Да го кажем: ГЕРБ са по-добре без Цветанов
Да го кажем напряко: без Цветанов ГЕРБ са по-добре. Но отдръпването на дясната ръка на Борисов надалеч не ознаменува катарзис. Защото болестта на партията няма по какъв начин да бъде излекувано посредством ампутация на крайниците.
След европейските избори водачът на ГЕРБ Бойко Борисов най-сетне реши да се раздели с дясната си ръка: Цветан Цветанов напусна всички постове в партията и остана единствено редови член. Въпросът, който поражда в този момент, гласи: завоюва или загуби ГЕРБ с този ход?
Срещу решението има няколко аргумента. Първо: ще бъдат изгубени ярките организационни качества на господин Цветанов. Като началник на предизборния щаб той е записал 12 победи, спечелил е доста часовници. Второ: счита се, че може да оглави опозиция в партията против Бойко Борисов. Ясно се видя огорчението на Цветанов от връчения му ултиматум - предлагането, както се споделя в „ Кръстникът ”, „ на което не можеше да откаже ”. „ Една партия не може единствено един човек да я ръководи ”, уточни Цветанов. За толкоз години това бе първата му рецензия против Борисов.
Организационните гении на Цветанов са безспорни, само че приносите му за ГЕРБ имат контрапункт в свадите, които непроменяемо го съпровождат. „ Апартаментгейт ” стартира в действителност още преди 10 години. За пристрастеността на Цветанов към недвижимите парцели, за приходите му с неразбираем генезис, за „ златните принтери ”, които Министерство на вътрешните работи закупи, до момента в който беше министър, за изказванията, че е разпореждал подслушване на съперници - за всичко това се заприказва още от 2009-2010 година. Така че решението партията да се лиши от неговите услуги е безнадеждно закъсняло. Дори в този момент, през 2019, Борисов в началото заложи на половинчатата мярка - Цветанов напусна единствено постовете в Народното събрание, след което съобщи, че „ няма кой да го накаже ”.
Талантите на Борисов
По време на акцията преди евроизборите Цветанов за първи път бе „ изтеглен на назад във времето ”, по думите на самия Борисов. Лидерът на ГЕРБ бе основното настоящо лице в тази акция - той кръводари, преля личната си харизма в партията, зареди я с сила. За задачата се възползва както от чудесата на цифровата епоха (увековечаването на премиерските изяви онлайн във Фейсбук), по този начин и от един предмодерен прийом за правене на политика (през Средновековието, преди да има медии, посредством които информацията да стига на всички места незабавно, кралете обикалят земите си, с цел да опровергаят слуховете, с цел да покажат, че са в положително здраве, с цел да въздадат персонална правдивост и да укрепят властта си).
С две думи: пиарите на Борисов налучкаха вярното решение. На тезата за властта на задкулисието бяха опълчени клипчета от кухнята на политическия развой. Хората надникнаха в лимузината на Борисов. Видяха по какъв начин министър председателят кара самичък, по какъв начин се среща с гласоподаватели, гали дечица, прегръща баби. Някои единствено лайкнаха постовете, други ахнаха и простиха, но мнозина не отидоха да гласоподават. Така министър председателят Борисов - човек, талантлив с голям политически гений, влезе в ролята на централния нападател, който в последна сметка завоюва мача (изборите) за ГЕРБ. Видя се, че акцията освен може, а даже би трябвало да бъде водена без Цветанов в основната роля. Причината: той се трансформира във воденичен камък за ГЕРБ, защото съмненията за негови провинения (както и на други функционери) сложиха под въпрос оцеляването на партията.
Макар да бяха извоювани от ГЕРБ, евроизборите демонстрираха, че свадите са се отразили отрицателно на партията. ГЕРБ изгубиха близо 74 хиляди гласа спрямо 2014 година, а защото от резултата би трябвало да извадим вота за техните сътрудници от Съюз на демократичните сили, изгубените гласове са даже повече от посоченото нагоре число. И още нещо: в случай че приемем, че евроизборите са борба на твърдите ядра, можем да защитим тезата, че свадите са отблъснали някои от най-лоялните гласоподаватели на партията. А това е доста обезпокоително за ГЕРБ. Именно тук можем да търсим повода, заради която Борисов продължава да обикаля из страната, твърдо решен да почисти „ къщичката ”. А и решението за разлъка с Цветанов евентуално ще успокои най-малко част от гласоподавателите.
