Забранената книга, написана с кръвта на Саддам Хюсеин
Дълбоко под джамията Умм ал-Кура в Багдад, заключен в скришен трезор, се намира един предмет, който може да бъде разказан единствено като теологичен абсурд, предмет, който е толкоз светотатствен по характера си, че съгласно ислямските закони би трябвало да бъде погубен, само че в същото време по своята същина е толкоз заветен, че унищожаването му е невероятно.
Саддам поръчва Кръвния Коран на 28 април 1998 година по случай 61-ия си рожден ден. Диктаторът неотдавна е възвърнал ислямската си религия, откакто синът му Удай Хюсеин едвам оцелява след опит за ликвидиране на 12 декември 1996 година В публично писмо, оповестено през 2000 година, Саддам изяснява, че книгата е предопределена като признателност към Бог за това, че го е превел безвредно през доста „ конспирации и рискове “ през цялата му дълга политическа кариера: „ Животът ми беше цялостен с рискове, при които трябваше да изгубя доста кръв… само че защото съм кървял единствено малко, помолих някой да напише Божиите думи с кръвта ми в символ на признателност. “
Умм ал-Маарик
Да напише книгата, Саддам разпорежда на калиграфа Абас Шакир Джоди ал Багдади. През идващите две години една здравна сестра изтегля общо 27 литра кръв на Саддам и я е предава на ал-Багдади, който откакто я третира с химикали, с цел да я стабилизира, изписва с нея 114 глави и 6000 стиха от ислямската свята Книга. Завършена през 2000 година, тя обгръща 605 страници и е написана с букви с височина два сантиметра с граници, декорирани в комплициран наследник, червен и черен дизайн. Страниците, в рамки със златни ръбове, са изложени на специално място в сърцето на джамията Умм ал-Маарик в Багдад или „ Майката на всички борби “. Джамията, чийто градеж стартира някъде по същото време като писането на Кървавия Коран и приключва през 2001 година, е издигната от Саддам, с цел да отпразнува хипотетичната победа над силите на обединението през войната в Персийския залив през 1990-1991 г.; тя разполага с минарета, проектирани да наподобяват на балистични ракети Scud и цеви на автомат Калашников. Витрината със страниците на Корана е значително заключена и отваряна единствено за специфични посетители на Саддам.
Ракета Scud
Още през цялото време Кървавият Коран провокира бурни разногласия измежду ислямските духовници. Според ислямското законодателство или шариата човешката кръв се смята за ритуално нечиста и всичко, до което се допре, също се трансформира в нечисто. Следователно изписването на Корана – святото Божие слово – с кръв е изключително неразрешено или харам. Абас ал-Багдади, основателят на книгата, е наясно с това, само че не може да откаже от боязън от репресии от страна на режима на Саддам. В изявление през 2003 година ал-Багдади, който в този момент живее в американския щат Вирджиния, декларира: „ Не обичам да приказвам за това в този момент. Това беше мъчителна част от живота ми, за която желая да не помни. “
Противоречия има и за общото количество кръв, което Саддам дава за плана, и какъв брой в действителност е употребявано за написването на книгата. В множеството елементи на света оптималното количество кръв, което е разрешено да подарява човек за една година, е сред пет и шест единици – или към три литра. С тази скорост на Саддам му биха били нужни съвсем 9 години, с цел да подари 27 литра, а освен 2. Това кара някои да допускат, че кръвта идва не от Саддам, а от зависещ или даже от политически пандизчии. Въпреки това, защото така и така дребното разкази на очевидци на действителния развой са мощно спорни, въпросът надали в миналото ще бъде разтълкуван.
Кървавият Коран остава изложен до април 2003 година, когато американските сили завладяват Багдад. Докато боевете обгръщат града, пазачите на джамията изваждат книгата от витрината и я скриват. Сред тях е шейх Самарай, който даже скрива страници в личната си къща. Сега Самарай служи като един от главните пазители на творбата, което се пази прикрито в трезора под джамията, през днешния ден преименувана на Умм ал-Кура или „ Майка на всички градове “. Както Саммарай казва през 2010 година: „ Знаех, че ще бъде доста търсена и взехме решението да я защитим. Но да се види в този момент не е елементарно. Има три ключа и никой от тях не се държи на едно място. Аз имам един, шефът на полицията в региона има различен и има трети в друга част на Багдад. Необходимо е решение на комисия, която да ви пусне. “
Стандартен Коран
Кървавият Коран съвсем в никакъв случай не се демонстрира на посетителите и се държи надалеч от общественото внимание, до момента в който духовници и политици разискват какво да вършат с него. Докато методът на неговото основаване го прави мръсен и светотатствен, Кървавият Коран въпреки всичко е Коран и по този метод съгласно ислямската традиция не може да бъде оскверняван или унищожаван. По този метод книгата съставлява съществено богословско усложнение за Ирак. Както Абдул Кахар Ал-Ани, професор по ислямска мисъл в Багдадския университет, изяснява:
„ Саддам не е свят човек, по тази причина кръвта му е мръсна. Но някои от учените споделят, че е добре, тъй като в една от борбите си воините на Мохамед благодарят за успеха с кръвта на врага върху облеклата си. Не одобрявам това. Такава книга в никакъв случай не е била писана през времето след Пророка, тъй че за какво Саддам би трябвало да го прави? Но няма и насоки – кой от учените от този момент би сметнал за належащо да напише правила за такова нещо? “
Но Кървавият Коран е спорен освен от теологична, само че и от политическа позиция, като доста членове на актуалното иракско държавно управление се притесняват, че той и други реликви от епохата на Саддам могат да послужат като вдъхновение за възродителите на партията Баас и затова би трябвало да бъдат унищожени. По думите на Ахмед Чалаби, някогашен началник на Националната комисия за дебаасификация: „ Най-големите таланти на Ирак са заставени да произведат монументи, предопределени да потискат хората. Това е доста разрушително за душeвността на иракското население. Това е ясно увещание за последствията от тоталитаризма и идеализирането на човек, който въплъщава злото. Те не са донесли нищо в Ирак. Те не си заслужават да се означават. Те нямат нищо естетично да предложат. Аз съм за премахването им. “
Други не са толкоз сигурни, в това число Мовафак ал-Рубае, някогашният консултант по националната сигурност, който съпровожда Саддам при изтезанието му през 2006 година: „ Той съществуваше и управляваше и влияеше на света, и беше част от нашата история. Той беше неприятна част от нашата история, само че имаше огромно влияние, без значение дали ни харесва или не. Не е нужно да погребваме наследството от този интервал. Трябва да го запомним, всичко неприятно и положително, и да научим уроците. А най-важният урок е, че диктатурата не би трябвало да се връща в Ирак. “
