Николай Димитров: Институциите се заиграха със страховете на хората
Д-р Николай Димитров е доцент по обществена логика на психиката. Сред курсовете, които води, са " Социална логика на психиката на маргиналните общности " и " Медийна логика на психиката ". Дълги години е бил публицист и пиар експерт.
" Свикнахме всяко шумно събитие да " заглушава " друго в общественото пространство "
- Г-н Димитров, проверяващите оповестиха, че са предотвратили терористичен акт, подготвян от българско дете. Цялата акция обаче като че ли повече наподобява на пиарска... Има ли с какво да се гордеят службите?
- През последните години свикнахме нещата да не се случват инцидентно и всяко шумно събитие да " заглушава " друго в общественото пространство. Засега по-скоро считам, че тази " стихия в капачка от бутилка " не е по отношение на нещо друго. Но в самото поднасяне на информацията има доста странни неща. На първо място - появи се като гръм от ясно небе вест, че е заловен " рисков терорист ". Който, с изключение на всичко друго, няколко дни поред беше описван от зам.-главния прокурор все със суперлатива " свръхинтелигентен ". После се оказа, че новината е " със задна дата " и " гръмна " с явно недобре преценени последствия. Така или другояче остава чувството за нещо, направено небрежно и " надве-натри ". Това е, меко казано, смущаващо. Още повече, че беше показано като взаимна акция сред основните правораздавателни и правозащитни институции.
- Правилно ли са постъпили родителите на детето, откакто са заподозрели казуса?
- Пътят към пъкъла е застлан с положителни планове... И тук още веднъж виждаме нещо такова: угрижен родител търси подпомагане, с цел да помогне на детето си. Чудесно! Ние, психолозите, непрекъснато молим: когато има проблем - да се търси подпомагане за решаването му. Ако не се бяха появили тъкмо тези последствия, на които станахме очевидци, нещата сигурно щяха да имат различен излаз. Но сега не желая да съм нито на мястото на родителя, нито на мястото на детето!
- Какъв е верният метод за работа с сходни деца, които са били напът да бъдат привлечени от радикализирани групировки?
- Всичко е въпрос на самостоятелна работа по самостоятелен случай. Най-погрешно е радикалното опълчване, " влизането на остро ", най-често подбудено от под паника боязън у родителя, че ще загуби детето си вечно (или най-малко това дете, което познава). Обикновено приказваме за закани от банди, секти, терористични групировки. Първото нещо, което всеки родител би трябвало да направи, е да си зададе въпроса: " Ако аз бях на негово място и моите родители постъпеха по този начин с мен, дали биха постигнали нещо, и какво тъкмо? ". Тогава - мисля си - всеки ще си отговори дали е било дейно, когато са му забранявали да яде сладко като дребен, криели са кабела на тв приемника или са му забранявали, със съответните кавги и драми, да се вижда с тийнейджърската си обич. Изобщо - детето ти би трябвало да усеща, че сте " от един тим ", а не - че родителят е най-големият му съперник! Иначе детето (пък и всеки човек, впрочем) ще се опълчи, даже и просто напук.
- Появиха се медии, които разкриха прекалено много елементи от персоналния живот на детето, по какъв метод ще се отрази това на фамилията?
- Ключов закон на пиара е да даваш по едно и също време хем толкоз " малко " информация, тъй че да не навредиш на този, за чиито ползи работиш, хем толкоз " доста ", че да е задоволително на публиката (в това число и на журналистите), с цел да не дразниш ненужно любознанието им. Точно тук институциите се издъниха и не решиха, че няма по какъв начин да се заиграеш по този безразсъден метод с най-първичния боязън у хората, изключително при съществуването на един " свръхинтелигентен " свръхзлодей, а най-после посланието, което оставяш, е " Няма да ти кажа, пък! ".
Изтичането на информация, проявлението на фотоси на самото дете, на фамилията му, в това число и ровенето във фейсбука на баба му за следващ път разкрива една мъчителна истина, обвързвана с равнището на българската публицистика. За жал то от дълго време не е това, което се разказва в учебниците и в етичните стандарти. Това, което се случи, беше чиста низост! Но - отново споделям - тя е реактивна, тя се случи, тъй като някой не реши добре обстановката, не реши последствията и не реши какво, по кое време и по какъв начин да каже.
Има и една линия, която обаче доста убягва: няколко дни поред медиите заговорнически мълчаха и препредаваха единствено това, което съответните пиари на съответната институция ги " помолваха " да оповестят или да не оповестяват. Тук напълно не става въпрос единствено за този случай. Извинете ме, само че това също не е публицистика! Да чакаш информация от институционалния пиар, която по-късно да излъчиш или публикуваш във типа, в който ти е поднесена от него, е журналистическа импотентност. И въпреки тя също да е симптоматична за родната медийна среда, в множеството случаи приказва за доста рисково залиняване на публицистите.
- Има ли пояснение за какво съответното дете се е поддало на " вербовка "?