Бунт отпред с Цветанов? Едва ли.
Що се отнася до дейностите на Цветанов оттук насетне: не чакам някогашната дясна ръка да въстане против главата на политическия организъм на име ГЕРБ. Първо: тече замяна на най-верните хора на Цветанов по места. Второ: да, господин Цветанов може и да се изкуши да опише някакви „ ужасни неща ”, да замеря с мръсно долни дрехи, да вади скелети от дрешника. Малко евентуално е обаче да го направи. Цветанов има дългогодишни проблеми със правосъдната система. Достатъчно е да се подскаже на прокуратурата, че е време да възобнови интереса си към него.
По-вероятно е Цветанов да вложи организационните си умения в различен политически индивид. Той към този момент подмятна, че има „ оферта ” от друга групировка, а Иво Христов, някогашен началник на кабинета на президента Радев и новоизбран евродепутат, иронично разяснява, че Цветанов може да направи организация на изгорелите бушони от ГЕРБ.
Накратко: без Цветанов ГЕРБ са по-добре. Но отдръпването му не ознаменува катарзис. Пословичното незнание на Борисов, който схваща финален за прегрешенията на офицерите си, припомня поразително за картината на Салвадор Дали „ Дематериализация под носа на Нерон ”. Няма по какъв начин болестта на партията да бъде излекувано посредством ампутация на крайниците.
„ Партията има своя водач, основана е към неговата харизма. Цветанов е част от огромна пирамида, в която има голям брой хора, структури със сърце и душа, които работят за нея ", съобщи Лиляна Павлова. Ключовата дума тук е „ пирамида ”. А в пирамидите, знаем, няма народна власт. Има фараон.
Що се отнася до спрягания за правоприемник на Борисов Томислав Дончев, който наподобява печели благосклонности даже измежду хора, които не понасят ГЕРБ - нямам доверие, че той може да преобрази партията. Г-н Дончев е измежду любимците на водача. А обществената логика на психиката от дълго време е открила, че харесваме на първо място тези, с които сме си лика-прилика.
Автор: Петър Чолаков, Дойче веле
След европейските избори водачът на ГЕРБ Бойко Борисов най-сетне реши да се раздели с дясната си ръка: Цветан Цветанов напусна всички постове в партията и остана единствено редови член. Въпросът, който поражда в този момент, гласи: завоюва или загуби ГЕРБ с този ход?
Срещу решението има няколко аргумента. Първо: ще бъдат изгубени ярките организационни качества на господин Цветанов. Като началник на предизборния щаб той е записал 12 победи, спечелил е доста часовници. Второ: счита се, че може да оглави опозиция в партията против Бойко Борисов. Ясно се видя огорчението на Цветанов от връчения му ултиматум - предлагането, както се споделя в „ Кръстникът ”, „ на което не можеше да откаже ”. „ Една партия не може единствено един човек да я ръководи ”, уточни Цветанов. За толкоз години това бе първата му рецензия против Борисов.
Организационните гении на Цветанов са безспорни, само че приносите му за ГЕРБ имат контрапункт в свадите, които непроменяемо го съпровождат. „ Апартаментгейт ” стартира в действителност още преди 10 години. За пристрастеността на Цветанов към недвижимите парцели, за приходите му с неразбираем генезис, за „ златните принтери ”, които Министерство на вътрешните работи закупи, до момента в който беше министър, за изказванията, че е разпореждал подслушване на съперници - за всичко това се заприказва още от 2009-2010 година. Така че решението партията да се лиши от неговите услуги е безнадеждно закъсняло. Дори в този момент, през 2019, Борисов в началото заложи на половинчатата мярка - Цветанов напусна единствено постовете в Народното събрание, след което съобщи, че „ няма кой да го накаже ”.
