Вино без градус е новата мода
Дъждове и градушки провалиха част от реколтата тази година
Изнасяме повече вино за Китай и Съединени американски щати
Вино с 0% алкохол е новата наклонност в сектора. У нас към този момент се вършат такива опити, заяви за „ Труд ” Красимир Коев, изпълнителен шеф на Изпълнителна организация по лозата и виното.
Вино с никакъв или с доста невисок алкохолен градус – 2-3% са новите пазарни ниши, към които интерес към този момент имат и наши винопроизводители. В Европейски Съюз към този момент се разисква въвеждането на такива питиета, посочи той.
Синьо вино, такова с плодов мирис са последните фешън трендове, които се оферират главно по курортите тази и предходната година. Те са търсени най-много от по-младите консуматори, изясни Коев.
Реколтата от грозде тази година е по-ниска поради дъждовете и градушките през летните месеци. Ако предходната година стопаните пръскаха по 4 до 7 пъти, то тази се наложи в някои масиви да се пръска по 15 пъти. Имаше интервали, в които стопаните не можеха да влязат в лозята със седмици поради дъждовете, получи се даже заблатяване, изясни Коев. Наложи се да се употребява авиация за напръскване. Всичко това оскъпява суровината, само че цените на готовото вино няма да се покачат по този начин, че българските производители да изгубят пазарите си.
До момента винените фабрики са изкупили към 151,6 милиона кг грозде, защото акцията не е завършила се чака количествата да стигнат към 155 милиона кг. За съпоставяне предходната година във винените предприятия са постъпили 171 милиона кг. Освен тях в заводите влизат и към 100 млн. кг за произвеждане на ракия, 20 млн. кг – за винен оцет. Близо 15 млн. кг от българското грозде се изнася – главно за Италия, Румъния, Гърция, Хърватия и Чехия. Около 20 млн. кг отиват за домашна преправка. Така общото количество винено грозде у нас е към 310 млн. кг.
Расте търсенето на български виновност на непознатите пазари, регистрират от Агенция по лозата и виното. От идната година влиза в действие подписан контракт с най-голямата държавна компания в Китай, която внася храни. Съгласно него страната ин ще изнася по 12 милиона бутилки годишно в продължение на 7 години. Досега износът ни за Китай бяха към 5 млн. бутилки. Около 1,5 милиона бутилки ще бъдат експортирани и към Съединени американски щати през тази година. Общо износът на вино ще доближи 62,5 млн. литра през 2018 година, като всяка година отчитаме равномерен растеж, посочи Красимир Коев. Годишно българският консуматор употребява към 110 – 120 милиона литра вино. Само 5 милиона от него е вносно, тъй като непознатите производители не могат да предложат качество като нашето на такава цена, безапелационен е Коев.
Няма купувачи
700 000 тона грозде остана неприбрано
700 000 тона грозде остана неприбрано тази година единствено в региона на Сакар планина. Винзаводите внезапно се изтеглиха от пазара, а прекупвачи изнудват хората да дават продукцията си по 20 стотинки за кг, заяви пред „ Труд ” депутатът Никола Динков от Хасковския регион. По думите на производители обстановката е сериозна, а винпромите са спрели да изкупуват гроздето им, тъй като имало дъмпингов импорт от Румъния, Молдова и Македония. Друг миг е, че Винпром Карнобат, който предходни години изкупуваше огромна част от реколтата в региона, тази година не се появи на пазара, добави Динков.Припомняме, че заводът беше затворен за несъмнено време поради следствие за незаконна фабрика за цигари, данъчни закононарушения и пране на пари. Само от тази компания други години изкупували в Свиленградско към 20 000 тона, настояват производители.
Изкупните цени на гроздето тази година в някои региони на страната започнаха от 55-60 стотинки за кг и стигнаха до 80-85 стотинки, като най-после се сринаха до 20 стотинки за кг, уточни Никола Динков.
За първи път от следващата година
Лозари ще получават помощ за застраховки
За първи път от идната година ще се ползва скица за покриване на част от застрахователните награди, които лозарите ползват против бедствия като слана, измръзвания или суша. От идната година Националната лозаро-винарска стратегия за първи път ще ползва скица за покриване на част от застрахователните награди, които лозарите ползват против бедствия като слана, измръзвания или суша.
