Ще убие ли коронавирусът демокрацията?
- Да, държавните управления ще се възползват от пандемията и страховете, които тя поражда, с цел да лимитират демократичните свободи (уж краткотрайно, само че ще им се услади да ръководят по този начин и откакто разпространяването на вируса утихне), а болшинството от жителите няма да окажат сериозна опозиция - едни от боязън, а други, тъй като в началото няма да усетят какво губят.
- Не, ограничението на конституционни права и свободи ще бъде краткотрайно и само поради опасността от COVID-19; щом обстановката се възстановява, демократичните инстинкти на жителите (поне в " западния " свят) ще проработят и няма да позволен изключителното състояние да мутира в диктатури.
Две противоположни прогнози за близкото бъдеще - коя от тях ще се сбъдне?
Тук имам вест за вас. И двата отговора са заложени като изначално неверни. Но не тъй като ще се случи трети сюжет, а тъй като самият въпрос е разяснен неточно и в двата случая.
Първо, демокрацията не е това, което болшинството си показва.
Второ, сред независимост и народна власт не постоянно съществува знак за тъждество.
И в предишното, и през днешния ден могат да се разграничат разнообразни типове народна власт - общото сред всички тях е, че властта произлиза от народа, от " демоса ". За разлика от монархията, при която властта е с възвишен генезис. Така че всяка политическа система, при която народът (а не монархът) е суверен, се назовава народна власт. Като стартираме от атинския полис, минем през венецианската република и стигнем до всички познати нам политически режими, които ръководят " в името на народа ". Нацистка Германия беше народна власт. Съветският съюз беше народна власт. Комунистическите режими в интервала на " Студената война " бяха демокрации (помните ли термина " национална народна власт "?). Само че бяха тоталитарни демокрации. При тях властта идваше от народа, единствено дето, за разлика от демократичните демокрации, народът нямаше избор кого да сложи на власт. И постоянно поставяше единствената партия.
От друга страна, актуалните европейски монархии също са демократични, тъй като, въпреки монархът да е държавен глава по Божията воля, неговата власт е мощно лимитирана, на практика сведена до нереалност, от демократично определен парламент.
Тоталитарните режими са демокрации, само че в тях няма независимост. Докато при значително " типичен " европейски монархии от преди Френската гражданска война поданиците са се радвали на не по-малко персонални свободи, в сравнение с в демократичните общества (например, държавният бюджет е преразпределял доста по-малка част от създаденото от хората).
Дебатът за произхода на властта е бил настоящ преди няколко века, при зараждането на либерализма като идеология. Днес той е съвсем на всички места решен в интерес на народа (с някои обособени изключения в Азия и Африка). Поради тази причина демокрацията сама по себе си няма по какъв начин да бъде застрашена - нито от ковид, нито от ограниченията против разпространяването му. За да се върне разбирането на милиарди хора, че властта идва от Бога, е нужно доста, доста повече. Като начало - да се върне наложителното религиозно образование на всички места, където е отстранено. И след това - да се сменят няколко генерации.
Оцеляването на демократичната народна власт обаче, такава, каквато я следим през последните едно-две десетилетия, сигурно е сложено под въпрос. И не поради пандемията сама по себе си. Просто тя се явява катализатор на процеси, които в естествена обстановка щяха да се проточат с години, а може би и с десетилетия.
През първата половина на 20-ти век демократичната народна власт се бори за " място под слънцето ", конкурирайки се с най-разнообразни политически режими. През втората половина съумява да се наложи като по-добрата, по-ефективна и по-желана система спрямо комунизма (и с някои некомунистически диктатури). След рухването на Берлинската стена бе разгласен " краят на историята " и мнозина имаха вяра, че е въпрос на време демократичната народна власт да бъде наложена в целия свят. Това, естествено, не стана, само че в това време недъзите на тази система ставаха все по-видими. Просто, като всяка друга политическа система, и тя има интервали на възникване, подем и крах.
