Виктор Орбан е вече закономерност, а не явление
Д-р Радко Ханджиев
Bulgarian Press Pool-Budapest
Преди години разгласих текст озаглавен: "Явлението Орбан или по какъв начин се печелят избори ". Не съм първият, който характеризира политиката на унгарския министър председател като "явление ", като събитие в публичния живот на Евросъюза. Впрочем и преди безапелационната изборна победа на ФИДЕС през 2010 година в някои страни членки също се пръкват "явления " като Берлускони, Жан-Мари льо Пен, Волфганг Шусел, Йорг Хайдер. Те създаваха проблеми на Еврокомисията, отклонявайки я от решаването на такива значими въпроси като размера на краставицата и варенето на пърцуца...
От дистанцията на времето ми се коства, че определението "явление " е ненапълно, не отразява тъкмо същността на процесите. Това разбиране е синоним на "постъпка ", "случка ", "събитие ". А натрупващите се "единични феномени " във от ден на ден страни (Австрия, Италия, Вишеградската четворка и др.) водят до извода за наклонност, поредност, разумна причинност.
Именно в хода на действителните процеси в Евросъюза унгарският министър председател Виктор Орбан закономерно се постанова като абстрактен лидер на недоволните от диктата на Брюксел. Мигрантската рецесия, довела до всеобщ битов тероризъм, потвърди основателността на неговата протекционистка линия и още повече я разпространява измежду европейските водачи. Обвиняван и нападан до неотдавна от политическия хайлайф, "унгарският министър председател през днешния ден е амулет на европейския десен мейнстрийм ", написа френският седмичник "Политико ". А английският вестник "Файненшъл таймс " го назова
"размирникът на Европа "
Онова, което трансформира унгарския водач в "талисман " и "размирник " и го прави прелъстителен за политици в други европейски страни, е неговата идеология, в основите на която стоят суверенитетът, християнските полезности, патриотизмът.
Като движимост правист, Орбан ловко се ориентира в дебрите на интернационалното право, тъкмо борави с правни понятия и правила и постоянно обърква систематичните поддръжници в Брюксел. Така да вземем за пример, според Устава на Организация на обединените нации и Декларацията за правилата на интернационалното право суверенитетът е неотчуждаемо качество на самостоятелната страна, а от това следва, че декларацията и уставът съставляват универсално право, стоят над контракта за присъединение към Евросъюза. Държавата член може да ползва единствено ония разпореждания на контракта, които не опонират на интернационалното право и на заложените в конституцията й неотменими съществени права. Всяко говорене, че с присъединението към Европейски Съюз страната отдавала напълно суверенитета си на Брюксел, са празни брътвежи. Не би могло и да бъде иначе. Да се "отдаде " или отнеме суверенитет, значи дадената страна да се трансформира в колония, а жителите й в жители на метрополията. Иначе казано, в случай че 28-те страни членки фактически са "отдали " суверенитета си на Брюксел, те не биха могли повече да бъдат членове на Организация на обединените нации, а две от тях - Англия и Франция - и на Съвета за сигурност. Защото Организация на обединените нации е организация единствено на суверенни страни. Моето потомство помни по кое време в Организация на обединените нации бяха признати десетки страни от Азия и Африка - едвам когато се освободиха от някогашните си метрополии и станаха суверенни страни!
Още в първия си мандат като министър председател (1998-2002) Орбан замисля приемането на нова конституция, която по-пълно да подхожда на унгарския народен дух. Веднага след внушителната си победа през 2010 година под негово управление се основава комисия, която да сформира план. Очевидно се е работило настойчиво, а и концепциите, разработвани през осемте години в съпротива (2002-2010), са помогнали планът да бъде гласуван и да влезе в действие от 2012 година Богът, короната и фамилията са стълбовете, към които е конструиран Законът. Строфата от националния химн "Господ да благослови унгарците " се трансформира в основополагащо политическо обръщение. Светата корона пък се възприема като последователност със средновековното великолепие на унгарското кралство. Още в преамбюла се акцентират правилата на християнството като сплотяващи фактори на нацията. Бракът може да бъде единствено сред мъж и жена, изключено е узаконяването на хомосексуалните връзки. Пълнолетните деца се задължават да се грижат за родителите си. Право на глас и поданство получават и унгарците, които живеят в чужбина. Идеята е всички сънародници да се слеят в едно цяло - в унгарска етническа нация. Иначе казано,
националният принцип се слага над гражданския
Сега Унгария упорства за ускорено приемане на Сърбия в Европейски Съюз, както преди години лобираше за Румъния. Не от обич към сърби и румънци, с които преди век са били гневни съперници. Просто, по подобен метод Унгария отчасти ще ревизира злокобните условия на Версайския диктат. Нека напомним, че спечелилите "подаряват " на Югославия, Румъния, Чехословакия маджарски земи с към 4 милиона етнически унгарци. Най-важните промишлени центрове са откъснати от своя суровинен хинтерланд. Унгария губи 61.4% от обработваемата земя, 62.2% от жп мрежа, 64.5% от пътната мрежа, 55.7% от промишленото произвеждане, 83.1% от производството на чугун, 88% от дърводобива, съвсем цялото произвеждане на мед, сребро и злато. От предходните (до 1918 г.) 325 000 кв. км, спечелилите й оставят територия от 93 000 кв. км. Сто години по-късно последствията от диктата остават почва за разногласия, раздори и спорове. Парадоксалното е, че този неправдив интернационален акт продължава да съществува в правния мир, макар че три от 5-те непрекъснати членове на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации - Съединени американски щати, Русия и Китай, не са подписали договорите от несправедливата Версайска система.
