Д-р Таня Андреева е лекар, специалист по педиатрия и детска

Д-р Таня Андреева е доктор, експерт по педиатрия и детска ревматология. Та е едно от лицата, които стоят зад идеята за създаване на Национална детска болница, която да обезпечи допустимо най-високия постижим стандарт на здравни грижи за българските деца. Вносител е на оферти за промени в наредбата за специализация, които да подобрят изискванията за кариерно развиване и да допренесат за задържане на младите лекари в България.

Става депутат в 46-ото Народно заседание от листата на " Демократична България " в 24-и МИР София, откакто съумява да съере 3559 преференции и от пета става трета. За изборите на 14 ноември се явява като претендент за народен представител от обединяването от гражданската квота в регион Пазарджик и 24 многомандатен изборен регион София.

" Дневник " беседва с Таня Андреева за преодоляването на пандемията от COVID-19, имунизирането, проблемите в опазването на здравето и целите на бъдещия парламент. Цялото изявление може да гледате и във видео в края на текста.

Ще стартира непосредствено с въпроси за пандемията от COVID-19. Във вторник Министерство на здравеопазването позволи да се издава така наречен зелен серификат и за хората, които имат антитела след преболедуване. Одобрявате ли това решение?

- И зеленият документ и издаването на зелен документ въз основата на антитела за мен е една вярна стъпка. Издаването на документ основан на избран титер от антитела е положително решение, само че истината е, че в научната общественост ние нямаме явен консенсус какъв брой да бъде тази стойност. Това пораждаше доста необятна полемика дали би трябвало да се издава документ въз основата на антитела или не, само че поради обстоятелството, че в България извънредно висок е процентът на хората, които са боледували, само че са си купили тест от аптеката, не са се записали в никаква лаборатория, лекували са се в къщи и сега за тях е по-добре евентуално да изчакат да минат няколко месеца от преболедуването до преди да вземат осведомено решение да се имунизират, за тези хора в действителност е уместно селеният документ да се издаде въз основата на антителата към този момент с потвърден титър от лаборатория.

Смятате ли, че зеленият документ работи за намаляването на разпространяването на COVID-19? Има ли потребност да се вкарат нови ограничавания?

- Ще повторя, че за мен въвеждането на зеления документ беше едно едно положително решение и не мисля, че има смисъл да се връщаме обратно кой, по какъв начин, за какво, по кое време е взел това решение. Въпросът е, че сега аз съм извънредно удовлетворена, че цифрите, показващи нововаксинирани хора порастват извънредно бързо нагоре. Значи този тласък работи в посока имунизация, което ще ни защищити от едно последваща вълна. Дали ограниченията са най-сериозните или най-меките, това сега няма значение. Важно е ние като общество да сме обединени и да знаем, че в действителност посредством имунизацията, посредством един осведомен и основан на науката избор, който сами би трябвало да създадем, ще предотвратим последващи талази и следваща за жалост висока смъртност, каквото следим и при предходните талази на COVID-19.

Трябваше ли да се стигне дотук, с цел да се усили темпът на имунизиране? Това ли е най-хубавият метод, с цел да се подтиква имунизационната акция?

- Българинът доста обича да отсрочва. Всичко оставяме за последния миг и може би тези хора по този начин или другояче са били подготвени да се имунизират. Просто в този момент е пристигнало времето, когато с помощта на този документ те вземат решение да създадат този верен избор. Аз в действителност съм поздравявам въвеждането на зеления документ и съм уверена, че той ще проработи във времето.

Тоест да разбирам, че няма потребност от цялостно затваряне сега?

- Има потребност от съблюдаване на към този момент въведените ограничения и надзор над тях. Когато се каже зелен документ и се вкарва подобен, дано той в действителност да бъде изискван още на входовете на заведенията за хранене, на заведенията и да има явен надзор над наложените ограничения, тъй като в случай че в едно заведение влизат единствено преболедували или имунизирани хора, тогава на процедура заплахата от тежко боледуване на хората, които са в това заведение за хранене да вземем за пример не е толкоз висока. Защото при боледувалите и имунизираните ние виждаме, че прекарват доста леко болестта. Те не пълнят лечебните заведения, в случай че се заразят, остават у дома за един два дни под формата на лека хрема.

