Да бъдеш истински - движещото правило на д-р Калин Василев от Велико Търново
Д-р Калин Василев е заразяващ образец за здравословен и общественополезен метод на живот. Той е ученик на Природо-математическа гимназия във Велико Търново, лекар по генетика на Carnegie Mellon University - Съединени американски щати и специализант на университета Кеймбридж – Англия. През 2014 година, след тринадесетгодишно обучение и образование в чужбина, взема решение да се завърне в родния град, където основава организацията Tarnovo Runs за предварителна защита на здравето. Близо пет години по-късно, в мероприятията на Tarnovo Runs са взели присъединяване към 35 хиляди души .
Притегателният център е една забавна персона – тази на Калин Василев (Калинбата). Той е млад водач, интелигентен, ухилен, деятелен, въодушевен и деятелен.
Ето какво разкри Калин за себе си и извървения път в едно искрено изявление за Actualno.com:
Имали сте сполучлива кариера в Съединени американски щати. Защо решихте да се завърнете в България и Велико Търново?
Идеята човек да се завърне лишава време. Иска мислене и подготовка. В последното десетилетие постоянно съм живял с концепцията за България. Никога не съм бил от хората, които отпътуват и на четвъртия месец споделят „ аз не приказва български “. Винаги съм се интересувал какво става у нас и вътрешно съм знаел, че съм привързан с България. Поддържал съм контакти с организации и хора. И когато приключих специализацията си в Англия, застанах на един кръстопът, на който трябваше да взема решение. И си споделих - „ добре, ти към този момент свърши докторантура и специализация, и би трябвало да решиш какво ще правиш – оставаш ли в чужбина или взимаш друго решение. “ Тогава осъзнах, че родителите порастват и желая да съм до тях, сестра ми роди дете, което не бях виждал изобщо, дядо ми беше умрял, а аз даже не си бях в България... типичната история. Тези неща натежават при взимането на решения от един човек, а аз държа на фамилните полезности.
Другото нещо е, че с времето израснах. Когато отпътувах, ценях огромните градове като Ню Йорк, Чикаго, и си споделях „ Те са върхът! “. Но движещо предписание в моето светоразбиране от последните 10-15 години беше да бъдеш същински, не да се преструваш. То ме отблъсна от средата в Америка, в която бях. Дори в Кеймбридж, като бях, доста постоянно взимах присъединяване в бизнес надпревари. Там беше една безусловно костюмарска среда, в която всеки искаше да откри точните думи, с които да се подмаже на точния човек, тъй като това го уравняваха с малката врата, която ще ти даде шанса да успееш. Винаги съм си казвал - аз не желая да бъда подобен човек, желая да се усещам удобно с всичко, което върша и да бъда себе си. Не желая да се тормозя, в случай че на следващия ден коригирам веригата на колелото си с омазани ръце и влезе голямия предприемач, желая това за мен да е ок. Също по този начин, не желая един ден, когато имам семейство, да се чудя от кое място да намеря здравословна храна и да вдишвам пушилките на Ню Йорк. Не си представях живота си със тапи: час – час и половина в трафика заран и час-час и половина вечер. Защото в случай че си в Ню Йорк, Лос Анжелис или Сан Франциско, заран от шест до осем часа си на автомагистралата. Казах си - за мен денят няма да стартира по този начин.
Постепенно започнах да оценявам по спокойния живот, хубавата храна, чистия въздух в един по-умерен и непретенциозен град, с по дребни размери, който може да ми разреши да имам хубаво семейство. И когато бях в Кеймбридж с население към 100 хиляди поданици, тогава си споделих „ това е нещо неповторимо “. Кеймбридж има прекрасен пазар, хубава природа към него, всички прерогативи на дребния град – познаваш комшиите си, хората от града. Тогава си помислих – знам един подобен град, който да ми разреши да имам по-спокоен и прекрасен живот покрай фамилията ми, и да имам опция за реализация – това е родният ми град Велико Търново. Така се напаснаха всички фактори - с България, със семейстовото, с желанието да имам един по-чист и по-спокоен живот, един ден да имам свое семейсто в този град. Казах си: „ Търново е иделания град – покрай природата, със земеделска продукция, култури, околните ми са тук. “.