- Имало нужда: като се стартира от внимание, мине се през почитание, подкрепяща среда, обич... Какво прави всеки от нас, когато има потребност от внимание, почитание, поддръжка, и не го получи от най-близкия си? Търси си " различен непосредствен ". Естествено, вербовчиците не са със 100-процентова успеваемост. И телефонните измамници не са. Но и ало-измамникът, и търговецът, и вербовчикът опитва. И в случай че при мен не стане - при тебе ще стане.
- Кои са най-уязвимите евентуални жертви на радикални групи?
- През 1995 година, когато Шоко Асахара, полусляп и без висше обучение мним избавител, провежда атентат в токийското метро, се оказва, че е разчитал на членове на сектата си - все инженери, химици, физици - едни от най-блестящите мозъци на Япония. 30-ина години по-рано Чарлз Менсън провежда своя фетиш, станал прочут с поредност убийства в Лос Анджелис, в който притегля най-обикновени младежи, които по нищо не се отличават от тълпата. Един трети от по-известните водачи на култове - Адолфо Констанцо - разчита главно на наркопласьори и служители на реда. Така че да обобщаваме и да се опитваме да изведем някакъв профил на евентуалната жертва на радикализация би било прекомерно фриволно. Но има едно нещо, което е основно - това е незадоволената нужда, която вербовчикът доста тънко улавя и прави всичко допустимо индивидът да почувства, че " тъкмо тази среда ", " тъкмо тази концепция " са това, което постоянно е търсил, и това, което най-накрая е намерил... В случая в Япония блестящите мозъци получават отговора, който не може да получат от обичайна просвета, само че към който непрекъснато се стремят - какво има " оттатък " границата на познанието. В този с Лос Анджелис няколко заблудени младежи хипита получават обич от някого, който замества или влиза в ролята на " по-добрата версия " на родителите, с които те не са в изключително положителни взаимоотношения. Иронично или не - само че в тази ситуация с Констанцо нещата са доста по-различни - той играе двойна игра с полицията и наркобосовете и ловко " жонглира " с информацията, която има, само че като я предава на едната или другата страна, той твърди, че я е " получил свише ". Така, когато полицията заловяла някой малък наркопласьор по информация на Констанцо, или пък наркобосовете избегнели полицейска засада, отново по негови данни, те започвали да имат вяра в свръхестествените му качества и категорично да му се подчиняват, като му докарват хора за човешките жертвоприношения, с които той " гадаел "...
Надявам се това да не са единствено увлекателни обстоятелства, а такива, които поддържат отговора ми: най-уязвими за рекрутиране са хората, които не срещат схващане и поддръжка, не получават внимание и задоволително грижа.
" Свикнахме всяко шумно събитие да " заглушава " друго в общественото пространство "
- Г-н Димитров, проверяващите оповестиха, че са предотвратили терористичен акт, подготвян от българско дете. Цялата акция обаче като че ли повече наподобява на пиарска... Има ли с какво да се гордеят службите?
- През последните години свикнахме нещата да не се случват инцидентно и всяко шумно събитие да " заглушава " друго в общественото пространство. Засега по-скоро считам, че тази " стихия в капачка от бутилка " не е по отношение на нещо друго. Но в самото поднасяне на информацията има доста странни неща. На първо място - появи се като гръм от ясно небе вест, че е заловен " рисков терорист ". Който, с изключение на всичко друго, няколко дни поред беше описван от зам.-главния прокурор все със суперлатива " свръхинтелигентен ". После се оказа, че новината е " със задна дата " и " гръмна " с явно недобре преценени последствия. Така или другояче остава чувството за нещо, направено небрежно и " надве-натри ". Това е, меко казано, смущаващо. Още повече, че беше показано като взаимна акция сред основните правораздавателни и правозащитни институции.
- Правилно ли са постъпили родителите на детето, откакто са заподозрели казуса?
- Пътят към пъкъла е застлан с положителни планове... И тук още веднъж виждаме нещо такова: угрижен родител търси подпомагане, с цел да помогне на детето си. Чудесно! Ние, психолозите, непрекъснато молим: когато има проблем - да се търси подпомагане за решаването му. Ако не се бяха появили тъкмо тези последствия, на които станахме очевидци, нещата сигурно щяха да имат различен излаз. Но сега не желая да съм нито на мястото на родителя, нито на мястото на детето!
- Какъв е верният метод за работа с сходни деца, които са били напът да бъдат привлечени от радикализирани групировки?
- Всичко е въпрос на самостоятелна работа по самостоятелен случай. Най-погрешно е радикалното опълчване, " влизането на остро ", най-често подбудено от под паника боязън у родителя, че ще загуби детето си вечно (или най-малко това дете, което познава). Обикновено приказваме за закани от банди, секти, терористични групировки. Първото нещо, което всеки родител би трябвало да направи, е да си зададе въпроса: " Ако аз бях на негово място и моите родители постъпеха по този начин с мен, дали биха постигнали нещо, и какво тъкмо? ". Тогава - мисля си - всеки ще си отговори дали е било дейно, когато са му забранявали да яде сладко като дребен, криели са кабела на тв приемника или са му забранявали, със съответните кавги и драми, да се вижда с тийнейджърската си обич. Изобщо - детето ти би трябвало да усеща, че сте " от един тим ", а не - че родителят е най-големият му съперник! Иначе детето (пък и всеки човек, впрочем) ще се опълчи, даже и просто напук.
