Екатерина Аврамова: живот без хлорирана вода
Да се будиш, облян в пот. След следващия призрачен сън. Че те няма. И че към този момент не е същото. Няма я водата. Няма го басейна. Да получаваш пристъпи на зной. Но да не си болен. Да се бориш с пристъпи на суматоха, да прогонваш всекидневно страховете си с вярата, че някой ден, колкото и да е надалеч, ще си върнеш остарелия живот.
" Първите няколко седмици се усещах ужасно изморена. Мислех си, Боже, дали не съм депресирана? Но не бях. Защото в това време бях енергична, щастлива, усмихната ", споделя Екатерина Аврамова, която особено за читателите и феновете на bTV Спорт отвори вратите на дома си в Лондон. Днес най-успешната българска плувкиня стартира осмата си седмица в обществена изолираност.
Катето, която има над 70 ремонти на националните върхове в родното плуване и над 25 в тези на Турция, за която се състезава през последните няколко години, не е влизала в басейн от началото на март. Период, който безусловно кара освен душата, само че и тялото да боледуват.
" Всичко ме болеше. Цялото тяло. Цялата ми мускулатура, костната ми система. Събуждах се в 10:00, в 11:00 часа сутринта. Сънят ми стартира да се възстановява едвам към четвъртата седмица ", признава плувкинята, за която това е най-дългият интервал без допира и без миризмата на хлорирана вода, откогато майка я води за първи път на басейна в столичното 33-то СОУ в квартал „ Люлин”.
Тогава тя е на 6. Днес е на 28. Устремена към третото си олимпийско присъединяване, само че, както за хиляди други спортисти по света, по този начин и за нея, фантазията за Токио се отсрочва с 12 месеца. Приема го метафизичен:
" Година по-късно ни дава късмет да упражняваме още 12 месеца, да сме още по-амбицирани, да дадем всичко от себе си, в случай че до момента не сме го създали. И когато това се случи, да сме живи и здрави след година, да осъзнаем какво в действителност ни е коствало, да сме там и да се състезаваме един против различен. "
В дългите седмици на изолираност, това, което избавя Екатерина, е... любовта. На приятеля Тиери и на Зоуи – френски булдог на няколко месеца. „ Зоуи е нашето богатство. Сигурно щяхме да се избием у дома, в случай че не беше тя”, споделя през смях българката, която посвещава по 4-5 часа дневно, с цел да тренира в домашни условия.
Другото, което Катето прави, е да се вихри в кухнята. Напоследък става все по-добра в приготвянето на здравословен кекс по рецепта на... Ивет Лалова. В него няма мляко, няма захар, само че пък има мъничко какао и банани.
" Когато го направих за първи път, незабавно го демонстрирах на Ивет, а и приятеля ми доста го хареса. Отличен е, може да се яде всеки ден и върви идеално с чаша кафе или май ", удовлетворена е Екатерина.
Дните се изнизват през пръстите, заобикаля да ги брои, тъй като се депресира. Просто брои седмиците, по този начин се коства по-леко.
" С миналите седмици от ден на ден и повече сънувам водата, басейна и тренировките. Дори и нощес се разсъниха с лека суматоха, сънувайки басейна. Липсва ми, извънредно доста ми липсва”, тъжна е плувкинята, чието лице блества на секундата, в която телефонът звънне и види, че от България я търсят обичаните баба и дядо.
Живот без басейн. За човек, чието тяло се усеща по-комфортно във вода, в сравнение с дивана вкъщи, сегашната обстановка е пъкъл. И тогава, на напред във времето излиза любовта. Когато я има, утрото се посреща с вяра. Че ще е по-светло от вчерашния ден. А в тази ситуация на Катето, и че ще има аромат на хлор.
btvnovinite.bg
" Първите няколко седмици се усещах ужасно изморена. Мислех си, Боже, дали не съм депресирана? Но не бях. Защото в това време бях енергична, щастлива, усмихната ", споделя Екатерина Аврамова, която особено за читателите и феновете на bTV Спорт отвори вратите на дома си в Лондон. Днес най-успешната българска плувкиня стартира осмата си седмица в обществена изолираност.
Катето, която има над 70 ремонти на националните върхове в родното плуване и над 25 в тези на Турция, за която се състезава през последните няколко години, не е влизала в басейн от началото на март. Период, който безусловно кара освен душата, само че и тялото да боледуват.
" Всичко ме болеше. Цялото тяло. Цялата ми мускулатура, костната ми система. Събуждах се в 10:00, в 11:00 часа сутринта. Сънят ми стартира да се възстановява едвам към четвъртата седмица ", признава плувкинята, за която това е най-дългият интервал без допира и без миризмата на хлорирана вода, откогато майка я води за първи път на басейна в столичното 33-то СОУ в квартал „ Люлин”.
Тогава тя е на 6. Днес е на 28. Устремена към третото си олимпийско присъединяване, само че, както за хиляди други спортисти по света, по този начин и за нея, фантазията за Токио се отсрочва с 12 месеца. Приема го метафизичен:
" Година по-късно ни дава късмет да упражняваме още 12 месеца, да сме още по-амбицирани, да дадем всичко от себе си, в случай че до момента не сме го създали. И когато това се случи, да сме живи и здрави след година, да осъзнаем какво в действителност ни е коствало, да сме там и да се състезаваме един против различен. "
В дългите седмици на изолираност, това, което избавя Екатерина, е... любовта. На приятеля Тиери и на Зоуи – френски булдог на няколко месеца. „ Зоуи е нашето богатство. Сигурно щяхме да се избием у дома, в случай че не беше тя”, споделя през смях българката, която посвещава по 4-5 часа дневно, с цел да тренира в домашни условия.
Другото, което Катето прави, е да се вихри в кухнята. Напоследък става все по-добра в приготвянето на здравословен кекс по рецепта на... Ивет Лалова. В него няма мляко, няма захар, само че пък има мъничко какао и банани.
" Когато го направих за първи път, незабавно го демонстрирах на Ивет, а и приятеля ми доста го хареса. Отличен е, може да се яде всеки ден и върви идеално с чаша кафе или май ", удовлетворена е Екатерина.
Дните се изнизват през пръстите, заобикаля да ги брои, тъй като се депресира. Просто брои седмиците, по този начин се коства по-леко.
" С миналите седмици от ден на ден и повече сънувам водата, басейна и тренировките. Дори и нощес се разсъниха с лека суматоха, сънувайки басейна. Липсва ми, извънредно доста ми липсва”, тъжна е плувкинята, чието лице блества на секундата, в която телефонът звънне и види, че от България я търсят обичаните баба и дядо.
Живот без басейн. За човек, чието тяло се усеща по-комфортно във вода, в сравнение с дивана вкъщи, сегашната обстановка е пъкъл. И тогава, на напред във времето излиза любовта. Когато я има, утрото се посреща с вяра. Че ще е по-светло от вчерашния ден. А в тази ситуация на Катето, и че ще има аромат на хлор.
btvnovinite.bg
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