А виждате ли връзка сред идните избори и отхвърли от по-сериозни ограничавания в пика на вълната, решенията за връщане на учениците в класните стаи и документа за антитела?

- За страдание аз виждам връзка несъмнено. Кризата и досега се ръководи чисто политически , а не основано на здравните потребности на популацията. Беше, съгласно мен, прекомерно тежко решение да се затвори изцяло цялата страна при 7-8 болни души, да се насади един боязън в обществото, чиито плодове ние берем и до през днешния ден и в това време единствените, които са ограничавани през предходните и при тази вълна на процедура са децата. Ако възрастните имат зелен документ, няма никакъв проблем те да се събират на огромни групи. Но в случай че децата имат зелен документ, тъй като сега тестването на процедура се приравнява със зеления документ като на възрастните, то на процедура получава зелен документ, даже и да е да няма документ за подобен. Така че ние просто приравняваме правата на децата с тези на възрастните. До момента ние единствено ограничавахме децата, а те страдат по доста по-различен метод. Те страдат прочувствено, страдат физически, тъй като аз последната една година като педиатър виждам извънредно тежки последици освен върху душeвността и образованието на децата, само че и върху тяхното физическо развиване. Децата се обездвижиха, започнаха доста по-често да страдат от гръбначни изкривявания поради насилствената поза пред компютъра, появиха се доста офталмологични проблеми и дефицити на вниманието поради непрекъснатото стоене пред екраните...

Казвате, че тестването на децата в учебно заведение е еднакво на това да имат зелен документ. При въвеждането му заповедта на здравното министерство предвиждаше зелен документ да се изисква за деца над 12 години, само че след това беше изменена и включваше единствено хората над 18 години. Добро ли беше това решение на Министерство на здравеопазването?

- Ние, педиатрите постоянно сме по-предпазливи. Всички клинични изпитвания в детска възраст се водят доста по-внимателно, а и родителите са много по-предпазливи за децата си, в сравнение с за тях самите. Според мен във времето е положително решение да се вкарат зелен документи за децата, само че дано това да стане факт в Западна Европа, дано да се утвърди имунизацията за деца и под 12-годишна възраст. Тогава самите родители ще бъдат много по-информирани и много по-спокойни. Тази мярка няма да е като едно обвързване пред тях, просто броят на имунизираните деца ще бъде задоволително висок, с цел да се вкара напълно умерено и да не съставлява никакъв стрес, както сега са наложителни всички останали ваксини. Може би след време, да кажем след 10-15 години евентуално това е допустимо да стане и за COVID-19, само че в момента имунизирането за Коронавирус би трябвало да се прави пожелателно и да остане такова в идващите години.

Да Ви върна още веднъж към връзката сред политиката и пандемията. Смятате ли, че служебното държавно управление се оправя добре с ръководството на Коронавирус рецесията?

- Според мен трябваше да има доста по-добра осведомителна акция, която да стартира още преди началото на имунизационния развой. Още предходната година зимата, когато започнаха първите имунизации, когато се отвориха зелените коридори, тогава трябваше да има необятна осведомителна акция по целеви групи, тъй че изгодата от имунизацията да доближи до всеки един от нас, с цел да може хората да не се подвеждат по популистки изказвания, да не се подвеждат по подправени вести и в действителност да вземат едно основано на науката вярно решение за себе си.

Не е ли към този момент късно за такава осведомителна акция? Ако би трябвало в този момент да се опитаме да подтикваме процеса на имунизиране по какъв начин би трябвало да се случи това, има ли потребност от някакви спомагателни финансови тласъци, да вземем за пример?

- Ние от " Демократична България " предложихме да се провиснал 10 милиона за осведомителна акция, която в действителност да бъде широкообхватна. За страдание тази тази сума не беше утвърдена и не беше гласувана от Народното събрание, по тази причина сега нямаме осведомителна акция. Но това е извънредно значимо, извънредно неотложно, както и съгласно мен тук медиите имат решителна роля да се лимитират всички подправени вести, които не са основани на научни данни.

