Д-р Мария Ивановска завършва “Медицина през 2012 г. в Пловдив,

Д-р Мария Ивановска приключва “Медицина ” през 2012 година в Пловдив, а през 2018 година – докторантура по имунология. Главен помощник е по Клинична имунология от 2019 година

в същата катедра. От 2017 година е доктор специализант по клинична имунология в Лабораторията по клинична имунология, УМБАЛ “Свети Георги ” – Пловдив. Автор и съавтор на повече от 20 изявления в български и интернационалните рецензирани списания, в това число списания с импакт фактор H индекс-8. Участник е в национални и интернационалните проучвателен планове.

Научните й ползи са в региона на напрежението и измененията в имунната система в положение на стрес, психобиотици, психоневроендокриноимунология (PNEI) и имунни дефицити. Работила е като докторант на Еразъм образование в Donders institute for brain, cognition and behavior в Наймеген, Холандия (2015), и други европейски университети (Франция, Австрия и Германия).

Член е на Българската асоциация по клинична имунология (БАКИ), Европейската мрежа за психоневроимунология (EPN), “Асклепий ” МУ – Пловдив, Европейската академия по алергология и клинична имунология (EAACI), Психоневроендокриноимунологично общество (PNIRS) и други Един от съучредителите е на Българската асоциация по цитометрия (БАЦ) за България. Избрана е за младши дипломат на Universal Science Education and Research Network (USERN) за България през 2019 година

Д-р Мария Ивановска е провела задълбочено изследване за въздействието, което оказва стресът върху имунната система, а също по този начин е създадено лабораторно проучване за установяването му.

- Д-р Ивановска, поздравяваме ви за огромната премия „ Питагор “ за млад академик. С кой план спечелихте едно от най-престижните оценки за просвета у нас?

- С „ Питагор “ се награждава освен плановата активност, само че и научните изяви и достижения на младия академик. Проектът, с който аз бях отличена, е моят дисертационен труд за имунитета и напрежението – по какъв начин се трансформира имунната система при изострен и продължителен стрес.

Самото изследване беше извършено в границите на четири години, като през 2018 година опазих дисертационния си труд. Не сме търсили обществени изяви на плана тогава, като концепцията беше да продължим да прибавяме спомагателни маркери, с цел да установим сигурно дали има изострен или продължителен стрес и надлежно, какви промени в имунитета настъпват.

- Каква е връзката сред острия и хроничния стрес и имунната система? 

- В изследването включихме три съществени групи хора, които се занимават с здравна и немедицинска активност, само че въпреки всичко работата им е обвързвана с хора. Те са най-рисковата група, изложена на продължителен стрес. В проучването участваха студенти по време на изпит по микробиология, като по-този метод можехме да изследваме по какъв начин протича острият стрес.

Третата група беше контролна и включваше хора, практикуващи йога, защото те имат доста по-балансирана имунна система поради метода на потребление на самите пози и дишане, с които съумяват да балансират всеки стресов фактор. 

Целта беше да установим по какъв начин това ще повлияе на измененията в имунитета и дали ще се развие стресиндуцирано разстройство, като вид меланхолия, тревога, шизофрения и други, които се включват в тази група.

Цялостното изследване беше резултат от редица проучвания. По време на първичния стадий извършихме психическата оценка въз основа на тест за общопризнат стрес, като самите пациенти споделяха дали в действителност са уплашени или не. След това изследвахме разнообразни хормони, които са свързани със напрежението: кортизол, норадреналин и адреналин. Най-съществената част се състоеше в оценка на това по какъв начин въздействат върху имунната система, тъй като тя е комплекс от цитокини, комплементни фракции, имуноглобулини и кафези на имунната система. 

В допълнение включихме и маркер за оксидативен стрес, тъй като това е напълно друга тенденция в проучванията за това дали ще е по-показателен за изострен или продължителен стрес. Установи се, че когато хората са в положение на изострен стрес, в тази ситуация – групата на студентите, постоянно се следи висока централизация на кортизол и надлежно, повишена централизация на маркера на оксидативен стрес.

При клетките на имунната система имаше смяна на абсолютния брой на лимфоцити, общите имунокомпетентни кафези, хелперните Т-клетки и на Наказателен кодекс клетките, които се усилват в тази ситуация. Имуноглобулините, другото рамо на имунната система – серумен имуноглобулин А и серумен имуноглобулин М, може да са увеличени или без смяна при изострен стрес.

Това, което установихме при продължителен стрес, е тъкмо противоположното – различен хормон упражнява резултата върху клетките на имунната система. Това е норадреналинът и той в действителност ще докара до понижени концентрации на лимфоцитите, общите имунокомпетентни кафези, хелперните Т-клетки, Наказателен кодекс клетките, имуноглобулините А и М също ще са доста занижени. 

При хората, практикуващи йога, установихме, че имат така наречен протективен имунитет. Предполагаме, че е обвързвано с позите, които практикуват в йога. Има няколко такива, които масажират органите на лимфната система, защото имунната система е показана от органите на тази система. Поради тази причина откриваме високи концентрации на серумен имуноглобулин А, което вероятно може да изясни за какво не възприемат тези стресови фактори в такава тенденция, както останалите групи.