Банкери: Дългата лихвена зима ще свърши с криза
Дългият интервал на ниски лихви най-вероятно ще свърши с рецесия поради проблемите, които крие тази политика. Около тази теза се сплотиха водещи български банкери и икономисти по време на полемика в София на тематика " Банки и финанси ", проведена от Клуб Investor.bg. Времената на нулевите лихви няма да свършат скоро. " Процентите ще останат ниски за доста дълго време ", съобщи подуправителят на Българската национална банка (БНБ) Калин Христов. " Предстоящата лихвена зима, която ще трае незнайно дълго време, слага предизвикателство пред огромните западни банки по какъв начин да продължат напред ", добави и основният изпълнителен шеф на ОББ Петър Андронов, който е и кънтри управител на белгийската КВС Груп за България.
Думите на банкерите са по отношение на дейностите на Европейската централна банка (ЕЦБ), която непрестанно отмества напред във времето момента, в който ще преобърне политиката си и ще стартира да качва лихвите. Миналата година Франкфурт твърдеше, че това може да стане през лятото на 2019 година През март тази година срокът се отмести за края на 2019 година, а преди броени дни президентът на ЕЦБ Марио Драги разгласи, че сходна стъпка може да се чака най-рано в средата на 2020 година Освен това единствено няколко месеца откакто ЕЦБ приключи предходната си стратегия за стимулиране на стопанската система, банката заприказва за ново изсипване на пари. На 6 юни Марио Драги сподели, че членове на управителния съвет на банката са позволили опцията за нова стратегия за стимулиране на стопанската система посредством изкупуване на облигации по сходство на програмата, която завърши в края на годината след покупки на облигации, на стойност 2,6 трилиона евро. " Има поле за деяние за обновяване на програмата, в случай че е нужно ", уточни президентът на ЕЦБ. Проблемът съгласно финансистите е, че ниските лихви за нескончаем интервал от време крият доста опасности, които най-вероятно ще доведат до рецесия.
" Ниските лихвени проценти размиват преценката за това кое е стабилно и кое - не. Това води до нерационално систематизиране на капитала, което в даден миг генерира рецесии ", уточни Калин Христов. С тезата му се съгласи и Петър Андронов, който сподели, че преценката за риска в действителност се опорочава в такава обстановка, което основава по-чести волатилности и проблеми при заемите даже при най-малката промяна на лихвите.
Другият проблем съгласно Христов е, че нулевите лихви вършат паричната политика отсега нататък " импотентна ". Тя към този момент не може да бъде инструмент за нови тласъци за стопанската система при последваща рецесия. " Оттук нататък паричната политика ще служи единствено да поддържа основаната огромна ликвидност. Тя няма по какъв начин да сътвори нови тласъци ", добави подуправителят на централната банка. Според него доста противоречиво от политическа и демократична позиция е прекосяването от нулеви към негативни лихви, тъй като по този метод институции, които не са определени от жителите - централните банки, постановат квазиданъчно облагане върху спестяванията. " Хората ще попитат кой ви е дал право да налагате негативни лихви, които са тип налог върху спестяванията ", уточни Христов. Той увери, че българските институции наблюдават икономическите процеси по света и се готвят за провокациите, които предстоят пред еврозоната и Европейски Съюз, съгласно пълномощията си.
Забавя се влизането на страната в чакалнята на еврозоната
Насочваме се към закъснение на влизането на страната във валутния механизъм ЕRМ II. Структурните проблеми не престават да въздействат на процесите на стопанската система на Европа и могат да я изведат на нова траектория, като това важи и за еврозоната. За размисъл е въпросът по какъв начин да се сътвори механизъм поради потиснатия напредък, сподели още Калин Христов. При тези структурни проблеми в еврозоната няма по какъв начин да се стремиш към нея, предизвести ръководителят на Управление " Емисионно ", като за образец даде Дания и Швеция, които не го вършат, макар че могат да влязат незабавно.
Думите на банкерите са по отношение на дейностите на Европейската централна банка (ЕЦБ), която непрестанно отмества напред във времето момента, в който ще преобърне политиката си и ще стартира да качва лихвите. Миналата година Франкфурт твърдеше, че това може да стане през лятото на 2019 година През март тази година срокът се отмести за края на 2019 година, а преди броени дни президентът на ЕЦБ Марио Драги разгласи, че сходна стъпка може да се чака най-рано в средата на 2020 година Освен това единствено няколко месеца откакто ЕЦБ приключи предходната си стратегия за стимулиране на стопанската система, банката заприказва за ново изсипване на пари. На 6 юни Марио Драги сподели, че членове на управителния съвет на банката са позволили опцията за нова стратегия за стимулиране на стопанската система посредством изкупуване на облигации по сходство на програмата, която завърши в края на годината след покупки на облигации, на стойност 2,6 трилиона евро. " Има поле за деяние за обновяване на програмата, в случай че е нужно ", уточни президентът на ЕЦБ. Проблемът съгласно финансистите е, че ниските лихви за нескончаем интервал от време крият доста опасности, които най-вероятно ще доведат до рецесия.
" Ниските лихвени проценти размиват преценката за това кое е стабилно и кое - не. Това води до нерационално систематизиране на капитала, което в даден миг генерира рецесии ", уточни Калин Христов. С тезата му се съгласи и Петър Андронов, който сподели, че преценката за риска в действителност се опорочава в такава обстановка, което основава по-чести волатилности и проблеми при заемите даже при най-малката промяна на лихвите.
Другият проблем съгласно Христов е, че нулевите лихви вършат паричната политика отсега нататък " импотентна ". Тя към този момент не може да бъде инструмент за нови тласъци за стопанската система при последваща рецесия. " Оттук нататък паричната политика ще служи единствено да поддържа основаната огромна ликвидност. Тя няма по какъв начин да сътвори нови тласъци ", добави подуправителят на централната банка. Според него доста противоречиво от политическа и демократична позиция е прекосяването от нулеви към негативни лихви, тъй като по този метод институции, които не са определени от жителите - централните банки, постановат квазиданъчно облагане върху спестяванията. " Хората ще попитат кой ви е дал право да налагате негативни лихви, които са тип налог върху спестяванията ", уточни Христов. Той увери, че българските институции наблюдават икономическите процеси по света и се готвят за провокациите, които предстоят пред еврозоната и Европейски Съюз, съгласно пълномощията си.
Забавя се влизането на страната в чакалнята на еврозоната
Насочваме се към закъснение на влизането на страната във валутния механизъм ЕRМ II. Структурните проблеми не престават да въздействат на процесите на стопанската система на Европа и могат да я изведат на нова траектория, като това важи и за еврозоната. За размисъл е въпросът по какъв начин да се сътвори механизъм поради потиснатия напредък, сподели още Калин Христов. При тези структурни проблеми в еврозоната няма по какъв начин да се стремиш към нея, предизвести ръководителят на Управление " Емисионно ", като за образец даде Дания и Швеция, които не го вършат, макар че могат да влязат незабавно.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