Различните отзиви, които от време на време медиите стартират, когато са в ущърб на здравето на хората, не могат да бъдат допускани. Както ние лекарите, по този начин политиците, по този начин и медиите са виновни за публичното здраве, освен за персоналното такова. И когато избрани лекари или политици искрено заплашват публичното здраве, техните медийни изяви, съгласно мен би трябвало да бъдат цензурирани.
доктор Таня Андреева Смятате ли тогава, че лекарите, които по време на тази акция се изявяваха в медиите, носят отговорност за ниското равнище на имунизация? - Абсолютно е по този начин. Имаше лекари, които използваха настройките на обществото да станат известни, лекари, които са били мои преподаватели.
Доц. Мангъров ли имате поради? - Точно по този начин, за доцент Мангъров приказвам, който аз доста уважавах до преди две години, тъй като той е мой преподавател. Той е един от лекарите, който ме е научил какъв брой значими са имунизациите, с цел да бъдем здрави като общество. Тук е моментът да опиша една история за едно детенце, което ние приехме с менингит. Това беше по времето, когато петвалентната ваксина беше изчезнала от пазара. Никога няма да не помни неговите думи тогава. Той сподели: " в случай че единствено една доза от петвалентната ваксина беше поставена на това дете, то сега щеше да има лека хрема, а не тежък менингит ".

Как тогава се е трансформирала позицията му с времето? - Какво се е случило с неговия живот, аз не мога да кажа, само че този човек не е същият в последните две години. Той е една от личностите, които поведоха акция против имунизацията. Смятате ли, че такива хора като него би трябвало да претърпят наказания, в това число да не им бъде позволявано да практикуват лекарската специалност?
- Навсякъде по света, доста ми е неприятно да го кажа, тъй като аз самата съм доктор, само че когато лекарят заплашва публичното здраве, при нас не важи правилото почтен до доказване на противното, а отговорен до доказване на противното. Защото ние нямаме право да застрашаваме нито персоналното здраве на пациентите си, нито публичното такова. Затова на всички места в Европа съсловните организации са доста бдителни за сходен вид нарушавания на публичното здраве. В навечерието сме на следващите избори за парламент. Какви би трябвало да бъдат първите стъпки на едно постоянно държавно управление, с цел да се пребори с пандемията? - На първо място би трябвало да има доста прецизен надзор на в този момент наложените ограничения и доста сериозна инспекция за съществуването или неналичието на зелен документ. Това е първото, което би трябвало да се вземе като мярка. Второто, което съгласно мен би трябвало да се вземе като мярка е една в действителност добра осведомителна акция, която да е доста целенасочена и доста положителна. Нека се огледаме какво се случва в Западна Европа. Ваксините не защищават изцяло от предаване на вируса, има още веднъж пик на заболеваемостта в цяла Западна Европа, само че дано не забравяме тежките локдауни, при които цяла Западна Европа прекара последните две зими. На процедура там хората не можеха да излизат от домовете си. Ние нямахме сходен локдаун, който платихме с цената на доста жертви. В Западна Европа хората предишните години съблюдаваха ограниченията и нямаха жертви. В момента в Западна европа никой не съблюдава съвсем никакви ограничения, няма съвсем никакви ограничавания, само че техният банкет в болница е извънредно намален. Техните лечебни заведения са празни, а тяхната смъртност е съвсем нулева от COVID-19. Освен осведомителна акция и съблюдаване на ограниченията има ли потребност от още ограничения? - Мисля, че в идващите седмици тази вълна ще стартира да отминава. Има доста по-сериозни рецесии, които едно постоянно държавно управление по най-бързия метод би трябвало да стартира да мисли, като да вземем за пример да се одобри бюджета за 2022 година. Ние имаме рецесия в енергетиката, сега цените хвърчат нагоре, имаме незабавна потребност да забележим с какви запаси разполага действително тази страна и да изчислим бюджета за идната година. Това е най-спешното, което би трябвало да създадем. На фона на незабавните ограничения, които би трябвало да бъдат взети от едно постоянно държавно управление, смятате ли, че има късмет за съставянето на такова след тези избори? - " Демократична България " ще направи всичко допустимо, с цел да има държавно управление. България има потребност от постоянно държавно управление, с цел да може най-сетне да реализираме някаква непоклатимост в политически аспект , с цел да можем да стартираме да се оправяме с всички останали рецесии, които са доста съществени. Трябва да има в действителност резистентен разговор, който да бъде подсилен със съществено съдружно съглашение. Знаем тези договаряния какъв брой са тежки в Германия да вземем за пример, която също сега се ръководи от необятно съдружно държавно управление, тъй че ние вървим по тези стъпки. Въпросът е да успеем да приказваме с политическите партии, като съблюдаваме нашите ясни разграничителни граници, несъмнено, само че партиите би трябвало да си приказват, би трябвало да се схващат и би трябвало да има в действителност обединяване въз основата на устойчиви политически задължения, които да се съблюдават във времето. А може ли въобще да се води подобен разговор с политическите сили, които имат максимален късмет да влязат в Народното събрание?
- Определено считам, че това е изцяло допустимо. Все отново ние сме на прага на следващите избори и хората са тези, които ще решат дали да се резервира статуквото, дали да тръгнем да модернизираме страната. Хората ще изберат в неделя. Социологическите изследвания демонстрират много притеснителни за мен данни, все едно забравихме какво се случваше последните 12 години, забравихме, че една Румъния дръпна внезапно напред, а ние продължихме да бъдем най-изоставащата страна в Европа без особени трендове към бърз напредък и водачи, които са потвърдили своите зависимости в задкулисието, чакаме да се върнат още веднъж на бял кон. Това ли ние виждаме като смяна за България, това ли виждаме като рационализация - още веднъж да сме последни? Аз не мисля, че българското общество желае това и считам, че ще го потвърди в неделя.

