Най-глупавите причини за раздяла
Да се разделиш с индивида, който обичаш, е едно от най-трудно преодолимите събития в живота ни. Понякога, с цел да се стигне до това решение, сме минали през в действителност доста взаимни отстъпки и сме унищожили нервите си в очакване нещо да се промени. Тогава несъмнено би трябвало да сложим края. Какво, обаче вършим нерядко, без да сме помислили задоволително? Разделяме се заради твърди нелепи аргументи, без да сме си дали късмет да променим обстановката. Плъзгаме се по повърхността на възприятията, без да си дадем сметка, че може би си заслужава малко самообладание, което ще ни научи и на нещо за себе си.
Защо късаме толкоз бързо?
Той се усеща привързан прекомерно бързо и прекомерно скоро - още сте първоначално, а към този момент се оплаква, че не може да излиза с другари и че се усеща мъж под чехъл. В такива случаи мъжете или поставят края, или стартират да вършат каквото си желаят, до момента в който на партньорката не и омръзне да търпи всевъзможни произволи и не пристъпи тя към раздялата. Решението тук обаче е прекомерно просто - в случай че в действителност се разбирате и обичате с индивида до вас, а той твърди, че не разполага с задоволително независимост, дайте му я. Всичко си има граници, несъмнено, само че за какво пък два пъти в седмицата да не сте и двамата някъде с другари, без това да е проблем за единия или другия? Вярвайте малко повече на индивида до вас, гласувайте му цялото си доверие и...истината няма да закъснее. Знаете, че доста скоро ще разберете дали сте били прави в избора си. В една връзка всичко става ясно рано или късно, колкото и да не желаеме. Затова- не слагайте точката, преди да сте дали опция. Едва, когато се наредят няколко „ запетаи ” и още толкоз въпросителни, тогава към този момент можете самоуверено да потърсите нов късмет с нов човек.
Приятелски недоразумения посред ни - в случай че вашите или неговите другари, не го/ви харесват. Това е една от най-глупавите аргументи, заради които може да посмеете да помислите за разлъка. Обикновено същинските другари постоянно посочват нещата с същинските им имена и ни желаят най-хубавото. Да, само че не тяхното мнение може да бъде определящо, с цел да оставите индивида, който обичате. Дайте си сметка до какъв брой те са прави в това, което виждат във връзката ви и в случай че не сте съгласни с мнението им, игнорирайте го. Във всички случаи е добре да запазите началото на връзката си в загадка, с цел да не повлияе отношението на околните другари. Сърцето ви единствено ще разбере истината за Вас и Него. Единственото, което може да ви даде вярна тенденция в сходна обстановка, е това по какъв начин Той реагира на другарските „ препоръки ”. Ако изрично стартира да пази човек от своето обграждане, който очевадно не ви харесва, помислете какви в действителност са целите му. Подобен жанр раздели не са рядко срещани, изключително по самодейност на мъжа - мъжете са по-склонни да се вслушват в „ приятелките си ”. Ако ви е изоставил поради приятелите си, потребност от коментар няма - радвайте се, че сте се отървали от сходен човек.
Родителите се месят и не утвърждават връзката - майка му не ви харесва. Нима ви споделих нещо ново? Това е една от най-често срещаните обстановки, предизвикваща проблеми сред сътрудниците. И като човек, изпитал я на собствен тил, мога да кажа следното: На първо време сте длъжни да бъдете благи, деликатни и разбиращи съображенията на съответния родител. Постарайте се да си дадете сметка за другите генерации, метода на живот и даже за ревността - нещо изключително типично за мъжките майки. Ако приемете всичко това и не обръщате внимание на дребните различия, имате действителен късмет да оправите обстановката и да заживеете умерено. Ако обаче макар напъните ви да погледнете от различен ъгъл на нещата, „ мама ” продължава да ви засипва с обиди без основна причина, а половинката ви стои и мълчи, тъй като не желае да я засегне или опонира, дайте си сметка, че това не е нелепа причина, а състоятелен аргумент. Да се разделиш с индивида, който обичаш, поради майка му е неуместно, само че още по-глупаво е да се бориш със обстановка, която той не желае да промени. Когато избираме сътрудник, ние споделяме „ да ” на нашето ново семейство - това, което ще създадем ние. Това, несъмнено не значи, че се отхвърляме от тези, които са ни основали и отгледали. Но в случай че те не са щастливи паралелно с нас и се пробват само да ни управляват и скапват фамилния ни уют, ние или избираме да страним от тях, или „ несъзнателно ” отстраняваме индивида до нас.
