Да погледнем на себе си с любов и да спрем

Да погледнем на себе си с любов и да спрем ...

Мария Лалева пред Actualno.com: От суеверни страхове се бяга с любов.

"Да погледнем на себе си с любов и да спрем да се самобичуваме и самообиждаме. От суеверни страхове се бяга също с любов". Така голямата българска поетеса и писателка Мария Лалева отговори на въпрос на  има ли повече вяра в разума българинът в тези тягостни дни.
Потърсихме Мария, за да си поговорим за вярата във времена на изпитания; за смисъла от това да бъдем повече отговорни и по-малко уплашени.
По думите на Мария, като изключим крайните мнения за ситуацията с коронавируса, каквито винаги и при всички обстоятелства ще има, тя усеща един полъх на осъзнаване, преосмисляне и желание да се погледне на проблема от друг ракурс - този на духовността и на съпричастността. "Българинът има инстинкт за самосъхранение и чувство за хумор. Достатъчно е, за да преодолее тази криза. Разумен нашият народ с тази южна балканска кръв едва ли би могъл да бъде, но аз винаги съм вярвала в две големи наши качества - ние сме талантливи и непредвидими. Може би е време поне малко да започнем да се харесваме. Което не изисква вяра нито във вярата, нито в разума. Изисква се нещо на пръв поглед просто - да погледнем на себе си с любов и да спрем да се самобичуваме и самообиждаме", счита авторката на бестселъра "Живот в скалите".
Мария Лалева е категорична, че от суеверни страхове, които ни заблуждават за пътя, истината и живота, се бяга с любов и осъзнаване на необратимия закон за промяната на всеки и на всичко. "Всяко суеверие е страх. Както и всеки канон и догма, всеки модел и стереотип, всяка обществена принуда или остаряла традиция. Библейското „Аз съм пътя, истината и живота“ е може би най-красивата, но и най-трудната за осъзнаване метафора. И най-важното духовно послание", убедена е Мария. Според нея в него е кодирана информацията за човешкото триединство - дух, душа и тяло. "Тази покана да погледнем на себе си като на нещо далеч по-голямо от материалното ни тяло и разумното ни его, е хилядолетното предизвикателство към човека. Тук суеверие няма. Нито страх. Има истина, любов и свобода. Към които рано или късно ще намерим пътя", вярва авторката на популярната стихосбирка "Благословете Юда".
На въпроса, ако днес и утре си измайсторим спасение чрез опърничавостта си, ще има ли кого да обвиним, че си е измил ръцете с нас, Мария отговаря така: "Когато си спасен, последното, което правиш, е да търсиш виновен. Който и да си е измил ръцете с нас, ще има път към собствената си съвест. Това е неговата, не на спасения. Спасеният има път единствено към благодарността".

Поводът да разговаряме с Мария Лалева е и нейната публикация в социалната мрежа Facebook, чрез която писателката се обърна към българите за предстоящото Възкресение Христово. "Бог не е монопол на черквите, а е в човешкото сърце", категорична е Мария, като отбелязва, че вярата се празнува първо в душата.
"Мили хора, вие, които ще целувате иконите и ще се причестявате „на малки групи“ с обща сребърна лъжичка; вие, които ще "минавате" под масата, за да се опростят греховете ви; вие, които ще се блъскате в полунощ в черковните дворове, за да чуете „Христос воскресе“, искам кротко и с обич да ви кажа:
Децата ни нямат детство вече цял месец. Нямат нормални учебни занимания, не могат да тичат на воля в парка, не могат да играят футбол, тенис, да карат колело, да отидат на кино, но стоят у дома. Заради всички. Дори заради вас.
Млади, здрави хора загубиха работата си, отложиха проектите си, не контактуват с родители, с приятели, не ходят на театър, живеят с основателно притеснение за бъдещето си, но стоят у дома. Заради всички. Дори заради вас.
Лекари, здравни работници, полицаи, учители работят в екстремни условия и в свръхнатоварване в името на всички, дори заради вас", пише още Мария.
"Най-лошото, което може да се случи в трудни времена, е пак да има „ние“ и „вие“. Защото изпитанията се дават, за да проумеем най-накрая, че има само „нас“. И че никога не е имало нищо друго, освен всички нас. Заедно.
И ако търсите Бог само в черквата, ви уверявам, че пътят ви към Него е още в началото си. И ако вярата ви се побира само в ритуала и канона, ви уверявам, че е твърде малка, за да ви заведе до храма и спасението. И ако думите на Иисус да обичате ближния като себе си, не са достигнали до сърцето ви, ви уверявам, че няма черква на света, която да ви даде светлина на душата, за да ги осъзнаете.
Бог не е монопол на черквите, а е в човешкото сърце. И другата дума за Него е Любов. А там, където няма любов, няма нито прошка, нито вяра, нито отговорност, нито истина, нито път.

Не ви съдя, не ви укорявам, дори не ви моля да останете вкъщи по празниците. Надявам се единствено да имате любов към себе си, към нас, към децата ни, към родителите ни, които ще останем в домовете си по празниците. Заради всички. Дори заради вас.
Защото знаем, че Бог ще е при нас. „…Блажени, които не са видели, и са повярвали“. (Евангелие на Йоан).
Бог да ви пази, нас също, дори от вас!", завършва Мария Лалева.

Източник: actualno.com