Талантите на Борисов
По време на акцията преди евроизборите Цветанов за първи път бе „ изтеглен на назад във времето ”, по думите на самия Борисов. Лидерът на ГЕРБ бе основното настоящо лице в тази акция - той кръводари, преля личната си харизма в партията, зареди я с сила. За задачата се възползва както от чудесата на цифровата епоха (увековечаването на премиерските изяви онлайн във Фейсбук), по този начин и от един предмодерен прийом за правене на политика (през Средновековието, преди да има медии, посредством които информацията да стига на всички места незабавно, кралете обикалят земите си, с цел да опровергаят слуховете, с цел да покажат, че са в положително здраве, с цел да въздадат персонална правдивост и да укрепят властта си).
С две думи: пиарите на Борисов налучкаха вярното решение. На тезата за властта на задкулисието бяха опълчени клипчета от кухнята на политическия развой. Хората надникнаха в лимузината на Борисов. Видяха по какъв начин министър председателят кара самичък, по какъв начин се среща с гласоподаватели, гали дечица, прегръща баби. Някои единствено лайкнаха постовете, други ахнаха и простиха, но мнозина не отидоха да гласоподават. Така министър председателят Борисов - човек, талантлив с голям политически гений, влезе в ролята на централния нападател, който в последна сметка завоюва мача (изборите) за ГЕРБ. Видя се, че акцията освен може, а даже би трябвало да бъде водена без Цветанов в основната роля. Причината: той се трансформира във воденичен камък за ГЕРБ, защото съмненията за негови провинения (както и на други функционери) сложиха под въпрос оцеляването на партията.
Макар да бяха извоювани от ГЕРБ, евроизборите демонстрираха, че свадите са се отразили отрицателно на партията. ГЕРБ изгубиха близо 74 хиляди гласа спрямо 2014 година, а защото от резултата би трябвало да извадим вота за техните сътрудници от Съюз на демократичните сили, изгубените гласове са даже повече от посоченото нагоре число. И още нещо: в случай че приемем, че евроизборите са борба на твърдите ядра, можем да защитим тезата, че свадите са отблъснали някои от най-лоялните гласоподаватели на партията. А това е доста обезпокоително за ГЕРБ. Именно тук можем да търсим повода, заради която Борисов продължава да обикаля из страната, твърдо решен да почисти „ къщичката ”. А и решението за разлъка с Цветанов евентуално ще успокои най-малко част от гласоподавателите.
Бунт отпред с Цветанов? Едва ли.
Що се отнася до дейностите на Цветанов оттук насетне: не чакам някогашната дясна ръка да въстане против главата на политическия организъм на име ГЕРБ. Първо: тече замяна на най-верните хора на Цветанов по места. Второ: да, господин Цветанов може и да се изкуши да опише някакви „ ужасни неща ”, да замеря с мръсно долни дрехи, да вади скелети от дрешника. Малко евентуално е обаче да го направи. Цветанов има дългогодишни проблеми със правосъдната система. Достатъчно е да се подскаже на прокуратурата, че е време да възобнови интереса си към него.
По-вероятно е Цветанов да вложи организационните си умения в различен политически индивид. Той към този момент подмятна, че има „ оферта ” от друга групировка, а Иво Христов, някогашен началник на кабинета на президента Радев и новоизбран евродепутат, иронично разяснява, че Цветанов може да направи организация на изгорелите бушони от ГЕРБ.
Накратко: без Цветанов ГЕРБ са по-добре. Но отдръпването му не ознаменува катарзис. Пословичното незнание на Борисов, който схваща финален за прегрешенията на офицерите си, припомня поразително за картината на Салвадор Дали „ Дематериализация под носа на Нерон ”. Няма по какъв начин болестта на партията да бъде излекувано посредством ампутация на крайниците.
„ Партията има своя водач, основана е към неговата харизма. Цветанов е част от огромна пирамида, в която има голям брой хора, структури със сърце и душа, които работят за нея ", съобщи Лиляна Павлова. Ключовата дума тук е „ пирамида ”. А в пирамидите, знаем, няма народна власт. Има фараон.
Що се отнася до спрягания за правоприемник на Борисов Томислав Дончев, който наподобява печели благосклонности даже измежду хора, които не понасят ГЕРБ - нямам доверие, че той може да преобрази партията. Г-н Дончев е измежду любимците на водача. А обществената логика на психиката от дълго време е открила, че харесваме на първо място тези, с които сме си лика-прилика.
Автор: Петър Чолаков, Дойче веле
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