Мъглиж – нешлифованият диамант в Долината на тракийските владетели
Дълбоко в южния скат на Стара планина непресъхващата целогодишно Мъглижка река се прокрадва през живописна усойна клисура. Остри скални зъбери бдят като стражи над закътана котловина, приютила исторически манастир, тайнствени замъци и обаятелен водопад.
Мъглиж - този недодялан елмаз в Долината на тракийските владетели, пази мемоари обратно чак до праисторически времена. Обграден от антични некрополи и руини от непристъпни укрепления, градът е изходна точка към красивия каньон на север към Балкана.
От местността Барите тръгваме по поречието на Селченска река. Пътеката е добре утъпкана и в самото начало наподобява лека и ненатоварваща. Поне до Малкия скок, в чийто вир постоянно се къпят хора от региона.
Потъваме все по-навътре в Мъглижката клисура. Вървим около реката, която тече шумно даже в най-сухата част на годината. На доста места е належащо тя да бъде пресичана по камъните. Няма мостове, което прави този маршрут извънредно рисков. Миг нехайство и човек елементарно би се подхлъзнал по облите речни камъни. Освен това, огромна част от двукилометровия маршрут се движи под стръмни каменисти урви, податливи на свлачища и срутища.
А колкото по-предизвикателно става сложното промъкване напред към водопада, към нас се редят все по-диви и приказни гледки. След близо час и половина, прикрит зад един завой пред нас се демонстрира един от най-атрактивните старопланински водопади.
Големият Мъглижки скок се е спотаил в усойна теснина, заобиколена от високи и обрасли в растителност скали. Вероятно тъй като е мъчнопроходим, водопадът е запазил съвсем девствената си хубост единствено за най-упоритите приключенци. Тече през цялата година, само че може да се види единствено в по-сухите месеци. При прииждане през пролетта буйната река прави разходката дотук невъзможна.
В античността и по-късно през Средновековието долината на реката е била значимо трасе, свързващо Търновград от северната страна на Стара планина с плодородните долини на юг. Такива проходи са претендирали укрепления, които да наблюдават трафика и да пазят от нежелани нападения.
Съвсем покрай автомобилния път към село Селце вървим към Горненски град. Останките от укреплението са нищожни, само че мястото е изключително привлекателно. От центъра на Мъглиж дотук дистанцията е към 6 километра - с кола се пътува 15 минути, пешком - към час.
Озоваваме се високо над дълбоката речна клисура, по която малко по-рано търсехме Големия скок. От скалите пропастите надолу наподобяват страховито, само че пейзажите към близките възвишения напряко галят жадното за естествени хубости око.
Хората идват тук поради гледката. Надморската височина е към 750 метра. Пред нас на юг е цялата необятна част на долината на Мъглижката река, както и града от двете ѝ страни. Погледът стига до възвишенията над Змейовия проход в полите на Средна гора.
Ако сме задоволително наблюдателни, отсам ще забележим още една от перлите в тази част на планината. На ската от другата страна на клисурата, напълно покрай Мъглиж, е сгушена християнска реликва с значима роля в освободителните битки от турско иго.
Само на километър от последните къщи в северната част на града се издига старинния контур на Мъглижкия манастир „ Свети Николай ". Според преданията светата обител е построена по времето на Втората Българска страна. Край Мъглиж Цар Калоян разрушил кръстоносците и дарил средства за нейния градеж. Многократно опожаряван по турско време, манастирът е съхранил пламъка на вярата, с помощта на локалните хора.
Запазено и възобновено е килийното учебно заведение в манастира. Всъщност това огнище на просветата в тъмните времена на турското иго е измежду най-старите в страната. Имало е и богата библиотека, изгоряла по време на Руско-турската война.
Мъглижката света обител е била значимо звено в битките за независимост по турско време. В манастира се укривали хайдути, монасите събирали средства за революционната активност. За свободата на България тук е работил и дяконът Васил Левски.
Нова телевизия, „ Събуди се "
Мъглиж - този недодялан елмаз в Долината на тракийските владетели, пази мемоари обратно чак до праисторически времена. Обграден от антични некрополи и руини от непристъпни укрепления, градът е изходна точка към красивия каньон на север към Балкана.
От местността Барите тръгваме по поречието на Селченска река. Пътеката е добре утъпкана и в самото начало наподобява лека и ненатоварваща. Поне до Малкия скок, в чийто вир постоянно се къпят хора от региона.
Потъваме все по-навътре в Мъглижката клисура. Вървим около реката, която тече шумно даже в най-сухата част на годината. На доста места е належащо тя да бъде пресичана по камъните. Няма мостове, което прави този маршрут извънредно рисков. Миг нехайство и човек елементарно би се подхлъзнал по облите речни камъни. Освен това, огромна част от двукилометровия маршрут се движи под стръмни каменисти урви, податливи на свлачища и срутища.
А колкото по-предизвикателно става сложното промъкване напред към водопада, към нас се редят все по-диви и приказни гледки. След близо час и половина, прикрит зад един завой пред нас се демонстрира един от най-атрактивните старопланински водопади.
Големият Мъглижки скок се е спотаил в усойна теснина, заобиколена от високи и обрасли в растителност скали. Вероятно тъй като е мъчнопроходим, водопадът е запазил съвсем девствената си хубост единствено за най-упоритите приключенци. Тече през цялата година, само че може да се види единствено в по-сухите месеци. При прииждане през пролетта буйната река прави разходката дотук невъзможна.
В античността и по-късно през Средновековието долината на реката е била значимо трасе, свързващо Търновград от северната страна на Стара планина с плодородните долини на юг. Такива проходи са претендирали укрепления, които да наблюдават трафика и да пазят от нежелани нападения.
Съвсем покрай автомобилния път към село Селце вървим към Горненски град. Останките от укреплението са нищожни, само че мястото е изключително привлекателно. От центъра на Мъглиж дотук дистанцията е към 6 километра - с кола се пътува 15 минути, пешком - към час.
Озоваваме се високо над дълбоката речна клисура, по която малко по-рано търсехме Големия скок. От скалите пропастите надолу наподобяват страховито, само че пейзажите към близките възвишения напряко галят жадното за естествени хубости око.
Хората идват тук поради гледката. Надморската височина е към 750 метра. Пред нас на юг е цялата необятна част на долината на Мъглижката река, както и града от двете ѝ страни. Погледът стига до възвишенията над Змейовия проход в полите на Средна гора.
Ако сме задоволително наблюдателни, отсам ще забележим още една от перлите в тази част на планината. На ската от другата страна на клисурата, напълно покрай Мъглиж, е сгушена християнска реликва с значима роля в освободителните битки от турско иго.
Само на километър от последните къщи в северната част на града се издига старинния контур на Мъглижкия манастир „ Свети Николай ". Според преданията светата обител е построена по времето на Втората Българска страна. Край Мъглиж Цар Калоян разрушил кръстоносците и дарил средства за нейния градеж. Многократно опожаряван по турско време, манастирът е съхранил пламъка на вярата, с помощта на локалните хора.
Запазено и възобновено е килийното учебно заведение в манастира. Всъщност това огнище на просветата в тъмните времена на турското иго е измежду най-старите в страната. Имало е и богата библиотека, изгоряла по време на Руско-турската война.
Мъглижката света обител е била значимо звено в битките за независимост по турско време. В манастира се укривали хайдути, монасите събирали средства за революционната активност. За свободата на България тук е работил и дяконът Васил Левски.
Нова телевизия, „ Събуди се "
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