В интерес на истината, в първите шест месеца в които бях в България нямах твърда концепция да се прибера за непрекъснато. Но когато действително оцених града и видях, че има капацитет моите хрумвания да се развият и да ми дават бъдещо професионално развиване, както в този момент с организацията (бел. на ред. - Tarnovo Runs), тогава се взех решение и си дадох късмет. Така се върнах във Велико Търново – градът, в който в този момент реализирам фантазиите си.
Какви са Вашите цели и фантазии?
Основната ми цел е обвързвана със здравето на хората. Дали ще е от генетична позиция, дали ще е предварителна защита, концепцията ми постоянно е била здраве за хората. Мечтая да имаме едно по-сплотено, по-осъзнато общество, което действително, на всекидневна база мисли за себе си и за здравето на всеки. Здравето не е просто физическо здраве или това какво ядеш и по какъв начин се движиш. Здравето е комплекс от чистата и здравословна среда, обществените контакти, хубавите хора, храната – тези неща в цялост са под името здраве. Има значение по какъв начин приказваш с приятелите си, с комшиите си, каква е средата към блока, какво правиш в парка, това, с което се храниш – всичко това е здравето. Искам да има една по-осъзната, по-стойностна и смислена среда в нашия град и в България като цяло – хора с ежедневно работещо схващане да взимат верните решения. Не е наложително да е тъкмо тази диета или тъкмо това упражнение, само че човек би трябвало да мисли... Това е моята грандиозна цел – да допринеса за израстване на обществото ни, да може да почерпи от всички тези положителни образци, които сме виждали в Холандия, Англия, Америка, Германия, където и да е - Китай, Япония, Африка, да вземеме дребни позитиви от всяка общественост и да ги използван в своя обичай и всекидневие. Но човек, с цел да има свободата да взима решения, има огромен път да извърви . Аз съм от хората, които като проводник в организацията, разсънвам хората, само че всеки самичък взима решение. Крилатата фраза тук е „ Аз мога единствено да ти покажа вратата, само че ти си този, който ще стъпи през прага “ .
Как се развива организацията „ Tarnovo Runs “?
Движение с мисли, придвижване с тяло – това е Tarnovo Runs. Организацията се зароди преди към 5 години, на 1 ноември 2014 година - деня на националните будители. Не беше планувано преднамерено да е на този ден. Празникът инцидентно съответства с първото регулярно събитие на Tarnovo Runs, и се получи неповторимо. Равносметката от началото до в този момент демонстрира, че резултатите от нашата активност са казус за България – над 500 безвъзмездни събития с преброени към 35 хиляди действителни визити от жители, доста другари от разнообразни градове, семинари, участници от 4 до 74 години от всички обществени групи.
Отначало стартирахме единствено с бягания. След това пристигнаха тренировки, по-късно започнаха походи, йога, колелета, семинари, фреш-партита, фамилни фестивали, спортни игри. От едно тичане в парка усетих желанието у хората да има богат диапазон от събития - цялостна палитра, и съумях да развия организацията в тази тенденция. Идеята в никакъв случай не е била да остане нещо нишово – н. р. да вършим единствено тичане и ние да сме тези, които бягат. Идеята беше да вършим това, което хората желаят – едни обичат тичане, други обичат походи, някои обичат йога...
Мечтата ми е да мога да приобщя всички към това, което правя. В разнообразни интервали, организацията се е състояла от ядро – седем-осем индивида екип и доброволци. В момента имаме тридесет - четиридесет доброволеца, от възпитаници до 50 - 60 годишни хора от всякакво естество, които подаряват времето си. Разчитаме на доброволческия модел, защото организацията няма опция да заплаща заплати или да наема платени екипи от хора, тъй като нашето финансиране е извънредно непретенциозно. Затова разчитаме на доброволците, които, когато се пусне събитие, на публични начала подаряват времето си.
