За деня на Победата - само истината
Да разкриеш в няколко страници какво се случва в навечерието на Девети септември 1944 година, в самия ден на Победата и в първите няколко дни след него, е задача непостижима. Хиляди са източниците, десетки хиляди са документите и записките и всеки един от тях има голямо значение за разкриването на историческата истина. Затова през днешния ден ви предлагаме единствено няколко документа с неизбежните съкращения, посредством които може най-малко да се надникне в " атмосферата ". Знае се доста добре, че против цялата държавна машина в неравномерен пердах се изправят няколко десетки хиляди български антифашисти. И е било невероятно те да я победят без помощта и без " наличието " на Червената войска в България - нещо, което нашето външно министерство преди дни назова " съмнителна историческа теза " в един възмутителен и невиждан за Европа антидипломатически демарш.
Ето някои числа за военната мощност на България тогава - пет армии с 450 хиляди души, 410 самолета, 80 български и немски кораба, 9 регионални дирекции на полицията с 30 хиляди служители на реда, 12 жандармерийски дружини с общо 15 хиляди жандармеристи, 6 ловни дружини с 8 хиляди души, 4 немски дивизии, многочислени организации на легионери и ратници. Но се случва нещо немислимо преди този момент - армията ни се разпалва, самите бойци арестуват и безмилостно избиват значително от своите окървавени командири. Днес тези убийства също се стоварват на необятния тил на комунистите, а горе-долу и на земеделците и анархистите. А ликвидирането на българския фашизъм е дело освен на тях, само че и на ред буржоазни партии. (Вижте по-долу кои подписват Манифеста на Отечествения фронт от август. Основните му положения са част от Програмата на Отечествения фронт след Победата, в това число и в точките за Народния съд.) Войсковите поделения посрещат руските елементи с песни, цветя и развети червени флагове. Разбира се, не на всички места е по този начин, в първите дни след 9 септември е в ход контрапреврат на жандармерията, само че за това - в идващия брой. Дори военните ни водачи, множеството от тях сираци (бащите им са починали в Първата международна война), се " пропукват " и на 5 септември от летище Добрич излетява цяла ескадрила, която се приземява при Червената войска.
Заповедта на Сталин до маршал Жуков, откакто схваща от него, че руските елементи се посрещат в България като на церемониален церемониал, е без аналог. Той разпорежда оръжието на армията ни да не се изземва, т.е. тя не се разоръжава. И това някои го назовават окупация!
Шапки долу и реверанс пред българските антифашисти, пред руските, британските и американските бойци на горещия и тихия фронт, които участваха в разгрома на българския монархофашизъм.
Из " Манифест към Българския народ " на Националния комитет на Отечествения фронт за събаряне на прохитлеристката власт
Август 1944 година
Българи и българки,
Войната свършва. България е сложена на подсъдимата пейка. Днес тя е изцяло изолирана и рискува да изгуби най-надеждната си опора в идната конференция за мир - нашата Освободителка...
Правителството продължава и ускорява жестокия поход против националните борци. Правителството би трябвало неотложно да си върви. То не се употребява с доверието на българския народ. В днешните тежки моменти ориста на нашето родно място може да бъде облекчена единствено от държавно управление на Отечествения фронт.
Драги сънародници,
Ние ви зовем на смела и енергична битка за едно национално държавно управление на Отечествения фронт, в името на следните наши претенции:
1. Незабавно разкъсване на всевъзможни връзки с Хитлерова Германия.
2. Мир и другарство с Англия и Америка.
3. Сърдечно другарство със Съветския съюз и безконечна дружба с братския съветски народ.
4. Пълно съгласие с нашите съседи и особено с народите на нова Югославия, за построяването на дълготраен мир на Балканите.
5. Незабавно уреждане за прекъсване на военните дейности и евакуиране на нашите войски от Нова Югославия и Гърция.
6. Възстановяване на всички политически и цивилен права [и] свободи.