След 2014 година Орбан постоянно посещава Тушнадфюрдо (балнеокурортно населено място в югоизточната част на Трансилвания, с преобладаващо унгарско население; на румънски - Байле Тушнад). Ежегодно там се организира фолклорен фестивал, само че също е място за политически полемики. В тазгодишната си тирада Орбан даде обширен отговор за какво Унгария отхвърля демократичната доктрина за страната като свободно съдружие на самостоятелни човеци. Според него страната би трябвало да е средство за образуване, подсилване и даже за създаване на националната общественост. Този мироглед се възприема като "нелиберален ", тъй като слага като съществена политическа единица общността, а не индивида. Орбан смята, че такава страна може да обезпечи и запази националната самодостатъчност, националния суверенитет, цялостната претовареност, запазването на културното завещание и най-много фамилията. Пример за многодетно семейство с 5 деца дава самият Орбан. Следват го ръководителят на Народното събрание Ласло Кьовер с 3 деца, министърът на защитата Ищван Шимичко - с 3, министърът на финансите Михай Варга - с 4, зам-лидерът на ФИДЕС Лайош Коша, упрекван в спекулация за претакване на 4,3 милиарда евро, също с 4 деца.
"Нелиберална страна " значи прецизен държавен надзор във всички области, най-много в стопанската система. Но, акцентира Орбан, значим е не икономическият напредък като подобен, а постоянното икономическо развиване, което води до напредък. Макар да не го споделя, Орбан евентуално се стреми към позитивното от историческия опит от 60-те години (на ХХ век),
когато стопанската система на социалистическа Унгария процъфтява
и качеството на живот нараства. Докато наложеният при започване на прехода демократичен стопански модел освен не поражда развиване, а води до колосални загуби и фрапантно повишаване на неравенството.
Наскоро френското издание "Политико " се опита да съпостави общото в "мекия евроскептицизъм, популизъм и народен консерватизъм " у Орбан, с политици и партии, които на пръв взор са толкоз нееднозначни и разнообразни, като английските консерватори от времето на Дейвид Камерън, полската партия "Право и правдивост " на Ярослав Качински, "Форца Италия " на Силвио Берлускони, френския "Национален фронт " на Марин льо Пен, даже с методите в политиките на Доналд Тръмп, Ердоган и Владимир Путин. Ако нещо в действителност свързва тези политически субекти, това е цялостното им отричане към отмиращия световен неолиберален модел, който, избрани сили в Съединени американски щати и в Европейски Съюз се пробват да удържат. По-сполучливо ми се коства сравнението на руския Владимир Буковски: "Европейският парламент през днешния ден е копие на Върховния съвет на Съюз на съветските социалистически републики, Комисията е новото Политбюро, а Гулагът съществува посредством политическата уместност: всяка дисидентска позиция, като унгарската, не се приема... "
Очевидно, обратът към национално насочена политика, който се свързва с името на Виктор Орбан, не е "явление ", а законосъобразен резултат от процесите, които се правят в Европа и света. "Може да бъде обичан или мразен; само че е невероятно водачът на централноевропейска страна с 10-милионно население Виктор Орбан да бъде подценяван... ", призна неотдавна и "Политико ".
Заедно с кохортата способни админи, като Шандор Пинтер, Петер Сийярто, Михай Варга, Дьорд Матолчи, Тибор Наврачич, Ласло Кьовер, Янош Лазар, Андраш Дончев (който е с български корен) и други, министър председателят продължава да отстоява унгарския дух, съхранил се във вековни битки против опитите да бъде отвлечен и разкъсван от европейските сили, присвоили си правото да се разпореждат със съдбините на по-малките нации.