В кои градове на България създадохте сходни задачи?
Това е доста прекрасен въпрос, тъй като ме връща към хрумвания, които имам. Още през 2015 година, когато потръгна организацията, имах концепцията да се обхване локалния район, а не огромните градове като София, Пловдив, Варна, където има други организации, с които обменяме опит. През 2015 – 2016 година направихме филиали в Горна Оряховица, Елена, Дряново. Винаги съм мечтал да имаме разпространяване в дребните градове. С времето се потвърди, че с цел да просъществува един подобен локален филиал, би трябвало да има извънредно мощен мотор на локално равнище. Един от идейните планове, които съм написал, само че още не е спечелил финансиране, е за мобилен екип „ Tarnovo Runs “. Ядрото, което е във Велико Търново, да има финансово застраховане и да може да пътува като мобилен екип. Нещо като бус на здравето, който отива с съоръжение, екипировка и всичко належащо в по-малките обитаеми места от района. И примерно – в понеделник сме в Павликени, във вторник сме в Горна Оряховица, в сряда сме в Елена, в четвъртък сме в Габрово, в петък сме в Дряново, в събота сме в Търново и в неделя почиваме. Може да се осъществя и като летен план, обвързван с градовете.
Преди година и половина в Русе, хора, които са наши съидейници и с които обстойно и нашироко съм споделял положителните практики във Велико Търново, се сплотиха и направиха сходна организация. Стартираха по безусловно подобен метод, както започва Tarnovo Runs - с тренировки, с походи, с колелета, движат се доста добре и си имат тяхно ядро. Ето, посредством шерване на положителни практики се роди нова организация в Русе.
Какъв е напредъкът за реализирането на Вашите здравословни хрумвания за Велико Търново – за здравен център, за здравословно хранене в учебните заведения, за гражданско образование и поощрителната стратегия за „ велошофьорски книжки “?
Мога да кажа разнообразни обновления по другите хрумвания.
За плодовите сокове в учебните заведения е една концепция за възпитаници. Необходима ни беше машина за плодове. Намерихме такава, закупихме я със средства от дарения и я отремонтирахме. Сега машината работи. Трябва да се програмира и конфигурира, с цел да могат децата да си купуват плодове за стотинки.
Здравният център е концепция на две-три години, която прогресивно израства. Вече са готови архитектурни и бизнес-планове. Тази есен ще активираме търсенето на финансиране за нейното реализиране.
За някои хрумвания са нужни средства. Например, за концепцията за мобилен екип на Tarnovo Runs трябват средства за транспорт, пътувания, и без тях няма по какъв начин да се реализира.
Идеята за велоучилище планува прекосяването на велообразование и основаването на велопаспорти или велошофьорски книжки. През 40-те години на предишния век е имало такива. Сега може да се реализира, когато децата тръгнат на учебно заведение. Обмисляме привличането на спонсорства за тази цел, от огромни вериги, каквито към този момент има във Велико Търново. През есента ще открият и Decathlon, които са наш обичаен спонсор. Те биха могли да финансират оборудването и закупуването на книжките, а Tarnovo Runs да притегли учебни заведения и класове. Всички знаем, че това го има в западните страни, само че тук не се прави. В страни като Холандия, Дания, велообразованието е залегнато в образователния развой. По физкултура има часове за образование в каране на колело от най-ранна детска възраст. Това при нас не се случва. Защо? Защото всеобщо учителският потенциал е извънредно отпаднал. Много хора нямат предпочитание да „ размътват водата “ и да си партнират с организации като нашата, с цел да създадем сходно нещо. Кара се по шаблона, спуснат от министерството на образованието и до там завършват нещата. А във Велико Търново има доста учебни заведения с огромни стадиони, като „ Емилиян Станев “ и „ Вела Благоева “, където могат да се провеждат часове по колоездене.
С какво ви обогати добитото обучение и специалност?