7. Премахване на всички изключителни противонародни закони и наредби.
8. Пълна и безусловна прошка на борците за национална независимост и жертвите от изключителните и противонародни закони.
9. Народен съд за виновниците за до момента водената пагубна политика и за всички провинени в изстъпления над националните борци и мирното население в България и окупираните земи.
10. Конфискация на капиталите и имуществата на хитлеровите сътрудници и нелегално забогателите.
11. Прочистването на целия държавен уред от противонародни детайли.
12. Разтуряне на всички противодемократични организации и заличаване на всяка диря от властническа идеология.
13. Смели икономически, финансови и обществени промени, заличаване на спекулата и унищожаване на скъпотията.
14. Широка и евтина култура за националните маси; преустрояване на цялата просветителна система на демократични и научни основи.
15. Основна правосъдна система, на ниска цена и бързо национално правораздаване.
16. Разтуряне на националното заседание и производство на свободни избори.
Кимон Георгиев, някогашен мин.-председ[ател], Добри Терпешев, Никола Петков, Григор Чешмеджиев, някогашен нар. представител, доктор Иван Пашов, някогашен нар. представител, Ангел Държански, някогашен нар. представител, Дамян Велчев, полковник о.з., проф. Венелин Ганев, някогашен министър, Димитър Нейков, някогашен нар. представител, доктор. Рачо Ангелов, доктор, проф. Петко Стоянов, някогашен нар. представител, Димо Казасов, някогашен министър, Христо Стойков, майор о.з., доктор Кирил Драмалиев, проф. Петко Стайнов, някогашен министър...
" Антифашистката битка в България ", том втори, Партиздат, 1984 година,
ЦВА, ф. 65, оп. 1, а.е. 18
Из монографията " Деветосептемврийската социалистическа гражданска война 1944 година на проф. Славка Петрова, ДИ " Наука и изкуство ", 1981 година
Крайно фашистките прохитлеристки среди се оповестиха срещу завоя във външната политика, да се върви до дъно с германците, даже с цената на война срещу антифашистката коалиция. Това бяха познатите позиции на Ал. Цанков, изказани на VII изключителна сесия на Народното събрание...
Правителствената декларация сътвори напразни илюзии. Борбата против антифашисткото придвижване продължи с присъщата фашистка устремност. Така на 2, 3, 4 и 5 септември до полицейските органи и до кметовете в страната се съобщаваше, че Отечественият фронт има намерение да организира манифестации, и се нареждаше: " За да се резервира вътрешният ред на страната и спокойствието на популацията, вземете най-енергични ограничения за предотвратяването на каквито и било акции и прояви от сходен темперамент. Всяка демонстрация, ориентирана против държавната власт, да се смачква на място и незабавно донасяйте... " Продължиха да се дават нареждания за създаване на бойни ядра в селищата за битка против силите на Отечествен фронт. А командирът на 3-ти арт. полк - Пловдив, на 3 септември издаде заповед №126, с която подреди съсредоточаването на поделенията към вр. " Мудър тепе " и вр. " Голяма поляна ", където имаше сведение, че са съсредоточени партизански елементи: " За заличаване на същата полкът на 4 т.м. ще предприеме унищожителна акция. " На 3 септември партизани от бригада " В. Коларов " бяха обградени в Новаковския балкан, Асеновградско, от полицейски сили от Борисовград (Първомай), Кърджали и Хасково. Почти невъоръжени, партизаните одобриха неравния пердах. В него починаха 15 борци и други 35 бяха пленени.
