки на изменчив бизнесмен на недвижими парцели. Ето за какво сирийските кюрди в никакъв случай не са имали късмет.
Модел за кюрдите
Очевидният модел за сирийските кюрди (и за другите кюрдски групи в Близкия изток като цяло) е Израел. Разликата сред кюрдите и евреите е, че ционизмът – главната еврейска националистическа идеология, която е в основата на издигането на Израел – съществува съвсем един век преди Израел да разгласи независимостта си. Ционистите сътвориха съгласувани интернационалните организации, които бяха отдадени на реализирането на самостоятелна еврейска страна. Тези организации от своя страна купуват земя в региони, които желаят да управляват и предизвикват имиграцията в земята в Палестина. В последна сметка тези организации използваха както военна мощ, по този начин и безпорядъка измежду арабските страни, приведени в сходство с ционизма, с цел да обезпечат и защитят еврейска страна – без огромна поддръжка от външни сили, с изключение на руските оръжия на черния пазар. Израел става съдружник на Съединени американски щати през 1967 година по време на Студената война, с цел да задълбочи сигурността си; в никакъв случай не е зависел напълно от Съединени американски щати, тъй като знае, че поддръжката на настойник огромна мощ е ефимерна. Най-важното е, че макар изобилието от лични фракционни битки, евреите, които сътвориха Израел, преодоляха разликите си и дружно се бориха за една и съща цел.
Различните кюрдски групи от Близкия Изток в никакъв случай не са се доближили до постигането на подобен тип политическа изясненост и национално доближаване и до момента в който това е по този начин, те ще останат пешки на други. Междувременно, в случай че нахлуването на Турция в Северна Сирия е прекомерно брутално, то може несъзнателно да даде подтик за консолидирането на споделен кюрдски опит от гонене и кръвопролитие, което може да докара най-малко някои кюрдски групи по-близо една до друга. Подобни епизоди на проваляне и кръвопролитие от ръцете на другите към този момент не съумяват да приближат кюрдските групи задоволително близо – само че също по този начин приказваме за нации, които значително са били племенни чак до 20 век. Развитието на националното схващане лишава време.
Сирийските кюрди ще изгубят Роджава. Но дълготрайната жизненост на кюрдското обединяване и самостоятелност не зависи от това, което се случва в Рожава, а по-скоро от това дали кюрдите в района стартират да мислят за себе си като за единна нация. Единственото, което може да избави кюрдите, са те самите. В деня, в който го осъзнаят, картата на Близкия изток ще се промени фрапантно. Междувременно нещастието ще предшества изкуплението./БГНЕС
……………….
Джейкъб Шапиро, „ Геополитикал фючърс “
В пушилката на сирийската революция Съединени американски щати поддържаха сирийските кюрдски милиции в битката против Ислямска страна (ИД) и режима на Асад. Турция, също съдружник на Съединени американски щати, заплашва да се бори против сирийските кюрди от 2014 година Намирайки се в съюз и с Турция, и със сирийските кюрди, Съединени американски щати бяха буфер сред тюх. Този буфер към този момент го няма.
Предсказанието
Кюрдските милиции не бяха първият избор на Вашингтон. Опитите на Съединени американски щати да обучат всемирски, сирийски арабски сили съперници на режима на Асад, да се борят от тяхно име костват стотици милиони долари, само че сътвориха единствено 5-50 бойци. Съединени американски щати бяха принудени да трансформират метода и да поддържат сирийските кюрдски милиции. Най-големите и най-могъщите от тях бяха Отредите за отбрана на популацията (ОЗН), които по-късно бяха наречени „ Сирийските демократични сили “ (СДС) с вярата да се понижи турската неприязън и да се стигне до приемането на новата бойна мощ на най-вече арабските територии, които тя стартира да превзема с въздушната поддръжка на Съединени американски щати.