Тъй като все още социологическите изследвания дават превес на ГЕРБ, допустимо ли е въпреки всичко да се сформира постоянно държавно управление от старите партии - ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия? - Искрено се надявам обществото да не гласоподава доверие на ГЕРБ и Движение за права и свободи. Ако ние кажем " Нито глас за Пеевски ", в случай че кажем нито глас за корупцията, то тогава Движение за права и свободи и ГЕРБ ще останат много обратно в политическата ранглиста. Ние не трябва да позволяваме сходен вид ръководство още веднъж да остави България на дъното на всички ранглисти. Ако в най-хубавият случай успее да се сформира постоянно държавно управление, какъв би трябвало да бъде профилът на здравния министър в него? - Здравният министър би трябвало да бъде извънредно уравновесен, извънредно съдбоносен в своите си дейности, да има визия за бъдещето и да е потвърдил, че не се опасява. Виждате ли подобен претендент измежду вашите редици?
- Да, несъмнено виждам подобен. Не съм аз, желая да отбележа, само че това дали въпросният, съгласно мен, извънредно квалифициран човек ще се съгласи или не, е въпрос към този момент на персонален избор.
Д-р Симидчиев ли имате поради?
- Нека да оставим това за след изборите и в случай че дадете опция на " Дмократична България " да сформира държавно управление, откровено се надявам, че ще има задоволително готови специалисти за всяко едно министерско място.
А какъв очаквате да е 47-ият парламент - по-прагматичен и спокоен или ще се пренесат конфликтите и неналичието на успеваемост, недиалогичността, на които бяхме очевидци в предходния? - Последните два Народното събрание, колкото и къси да бяха те, ние се върнахме парламентаризма за първи път от 12 години . Нямаше ясни болшинства, само че имаше разговор, имаше смислени политики - нещо, което бяхме не запомнили. Ние сме парламентарна република и Народното събрание е най-висшият управнически орган в тази страна. Парламентът е мястото, където би трябвало да се дефинира бъдещето на страната ни и аз мисля, че с дребни стъпки през последните два Народното събрание ние успяхме да върнем вярната посока в България. Кои от сътрудниците Ви от останалите политически сили, с които сте успявали да поддържате връзка в предходния парламент, бихте определили като ваши съидейници по отношение на идеите зад които заставате, а точно идеята за създаване на Национална детска болница и за електронно опазване на здравето? - В общи линии лекарите от всички политически партии ме поддържат в моите дела за възстановяване на детското опазване на здравето и на опазването на здравето въобще. Въпросът е по какъв начин ние да успеем да убедим всички останали членове на партиите и самите обособени структури да вземат верните политически решения. Ако би трябвало да бъда почтена, доста от партиите се съгласиха с това, че би трябвало да има детска болница, само че единствено " Демократична България " припозна построяването на национална детска болница като главен приоритет и поръчката за това, че ще се случи в действителност беше моята покана като гражданска квота към този момент трети следващи избори. Защо като че ли липсва воля и предпочитание в останалите партии да се погрижат за най-наболелите проблеми в опазването на здравето? Може ли да очертаете какви са те съгласно Вас? - Проблемите в опазването на здравето са безпределно доста. На първо място е приключването на големи суми пари от опазването на здравето в незнайна посока. От 5 милиарда за опазване на здравето повече от половината пари изтичат някъде без те действително да се връщат към нас под формата