На 4 септември на вр. " Милеви скали " бяха обградени партизани от бригада " Чепинец " и отряд " Ангел Кънчев ". В багра, траял целия ден, починаха 11 партизани, сред които командирът на III ВОЗ Методи Шаторов. Особено мощно пролича нежеланието на държавното управление да търси отговорност от българския фашизъм с решението, което взе за жандармерията. В претекстовете на проектонаредбата-закон се изтъкваше, че тя " към този момент е била изпълнила своето предопределение " и защото фрагментите й били взети от държавната полиция и с това се отслабила доста, то съставът на жандармерията се предава във войската и в полицията, откъдето са били взети. " Фактически се извършваше събиране на въоръжените фашистки сили. Полицейският уред и войската бяха хвърлени против революционното надигане на масите. Полицията стреля в мирните стачкуващи в София, Перник, Плевен, Силистра. Паднаха убити и ранени. Неутралитетът, който разгласи новият кабинет в декларацията на 4 септември, не направи предстоящото усещане. " Съветските управителни среди считат - съобщи ТАСС на 30 август - оповестения от българското държавно управление неутралитет за напълно непълен в създалата се конюнктура. " На 30 август във в. " Таймс " бе изяснена позицията на съдружниците към неутралитета на Багрянов, която беше годна и за новия кабинет: " България не може просто по този начин да премине в неутралитет поради своите незаконни действия. " В столицата се приготвяше прохитлеристки прелом от кръга към Ал. Цанков...
На 7 септември се състояха и нови политически демонстрации на масите. Като част от общата стратегия на непосредствената подготовка на основния удар в София Градска канализация на Българска комунистическа партия реши след обяд да се организира протест на площада пред централната гара. Разчиташе се с него да стартира стачката на железничарите. Тъй като софийската полиция, авансово разбрала за акцията, обкръжи площада пред гарата, даде се ключова дума за новия събирателен пункт на площада пред " Майчин дом ". Стекоха се стотици жители. В защитата на митинга за първи път участваха партизани от Шопския отряд. Полицията откри пукотевица, смъртоносно рани оратора Петър Топалов - Шмидт, млад синдикален деятел, болшевик. Неочаквано за полицията пукотевица откри и националната въоръжена защита - ликвидира един служител на реда, а различен рани. За първи път в столицата се даде въоръжен отпор на Вергил Димовата полиция...
На 8 септември в 9 ч. сутринта стартира влизането на 37-а, 46-а и 57-а войска от Трети украински фронт, Черноморския и Дунавския флот. За първи път такава огромна интервенция бе осъществена без предварителна артилерийска и авиационна подготовка. Предните отряди оповестиха в щаба на армията, че популацията и войската са излезли по пътищата и ги посрещат с развети червени флагове и тържествена музика. Действията на въоръжените сили на Съветския съюз в България не взеха формата на военна интервенция, а, както написа вицеадмирал Азаров, на церемониален освободителен церемониал.
Из Дневника на ген. Никола Михов, изд. " Изток-Запад " и ИК " Синева ", 2004 година
7 септември 1944 година - четвъртък
Сутринта военачалник Ганев ми заяви, че нощес в 11 ч. проф. Цанков е приказвал по радио " Донау ". Е, разбра се, в действителност е избягал.
Речта му била доста възторжена. Обяснил, че не от боязън напуснал България, а (не бил избягал!) за да служи на България. Уверен бил в този момент още повече в успеха на Германия (?!). Обвинил кабинета Багрянов за това пораженско положение на духовете в България. Князът бил наложил Багрянова. При срещата си с регентите ни ги бил видял изтощени и очевидно не можещи да се оправят с компликациите. Чудел се, че не се е намерил един български военачалник, който да поведе народа и войската. Обърнал се и към войската да извърши дълга си към България, дружно с Германия.
Телеграма от командира на 4-та допълваща тайфа до щаба на войската за разтрошаване на плевенския затвор на 7 септември
Копие до Военно министерство - отдел РО, и щаба на дивизията
8 септември 1944 година
На 7. 09. т.г. към 15 часа към локалния затвор са почнали да идват групи жители, с цел да посрещнат освободените политически пандизчии. Към 18 ч. цифрата им нараства на към 1000 индивида, сред които е имало дами и деца. По същото време тълпата разрушава вратите и пандизчиите излизат с крясъци " ура ".