Промяната на имиджа оказа помощ на последното, само че не успокои Турция ни минимум. В резултат на това в неделя президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп съобщи сирийските кюрди. За смут на мнозина от личното държавно управление на Тръмп, Белият дом пусна изказване в неделя, съгласно което Тръмп, след телефонен диалог с Ердоган, се е съгласил да изтегли американските сили от Сирия. На идващия ден представител на Министерството на защитата на Съединени американски щати настоя, че Съединени американски щати не утвърждават едностранното нахлуване на Турция, само че в този миг Турция не чуваше. Присъствието на американските сили в Северна Сирия беше единствената причина Турция да не нахлуе на следените от кюрдите сирийски територии преди тази седмица. Сега, откакто получи зелена светлина, Турция настъпи. Сирийските кюрди са стимулирани и опитни бойци, само че най-хубавото, което могат да се надяват да създадат против превъзхождащите ги турски елементи, е да създадат неизбежния прогрес на Турция допустимо най-бавен и на висока цена.
Освен в случай че кюрдите на Сирия не съумеят да си обезпечат забележителна външна поддръжка от различен настойник (най-вече в този момент), турското настъпление в Северна Сирия ще бъде траурен звън за Рожава, кюрдското име за територията на сирийските кюрди ръководи самостоятелно, откакто режимът на Асад изтегли своите военни от района през 2011-12 година, с цел да се бори с по-големи закани в Алепо, Дамаск и Идлиб.
В реалност обаче сирийските кюрди постоянно са били в извънредно внимателно състояние. Кюрдската територия в Североизточна Сирия има малко естествени защитни сили; това е низина, която от епохи е споделено пространство на номадски арабски и кюрдски племена. Това е и една от дребното елементи на сирийската територия, относително благословена с естествени запаси. През 50-те и 60-те години Североизточна Сирия отглежда повече от 20 % от сирийската пшеница и създава задоволително нефт, с цел да регистрира 25 % от сирийските държавни доходи от нефт. Сирийските кюрди, с други думи, живеят на земя, която е по едно и също време скъпа и беззащитна – подла композиция.
Сирийските кюрди знаят това по-добре от всички, заради което те участваха в ръководените от Съединени американски щати интервенции против ИД, което докара до повече от 11 000 кюрдски жертви. Мотивите на Съюз на демократичните сили да ангажира своите хора надали бяха алтруистични. Сирийските кюрди допуснаха, че в случай че създадат себе си незаменими за ползите на Съединени американски щати (описани от тогавашния министър на защитата Джим Матис като “унищожение и оскърбление ” на Ислямска държава), Съединени американски щати ще ги защитят, сходно на това както пазят Израел от 1973 година Сирийските кюрди също се пробват да развият по-силни връзки с Русия, въпреки и с малко изгода и даже предложиха да останат лоялни към режима на Асад, в случай че обещае да им даде автономност на север.
Проблемът е, че тактиката им зависеше от дейностите, ползите и прищявките на външните сили. Единственото, което би дало късмет на сирийските кюрди да защитят своите териториални придобивки, беше обединяването на кюрдските нации. Има почти 35 милиона кюрди, които живеят в Южна Турция, Северна Сирия и Ирак и Северозападен Иран – и в случай че обединят ресурсите си и употребяват всеки разполагаем за тях политически, стопански и боен инструмент, те биха могли да се стремят да обезпечат своята самостоятелност, при изискване, че те са в положение да обезпечат стратегически връзки с други сили в района като Саудитска Арабия, Израел, Русия, Съединени американски щати
Но на обединяването на кюрдските нации се гледа оптимистично от десетилетия, тъй като кюрдското национално схващане е съществено недоразвито. Всъщност „ кюрдски “ е малко неправилно. То не разказва толкоз доста единно, обществено сплотено национално население, колкото разнороден набор от племена и общности, които приказват разнообразни езици, почитат разнообразни богове и имат разнообразни политически идеали. Двата най-разпространени кюрдски езика – курманджи и сорани – са почти толкоз сходни, колкото и британският и немския.
По-нататъшното възпрепятстване на устрема към държавност е фактът, че кюрдските групировки постоянно се бият между тях. През 1994 година, единствено шест години след скандалното обгазяване и кръвопролитие от страна на режима на Саддам Хюсеин, двете съществени иракски кюрдски политически групи – Патриотичният съюз на Кюрдистан (ПСК) и Кюрдската демократична партия (КДП), които не престават да съществуват и до през днешния ден, водят революция, при която умират към 5000 души. Днес иракската конституция признава полуавтономния иракски Кюрдистан (регионалното държавно управление на Кюрдистан), а РПК има тесни връзки с Турция, главната икономическа мощ на нейната територия. Всъщност иракските кюрди постоянно оферират на Турция помощ в издирването на бойците на Кюрдската работническа партия (ПКК), които постоянно се крият в планинския терен на Северен Ирак.