Според разпоредбите страната ще покрива до 80 на 100 от наградите, които вписаните в Лозарския указател производители на винено грозде заплащат по контракти, подписани със застрахователите. Целта е да се предизвикват стопаните да застраховат продукцията си, по тази причина и средствата, заделени за тази помощ ще се усилват с всяка минала година.
Финансовото подкрепяне не би трябвало да надвишава 80% от разноските за застрахователни награди, заплатени от производителите за обезпечаване против загуби, породени от неподходящи климатични условия, които могат да бъдат приравнени към естествени бедствия. Такива са слана, стихии, градушка, замръзване, мощен и пороен дъжд, тежка суша, която унищожава повече от 30% от междинната продукция, изчислена въз основата на предходния тригодишен интервал.
Ще се покриват и 50% от разноските за застрахователни награди, които с изключение на упоменатите нагоре опасности, включват и други загуби, породени от неподходящи климатични условия.
Експерти работят за основаване на устойчиви сортове
Промените в климата заплашват лозарството
Даниела Фархи
Климатичните промени през последните 15 година са довели до съществено увеличение на вредите в лозарството. Това оповестиха специалисти на кръгла маса в Икономическия университет във Варна. Според проф. Венелин Ройчев от катедра „Лозарство“ в Аграрния университет в Пловдив най-уязвими са кооперациите и дребните лозари, които нямат опция да завършат цикъла до произвеждане на вино. „Радостното е, че на мода се връщат локалните сортове, които са аклиматизирани и харесвани от потребителите“, добави проф. Ройчев. Освен пороите и градушките необикновените зимните студове също са камшик за насажденията. Затова специалисти от цяла Европа работят по основаването на студоустойчиви сортове грозде. Плодът им обаче е по-кисел и занапред би трябвало да се работи по усъвършенстването му, разясни доцент Ангел Иванов. Заради сходни недостатъци у нас не се употребява нито един от над 30 устойчиви сортове грозде, основани през последните 60 година в Института по лозарство и винарство в Плевен. В Украйна обаче хиляди декари са засадени с наши хибридни лози, показаха специалистите.
В Северозапада се оплакват
Изкупните цени паднаха до 30 стотинки за кг
Времето унищожи част от реколтата
Любомир Любенов
Годината в климатично отношение за лозарството беше много тежка, само че с доста труд и опит успяхме да опазим реколтата и набрахме хубаво грозде, споделя Милка Велкова, която дава отговор за над 2000 дка лозови маси в ломското село Станево.
Проливните дъждове напролет и началото на лятото и последвалата суша със мощно слънце бяха същински камшик за лозята, само че пръскахме 7 пъти насажденията и то с качествени препарати, тъкмо когато би трябвало и резултатът беше доста добър, изясни Велкова. Лозарите са прибрали от масивите край Станево по 800-900 кг от декар – крепко, хубаво грозде с висока захарност, хвалят се стопаните. Продажбата му обаче била не по-малко сложна от развъждането, споделят те. Акциите на Министерство на вътрешните работи и прокуратурата в няколко завода в Южна България затворили предприятията и производителите там останали без пазар. Това смъкнало цените на гроздето на юг от Балкана до 30 – 40 ст. на кг и сложило в шах и останалите лозари.
Но стопаните в Станево продали плодовете си поради доста положителното им качество и то на положителни цени, описват земеделците. Голямата част от гроздето отпътувала във винпромите из страната, малко купили и частни стопани за домашните мазета. На едро цената беше към 85 ст. за бялото и 75 ст. за аленото грозде. Мускатът – по 1,10 лева за кг, изясни Велкова.
„ Продадохме всичко, до зрънце! ”, удовлетворени са крайдунавските лозари. „ Приказките за добра годишна продукция и сполучлива година са малко пресилени! ”, споделя обаче технологът Красимир Костов. По думите му дъждовете и сушата след тях са довели до брашнеста мана и сиво изгниване, които унищожиха част от реколтата. Ние работим биоземеделие, пръскаме единствено със наследник камък и вар, без химически препарати и прибрахме по към 300 кг от дка, изяснява Костов. Захарността на оживелите плодове обаче е била много висока – от 22 до 27 % и полученото вино, въпреки и по- малко, е качествено, регистрират специалистите.