Издигната е била естрада. Говорил е един от пандизчиите. Изпратените военни и полицейски елементи са разпръснали тълпата. Дадени са били изстрели. Има двама боеца леко ранени и няколко души от тълпата.
(п) Геранлиев, подполк. - к[оманди]р на 4 допълваща тайфа
" Антифашистката битка в България ", том втори, Партиздат, 1984 година
ЦВА, ф. 23, оп. 1, а.е. 997
Из записките на маршал Георги Жуков " Воспоминания и размышления ", т. 2, изд. АПН, Москва, 1974 година
Според създадения проект на 3-ти Украински фронт, неговата 46-а войска приготви нахлуване по общото направление на Есекой-Кубрат, 57-а - към Кочмар-Шумен, 37-а - към Добрич-Провадия; 7-и и 4-и гвардейски механизирани корпуси, действайки по направлението Карнобат-Бургас, трябваше да стигнат до тези пунктове на втория ден от интервенцията.
На 6 септември Главната квартира на Върховното основно командване даде заповед Украинският фронт да стартира дейности.
Сутринта на 8 септември бе готово всичко, с цел да се открие огън, само че от нашите наблюдателни пунктове ние не виждахме цели, по които трябваше да се открие този огън...
През стереотръбите, биноклите и с невъоръжено око ние наблюдавахме на българската територия елементарен кротичък живот: в обитаемоте пунктове от комините се виеше лек пушек, а хората се занимаваха с житейските си работи. Не бе видяно наличие на военни елементи.
Маршал Ф. И. Толбухин заповяда на войските да придвижат напред предните отряди. Не мина и половин час, когато командващият 57-а войска доложи, че една от пехотните дивизии на българската войска, построила се край пътя, е посрещнала нашите елементи с развети червени флагове и тържествена музика. След някое време същите събития станаха и в другите посоки. Командващите на армиите доложиха, че върви стихийно побратимяване на руските воини с българския народ.
Аз на часа позвъних на Сталин в Главната квартира.
И. В. Сталин сподели:.
- Оставете всичкото оръжие на българските войски при тях, дано се занимават с нормалните си каузи и да чакат заповед от страна на своето държавно управление.
С този елементарен акт от страна на Върховното основно командване бе изразено цялостно доверие към българския народ и българската войска, които посрещнаха Червената войска по приятелски, виждайки в нея своята освободителка от немските окупатори и от царския профашистки режим. Движейки се във вътрешността в страната, руските войски на всички места срещаха най-топло отношение. Скоро ние се срещнахме с партизански отряди, които бяха добре въоръжени и към този момент бяха завладяли редица градове и военни обекти...
Българският народ, управителен от своята Работническа партия, на 9 септември смъкна профашисткото държавно управление и образува демократично държавно управление на Отечествения фронт, което се обърна към Съветското държавно управление с предложение за помирение.
Държавният Комитет по защитата неотложно даде напътствие на Главната квартира да приключи напредването на нашите войски в България.
Според напътствието на Върховното главнокомандване в 21 ч. на 9 септември ние завършихме придвижването на войските ни и се разположихме в избраните региони. Радостно бе да осъзнаваме, че в тази " война " нямаше жертви нито от едната, нито от другата страна.
(Превод от съветски Велиана Христова)
Разпространена на 7 септември брошура: " Към българския народ. Към българската войска. БЪЛГАРИ! Червената войска няма желание да води война с българския народ и с неговата войска, защото счита българския народ за приятелски народ. Червената войска има една задача - да разбие немците и да форсира периода за настъпването на повсеместен мир. За това е належащо българското държавно управление да спре да служи на делото на немците, да скъса неотложно всевъзможни връзки с немците и да премине на страната на обединението на демократичните страни. Червената войска се стреми към това немските бойци и офицери, намерили подслон в България, да бъдат неотложно интернирани и предадени на руските войски като военнопленници. Съветската войска се стреми по-късно всички немски кораби, отишли от северните портове в България, да бъдат предадени на Съветския съюз, а в случай че се окаже, че част от тях са потопени, Червената войска желае да се даде опция на Морския флот на Съветския съюз да ги извади. Само при осъществяването на тези условия може да бъде прекъснато положението на война и да стартират договарянията за помирение. Командващ фронта, армейски ген. ТОЛБУХИН. 7 септември 1944 година ".
