Каквото и да преживява душата ни, тялото му придава външен израз - КУРТ ТЕПЕРВАЙН
Дълбокият смисъл на заболяването е да осъзнаем какво ни принуждава да предприемем.
Тя упорства да се вслушаме в себе си, в гласа на разсъдъка и да променим нашето сегашно съществуване, преди да е станало късно.
Затова изцелението не значи унищожаване на признаците, а осъзнаване на нарушената естетика и възобновяване й.
За задачата не е задоволително да се пият хапчета или да се бият инжекции, даже да става дума за лекове от природата.
Точно противоположното – значимо е да разберем какво желае да ни каже нашето тяло и, несъмнено, да следваме препоръките му.
Възстановявайки хармоничното мислене, чувство, себеизразяване и държание, ще реализираме още веднъж физическа естетика и здраве.
Може да ви се коства мъчно, само че това е единственият метод за същинското излекуване, което обгръща тялото, душата и мозъка. Болестта е наш другар и асистент.
Ето за какво заболяването не е единствено наш зложелател, а може да се трансформира и в наш другар и асистент.
Именно посредством заболяването тялото ни алармира освен че сме поели по неверен път, не живеем в сходство с живота и би трябвало да променим посоката, в която сме тръгнали, а съгласно типа на признаците ни демонстрира и къде липсва нещо и какво би трябвало да създадем, с цел да оздравеем изцяло от вътрешната страна.
Достатъчно е да научим езика му, с цел да го разбираме.
„ Езикът на признаците “ е елементарен и се подчинява на повтарящи се закономерности.
Проникнем ли в тях, от нас зависи да създадем наложителните стъпки към същинското излекуване.
Иначе ориста ще ни отреди да извлечем мъчителната поука от претърпяното.
Ако обаче сме подготвени да се учим от прозрението, няма потребност да се разболяваме, с цел да намерим още веднъж себе си.
Тогава ще осъзнаем, че „ лекуването на индивида “ не значи възобновяване на остарялото положение, наложило появяването на заболяването.
Изцелението е по-скоро разширение на съзнанието и вдишване по нов път в сходство с живота. Докато не научи това, човек се нуждае от заболяването.
Оглеждайки се в огледалото, може да кажете „ това е моето тяло “. Но кой го споделя?
Та тялото не може единствено да си принадлежи. Значи има някой в тялото, който може да мисли и да изрече: „ Това е моето тяло. “ Тялото е материя.
Материята не може да мисли, усеща, да си спомня или да взима решения, това може единствено съзнанието.
Духовните закони са непознати за множеството хора, само че това не значи, че действието им при тях е по-слабо.
Всичко е такова, каквото е, без значение дали си склонен или не. Ако не си склонен, страдаш. Ако абсолютно кажеш ДА, си разкрил тайната на щастието.