През последните години все по-ясно се виждаше, че демократичната народна власт, заради своята толерантна същина, разрешава на най-различни нездравословни и рискови хрумвания да виреят, застрашавайки западните общества и европейската цивилизация като цяло. Антиваксърство, веганизъм, хомеопатия, " положително мислене " (в контраст на здравия разум), оборване на биологични постулати като този, че има единствено два пола, акции за отвод от основаване на деца, тайни теории, подправени вести, екологичен екстремизъм, демонизиране на белите хетеросексуални мъже (в композиция с отказване на всичко, реализирано от тях в науката и изкуствата), войнстващ феминизъм, чийто краен резултат би унищожил естествено обусловените функции на мъжа и дамата, Voluntary Human Extinction Movement (прев. - Движение за непринудено измиране на човечеството), съгласно чийто почитатели човешкият тип еднопосочно вреди на планетата и би трябвало да изчезне, с цел да я избави... Сякаш забравихме, че свободата и персоналният избор не трябва да бъдат за сметка на отговорността ни към близките, към обществото, към човечеството. И в случай че в естествена обстановка на всичко това се гледа като на почтени ексцентричности, то при изключително състояние всяко деяние, което носи евентуална опасност, се приема доста по-сериозно.
Цивилизацията ни е изправена пред съществено предизвикателство. Много по-сериозно спрямо мигрантските нашествия. Когато първо е заплашен животът на доста хора, а след това и международната стопанска система, някак си не е мъчно избавителните ограничения да вземат превес над проявленията на все по-разглезеното човечество. И да се върнем към азбучната истина, че едно общество може да действа единствено в положение на насилствен ред.
Много цивилен и политически " права ", които са в действителност привилегии, ще би трябвало да останат в предишното. И болшинството от хората надали ще жалят тъкмо за тях.
В същото време обаче това, което никога не трябва да се позволява, е лишаване на икономическите свободи, попречване на предприемачеството и частната самодейност. В интервал на рецесия изкушението към несъразмерна и недомислена държавна интервенция в стопанската система (включително национализации) е огромно. Уроците от предишното не трябва да се не помнят. А те недвусмислено сочат, че точно свободната самодейност донесе на света най-голямото благополучие и най-ниските равнища на беднотия, познати в човешката история.
Крайно време е да се отървем от заблудата, че демократичната народна власт е наложително изискване за реализиране на разцвет. Икономическата независимост е наложително изискване. А тя не постоянно върви ръка за ръка с политическите свободи. И едвам след постигането на разцвет, може да се стигне и до демократична народна власт.
А какъв ще бъде светът след пандемията, следва да забележим. За страдание, не всички...
- Не, ограничението на конституционни права и свободи ще бъде краткотрайно и само поради опасността от COVID-19; щом обстановката се възстановява, демократичните инстинкти на жителите (поне в " западния " свят) ще проработят и няма да позволен изключителното състояние да мутира в диктатури.
Две противоположни прогнози за близкото бъдеще - коя от тях ще се сбъдне?
Тук имам вест за вас. И двата отговора са заложени като изначално неверни. Но не тъй като ще се случи трети сюжет, а тъй като самият въпрос е разяснен неточно и в двата случая.
Първо, демокрацията не е това, което болшинството си показва.
Второ, сред независимост и народна власт не постоянно съществува знак за тъждество.
И в предишното, и през днешния ден могат да се разграничат разнообразни типове народна власт - общото сред всички тях е, че властта произлиза от народа, от " демоса ". За разлика от монархията, при която властта е с възвишен генезис. Така че всяка политическа система, при която народът (а не монархът) е суверен, се назовава народна власт. Като стартираме от атинския полис, минем през венецианската република и стигнем до всички познати нам политически режими, които ръководят " в името на народа ". Нацистка Германия беше народна власт. Съветският съюз беше народна власт. Комунистическите режими в интервала на " Студената война " бяха демокрации (помните ли термина " национална народна власт "?). Само че бяха тоталитарни демокрации. При тях властта идваше от народа, единствено дето, за разлика от демократичните демокрации, народът нямаше избор кого да сложи на власт. И постоянно поставяше единствената партия.
От друга страна, актуалните европейски монархии също са демократични, тъй като, въпреки монархът да е държавен глава по Божията воля, неговата власт е мощно лимитирана, на практика сведена до нереалност, от демократично определен парламент.
Тоталитарните режими са демокрации, само че в тях няма независимост. Докато при значително " типичен " европейски монархии от преди Френската гражданска война поданиците са се радвали на не по-малко персонални свободи, в сравнение с в демократичните общества (например, държавният бюджет е преразпределял доста по-малка част от създаденото от хората).