Ето някои числа за военната мощност на България тогава - пет армии с 450 хиляди души, 410 самолета, 80 български и немски кораба, 9 регионални дирекции на полицията с 30 хиляди служители на реда, 12 жандармерийски дружини с общо 15 хиляди жандармеристи, 6 ловни дружини с 8 хиляди души, 4 немски дивизии, многочислени организации на легионери и ратници. Но се случва нещо немислимо преди този момент - армията ни се разпалва, самите бойци арестуват и безмилостно избиват значително от своите окървавени командири. Днес тези убийства също се стоварват на необятния тил на комунистите, а горе-долу и на земеделците и анархистите. А ликвидирането на българския фашизъм е дело освен на тях, само че и на ред буржоазни партии. (Вижте по-долу кои подписват Манифеста на Отечествения фронт от август. Основните му положения са част от Програмата на Отечествения фронт след Победата, в това число и в точките за Народния съд.) Войсковите поделения посрещат руските елементи с песни, цветя и развети червени флагове. Разбира се, не на всички места е по този начин, в първите дни след 9 септември е в ход контрапреврат на жандармерията, само че за това - в идващия брой. Дори военните ни водачи, множеството от тях сираци (бащите им са починали в Първата международна война), се " пропукват " и на 5 септември от летище Добрич излетява цяла ескадрила, която се приземява при Червената войска.
Заповедта на Сталин до маршал Жуков, откакто схваща от него, че руските елементи се посрещат в България като на церемониален церемониал, е без аналог. Той разпорежда оръжието на армията ни да не се изземва, т.е. тя не се разоръжава. И това някои го назовават окупация!
Шапки долу и реверанс пред българските антифашисти, пред руските, британските и американските бойци на горещия и тихия фронт, които участваха в разгрома на българския монархофашизъм.
Из " Манифест към Българския народ " на Националния комитет на Отечествения фронт за събаряне на прохитлеристката власт
Август 1944 година
Българи и българки,
Войната свършва. България е сложена на подсъдимата пейка. Днес тя е изцяло изолирана и рискува да изгуби най-надеждната си опора в идната конференция за мир - нашата Освободителка...
Правителството продължава и ускорява жестокия поход против националните борци. Правителството би трябвало неотложно да си върви. То не се употребява с доверието на българския народ. В днешните тежки моменти ориста на нашето родно място може да бъде облекчена единствено от държавно управление на Отечествения фронт.
Драги сънародници,
Ние ви зовем на смела и енергична битка за едно национално държавно управление на Отечествения фронт, в името на следните наши претенции:
1. Незабавно разкъсване на всевъзможни връзки с Хитлерова Германия.
2. Мир и другарство с Англия и Америка.
3. Сърдечно другарство със Съветския съюз и безконечна дружба с братския съветски народ.
4. Пълно съгласие с нашите съседи и особено с народите на нова Югославия, за построяването на дълготраен мир на Балканите.
5. Незабавно уреждане за прекъсване на военните дейности и евакуиране на нашите войски от Нова Югославия и Гърция.
6. Възстановяване на всички политически и цивилен права [и] свободи.
7. Премахване на всички изключителни противонародни закони и наредби.
8. Пълна и безусловна прошка на борците за национална независимост и жертвите от изключителните и противонародни закони.
9. Народен съд за виновниците за до момента водената пагубна политика и за всички провинени в изстъпления над националните борци и мирното население в България и окупираните земи.
10. Конфискация на капиталите и имуществата на хитлеровите сътрудници и нелегално забогателите.