Изнасяме повече вино за Китай и Съединени американски щати
Вино с 0% алкохол е новата наклонност в сектора. У нас към този момент се вършат такива опити, заяви за „ Труд ” Красимир Коев, изпълнителен шеф на Изпълнителна организация по лозата и виното.
Вино с никакъв или с доста невисок алкохолен градус – 2-3% са новите пазарни ниши, към които интерес към този момент имат и наши винопроизводители. В Европейски Съюз към този момент се разисква въвеждането на такива питиета, посочи той.
Синьо вино, такова с плодов мирис са последните фешън трендове, които се оферират главно по курортите тази и предходната година. Те са търсени най-много от по-младите консуматори, изясни Коев.
Реколтата от грозде тази година е по-ниска поради дъждовете и градушките през летните месеци. Ако предходната година стопаните пръскаха по 4 до 7 пъти, то тази се наложи в някои масиви да се пръска по 15 пъти. Имаше интервали, в които стопаните не можеха да влязат в лозята със седмици поради дъждовете, получи се даже заблатяване, изясни Коев. Наложи се да се употребява авиация за напръскване. Всичко това оскъпява суровината, само че цените на готовото вино няма да се покачат по този начин, че българските производители да изгубят пазарите си.
До момента винените фабрики са изкупили към 151,6 милиона кг грозде, защото акцията не е завършила се чака количествата да стигнат към 155 милиона кг. За съпоставяне предходната година във винените предприятия са постъпили 171 милиона кг. Освен тях в заводите влизат и към 100 млн. кг за произвеждане на ракия, 20 млн. кг – за винен оцет. Близо 15 млн. кг от българското грозде се изнася – главно за Италия, Румъния, Гърция, Хърватия и Чехия. Около 20 млн. кг отиват за домашна преправка. Така общото количество винено грозде у нас е към 310 млн. кг.
Расте търсенето на български виновност на непознатите пазари, регистрират от Агенция по лозата и виното. От идната година влиза в действие подписан контракт с най-голямата държавна компания в Китай, която внася храни. Съгласно него страната ин ще изнася по 12 милиона бутилки годишно в продължение на 7 години. Досега износът ни за Китай бяха към 5 млн. бутилки. Около 1,5 милиона бутилки ще бъдат експортирани и към Съединени американски щати през тази година. Общо износът на вино ще доближи 62,5 млн. литра през 2018 година, като всяка година отчитаме равномерен растеж, посочи Красимир Коев. Годишно българският консуматор употребява към 110 – 120 милиона литра вино. Само 5 милиона от него е вносно, тъй като непознатите производители не могат да предложат качество като нашето на такава цена, безапелационен е Коев.
Няма купувачи
700 000 тона грозде остана неприбрано
700 000 тона грозде остана неприбрано тази година единствено в региона на Сакар планина. Винзаводите внезапно се изтеглиха от пазара, а прекупвачи изнудват хората да дават продукцията си по 20 стотинки за кг, заяви пред „ Труд ” депутатът Никола Динков от Хасковския регион. По думите на производители обстановката е сериозна, а винпромите са спрели да изкупуват гроздето им, тъй като имало дъмпингов импорт от Румъния, Молдова и Македония. Друг миг е, че Винпром Карнобат, който предходни години изкупуваше огромна част от реколтата в региона, тази година не се появи на пазара, добави Динков.Припомняме, че заводът беше затворен за несъмнено време поради следствие за незаконна фабрика за цигари, данъчни закононарушения и пране на пари. Само от тази компания други години изкупували в Свиленградско към 20 000 тона, настояват производители.
Изкупните цени на гроздето тази година в някои региони на страната започнаха от 55-60 стотинки за кг и стигнаха до 80-85 стотинки, като най-после се сринаха до 20 стотинки за кг, уточни Никола Динков.
За първи път от следващата година
Лозари ще получават помощ за застраховки
За първи път от идната година ще се ползва скица за покриване на част от застрахователните награди, които лозарите ползват против бедствия като слана, измръзвания или суша. От идната година Националната лозаро-винарска стратегия за първи път ще ползва скица за покриване на част от застрахователните награди, които лозарите ползват против бедствия като слана, измръзвания или суша. Според разпоредбите страната ще покрива до 80 на 100 от наградите, които вписаните в Лозарския указател производители на винено грозде заплащат по контракти, подписани със застрахователите. Целта е да се предизвикват стопаните да застраховат продукцията си, по тази причина и средствата, заделени за тази помощ ще се усилват с всяка минала година.