Различни ползи - когато установите, че нямате допирни точки. Ако не можете да отидете дружно на клуб, тъй като слушате радикално друга музика или пък непрекъснато гледате телевизия в обособени стаи, заради противоречие в стратегиите, казусът може да бъде не чак толкоз дребен и безразсъден. Трудно е да бъдеш с някой, с който няма какво да си кажеш, тъй като знаеш, че него го вълнуват други неща. Замислете се над друго, обаче - колкото по-малко сте дружно, толкоз повече желаете да сте дружно, не си омръзвате и...нима не е хубаво да научаваш нови неща от колегата си? Ако имате идентични ползи, в никакъв случай няма да отправите взор към останалите любопитности, а по този начин може да ги разменяте между тях. Хората са разнообразни, само че точно това е великото на любовта - че тя може да събира черен с бял, богат с безпаричен, художник с инженер. Помислете преди да отречете любовта, тъй като той не обичал да танцува, а вие - да. Важното е да обича да ви гледа, до момента в който танцувате. И от вас зависи, дали ще пускате мостове сред стените от разлики.
Избирате кариерата и все нямате време за фамилиарност - евентуално най-нелепата причина за разлъка. Има такива неустоими хора, които не търсят фамилиарност, слагат работата си преди всичко и им е мъчно да се обвържат надълбоко. Някои избират да станат фамозни, да бъдат запомнени като велики създатели, да вземем за пример, а това лишава съвсем цялото им време и сила. Трудно е да бъдеш с подобен човек, в случай че ти не си същият и не си оставил на назад във времето любовта и фамилията. Помислете, обаче върху едно - любовта не си отива просто по този начин, в случай че в действителност я има. Обичате ли същински някого, усещате ли, че това е вашата половинка, борете се до дъно, без значение, че той или тя е захласната от работата си. Покажете му, че го подкрепяте, че почитате избора му, тъй като тъкмо това би направила същинската обич. И си потърсете ваше занятие, което да лишава вашето време, с цел да не усещате самотни моменти. Колко би изтраяла такава връзка, никой не знае, само че такива има сигурно.
Винаги би трябвало да опитваме. Винаги би трябвало да даваме късмет, да вършим взаимни отстъпки за маловажните неща, да отстояваме позициите си и в това време да надникнем по-дълбоко и в Неговите/Нейните. Почти постоянно не е по никакъв начин елементарно. Понякога е прекомерно мъчно даже. Така е, обаче, посредством единствено на нас самите. В днешно време ни е по-лесно откакто сме счупили вазата, просто да я изхвърлим, вместо да я залепим. Да, счупеното постоянно се вижда малко или доста, само че по-важното е, че сме запазили обичаната си ваза, нали? Запазете връзката си, преди да намерите основателната причина, която за доста други може да се окаже прекомерно нелепа.
Защо късаме толкоз бързо?
Той се усеща привързан прекомерно бързо и прекомерно скоро - още сте първоначално, а към този момент се оплаква, че не може да излиза с другари и че се усеща мъж под чехъл. В такива случаи мъжете или поставят края, или стартират да вършат каквото си желаят, до момента в който на партньорката не и омръзне да търпи всевъзможни произволи и не пристъпи тя към раздялата. Решението тук обаче е прекомерно просто - в случай че в действителност се разбирате и обичате с индивида до вас, а той твърди, че не разполага с задоволително независимост, дайте му я. Всичко си има граници, несъмнено, само че за какво пък два пъти в седмицата да не сте и двамата някъде с другари, без това да е проблем за единия или другия? Вярвайте малко повече на индивида до вас, гласувайте му цялото си доверие и...истината няма да закъснее. Знаете, че доста скоро ще разберете дали сте били прави в избора си. В една връзка всичко става ясно рано или късно, колкото и да не желаеме. Затова- не слагайте точката, преди да сте дали опция. Едва, когато се наредят няколко „ запетаи ” и още толкоз въпросителни, тогава към този момент можете самоуверено да потърсите нов късмет с нов човек. Приятелски недоразумения посред ни - в случай че вашите или неговите другари, не го/ви харесват. Това е една от най-глупавите аргументи, заради които може да посмеете да помислите за разлъка. Обикновено същинските другари постоянно посочват нещата с същинските им имена и ни желаят най-хубавото. Да, само че не тяхното мнение може да бъде определящо, с цел да оставите индивида, който обичате. Дайте си сметка до какъв брой те са прави в това, което виждат във връзката ви и в случай че не сте съгласни с мнението им, игнорирайте го. Във всички случаи е добре да запазите началото на връзката си в загадка, с цел да не повлияе отношението на околните другари. Сърцето ви единствено ще разбере истината за Вас и Него. Единственото, което може да ви даде вярна тенденция в сходна