11. Прочистването на целия държавен уред от противонародни детайли.
12. Разтуряне на всички противодемократични организации и заличаване на всяка диря от властническа идеология.
13. Смели икономически, финансови и обществени промени, заличаване на спекулата и унищожаване на скъпотията.
14. Широка и евтина култура за националните маси; преустрояване на цялата просветителна система на демократични и научни основи.
15. Основна правосъдна система, на ниска цена и бързо национално правораздаване.
16. Разтуряне на националното заседание и производство на свободни избори.
Кимон Георгиев, някогашен мин.-председ[ател], Добри Терпешев, Никола Петков, Григор Чешмеджиев, някогашен нар. представител, доктор Иван Пашов, някогашен нар. представител, Ангел Държански, някогашен нар. представител, Дамян Велчев, полковник о.з., проф. Венелин Ганев, някогашен министър, Димитър Нейков, някогашен нар. представител, доктор. Рачо Ангелов, доктор, проф. Петко Стоянов, някогашен нар. представител, Димо Казасов, някогашен министър, Христо Стойков, майор о.з., доктор Кирил Драмалиев, проф. Петко Стайнов, някогашен министър...
" Антифашистката битка в България ", том втори, Партиздат, 1984 година,
ЦВА, ф. 65, оп. 1, а.е. 18
Из монографията " Деветосептемврийската социалистическа гражданска война 1944 година на проф. Славка Петрова, ДИ " Наука и изкуство ", 1981 година
Крайно фашистките прохитлеристки среди се оповестиха срещу завоя във външната политика, да се върви до дъно с германците, даже с цената на война срещу антифашистката коалиция. Това бяха познатите позиции на Ал. Цанков, изказани на VII изключителна сесия на Народното събрание...
Правителствената декларация сътвори напразни илюзии. Борбата против антифашисткото придвижване продължи с присъщата фашистка устремност. Така на 2, 3, 4 и 5 септември до полицейските органи и до кметовете в страната се съобщаваше, че Отечественият фронт има намерение да организира манифестации, и се нареждаше: " За да се резервира вътрешният ред на страната и спокойствието на популацията, вземете най-енергични ограничения за предотвратяването на каквито и било акции и прояви от сходен темперамент. Всяка демонстрация, ориентирана против държавната власт, да се смачква на място и незабавно донасяйте... " Продължиха да се дават нареждания за създаване на бойни ядра в селищата за битка против силите на Отечествен фронт. А командирът на 3-ти арт. полк - Пловдив, на 3 септември издаде заповед №126, с която подреди съсредоточаването на поделенията към вр. " Мудър тепе " и вр. " Голяма поляна ", където имаше сведение, че са съсредоточени партизански елементи: " За заличаване на същата полкът на 4 т.м. ще предприеме унищожителна акция. " На 3 септември партизани от бригада " В. Коларов " бяха обградени в Новаковския балкан, Асеновградско, от полицейски сили от Борисовград (Първомай), Кърджали и Хасково. Почти невъоръжени, партизаните одобриха неравния пердах. В него починаха 15 борци и други 35 бяха пленени.
На 4 септември на вр. " Милеви скали " бяха обградени партизани от бригада " Чепинец " и отряд " Ангел Кънчев ". В багра, траял целия ден, починаха 11 партизани, сред които командирът на III ВОЗ Методи Шаторов. Особено мощно пролича нежеланието на държавното управление да търси отговорност от българския фашизъм с решението, което взе за жандармерията. В претекстовете на проектонаредбата-закон се изтъкваше, че тя " към този момент е била изпълнила своето предопределение " и защото фрагментите й били взети от държавната полиция и с това се отслабила доста, то съставът на жандармерията се предава във войската и в полицията, откъдето са били взети. " Фактически се извършваше събиране на въоръжените фашистки сили. Полицейският уред и войската бяха хвърлени против революционното надигане на масите. Полицията стреля в мирните стачкуващи в София, Перник, Плевен, Силистра. Паднаха убити и ранени. Неутралитетът, който разгласи новият кабинет в декларацията на 4 септември, не направи предстоящото усещане. " Съветските управителни среди считат - съобщи ТАСС на 30 август - оповестения от българското държавно управление неутралитет за напълно непълен в създалата се конюнктура. " На 30 август във в. " Таймс " бе изяснена позицията на съдружниците към неутралитета на Багрянов, която беше годна и за новия кабинет: " България не може просто по този начин да премине в неутралитет поради своите незаконни действия. " В столицата се приготвяше прохитлеристки прелом от кръга към Ал. Цанков...