- Появиха се медии, които разкриха прекалено много елементи от персоналния живот на детето, по какъв метод ще се отрази това на фамилията?
- Ключов закон на пиара е да даваш по едно и също време хем толкоз " малко " информация, тъй че да не навредиш на този, за чиито ползи работиш, хем толкоз " доста ", че да е задоволително на публиката (в това число и на журналистите), с цел да не дразниш ненужно любознанието им. Точно тук институциите се издъниха и не решиха, че няма по какъв начин да се заиграеш по този безразсъден метод с най-първичния боязън у хората, изключително при съществуването на един " свръхинтелигентен " свръхзлодей, а най-после посланието, което оставяш, е " Няма да ти кажа, пък! ".
Изтичането на информация, проявлението на фотоси на самото дете, на фамилията му, в това число и ровенето във фейсбука на баба му за следващ път разкрива една мъчителна истина, обвързвана с равнището на българската публицистика. За жал то от дълго време не е това, което се разказва в учебниците и в етичните стандарти. Това, което се случи, беше чиста низост! Но - отново споделям - тя е реактивна, тя се случи, тъй като някой не реши добре обстановката, не реши последствията и не реши какво, по кое време и по какъв начин да каже.
Има и една линия, която обаче доста убягва: няколко дни поред медиите заговорнически мълчаха и препредаваха единствено това, което съответните пиари на съответната институция ги " помолваха " да оповестят или да не оповестяват. Тук напълно не става въпрос единствено за този случай. Извинете ме, само че това също не е публицистика! Да чакаш информация от институционалния пиар, която по-късно да излъчиш или публикуваш във типа, в който ти е поднесена от него, е журналистическа импотентност. И въпреки тя също да е симптоматична за родната медийна среда, в множеството случаи приказва за доста рисково залиняване на публицистите.
- Има ли пояснение за какво съответното дете се е поддало на " вербовка "?
- Имало нужда: като се стартира от внимание, мине се през почитание, подкрепяща среда, обич... Какво прави всеки от нас, когато има потребност от внимание, почитание, поддръжка, и не го получи от най-близкия си? Търси си " различен непосредствен ". Естествено, вербовчиците не са със 100-процентова успеваемост. И телефонните измамници не са. Но и ало-измамникът, и търговецът, и вербовчикът опитва. И в случай че при мен не стане - при тебе ще стане.
- Кои са най-уязвимите евентуални жертви на радикални групи?
- През 1995 година, когато Шоко Асахара, полусляп и без висше обучение мним избавител, провежда атентат в токийското метро, се оказва, че е разчитал на членове на сектата си - все инженери, химици, физици - едни от най-блестящите мозъци на Япония. 30-ина години по-рано Чарлз Менсън провежда своя фетиш, станал прочут с поредност убийства в Лос Анджелис, в който притегля най-обикновени младежи, които по нищо не се отличават от тълпата. Един трети от по-известните водачи на култове - Адолфо Констанцо - разчита главно на наркопласьори и служители на реда. Така че да обобщаваме и да се опитваме да изведем някакъв профил на евентуалната жертва на радикализация би било прекомерно фриволно. Но има едно нещо, което е основно - това е незадоволената нужда, която вербовчикът доста тънко улавя и прави всичко допустимо индивидът да почувства, че " тъкмо тази среда ", " тъкмо тази концепция " са това, което постоянно е търсил, и това, което най-накрая е намерил... В случая в Япония блестящите мозъци получават отговора, който не може да получат от обичайна просвета, само че към който непрекъснато се стремят - какво има " оттатък " границата на познанието. В този с Лос Анджелис няколко заблудени младежи хипита получават обич от някого, който замества или влиза в ролята на " по-добрата версия " на родителите, с които те не са в изключително положителни взаимоотношения. Иронично или не - само че в тази ситуация с Констанцо нещата са доста по-различни - той играе двойна игра с полицията и наркобосовете и ловко " жонглира " с информацията, която има, само че като я предава на едната или другата страна, той твърди, че я е " получил свише ". Така, когато полицията заловяла някой малък наркопласьор по информация на Констанцо, или пък наркобосовете избегнели полицейска засада, отново по негови данни, те започвали да имат вяра в свръхестествените му качества и категорично да му се подчиняват, като му докарват хора за човешките жертвоприношения, с които той " гадаел "...
Надявам се това да не са единствено увлекателни обстоятелства, а такива, които поддържат отговора ми: най-уязвими за рекрутиране са хората, които не срещат схващане и поддръжка, не получават внимание и задоволително грижа.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