Д-р Панчо Панайотов беше кмет на Дупница два мандата -

Д-р Панчо Панайотов беше кмет на Дупница два мандата - първият е от 1991 година, повдигнат от Съюз на демократичните сили, вторият е повърхностен - от 1995 до 1997 година През януари 1997 година, когато са митингите против държавното управление на Българска социалистическа партия с министър председател Жан Виденов, той подвига укрепление край града. Кметът и жителите с блокадата на гарата и жп релсите се трансфораха в един от знаците на недоволството и на решителността за смяна. В мразовития януари ги последваха и други градове.

Д-р Панайотов става народен представител през 1997 година в Народното събрание, излъчил държавното управление на Иван Костов. По средата на мандата напуща Народното събрание и Съюз на демократичните сили " по морални аргументи ", както изяснява. Оттогава се връща към лекарската специалност, в този момент работи в Спешна помощ.

Не е скъсал с политиката - предходната година става основател за основаване на Дясна национална партия. " Ние не одобряваме да бъдем жертва, само че и не одобряваме да бъдем съучастници на надълбоко некомпетентни и корумпирани ръководства. "

Реагира на събития от деня във " Facebook ", от време на време свръх сериозно. Там може да се види и предизвестието: " Тази страница е мое персонално, свободно пространство и ботуши не понасям и две секунди ". Неотдавна написа: " От тези 30 години демократичните сили са управлявали не цялостни 5 години. Останалите 25 години ръководят паракомунистически организации. Това е отговорът на въпроса за какво сме толкоз небогати и мизерни... ".

" Дневник " предложения доктор Панайотов да взе участие в рубриката " 30 години след 1989 ". Неговата първа реакция беше: Не ми се приказва за предишното. Все отново одобри да отговори на част от въпросите.

Кои са най-важните промени през последните 30 години?

- Промените са доста. Огромната част от тях са неприятни, доста неприятни за обществото. Има няколко положителни, само че те не са резултат на наша заслуга, не са наше достижение, а са компромис на Европа.

Защо? Защо 30 години официална народна власт, а няма с какво да се гордеем? Защото: доста небогати, доста заболели, затънали в корупция, мизерно, комплицирано общество.

Добрата политика е задача, положителните политици са мисионери. В България, с дребни изключения, към този момент 30 години ръководят друга порода хора. Много крадливи, неуки. Хорица, които нямат задача (извън егоизма си), хора, на които не им пука за ръководените, а и на всичко от горната страна с неизпълним комунистически нрав.

Да, само че народът си ги избира... Да, само че половината от народа не гласоподава. От другата половина, голяма част гласоподава неполитически. Гласуват против възнаграждение, за постове и служби, гласоподават за публични, престъпни поръчки, гласоподават под корпоративен напън. А този тип, неполитическо гласоподаване е смъртоносно за демокрацията.

Как оценявате настоящето ръководство?

- Управляващите са с паракомунистически нрав, доста крадливи, безогледно крадливи и неуки.

А мнението ви за десницата, за Съюз на демократичните сили, за " Демократична България "...?

- Ментета, пишман демократи.

Откъде ще дойдат новите водачи на демократичните сили?

- Да. Това е най-важното. Това, което дефинира водачът, е неговата ДНК. Той е роден с нея. Това, от което има потребност демокрацията, е тъкмо това - същински водачи.


© Велко Ангелов

Панчо Панайотов, 1996 година

Кое е по-важно от стабилността на страната?

- Важното, сакралното не е страната. Животът на хората, тяхното успокоение, тяхната наслада, благополучие - това е значимото. А другояче мантрата за непоклатимост е родена в глави цялостни с паяжини. Стабилността демонстрира единствено положението на една система, а нашата е беднотия, корупция. Следователно, не непоклатимост би трябвало да си пожелаваме, а бързо придвижване нагоре, към отколешната фантазия за оптималната самостоятелна независимост, съчетана с ред, а не стабилната система на блатото.

Всичко, което би трябвало да знаете за: 30 години след 1989 (47)