На 7 септември се състояха и нови политически демонстрации на масите. Като част от общата стратегия на непосредствената подготовка на основния удар в София Градска канализация на Българска комунистическа партия реши след обяд да се организира протест на площада пред централната гара. Разчиташе се с него да стартира стачката на железничарите. Тъй като софийската полиция, авансово разбрала за акцията, обкръжи площада пред гарата, даде се ключова дума за новия събирателен пункт на площада пред " Майчин дом ". Стекоха се стотици жители. В защитата на митинга за първи път участваха партизани от Шопския отряд. Полицията откри пукотевица, смъртоносно рани оратора Петър Топалов - Шмидт, млад синдикален деятел, болшевик. Неочаквано за полицията пукотевица откри и националната въоръжена защита - ликвидира един служител на реда, а различен рани. За първи път в столицата се даде въоръжен отпор на Вергил Димовата полиция...
На 8 септември в 9 ч. сутринта стартира влизането на 37-а, 46-а и 57-а войска от Трети украински фронт, Черноморския и Дунавския флот. За първи път такава огромна интервенция бе осъществена без предварителна артилерийска и авиационна подготовка. Предните отряди оповестиха в щаба на армията, че популацията и войската са излезли по пътищата и ги посрещат с развети червени флагове и тържествена музика. Действията на въоръжените сили на Съветския съюз в България не взеха формата на военна интервенция, а, както написа вицеадмирал Азаров, на церемониален освободителен церемониал.
Из Дневника на ген. Никола Михов, изд. " Изток-Запад " и ИК " Синева ", 2004 година
7 септември 1944 година - четвъртък
Сутринта военачалник Ганев ми заяви, че нощес в 11 ч. проф. Цанков е приказвал по радио " Донау ". Е, разбра се, в действителност е избягал.
Речта му била доста възторжена. Обяснил, че не от боязън напуснал България, а (не бил избягал!) за да служи на България. Уверен бил в този момент още повече в успеха на Германия (?!). Обвинил кабинета Багрянов за това пораженско положение на духовете в България. Князът бил наложил Багрянова. При срещата си с регентите ни ги бил видял изтощени и очевидно не можещи да се оправят с компликациите. Чудел се, че не се е намерил един български военачалник, който да поведе народа и войската. Обърнал се и към войската да извърши дълга си към България, дружно с Германия.
Телеграма от командира на 4-та допълваща тайфа до щаба на войската за разтрошаване на плевенския затвор на 7 септември
Копие до Военно министерство - отдел РО, и щаба на дивизията
8 септември 1944 година
На 7. 09. т.г. към 15 часа към локалния затвор са почнали да идват групи жители, с цел да посрещнат освободените политически пандизчии. Към 18 ч. цифрата им нараства на към 1000 индивида, сред които е имало дами и деца. По същото време тълпата разрушава вратите и пандизчиите излизат с крясъци " ура ".
Издигната е била естрада. Говорил е един от пандизчиите. Изпратените военни и полицейски елементи са разпръснали тълпата. Дадени са били изстрели. Има двама боеца леко ранени и няколко души от тълпата.