на здраве и грижа за пациентите в България. Изключително високо е равнището на доплащане от нашия джоб. Ние плащаме на ръка за здраве съвсем толкоз колкото са ни здравните вноски. Няма надзор на регулаторите в здравната система и на процедура националната здравна каса е одържавена. Тя е изгубила своя публичен образ, какъвто би трябвало да бъде и заради обстоятелството, че липсва цифровизация в опазването на здравето е доста елементарно всички тези злоупотреби да се замитат под килима. Откакто аз съм доктор се чака електронното здравно досие и продължаваме да караме пациентите да се разхождат с едни дебели папки, в които те събират всички епикризи и най-неприятно ми е в моята процедура, когато кажа на един родител пристигнал от Варна, примерно, за консултация при нас " ти би трябвало да си донесеш цялата директория с документи от у дома ". Защо в случай, че ние сме непрекъснато пред компютрите, непрекъснато в телефоните, вместо да има цялата информация на пациента, която аз като доктор да мога да ревизира, ние продължаваме да караме пациентите да събират епикризи, да събират амбулаторни листове, проучвания и така нататък и отново нямаме цялата информация на едно място. Вие сте педиатър и като подобен доста постоянно сте казвали, че педиатрията е " последна дупка на кавала " в опазването на здравето. Защо грижата за най-малките пациенти е изоставена по подобен метод? - Наистина нямам пояснение. Това е моята болежка. Аз преди да завърша медицина работих като здравна сестра, тъй че общо 15 години имам трудов стаж в системата на детското опазване на здравето. Винаги е било по този начин, постоянно детските клинични пътеки са били най-недофинансирани, детските медицински сестри са най-застаряващите медицински сестри, просто тъй като е извънредно мъчно да се работи с деца и никой от младите не се съгласява за толкоз ниска заплата. Аз и по тази причина работих като сестра още до момента в който бях студентка. Още тогава имаше необикновен дефицит на медицински сестри. В момента обстановката е плачевна. Детското опазване на здравето не е печелившо, няма съвсем никакви частни лечебни заведения, които да имат детски отделения и детските отделения във всяка една болнична конструкция са извънредно губещи и на процедура действат на гърба на останалите отделения. Това не трябва да е по този начин. Клиничните пътеки са недофинансирани. Личните лекари, които работят с деца не получават потребителска такса нито от страната, нито от родителите. Те на процедура вадят от личния си джоб тази потребителска такса. Какъв тогава да бъде ползата на един доктор да работи с деца. Няма по какъв начин да бъде финансов. Единственото, което остава на лекарите и медицинските сестри, които работят с деца е удовлетворението, то е безпределно, само че не всички работят за удовлетворението.
Проблемите, които изброявате могат ли да бъдат решени в рамките единствено на един парламент? - Искрено се надявам да кажа да, само че не считам, че отговорът е толкоз елементарен. Здравните политики не търпят внезапни земетресения. Здравеопазването е една устойчива система, която в случай че бъде нарушена, това ще докара до доста съществени вреди. Затова ние с дребни, само че непрекъснати и решителни стъпки би трябвало да насочим нашето опазване на здравето по този начин, че да сложим индивида в центъра и публичното здраве. Трябва да има доста повече профилактика, тъй че ние да бъдем доста повече здрави, в сравнение с заболели и да се раздели здравноосигурителния модел на три стълба. Да обърнем фокуса и към Вас, в каква обстановка бихте се отказали от политическата си кариера?

