Д-р Петър Берон оставя голямо наследство от научни книги, от

Д-р Петър Берон оставя огромно завещание от научни книги, от които за жалост са преведени единствено дребна част на български език. Създал е над 30 тома съчинения, два речника написани по време на следването му, докторската му дисертация и „ Рибния буквар “, с който е прочут у нас.

Неговата енциклопедичност е удивителна. Има обширни знания по физика, химия, астрономия, математика, биология, педагогика, медицина.

Името му като академик е познато на европейските научни среди още през 1850 година На сесия на Кралската академия на науките в Лондон, състояла се на 20 юни същата година, акад. Джон Ли прави научно известие със заглавие „ Причините на земния магнетизъм са потвърдени “. Тогава демонстрира и научния труд на доктор Петър Берон „ Системата на атмосферологията “, отпечатан в Париж през 1846 година Тъкмо акад. Джон Ли показва особените заслуги на българина за европейската просвета. Три години по-късно Берон е поканен от Дружеството за естествените науки в Атина, където показва отчет за положението на земята преди потопа. През 1859 година на сесия на френското сдружение по метеорология в Париж чете още веднъж отчет върху метеорологията и аргументите за появяването на нейните феномени.

Едни от ранните книги на Берон, издадена през 1846 година са „ Система на атмосферологията “ и „ Система на геологията “. Няколко години по-късно отпечатва „ Славянска философия “ на немски език. Издава книга и върху потопа, обвързвана с неговите аргументи, дейности и последици. През идващите години отпечатва натурфилософското си съчинение „ Произход на физическите и естествените науки и на метафизическите и морални науки “. Съчинението е на френски език и показва натурфилософските хрумвания на българският енциклопедист. През 1858 година разгласява на немски език книгата си „ Климатология “, а през идната огромен космографски атлас с пояснителен текст. Между многото му съчинения е просторен „ Метеорологически атлас “, който е към 400 страници. Изображенията на атласа са нарисувани от огромния български художник Николай Павлович. Художникът ни е оставил единствените два портрета на доктор Петър Берон.

Котленецът е един от българските енциклопедисти по време на Възраждането, който е имал блян да обгърне цялото човешко знание. Повлиян е от философските хрумвания на Аристотел. Най-голямото му съчинение е „ Панепистемия “ в 7 тома, което стартира да печата на френски език през 1861 година В това свое произведение преглежда общата същина на естествените феномени и тяхната закономерна връзка. В Първите четири елементи на научния си труд той сплотява под общото заглавие „ Опростена физика “, а останалите три – под названието „ Небесна физика “. „ Панепистемията “ е общ брой от науките, които обгръщат всичко това, което се прави според физическите закони в света, което е душата на нещата. За да стигне до откриването на тези закони, той учи всички науки, употребява метафизичен и математически способи.

Системата си Берон преглежда като „ единна просвета “, тъй като обгръща всичко от физическия и духовния свят, Космоса и Микрокосмоса.

Ученият прекарва съвсем 25 година от живота си в Париж и други европейски столици, където систематично учи естествените науки и философия. За това свидетелства неговата „ Панепистемия “ и познанието му в съвсем всички области на естествените науки. Познава научните открития от това време, достиженията на Нютон, Кеплер, Лаплас, Даламбер, Ойлер и други имена в науката.

Делото му не е било известно измежду българските му съвременници, та чак до през днешния ден. Може би, тъй като е писано на старогръцки, латински, румънски, френски и немски език. Берон знае общо девет езика, само че написа на пет. Единствено доктор Иван Селимински, Васил х. Стоянов – Берон, Николай Павлович, евентуално и Георги С. Раковски са познавали научното творчество на Петър Берон.

Той учи в Германия, само че първите насоки в науката му дава древногръцката философия. С нея се среща в школата на Константин Вардалахос, който приключил гръцко учебно заведение в Кайро. При него се среща с философските хрумвания на Аристотел, ориентира се към естествените науки, главно физиката. С него учат и други българи - търновецът доктор Никола Пиколо, доктор Атанас Богориди, по-малкият брат на Стефан Богориди, след това учител по старогръцки и един от първите български лекари защитил докторат.