(п) Геранлиев, подполк. - к[оманди]р на 4 допълваща тайфа
" Антифашистката битка в България ", том втори, Партиздат, 1984 година
ЦВА, ф. 23, оп. 1, а.е. 997
Из записките на маршал Георги Жуков " Воспоминания и размышления ", т. 2, изд. АПН, Москва, 1974 година
Според създадения проект на 3-ти Украински фронт, неговата 46-а войска приготви нахлуване по общото направление на Есекой-Кубрат, 57-а - към Кочмар-Шумен, 37-а - към Добрич-Провадия; 7-и и 4-и гвардейски механизирани корпуси, действайки по направлението Карнобат-Бургас, трябваше да стигнат до тези пунктове на втория ден от интервенцията.
На 6 септември Главната квартира на Върховното основно командване даде заповед Украинският фронт да стартира дейности.
Сутринта на 8 септември бе готово всичко, с цел да се открие огън, само че от нашите наблюдателни пунктове ние не виждахме цели, по които трябваше да се открие този огън...
През стереотръбите, биноклите и с невъоръжено око ние наблюдавахме на българската територия елементарен кротичък живот: в обитаемоте пунктове от комините се виеше лек пушек, а хората се занимаваха с житейските си работи. Не бе видяно наличие на военни елементи.
Маршал Ф. И. Толбухин заповяда на войските да придвижат напред предните отряди. Не мина и половин час, когато командващият 57-а войска доложи, че една от пехотните дивизии на българската войска, построила се край пътя, е посрещнала нашите елементи с развети червени флагове и тържествена музика. След някое време същите събития станаха и в другите посоки. Командващите на армиите доложиха, че върви стихийно побратимяване на руските воини с българския народ.
Аз на часа позвъних на Сталин в Главната квартира.
И. В. Сталин сподели:.
- Оставете всичкото оръжие на българските войски при тях, дано се занимават с нормалните си каузи и да чакат заповед от страна на своето държавно управление.
С този елементарен акт от страна на Върховното основно командване бе изразено цялостно доверие към българския народ и българската войска, които посрещнаха Червената войска по приятелски, виждайки в нея своята освободителка от немските окупатори и от царския профашистки режим. Движейки се във вътрешността в страната, руските войски на всички места срещаха най-топло отношение. Скоро ние се срещнахме с партизански отряди, които бяха добре въоръжени и към този момент бяха завладяли редица градове и военни обекти...
Българският народ, управителен от своята Работническа партия, на 9 септември смъкна профашисткото държавно управление и образува демократично държавно управление на Отечествения фронт, което се обърна към Съветското държавно управление с предложение за помирение.
Държавният Комитет по защитата неотложно даде напътствие на Главната квартира да приключи напредването на нашите войски в България.
Според напътствието на Върховното главнокомандване в 21 ч. на 9 септември ние завършихме придвижването на войските ни и се разположихме в избраните региони. Радостно бе да осъзнаваме, че в тази " война " нямаше жертви нито от едната, нито от другата страна.
(Превод от съветски Велиана Христова)
Разпространена на 7 септември брошура: " Към българския народ. Към българската войска. БЪЛГАРИ! Червената войска няма желание да води война с българския народ и с неговата войска, защото счита българския народ за приятелски народ. Червената войска има една задача - да разбие немците и да форсира периода за настъпването на повсеместен мир. За това е належащо българското държавно управление да спре да служи на делото на немците, да скъса неотложно всевъзможни връзки с немците и да премине на страната на обединението на демократичните страни. Червената войска се стреми към това немските бойци и офицери, намерили подслон в България, да бъдат неотложно интернирани и предадени на руските войски като военнопленници. Съветската войска се стреми по-късно всички немски кораби, отишли от северните портове в България, да бъдат предадени на Съветския съюз, а в случай че се окаже, че част от тях са потопени, Червената войска желае да се даде опция на Морския флот на Съветския съюз да ги извади. Само при осъществяването на тези условия може да бъде прекъснато положението на война и да стартират договарянията за помирение. Командващ фронта, армейски ген. ТОЛБУХИН. 7 септември 1944 година ".
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