- За мен, когато ме слагат в обстановка на зависимости. Аз не бих влезнал в схеми, не бих влезнал в зависимости, по никакъв метод не бих нарушила персоналния морал, който нося в себе си. Ако един ден видя, че нещата вървят натам, това ще е денят, в който ще си потегли от политиката. Няма да изневеря на своите правила в живота, с цел да остана в политиката. Това не е моята цел.
А кои са Вашите персонални червени линии в политиката? - Моите персонални червени линии са, че в никакъв случай при никакви условия не трябва да нарушавам правилото да приказвам истината и да работя в посока на изгода на обществото. Ако стигнем до там, че би трябвало да извъртам, да неистина, да работя в ущърб на обществото в интерес на едни или други ползи, това е моята алена линия, стигам до там.

Искам да Ви попитам и какви са усещанията Ви от сегашната предизборна акция. Вие сте претендент за народен представител от двадесет и четвърти софийски многомандатен изборен регион и от Пазарджик. По какво се разграничава акцията в София и тази в Пазарджик? Какви са Вашите наблюдения? - София е доста по-свободна. В Пазарджик хората се опасяват. Страхуват се да не изгубят работата си, опасяват се да не изгубят бизнеса си. Бяхме на среща с хората от един дребен бизнес. Питахме дали не желаят да стартират междинен или по-голям бизнес и те споделиха " никога не желаеме нашият бизнес да пораства, те ще ни го вземат. Ние желаеме да станем дребни и незабележими, само че да работим ". До такава степен хората се опасяват. Те са затворени в статуквото, затворени в тяхната тясна общественост и даже не смеят да мечтаят България да е друга. Те са удовлетворени, че са им създали пътя преди изборите, че са им дали 50 лева върху мизерните пенсии, с които могат да си купят медикаменти. Ние стигнахме до такава степен, че да се радваме на най-елементарните усъвършенствания в живота, който са ни принудили да живеем. Как може да се освободи съзнанието на тези хора, с цел да повярват, че може да има смяна? - Промяната можем да я създадем като отидем и гласуваме в неделя. И гласуваме за нещо друго - за смислени хора, които са потвърдили резистентност във времето, тъй като политиката е отборна игра и няма безусловно никакво значение кой какво е заречен преди избори, кой какъв брой красиви думи изрича. Важното е да има тим, който да може да свърши смислената работа и смислените политики. Ако някой различен ме беше поканил да вземам участие в предизборната конкуренция, в никакъв случай не бих се съгласила, тъй като знам, че няма да направя компромис със себе си. " Демократична България " има тим, на който аз мога да разгадавам, има здравни специалисти, специалисти по стопанска система, има правни специалисти. Това не е партия с един или двама водачи, които споделят прави това или това, спускаме се по тази популистка или друга красива концепция. Ние имаме ясни цели и ясни политики и сме потвърдили, че можем да ги отстояваме във времето.

И с цел да приключим, бих желала да Ви задам въпроса, който задаваме на всички наши събеседници - каква България желаете и каква България си представяте да кажем след 3 години? - Искам България, в която да желая да остана. Искам България, в която да не си мисля какво ще прави в този момент детето ми, в случай че нещо се случи, по какъв начин ще му осигуря положително опазване на здравето, по какъв начин да му осигуря положително обучение, кой университет е най-хубав, може би някой в чужбина. Искам в България да получа най-хубавото за детето си, с цел да може един ден, когато тя стане на 18 да й кажа " пробвай тук, има смисъл, остани ", а не да й купя билета за тръгване.