ТОВА НИ ЧАКА: Ето ги разпасалите се кметове-феодали
Да се постави предел на кметските мандати и те да се лимитират до два, с цел да се постави завършек на властващия в някои региони феодализъм. Тази по този начин дефинирана концепция на „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “, вкарана в плана за конституционни промени, за малко да разтури още през юли по този начин мъчно постигнатата сглобка на общо ръководство с ГЕРБ. В последна сметка, Политическа партия и Демократична България дадоха заден, само че въпросът потребни или нездравословни са „ безконечните кметове “ остана да виси във въздуха, изключително в подтекста на наближаващите локални избори.
„ Защо да смъкваме от власт хора, които имат опит и се оправят добре, а и на никое място в Европа няма сходно ограничаване на мандатите “, настояват поддръжниците на настоящето състояние. „ В България мълчешком се знае, че има частни общини, в които кметове, основни архитекти, локални феодали в действителност взимат решенията нормално на общи софри. Трябва да забележим по какъв метод да се пресече този режим “, огласи причините на Политическа партия и Демократична България актуалният техен народен представител Настимир Ананиев.
Фактите сочат, че при локални избори избраните отново сегашни кметове постоянно са повече от новоизбраните. В хипотезата на ограничение със задна дата на мандатите до два, единствено шестима от кметовете на 27 регионални центъра да вземем за пример ще могат да се кандидатират за нов мандат тази есен.
Затова и за ГЕРБ, които сега държат над 100 от общините у нас, концепцията за ограничаването звучи напряко еретично.
Нищо че през 2019 година самият Бойко Борисов заприказва, че би трябвало ободряване на локалната власт, и умуваше дали да не свие за своите фрагменти правото на преизбиране до два пъти.
Това обаче означаваше отличници на ГЕРБ като Йорданка Фандъкова (София) и Димитър Николов (Бургас) да хвърлят кърпата, вместо да завоюват четвъртите си мандати. И до момента в който столичната кметица разгласи, че сдава твърдо поста, Николов още веднъж ще бъде претендентът на Борисов. Напук на слуховете, че може да завие към президентския тим, който ще взе участие със свои избраници във вота на 29 октомври.
Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия също държат на своите управници многомандатници, някои от които са рекордьори. Виден представител на социалистите е Делчо Митев, който кара 14-и мандат като кмет на хасковското село Брягово и е непроменяемо ръководител на Националното съдружие на кметствата от 2003-та насам. Георги Чакъров ръководи Полски Тръмбеш с пети мандат. С алената листа седми мандат кара и Владимир Москов в Гоце Делчев. Хасан Азис от Движение за права и свободи пък ръководи Кърджали към този момент пети мандат.
За дълго кметуване не е наложително да имаш огромна национална партия зад тила си, задоволително е да си осигуриш поддръжка на локални обединения. Така Петър Паунов държи община Кюстендил към този момент четвърти следващ мандат, оглавявайки локалната коалиция „ Кюстендил “, която има 19 съветници в 37-членния Общински съвет. Тодор Попов също ръководи Пазарджик от 2007 година насам, като първо беше издиган от предприемчив комитет, а през 2019 година като претендент на локалната коалиция „ Новото време “.
„ Ако кметовете са сполучливи и хората правят оценка тяхното ръководство, въпросът е дали е резонно да се губи този потенциал “, питат бранителите на многомандатниците. И прибавят като сериозен мотив, че в доста обитаеми места – изключително в дребните, такива с най-вече застаряващо население – постоянно няма и претенденти за поста.
Затова партията на безконечните кметове ще продължава да се усилва, макар риска от добре отработени схеми за корупционни практики и зависимости при публичните поръчки.
„ Да се чуди човек кое е по-добре – да те ръководи оправен хитрец, който ще вземе своя къс, само че ще свърши нещо потребно и за общината, или пък почтен негодник, който въобще не е в час “, гласи един от мненията по проблема в обществените мрежи.
Източник: narod.bg