ПКК е кюрдска сепаратистка и войнстваща формация, настояща в Южна Турция. Турското държавно управление и разнообразни други страни и интернационалните организации я класифицират като терористична група. Откакто Ислямска страна стартира да се постанова, Турция се пробва да убеди света, че тя и ПКК би трябвало да бъдат отстранени по едно и също време. Скоро откакто ОЗН се обрисуваха като забележителна мощ в Североизточна Сирия, Турция стартира да характеризира също и ОЗН като терористична група и оказва турска помощ в битката против контингента на Ислямска страна с разширение на борбата против ОЗН. Проблемът за Турция е, че никой отвън турска лудница не има вяра в тази агитация. Във всеки случай ОЗН с поддръжката на Съединени американски щати се оказа кадърен сътрудник във войната против Ислямска страна. Турция се пробва да подкопае връзките на ОЗН със Съединени американски щати, даже когато ОЗН се ангажираха напълно за успеха против халифата. С оповестеното отдръпване на Тръмп Анкара най-сетне съумя.
Между Анкара и Вашингтон
Интересите на Турция тук са ясно явни. Турция е застрашена от самостоятелна сирийска кюрдска страна, защото сирийските и турските кюрди са тясно свързани – надалеч повече от кюрдите на Турция и на Ирак. Турция се тормози, че интернационално приета, самостоятелна сирийска кюрдска страна може да узакони стремежите за самостоятелност на личните ѝ кюрди, които съставляват почти 15 % от популацията на Турция. Независима сирийска кюрдска страна може да бъде употребена от ПКК като леговище и може би даже база от интервенции против и в Турция. Ето за какво Турция, която отхвърли да ангажира доста войски за битка против Ислямска страна, е подготвена да разположи своите бойци, с цел да победи ОЗН. Турция може да управлява и манипулира сунитска фундаменталистка група доста по-лесно, в сравнение с групата на сирийските кюрди. Сирийските кюрди гледат на Турция през обектива на своите турски братовчеди, което е ядрото на истината в настояването на Турция, че ОЗН и ПKK са едно и също нещо, макар че не са.
В Анкара наподобява този споделен мироглед в този миг е равностоен на споделените интервенции. Именно този тип операция кара външните наблюдаващи да интерпретират държавното управление на Ердоган за битка със свободата на словото и публицистиката и снизхождението му към приятелския капитализъм като въведения към възхода на един тип турски фашизъм; не е огромно просветление, с цел да видите нашествието в Северна Сирия като предвестител на един тип въодушевена от Турция Lebensraum (необходимо витално пространство, асоциирано с Нацистка Германия-бел.ред.). Ако това звучи хиперболично, то е единствено малко по този начин..
Турция е изпълнена с вътрешни вътрешни проблеми, като връзката сред секуларизма и религията и издигането на нова, по-традиционна междинна класа от турската сърцевина, която измести централите на властта в Истанбул и крайбрежните региони. Тези въпроси се демонстрират като лоялност към водач, който с демократична поддръжка си обезпечи голямо разширени президентски правомощия; който се стреми да усили силата и ролята на страната във всички аспекти на турския живот; и който неотдавна реорганизира турската войска след несполучлив прелом. Сега Ердоган насочва своите подбрани офицери да правят нападателно военно навлизане на територията на прилежаща страна и употребява политическото прикритие, предоставено от Съединени американски щати, с цел да валидира държанието на Анкара задоволително, с цел да не бъде изправено пред съществени провокации на международната сцена.
Що се отнася до Съединените щати: Съществува законен и доста добър мотив, който може да бъде употребен за евакуиране на Съединени американски щати от Близкия изток и по-специално от Сирия. Съединени американски щати са изразходвали доста количество кръв и средства в района против малко реализирано в подмяна на това.
