Синдикатите искат увеличение на данъчните облекчения или необлагаем минимум за родителите
Да бъдат увеличени данъчните облекчения за родителите или да бъде въведен необлагаем най-малко в размер на минималната заплата, изиска президентът на КНСБ Пламен Димитров. От синдикалната организация желаеха от държавното управление съответни ограничения, ориентирани към повишение приходите на хората, като измежду тях е разписването на правила за предоставяне на бонуси от компаниите на служащите.
Сега един родителите може да употребява данъчен бонус като понижи данъна върху годишния си приход с до 600 лева за едно дете, с 1200 лева за две деца и 1800 лева за три и повече деца. Тази мярка работи, поддържа се от обществото и е опция на необлагаемия най-малко, сподели Пламен Димитров. Но съгласно него облекченията за родители в бюджета за 2025 година би трябвало да бъдат по-големи.
Да бъде изменена и данъчната система в страната, тъй че да бъде по-справедлива, упорстват от КНСБ. Предложението им е ставките на трите съществени налога - Данък добавена стойност, налог върху облагата и налог върху приходите, да станат по 15%. В момента Данък добавена стойност е 20 на 100, а ставките на другите два налога са 10 на 100. Сегашната данъчна система не води до растеж на непознатите вложения и не понижава неравенството в обществото, сподели Пламен Димитров.
Максималният застрахователен приход да бъде определян по формула, тъй че годишно да бъде обновен, упорстват още от КНСБ. Така ще се избегнат годишните разногласия при приемане на бюджета дали да бъде повишен оптималният застрахователен приход и с какъв брой.
Още занапред при работата по проектобюджета за 2025 година да бъдат планувани пари за повдигане на минималната заплата и на възнагражденията в администрацията, желаят от синдикалната организация. Разходите за заплати през 2024 година в бюджета са нараснали с 1,5 милиарда лева Основната част от тези средства е, с цел да бъде обезпечено изплащането на заплатите, които бяха нараснали през предходната година. Но е планувана и сума за повдигане на заплати в администрацията, която би трябвало да бъде разпределена по методика, утвърдена от Министерски съвет. Проблемът е, че към този момент изтече месец февруари, а още не е ясно кои хора от държавната администрация ще получат нарастване на заплатите през тази година и с какъв брой.
От синдикалната организация упорстват от Закона за обществените финанси да бъде отстранено правилото, че разноските на държавния бюджет може да бъдат до 40% от брутния вътрешен артикул на страната. Искаме този таван да бъде отстранен, не с цел да харчат без предел, а с цел да може страната да извърши стоите задължения в сфери като обучение, опазване на здравето и защита, сподели Пламен Димитров. През 2021 година разноските за обучение са били 4,5% от Брутният вътрешен продукт, а в този момент са 4,1%. Преди три години парите за опазване на здравето са били 5,4% от Брутният вътрешен продукт, а в този момент са 4,9%.
Според КНСБ работата по използване в България на директивата на Европейски Съюз за съответни минимални заплати е замръзнала. От началото на тази година минималната заплата беше избрана като 50% от междинната. Но директивата на Европейски Съюз изисква да бъдат въведени и критерии за адекватност на минималната заплата. Според синдикалната организация е минус, че в Кодекса на труда няма раздел за заплащането на труда.
От КНСБ желаят в Кодекса на труда да бъдат написани правила за предоставяне на бонуси на служащите във компаниите, като бонусите да бъдат с непрекъснат и с плаващ детайл, съгласно резултатите от работата на съответния чиновник. В момента правила за даването на бонуси няма, което разрешава те да бъдат разпределяни съгласно съответните стремежи на шефовете на звена в частните компании, което постоянно води до незаслужено систематизиране на парите.
Сега един родителите може да употребява данъчен бонус като понижи данъна върху годишния си приход с до 600 лева за едно дете, с 1200 лева за две деца и 1800 лева за три и повече деца. Тази мярка работи, поддържа се от обществото и е опция на необлагаемия най-малко, сподели Пламен Димитров. Но съгласно него облекченията за родители в бюджета за 2025 година би трябвало да бъдат по-големи.
Да бъде изменена и данъчната система в страната, тъй че да бъде по-справедлива, упорстват от КНСБ. Предложението им е ставките на трите съществени налога - Данък добавена стойност, налог върху облагата и налог върху приходите, да станат по 15%. В момента Данък добавена стойност е 20 на 100, а ставките на другите два налога са 10 на 100. Сегашната данъчна система не води до растеж на непознатите вложения и не понижава неравенството в обществото, сподели Пламен Димитров.
Максималният застрахователен приход да бъде определян по формула, тъй че годишно да бъде обновен, упорстват още от КНСБ. Така ще се избегнат годишните разногласия при приемане на бюджета дали да бъде повишен оптималният застрахователен приход и с какъв брой.
Още занапред при работата по проектобюджета за 2025 година да бъдат планувани пари за повдигане на минималната заплата и на възнагражденията в администрацията, желаят от синдикалната организация. Разходите за заплати през 2024 година в бюджета са нараснали с 1,5 милиарда лева Основната част от тези средства е, с цел да бъде обезпечено изплащането на заплатите, които бяха нараснали през предходната година. Но е планувана и сума за повдигане на заплати в администрацията, която би трябвало да бъде разпределена по методика, утвърдена от Министерски съвет. Проблемът е, че към този момент изтече месец февруари, а още не е ясно кои хора от държавната администрация ще получат нарастване на заплатите през тази година и с какъв брой.
От синдикалната организация упорстват от Закона за обществените финанси да бъде отстранено правилото, че разноските на държавния бюджет може да бъдат до 40% от брутния вътрешен артикул на страната. Искаме този таван да бъде отстранен, не с цел да харчат без предел, а с цел да може страната да извърши стоите задължения в сфери като обучение, опазване на здравето и защита, сподели Пламен Димитров. През 2021 година разноските за обучение са били 4,5% от Брутният вътрешен продукт, а в този момент са 4,1%. Преди три години парите за опазване на здравето са били 5,4% от Брутният вътрешен продукт, а в този момент са 4,9%.
Според КНСБ работата по използване в България на директивата на Европейски Съюз за съответни минимални заплати е замръзнала. От началото на тази година минималната заплата беше избрана като 50% от междинната. Но директивата на Европейски Съюз изисква да бъдат въведени и критерии за адекватност на минималната заплата. Според синдикалната организация е минус, че в Кодекса на труда няма раздел за заплащането на труда.
От КНСБ желаят в Кодекса на труда да бъдат написани правила за предоставяне на бонуси на служащите във компаниите, като бонусите да бъдат с непрекъснат и с плаващ детайл, съгласно резултатите от работата на съответния чиновник. В момента правила за даването на бонуси няма, което разрешава те да бъдат разпределяни съгласно съответните стремежи на шефовете на звена в частните компании, което постоянно води до незаслужено систематизиране на парите.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