Финансовото подкрепяне не би трябвало да надвишава 80% от разноските за застрахователни награди, заплатени от производителите за обезпечаване против загуби, породени от неподходящи климатични условия, които могат да бъдат приравнени към естествени бедствия. Такива са слана, стихии, градушка, замръзване, мощен и пороен дъжд, тежка суша, която унищожава повече от 30% от междинната продукция, изчислена въз основата на предходния тригодишен интервал.
Ще се покриват и 50% от разноските за застрахователни награди, които с изключение на упоменатите нагоре опасности, включват и други загуби, породени от неподходящи климатични условия.
Експерти работят за основаване на устойчиви сортове
Промените в климата заплашват лозарството
Даниела Фархи
Климатичните промени през последните 15 година са довели до съществено увеличение на вредите в лозарството. Това оповестиха специалисти на кръгла маса в Икономическия университет във Варна. Според проф. Венелин Ройчев от катедра „Лозарство“ в Аграрния университет в Пловдив най-уязвими са кооперациите и дребните лозари, които нямат опция да завършат цикъла до произвеждане на вино. „Радостното е, че на мода се връщат локалните сортове, които са аклиматизирани и харесвани от потребителите“, добави проф. Ройчев. Освен пороите и градушките необикновените зимните студове също са камшик за насажденията. Затова специалисти от цяла Европа работят по основаването на студоустойчиви сортове грозде. Плодът им обаче е по-кисел и занапред би трябвало да се работи по усъвършенстването му, разясни доцент Ангел Иванов. Заради сходни недостатъци у нас не се употребява нито един от над 30 устойчиви сортове грозде, основани през последните 60 година в Института по лозарство и винарство в Плевен. В Украйна обаче хиляди декари са засадени с наши хибридни лози, показаха специалистите.
В Северозапада се оплакват
Изкупните цени паднаха до 30 стотинки за кг
Времето унищожи част от реколтата
Любомир Любенов
Годината в климатично отношение за лозарството беше много тежка, само че с доста труд и опит успяхме да опазим реколтата и набрахме хубаво грозде, споделя Милка Велкова, която дава отговор за над 2000 дка лозови маси в ломското село Станево.
Проливните дъждове напролет и началото на лятото и последвалата суша със мощно слънце бяха същински камшик за лозята, само че пръскахме 7 пъти насажденията и то с качествени препарати, тъкмо когато би трябвало и резултатът беше доста добър, изясни Велкова. Лозарите са прибрали от масивите край Станево по 800-900 кг от декар – крепко, хубаво грозде с висока захарност, хвалят се стопаните. Продажбата му обаче била не по-малко сложна от развъждането, споделят те. Акциите на Министерство на вътрешните работи и прокуратурата в няколко завода в Южна България затворили предприятията и производителите там останали без пазар. Това смъкнало цените на гроздето на юг от Балкана до 30 – 40 ст. на кг и сложило в шах и останалите лозари.
Но стопаните в Станево продали плодовете си поради доста положителното им качество и то на положителни цени, описват земеделците. Голямата част от гроздето отпътувала във винпромите из страната, малко купили и частни стопани за домашните мазета. На едро цената беше към 85 ст. за бялото и 75 ст. за аленото грозде. Мускатът – по 1,10 лева за кг, изясни Велкова.
„ Продадохме всичко, до зрънце! ”, удовлетворени са крайдунавските лозари. „ Приказките за добра годишна продукция и сполучлива година са малко пресилени! ”, споделя обаче технологът Красимир Костов. По думите му дъждовете и сушата след тях са довели до брашнеста мана и сиво изгниване, които унищожиха част от реколтата. Ние работим биоземеделие, пръскаме единствено със наследник камък и вар, без химически препарати и прибрахме по към 300 кг от дка, изяснява Костов. Захарността на оживелите плодове обаче е била много висока – от 22 до 27 % и полученото вино, въпреки и по- малко, е качествено, регистрират специалистите.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