Книгата с правилата на Лари Дейвид за това как (не)да живеем в общество
Да предположим, че сте на късна закуска и се окажете на опашка на бюфет, каквато сътрудника по вечерята наподобява няма видяно. Той повърхностно се доближава с чинията си и се пробва да се обслужи. Дали А. се присъединявате към гладната навалица, която го проклина, или Б. ставате в отбрана на този човек, тъй като можете да видите, че той държи паница, което значи, че към този момент е чакал на опашка и в този момент се връща за нова порция? Ако вие сте Лари Дейвид, освен отговорът Б., само че недоразумението постанова, с вашия драскащ бруклински акцент, триумфално разяснение: „ Тук в Америка не вършим нещата по този начин! Ние не чакаме секунди! Никога! “
Лари знае от бюфетите. Веднъж той хвана някой да дърпа това, което той назова chat-’n’-cut, да се приближава до храната, като приказва с някой с позиция на избор на опашка. Той не го харесва, само че все пак е впечатлен. („ Уважавам уменията ви. “) Друг път, когато чиновник на ресторант го упреква, че е нарушил политик...
Прочетете целия текст »