Не инцидентно доктор Петър Берон се записва студент в Хайделбергския университет, само че през зимния учебен срок на 1826-1827 година напуща. Защо прекъсва следването си не е известно, само че отива, с цел да учи медицина в Мюнхен. Тъкмо по време на това си следване слуша лекции при огромния мъдрец Шелинг. Лекциите му са били посешавани от доста студенти, само че и жители. В съчиненията си Берон е повлиян таман от философията на Шелинг, само че е познавал добре и тази на Рене Декарт и френските енциклопедисти.

През юли 1831 година пази докторска дисертация по медицина в Мюнхен, която написа на латински език. Това е първият написан теоретичен труд по акушерство и и гинекология от българин.

Котленецът работи като доктор в Букурещ, а след това е назначен за областен доктор в Крайова. Напуска лекарската работа и се захваща с търговия дружно с племенника си Никола Христов х. Берон, който главно движи комерсиалната активност. За малко време двамата натрупват пари и Берон оставя напълно търговията на племенника си, с готовност да се занимава с научната си работа.

През 40-те години си потегля от Румъния, само че от време на време я посещава, тъй като там са неговите капитали и недвижимо имущество – къщи, ниви, имението „ Скорила “. Посещава Берлин, Лондон, Прага и всякакви европейски градове. Прекарва съвсем 25 година от живота си в Париж, където се занимава с научните си търсения, само че не не помни родината си. 

Щедър донор е. Основава и поддържа учебни заведения в Котел, Елена, Шумен, Сливен, Ст. Загора, Търново, Русе, Търговище, Казанлък, Ямбол и други български градове и села у нас. Помага на българи, с цел да учат в чужбина. Константин Фотинов го афишира за „ боговдъхновен патриот “. Берон изпраща книги за библиотеките в страната. 

Когато през 1824 година в Брашов излиза „ Рибен буквар “ той подарява екземпляри за българчетата. Докато работи над него е частен преподавател в дома на търговеца Антон Йованович. Берон преподава на децата му български и гръцки. „ Рибен буквар “ в действителност заменя килийната система у нас с новата белланкастерска и дава нови пътища на образование в българските учебни заведения. Берон предлага на българските деца дребна енциклопедия и им дава обикновени естественонаучни знания. При сформиране на известната си книга употребява напечатания през 1804 година буквар „ Еклогар “ на Дарварис, гръцки публицист от началото на XIX век. Търговецът Антон Йованович дава парите за издаване на буквара. През тази година се навършват 200 година от неговото издаване.

Макар, че образованието му стартира от килийното учебно заведение в родния му Котел, където учи при поп Стойко Владиславов (Софроний Врачански), Берон съумява да доближи висотата на европейската просвета.

Краят му е драматичен. Умира на 21 март 1871 година удушен е от наемни убийци в къщата си в Крайова. Съмненията за това падат върху Теохар Папазов от Котел, който е търговец в Браила, наемател на полски имения и съучастник в комерсиалното сдружение на доктор Петър Берон. Ученият разчитал на своя съучастник, само че той не оправдал доверието му. Това предиздвикало Петър Берон да анулира първото си наследство от 1867 година В него той дава обилни пълномощия на Теохар Папазов. Две години по-късно прави ново наследство и поверява румънския образец на  наследството на Папазоглу и двамата си племенници. Петър Берон завежда правосъдно дело против Теохар Папазов, само че две седмици преди делото е удушен. Според второто му наследство парцелите му отиват за българското просветно дело, за прехрана на учебни заведения в България и Румъния, за заплати на учители, издаване на книги. 

Д-р Петър Берон е един от най-образованите българи от Възраждането ни. Дори в границите на тогавашна Европа и е непростимо да не познаваме творчеството му. Време е то да бъде напълно преведено на български език, с цел да можем заслужено да се гордеем с достиженията на учения и да оценим целия принос към научното и културното ни развиване.