Дебатът за произхода на властта е бил настоящ преди няколко века, при зараждането на либерализма като идеология. Днес той е съвсем на всички места решен в интерес на народа (с някои обособени изключения в Азия и Африка). Поради тази причина демокрацията сама по себе си няма по какъв начин да бъде застрашена - нито от ковид, нито от ограниченията против разпространяването му. За да се върне разбирането на милиарди хора, че властта идва от Бога, е нужно доста, доста повече. Като начало - да се върне наложителното религиозно образование на всички места, където е отстранено. И след това - да се сменят няколко генерации.
Оцеляването на демократичната народна власт обаче, такава, каквато я следим през последните едно-две десетилетия, сигурно е сложено под въпрос. И не поради пандемията сама по себе си. Просто тя се явява катализатор на процеси, които в естествена обстановка щяха да се проточат с години, а може би и с десетилетия.
През първата половина на 20-ти век демократичната народна власт се бори за " място под слънцето ", конкурирайки се с най-разнообразни политически режими. През втората половина съумява да се наложи като по-добрата, по-ефективна и по-желана система спрямо комунизма (и с някои некомунистически диктатури). След рухването на Берлинската стена бе разгласен " краят на историята " и мнозина имаха вяра, че е въпрос на време демократичната народна власт да бъде наложена в целия свят. Това, естествено, не стана, само че в това време недъзите на тази система ставаха все по-видими. Просто, като всяка друга политическа система, и тя има интервали на възникване, подем и крах.
През последните години все по-ясно се виждаше, че демократичната народна власт, заради своята толерантна същина, разрешава на най-различни нездравословни и рискови хрумвания да виреят, застрашавайки западните общества и европейската цивилизация като цяло. Антиваксърство, веганизъм, хомеопатия, " положително мислене " (в контраст на здравия разум), оборване на биологични постулати като този, че има единствено два пола, акции за отвод от основаване на деца, тайни теории, подправени вести, екологичен екстремизъм, демонизиране на белите хетеросексуални мъже (в композиция с отказване на всичко, реализирано от тях в науката и изкуствата), войнстващ феминизъм, чийто краен резултат би унищожил естествено обусловените функции на мъжа и дамата, Voluntary Human Extinction Movement (прев. - Движение за непринудено измиране на човечеството), съгласно чийто почитатели човешкият тип еднопосочно вреди на планетата и би трябвало да изчезне, с цел да я избави... Сякаш забравихме, че свободата и персоналният избор не трябва да бъдат за сметка на отговорността ни към близките, към обществото, към човечеството. И в случай че в естествена обстановка на всичко това се гледа като на почтени ексцентричности, то при изключително състояние всяко деяние, което носи евентуална опасност, се приема доста по-сериозно.
Цивилизацията ни е изправена пред съществено предизвикателство. Много по-сериозно спрямо мигрантските нашествия. Когато първо е заплашен животът на доста хора, а след това и международната стопанска система, някак си не е мъчно избавителните ограничения да вземат превес над проявленията на все по-разглезеното човечество. И да се върнем към азбучната истина, че едно общество може да действа единствено в положение на насилствен ред.
Много цивилен и политически " права ", които са в действителност привилегии, ще би трябвало да останат в предишното. И болшинството от хората надали ще жалят тъкмо за тях.
В същото време обаче това, което никога не трябва да се позволява, е лишаване на икономическите свободи, попречване на предприемачеството и частната самодейност. В интервал на рецесия изкушението към несъразмерна и недомислена държавна интервенция в стопанската система (включително национализации) е огромно. Уроците от предишното не трябва да се не помнят. А те недвусмислено сочат, че точно свободната самодейност донесе на света най-голямото благополучие и най-ниските равнища на беднотия, познати в човешката история.
Крайно време е да се отървем от заблудата, че демократичната народна власт е наложително изискване за реализиране на разцвет. Икономическата независимост е наложително изискване. А тя не постоянно върви ръка за ръка с политическите свободи. И едвам след постигането на разцвет, може да се стигне и до демократична народна власт.
А какъв ще бъде светът след пандемията, следва да забележим. За страдание, не всички...
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