Bulgarian Press Pool-Budapest
Преди години разгласих текст озаглавен: "Явлението Орбан или по какъв начин се печелят избори ". Не съм първият, който характеризира политиката на унгарския министър председател като "явление ", като събитие в публичния живот на Евросъюза. Впрочем и преди безапелационната изборна победа на ФИДЕС през 2010 година в някои страни членки също се пръкват "явления " като Берлускони, Жан-Мари льо Пен, Волфганг Шусел, Йорг Хайдер. Те създаваха проблеми на Еврокомисията, отклонявайки я от решаването на такива значими въпроси като размера на краставицата и варенето на пърцуца...
От дистанцията на времето ми се коства, че определението "явление " е ненапълно, не отразява тъкмо същността на процесите. Това разбиране е синоним на "постъпка ", "случка ", "събитие ". А натрупващите се "единични феномени " във от ден на ден страни (Австрия, Италия, Вишеградската четворка и др.) водят до извода за наклонност, поредност, разумна причинност.
Именно в хода на действителните процеси в Евросъюза унгарският министър председател Виктор Орбан закономерно се постанова като абстрактен лидер на недоволните от диктата на Брюксел. Мигрантската рецесия, довела до всеобщ битов тероризъм, потвърди основателността на неговата протекционистка линия и още повече я разпространява измежду европейските водачи. Обвиняван и нападан до неотдавна от политическия хайлайф, "унгарският министър председател през днешния ден е амулет на европейския десен мейнстрийм ", написа френският седмичник "Политико ". А английският вестник "Файненшъл таймс " го назова
"размирникът на Европа "
Онова, което трансформира унгарския водач в "талисман " и "размирник " и го прави прелъстителен за политици в други европейски страни, е неговата идеология, в основите на която стоят суверенитетът, християнските полезности, патриотизмът.
Като движимост правист, Орбан ловко се ориентира в дебрите на интернационалното право, тъкмо борави с правни понятия и правила и постоянно обърква систематичните поддръжници в Брюксел. Така да вземем за пример, според Устава на Организация на обединените нации и Декларацията за правилата на интернационалното право суверенитетът е неотчуждаемо качество на самостоятелната страна, а от това следва, че декларацията и уставът съставляват универсално право, стоят над контракта за присъединение към Евросъюза. Държавата член може да ползва единствено ония разпореждания на контракта, които не опонират на интернационалното право и на заложените в конституцията й неотменими съществени права. Всяко говорене, че с присъединението към Европейски Съюз страната отдавала напълно суверенитета си на Брюксел, са празни брътвежи. Не би могло и да бъде иначе. Да се "отдаде " или отнеме суверенитет, значи дадената страна да се трансформира в колония, а жителите й в жители на метрополията. Иначе казано, в случай че 28-те страни членки фактически са "отдали " суверенитета си на Брюксел, те не биха могли повече да бъдат членове на Организация на обединените нации, а две от тях - Англия и Франция - и на Съвета за сигурност. Защото Организация на обединените нации е организация единствено на суверенни страни. Моето потомство помни по кое време в Организация на обединените нации бяха признати десетки страни от Азия и Африка - едвам когато се освободиха от някогашните си метрополии и станаха суверенни страни!
Още в първия си мандат като министър председател (1998-2002) Орбан замисля приемането на нова конституция, която по-пълно да подхожда на унгарския народен дух. Веднага след внушителната си победа през 2010 година под негово управление се основава комисия, която да сформира план. Очевидно се е работило настойчиво, а и концепциите, разработвани през осемте години в съпротива (2002-2010), са помогнали планът да бъде гласуван и да влезе в действие от 2012 година Богът, короната и фамилията са стълбовете, към които е конструиран Законът. Строфата от националния химн "Господ да благослови унгарците " се трансформира в основополагащо политическо обръщение. Светата корона пък се възприема като последователност със средновековното великолепие на унгарското кралство. Още в преамбюла се акцентират правилата на християнството като сплотяващи фактори на нацията. Бракът може да бъде единствено сред мъж и жена, изключено е узаконяването на хомосексуалните връзки. Пълнолетните деца се задължават да се грижат за родителите си. Право на глас и поданство получават и унгарците, които живеят в чужбина. Идеята е всички сънародници да се слеят в едно цяло - в унгарска етническа нация. Иначе казано,
националният принцип се слага над гражданския
Сега Унгария упорства за ускорено приемане на Сърбия в Европейски Съюз, както преди години лобираше за Румъния. Не от обич към сърби и румънци, с които преди век са били гневни съперници. Просто, по подобен метод Унгария отчасти ще ревизира злокобните условия на Версайския диктат. Нека напомним, че спечелилите "подаряват " на Югославия, Румъния, Чехословакия маджарски земи с към 4 милиона етнически унгарци. Най-важните промишлени центрове са откъснати от своя суровинен хинтерланд. Унгария губи 61.4% от обработваемата земя, 62.2% от жп мрежа, 64.5% от пътната мрежа, 55.7% от промишленото произвеждане, 83.1% от производството на чугун, 88% от дърводобива, съвсем цялото произвеждане на мед, сребро и злато. От предходните (до 1918 г.) 325 000 кв. км, спечелилите й оставят територия от 93 000 кв. км. Сто години по-късно последствията от диктата остават почва за разногласия, раздори и спорове. Парадоксалното е, че този неправдив интернационален акт продължава да съществува в правния мир, макар че три от 5-те непрекъснати членове на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации - Съединени американски щати, Русия и Китай, не са подписали договорите от несправедливата Версайска система.
