Далеч от красивата тъга на Малкия принц“, едно писмо за

Далеч от красивата горест на „ Малкия принц “, едно писмо за суровата действителност от военните мемоари на огромния френски публицист и летец.

Бойните полети на Сент-Екзюпери на „ Лайтнинг П-38 “ през 1943 година:

21 юли - Полет Ла Сиота – Тулон: сполучлив. Продължителност – 5 часа и 50 минути. СенЛуи-дю-Рон, Арл, Авиньон, Ла Сиата, Тулон, Иер, Авиньон.

1 август - След политане – нередовност в мотора. Връщане на земята. При приземяването самолетът претърпява повреда.

12 август - Преведен в запас на командването. На път да замине за Съединени американски щати. Връщане в Алжир.

...

Писмо до Х.

Алжир, август-септември 1943 година

…Бойните задания бяха моят покой. Не ме интересуваха техните комбини, откакто в душата ми цареше спокойствието на чистата гибел. Но в този момент като незает се усещам презрян и безсилен. Без гражданско положение. И към този момент нищо, нищо не запознат съм живота.

Първо, мразя полемиката, не я претърпявам. Тя е за мен най-страшното изтезание на света. Странно е, само че е по този начин. Не претърпявам също и пандиза. Извън това мога всичко да понеса. Дори и десетте хиляди метра, когато съм толкоз отпаднал, като през днешния ден. Дори и раните. Дори и да изгоря.

Това всеобщо мълчание ме изпълва с паника. Несправедливо е. А техните дребни пигмейски измами ме задушават. […] Ненавиждам тази планета. […] Толкова съм печален, печален, печален! […]

Непрекъснато си задавам въпроса, в кое кътче от вселената бих могъл да пребивавам така, че да се усещам вкъщи? […]

Същия ден след вечеря. […]

Вечерях с двама генерали тъпаци. Нещастният Жиро. Какъв простак! И с каква тайфа простаци се е обкръжил! След този диалог се усещам по-отвратен от всеки път.

Трудно е да се биеш „ за нищо “. Не обичам локомотива на голистите поради някои негови особености. Но това въпреки всичко е локомотив. Насреща няма нищо друго, с изключение на един прашен, демодиран и комичен манекен. Тогава къде да отида да подишам чист въздух?

Оставаха ми бойните задания и неколкочасовите полети над Франция. На 10 хиляди метра. Малко като достолепието на мразовит ешафод. Това ми харесваше. Но като незает не мога да се надявам на нищо, което да има някакъв смисъл за мен. Отвратителните разногласия, полемиката, клеветите – цялото това мочурище ми е обратно. А откраднатите ми писма са като една първа стена от затвор. Мъката от мълчанието. Господи, какъв брой ме отвращават хората! Животът измежду тях ми наподобява на голям концентрационен лагер. Това е режимът на голия охлюв П. […]

Кълна ви се, че нямам работа тук, измежду тези хора, на тази планета, където не ме схващат, нито ме обичат. Та нали тя е предадена под властта на голия охлюв П.! Какво мога да върша със Z или с тазвечерните генерали? Аз съм самичък, самичък, самичък. Повече самичък, в сравнение с в случай че бях мъртъв.

Паула не беше смешка. Имам потребност от детство, изпълнено с божества. Земята, през която минавам, е толкоз безплодна! Така беше в деня, когато се удавих. И вкусих от покоя. Нека настъпи покой.

Всичко е криво-ляво. Непоносимо ми е към този момент. Десетте хиляди метра излизаха от посредствеността. А към този момент ги нямам.

Заминавам извънредно смутен.

Изпълнен съм с благосклонност, само че не мога нищо да променя. Не съм в положение да претърпявам низостта. А довечера на прилежащата маса се нагледах на обилния гол охлюв, който оставяше лепкава като сироп диря. Знам какво ще стане. Толкова съм обезверен!

Чудно е, че не сте го почувствали, с цел да ми се обадите по телефона.

Не зная какво става с мен и за какво ми е толкоз тъжно, тъжно!

Избрано от: „ Военни мемоари 1939-1944 “, Антоан дьо Сент-Екзюпери, Военно издателство София, 1988 година
Снимка: imdb.com