Нямаше да бъда този човек, в случай че не съм минал по този път. Никога не съм си представял цялостен живот да върша опити в класическия вид лаборатория. Моята докторантура беше доста софтуерно ориентирана, с новаторски изобретения, които аз създадох. Винаги съм бил ориентиран в бизнес-средата на генетиката, планове, основаването на нови артикули, ръководството на компании, на хора, по този начин, че до някаква степен това е доста сходно с това, което върша с Tarnovo Runs – едното е генетичен артикул, а другото е артикул „ Превенция - здраве “. Между двата аспекта би трябвало да пиша планове, да мениджирам доброволци, хора, които се включват в активността.
Да показва една концепция пред общностите, е извънредно сходно с това, което съм учил. На предстоящ стадий желая да върша опити, свързани със здравето на хората, вид предварителна защита. Уменията, които съм получил за тези тринадесет години обучение, са извънредно потребни и значими, и аз нямаше да бъда този човек, който съм, и Tarnovo Runs нямаше да го има, в случай че нямах тази история.
Как минава един Ваш ден?
Мога да кажа по какъв начин да премине съвършения ден, само че аз не съм съвършен. Мобилният си телефон не пущам преди дванадесет часа. Обичам да отстранявам сутринта за фокусиране върху организацията и концепциите, които имам. Събуждам се и стартирам деня с базови неща персонално за мен, като литър чай и доста плодове за закуска, чувам класическа музика. Най-често съм у дома и отстранявам три-четири часа, в които се концентрирам върху плановете, организацията и нейната промоция. Следобедът е за срещи с хора, работа с доброволци, закупуване на нужните неща. Движа разнообразни неща – от срещи с кметове до стягане на колелета в гаража на организацията. Срещите с другари са отредени за вечерта. За мен няма такова нещо като завършек на работния ден, тъй като това, което върша, ми доставя наслаждение. То е една задача, цел и идея.
Често не преставам да работя до късно вечер, мисля, вглъбявам се, пиша писма, планове, диря идната стъпка за това по какъв начин да намеря спонсори. Лягам си късно, към един – един и половина, което не ми харесва.
Спортувам сред 7 и 9 ч. заран.
Не слизам от колелото през целия ден, което е една подготовка.
Участвам в събитията на организацията, както в последната веломафия предходната седмица.
Много постоянно след събитията не преставам да работя – обработвам и качвам фотоси. Много значимо е да бъдеш правилен на аудиторията, която имаш. А хората копнеят да видят фотоси, да видят клипове на това, което се е случило, да се почувстват съпричастни към това, което е било. Има и друго – няма по какъв начин да очакваш доверие и разгръщане на аудиторията, в случай че ти не ѝ обръщаш внимание. Аз не мога да се вглъбя единствено в писане на планове и действително хората да не се припознаят с тази организация.
Какво Ви въодушевява по определения път?
Да виждам изменени ориси и хората да ми споделят за това. Съобщенията от признателни хора са извънреден мотор. Аз получавам доста известия за това по какъв начин съм трансформирал някого, по какъв начин се е почувствал на събитие на организацията, какъв брой е бил благополучен – това е една голяма премия. От друга позиция – това да видя и да потвърдя на хиляди хора, че смяната е допустима. Когато някой ти каже, че нещо не е постижимо, с действителни резултати да докажеш на обществото, че тези хора са изменени – това също е мощен мотор. Борбата с клишето и стигмата е най-голямата бариера за хората. Първо човек би трябвало да промени мисленето си.
Обичате ли да танцувате и имате ли обичан танц?
Обожавам да танцувам, от минимален съм на дансинга . Обичам латино музиката, може би тъй като компанията ми в Америка беше най-много от латино хора – мексиканци, перуанци, венецуелци. Обожавам тази просвета. Танцувал съм в Америка и тук. Първият съм на дансига, първият съм и на хората. Обожавам да движа тялото си. Надраснал съм младежките си комплекси, свързани с физиката на тялото ми. Обичам и поп-музика, и рок-музика. Обожавам и българския фолклор, обичам да танцувам хора.