Увеличаването на енергийните запаси от възобновими източници на Съединените щати отразя последния действителен стратегически интерес в Близкия изток оттатък предотвратяването на появяването на враждебна районна хегемонистична мощ. Изтеглянето от Ира.к на някогашния президент Барак Обама сподели обаче „ по какъв начин ” отдръпването е от решаващо значение. Изглежда Съединени американски щати не са обезпечили никакви отстъпки от Турция, които биха създали хода стратегически логически – колкото и морално да е неудовлетворителен. Ако Съединени американски щати желаеха да разрешат на района да се задушава в личните си проблеми и да работи с друга страна (т.е. Русия), с цел да поддържа постоянен баланс на силите, това също може да бъде жизнеспособна тактика. Да оставят Саудитска Арабия, Израел и Египет да поемат сметката за поддръжка на сирийските кюрди може да работи. Подкрепата на сирийските кюрди – и насочването на помощта и парите към развиването на по-широка кюрдска национална еднаквост – също би била забавна тактика, като дълготрайната цел е буферна страна сред Турция и Иран.
Вместо това, Съединени американски щати се ангажират с тъкмо подобен тип ad hoc взимане на решения, което обезсилва тактиката. Съединени американски щати изоставиха сирийските кюрди, антагонизираха Турция, отвориха пространството на Ислямска страна да се появи още веднъж и сътвориха вакуум в силата, който или Турция, или Иран ще запълнят. Независимо дали в Близкия изток, в Източна Азия или в Европа, администрацията на Тръмп няма тактика, за която да приказва. Вместо това има прищявки на изменчив бизнесмен на недвижими парцели. Ето за какво сирийските кюрди в никакъв случай не са имали късмет.
Модел за кюрдите
Очевидният модел за сирийските кюрди (и за другите кюрдски групи в Близкия изток като цяло) е Израел. Разликата сред кюрдите и евреите е, че ционизмът – главната еврейска националистическа идеология, която е в основата на издигането на Израел – съществува съвсем един век преди Израел да разгласи независимостта си. Ционистите сътвориха съгласувани интернационалните организации, които бяха отдадени на реализирането на самостоятелна еврейска страна. Тези организации от своя страна купуват земя в региони, които желаят да управляват и предизвикват имиграцията в земята в Палестина. В последна сметка тези организации използваха както военна мощ, по този начин и безпорядъка измежду арабските страни, приведени в сходство с ционизма, с цел да обезпечат и защитят еврейска страна – без огромна поддръжка от външни сили, с изключение на руските оръжия на черния пазар. Израел става съдружник на Съединени американски щати през 1967 година по време на Студената война, с цел да задълбочи сигурността си; в никакъв случай не е зависел напълно от Съединени американски щати, тъй като знае, че поддръжката на настойник огромна мощ е ефимерна. Най-важното е, че макар изобилието от лични фракционни битки, евреите, които сътвориха Израел, преодоляха разликите си и дружно се бориха за една и съща цел.
Различните кюрдски групи от Близкия Изток в никакъв случай не са се доближили до постигането на подобен тип политическа изясненост и национално доближаване и до момента в който това е по този начин, те ще останат пешки на други. Междувременно, в случай че нахлуването на Турция в Северна Сирия е прекомерно брутално, то може несъзнателно да даде подтик за консолидирането на споделен кюрдски опит от гонене и кръвопролитие, което може да докара най-малко някои кюрдски групи по-близо една до друга. Подобни епизоди на проваляне и кръвопролитие от ръцете на другите към този момент не съумяват да приближат кюрдските групи задоволително близо – само че също по този начин приказваме за нации, които значително са били племенни чак до 20 век. Развитието на националното схващане лишава време.
Сирийските кюрди ще изгубят Роджава. Но дълготрайната жизненост на кюрдското обединяване и самостоятелност не зависи от това, което се случва в Рожава, а по-скоро от това дали кюрдите в района стартират да мислят за себе си като за единна нация. Единственото, което може да избави кюрдите, са те самите. В деня, в който го осъзнаят, картата на Близкия изток ще се промени фрапантно. Междувременно нещастието ще предшества изкуплението./БГНЕС
……………….
Джейкъб Шапиро, „ Геополитикал фючърс “
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