обстановка, е това по какъв начин Той реагира на другарските „ препоръки ”. Ако изрично стартира да пази човек от своето обграждане, който очевадно не ви харесва, помислете какви в действителност са целите му. Подобен жанр раздели не са рядко срещани, изключително по самодейност на мъжа - мъжете са по-склонни да се вслушват в „ приятелките си ”. Ако ви е изоставил поради приятелите си, потребност от коментар няма - радвайте се, че сте се отървали от сходен човек. Родителите се месят и не утвърждават връзката - майка му не ви харесва. Нима ви споделих нещо ново? Това е една от най-често срещаните обстановки, предизвикваща проблеми сред сътрудниците. И като човек, изпитал я на собствен тил, мога да кажа следното: На първо време сте длъжни да бъдете благи, деликатни и разбиращи съображенията на съответния родител. Постарайте се да си дадете сметка за другите генерации, метода на живот и даже за ревността - нещо изключително типично за мъжките майки. Ако приемете всичко това и не обръщате внимание на дребните различия, имате действителен късмет да оправите обстановката и да заживеете умерено. Ако обаче макар напъните ви да погледнете от различен ъгъл на нещата, „ мама ” продължава да ви засипва с обиди без основна причина, а половинката ви стои и мълчи, тъй като не желае да я засегне или опонира, дайте си сметка, че това не е нелепа причина, а състоятелен аргумент. Да се разделиш с индивида, който обичаш, поради майка му е неуместно, само че още по-глупаво е да се бориш със обстановка, която той не желае да промени. Когато избираме сътрудник, ние споделяме „ да ” на нашето ново семейство - това, което ще създадем ние. Това, несъмнено не значи, че се отхвърляме от тези, които са ни основали и отгледали. Но в случай че те не са щастливи паралелно с нас и се пробват само да ни управляват и скапват фамилния ни уют, ние или избираме да страним от тях, или „ несъзнателно ” отстраняваме индивида до нас. Различни ползи - когато установите, че нямате допирни точки. Ако не можете да отидете дружно на клуб, тъй като слушате радикално друга музика или пък непрекъснато гледате телевизия в обособени стаи, заради противоречие в стратегиите, казусът може да бъде не чак толкоз дребен и безразсъден. Трудно е да бъдеш с някой, с който няма какво да си кажеш, тъй като знаеш, че него го вълнуват други неща. Замислете се над друго, обаче - колкото по-малко сте дружно, толкоз повече желаете да сте дружно, не си омръзвате и...нима не е хубаво да научаваш нови неща от колегата си? Ако имате идентични ползи, в никакъв случай няма да отправите взор към останалите любопитности, а по този начин може да ги разменяте между тях. Хората са разнообразни, само че точно това е великото на любовта - че тя може да събира черен с бял, богат с безпаричен, художник с инженер. Помислете преди да отречете любовта, тъй като той не обичал да танцува, а вие - да. Важното е да обича да ви гледа, до момента в който танцувате. И от вас зависи, дали ще пускате мостове сред стените от разлики. Избирате кариерата и все нямате време за фамилиарност - евентуално най-нелепата причина за разлъка. Има такива неустоими хора, които не търсят фамилиарност, слагат работата си преди всичко и им е мъчно да се обвържат надълбоко. Някои избират да станат фамозни, да бъдат запомнени като велики създатели, да вземем за пример, а това лишава съвсем цялото им време и сила. Трудно е да бъдеш с подобен човек, в случай че ти не си същият и не си оставил на назад във времето любовта и фамилията. Помислете, обаче върху едно - любовта не си отива просто по този начин, в случай че в действителност я има. Обичате ли същински някого, усещате ли, че това е вашата половинка, борете се до дъно, без значение, че той или тя е захласната от работата си. Покажете му, че го подкрепяте, че почитате избора му, тъй като тъкмо това би направила същинската обич. И си потърсете ваше занятие, което да лишава вашето време, с цел да не усещате самотни моменти. Колко би изтраяла такава връзка, никой не знае, само че такива има сигурно. Винаги би трябвало да опитваме. Винаги би трябвало да даваме късмет, да вършим взаимни отстъпки за маловажните неща, да отстояваме позициите си и в това време да надникнем по-дълбоко и в Неговите/Нейните. Почти постоянно не е по никакъв начин елементарно. Понякога е прекомерно мъчно даже. Така е, обаче, посредством единствено на нас самите. В днешно време ни е по-лесно откакто сме счупили вазата, просто да я изхвърлим, вместо да я залепим. Да, счупеното постоянно се вижда малко или доста, само че по-важното е, че сме запазили обичаната си ваза, нали? Запазете връзката си, преди да намерите основателната причина, която за доста други може да се окаже прекомерно нелепа.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