След 2014 година Орбан постоянно посещава Тушнадфюрдо (балнеокурортно населено място в югоизточната част на Трансилвания, с преобладаващо унгарско население; на румънски - Байле Тушнад). Ежегодно там се организира фолклорен фестивал, само че също е място за политически полемики. В тазгодишната си тирада Орбан даде обширен отговор за какво Унгария отхвърля демократичната доктрина за страната като свободно съдружие на самостоятелни човеци. Според него страната би трябвало да е средство за образуване, подсилване и даже за създаване на националната общественост. Този мироглед се възприема като "нелиберален ", тъй като слага като съществена политическа единица общността, а не индивида. Орбан смята, че такава страна може да обезпечи и запази националната самодостатъчност, националния суверенитет, цялостната претовареност, запазването на културното завещание и най-много фамилията. Пример за многодетно семейство с 5 деца дава самият Орбан. Следват го ръководителят на Народното събрание Ласло Кьовер с 3 деца, министърът на защитата Ищван Шимичко - с 3, министърът на финансите Михай Варга - с 4, зам-лидерът на ФИДЕС Лайош Коша, упрекван в спекулация за претакване на 4,3 милиарда евро, също с 4 деца.
"Нелиберална страна " значи прецизен държавен надзор във всички области, най-много в стопанската система. Но, акцентира Орбан, значим е не икономическият напредък като подобен, а постоянното икономическо развиване, което води до напредък. Макар да не го споделя, Орбан евентуално се стреми към позитивното от историческия опит от 60-те години (на ХХ век),
когато стопанската система на социалистическа Унгария процъфтява
и качеството на живот нараства. Докато наложеният при започване на прехода демократичен стопански модел освен не поражда развиване, а води до колосални загуби и фрапантно повишаване на неравенството.
Наскоро френското издание "Политико " се опита да съпостави общото в "мекия евроскептицизъм, популизъм и народен консерватизъм " у Орбан, с политици и партии, които на пръв взор са толкоз нееднозначни и разнообразни, като английските консерватори от времето на Дейвид Камерън, полската партия "Право и правдивост " на Ярослав Качински, "Форца Италия " на Силвио Берлускони, френския "Национален фронт " на Марин льо Пен, даже с методите в политиките на Доналд Тръмп, Ердоган и Владимир Путин. Ако нещо в действителност свързва тези политически субекти, това е цялостното им отричане към отмиращия световен неолиберален модел, който, избрани сили в Съединени американски щати и в Европейски Съюз се пробват да удържат. По-сполучливо ми се коства сравнението на руския Владимир Буковски: "Европейският парламент през днешния ден е копие на Върховния съвет на Съюз на съветските социалистически републики, Комисията е новото Политбюро, а Гулагът съществува посредством политическата уместност: всяка дисидентска позиция, като унгарската, не се приема... "
Очевидно, обратът към национално насочена политика, който се свързва с името на Виктор Орбан, не е "явление ", а законосъобразен резултат от процесите, които се правят в Европа и света. "Може да бъде обичан или мразен; само че е невероятно водачът на централноевропейска страна с 10-милионно население Виктор Орбан да бъде подценяван... ", призна неотдавна и "Политико ".
Заедно с кохортата способни админи, като Шандор Пинтер, Петер Сийярто, Михай Варга, Дьорд Матолчи, Тибор Наврачич, Ласло Кьовер, Янош Лазар, Андраш Дончев (който е с български корен) и други, министър председателят продължава да отстоява унгарския дух, съхранил се във вековни битки против опитите да бъде отвлечен и разкъсван от европейските сили, присвоили си правото да се разпореждат със съдбините на по-малките нации.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