Д-р Любомир КановКойто е живял в София, колкото аз поне,

Д-р Любомир Канов

Който е живял в София, колкото аз най-малко, т.е. от самото си рождение, ще си спомни за софийските мъгли от предишното. Когато започваха зимните декемврийски и януарски температурни инверсии и студеният въздух се сринеше в ниската част на Софийското поле, даже доста преди да построят Кремиковци, из София започваха да бродят призраци.

Всред оскъдните светлини на улиците с изпочупени крушки и в непрогледната лютива мъгла се движеха сенките на минувачи завити в шалове, които бързо потъваха в мрака и калта на града, сподиряни от шлюпащите звуци на галошите газещи в локвите и в мръсният сняг.

В скованите от скреж неотоплени трамваи, незачитан художник можеше да изрисува върху замръзналите прозорци някоя рисунка на обичана госпожица или да подсмърча, понесъл към дома си глава кисело зеле, купено от кацата на Плод-Зеленчука. В неотопленото предверие, свалил към този момент балтона,

междинният софийски човек

можеше да се огледа в огледалото и да забележи, че от ноздрите му са изригнали черни дъмги като от някой парен локомотив, работещ с кюмюр, а яката на ризата му е станала тъмносива единствено за един следобяд в мрачния град. Тогава софиянецът слизаше по стълбищата, с една единствена работеща крушка на третия етаж, с цел да изхвърли кофата със сгурия в дървената пирамидална кофа на тротоара пред блока си, да нагребе от смесените с пляка въглища от мазето си и да изкачи назад етажите до своята квартира. Там, в случай че имаше цепленки, той запалваше пернишката си печка с горно горене и по този начин ден след ден, в течение на десетки години преживяваше

зимите на социализма

В тази студена и страшна мъгла изпращаше децата си на учебно заведение, с цел да научат какво е написал Крум Кюлявков, Андрей Гуляшки или Георги Караславов. Ако след многоходови комбинации, той успееше да си купи нафтова печка, тогава той минаваше в друга обществена категория — онази на в действителност съумелите в живота хора. Дали хората, с изключение на пушекът на затлачения от студената зима град, не всмукваха жадно и дима на цигарите си? Разбира се, че всички пушеха -Арда, Мелник, а по-заможните ВТ или Стюардеса.

Дали някой броеше астматичните деца? Заболелите от емфизема, които без друго те си бяха към този момент навлекли от работа в цеховете и мините? Броеше ли някой умрелите от белодробен рак прибързано, безшумно и без даже да роптаят, с изключение на с някое страхливо изкашляне в скованият от леда трамвай?

И не с цел да укорявам тези, които през днешния ден са подготвени да стачкуват обвинително и да търсят сметка от “властта ” и от “фандъкова ” за всяка прахова парченце попаднала в тяхната трахея и за неща, които най-малко на половина са породени от климата на градове, които са котловинни и са жертва на температурни инверсии, а най-малко една трета от тези частици са породени от хора, техни съграждани, които горят отпадъци или мокри дървета, отрязани от околните паркове?

И даже нещо още по-интересно - а какъв брой от тези хора в продължение на доста години са вкарвали в дробовете си непринудено смъртоносните прахове и канцерогенни на десетки хилядите цигари, които са изпушили, пък и не престават да пушат дори по време на обвинителните си митинги?

Дори не ми се ще да си припомням за митингите на полицаите, които хем пият вода, хем пушат в някаква гротескова акция за нарастване на заплатите си?
Прочие, кой в края на краищата ще заплати за лекуването на всички тези, които непринудено с цигарите вкарват в дробовете си концентрации на нездравословни частици, надхвърлящи стотици пъти нормите за запрашаване? Сигурно по този начин наречената “държава ” т.е. данъкоплатците. Дали някой няма да се наеме да сметне, какъв брой от възмутените от бездействието на “властите ” против замърсяването на въздуха, са в действителност пушачи? А пък тези, дето все

бленуват за положителното остаряло време при “бай Тошо ”,

спомнят ли си какво беше София, а и животът въобще при комунизма? Включително въздухът на “голямата химия ”, “когато всеки имаше работа ” и прочие..

Добре, ще стачкуват, ще викат “долу! ”, ще упрекват. Другите несъмнено, само че не себе си. Няма да вземат метрото, дори да е гратис, няма да спрат да пушат, само че ще настояват, че някой различен ги убива. А когато се разболеят, ще изискват най-висшата и съвременна грижа от своите лекари, които обаче презират и считат за мафиоти в бели престилки. Това естествено, ще коства доста скъпо, от време на време един милион $ на пациент, само че значимото е някой различен да е отговорен. Е, по какъв начин ще я караме в тази мъгла в градовете? А в главите?/faktor.bg