Какво ще кажете на колебаещите се да вземат участие в самодейностите на групата за извършения и здраве TarnovoRuns, с цел да ги мотивирате?
Колебаещите се са доста и имат сходни терзания. За човек, който работи с хора, през последните пет години съм чувал цялостния диапазон от страхове: едни споделят - усещам се слаб, не съм правил такива работи, други споделят – никого не познавам, трети споделят – аз съм на години и така нататък
Казвам им непосредствено – няма нищо ужасно, вземи другар или откри другар при нас, само че ела, Tarnovo Runs е за всеки. Ние не съдим и не сме олимпийски очаквания, няма значение какъв си – на четири или на седемдесет и четири години, безпаричен или богат, слаб или пълен. Имаме всевъзможни хора – предприемачи и безработни, дребни и огромни, имаме и хора с двигателни проблеми. Един от най същинските образци е с едно момче с детски паралич, което идва при нас на всяко велосъбитие и всеки поход, тъй като ние му оказваме помощ и го поддържаме.
Хората са положителни, подават ръка, поддържат се. Обръщаме внимание на всеки и човек набира храброст. Дори да дойдеш и единствено да гледаш е по-добре, в сравнение с да стоиш самичък у дома и да се депресираш, като си мислиш „ аз не съм за там “. Страхът е непотребен, бъдете смели и се възползвайте от самодейностите на Tarnovo Runs, с цел да изградим една среда, положителна за всеки.
Снимките в обявата са от персоналния списък на Калин Василев.
Интервю на Камели я Джанабетска
Притегателният център е една забавна персона – тази на Калин Василев (Калинбата). Той е млад водач, интелигентен, ухилен, деятелен, въодушевен и деятелен.
Ето какво разкри Калин за себе си и извървения път в едно искрено изявление за Actualno.com:
Имали сте сполучлива кариера в Съединени американски щати. Защо решихте да се завърнете в България и Велико Търново?
Идеята човек да се завърне лишава време. Иска мислене и подготовка. В последното десетилетие постоянно съм живял с концепцията за България. Никога не съм бил от хората, които отпътуват и на четвъртия месец споделят „ аз не приказва български “. Винаги съм се интересувал какво става у нас и вътрешно съм знаел, че съм привързан с България. Поддържал съм контакти с организации и хора. И когато приключих специализацията си в Англия, застанах на един кръстопът, на който трябваше да взема решение. И си споделих - „ добре, ти към този момент свърши докторантура и специализация, и би трябвало да решиш какво ще правиш – оставаш ли в чужбина или взимаш друго решение. “ Тогава осъзнах, че родителите порастват и желая да съм до тях, сестра ми роди дете, което не бях виждал изобщо, дядо ми беше умрял, а аз даже не си бях в България... типичната история. Тези неща натежават при взимането на решения от един човек, а аз държа на фамилните полезности.
Другото нещо е, че с времето израснах. Когато отпътувах, ценях огромните градове като Ню Йорк, Чикаго, и си споделях „ Те са върхът! “. Но движещо предписание в моето светоразбиране от последните 10-15 години беше да бъдеш същински, не да се преструваш. То ме отблъсна от средата в Америка, в която бях. Дори в Кеймбридж, като бях, доста постоянно взимах присъединяване в бизнес надпревари. Там беше една безусловно костюмарска среда, в която всеки искаше да откри точните думи, с които да се подмаже на точния човек, тъй като това го уравняваха с малката врата, която ще ти даде шанса да успееш. Винаги съм си казвал - аз не желая да бъда подобен човек, желая да се усещам удобно с всичко, което върша и да бъда себе си. Не желая да се тормозя, в случай че на следващия ден коригирам веригата на колелото си с омазани ръце и влезе голямия предприемач, желая това за мен да е ок. Също по този начин, не желая един ден, когато имам семейство, да се чудя от кое място да намеря здравословна храна и да вдишвам пушилките на Ню Йорк. Не си представях живота си със тапи: час – час и половина в трафика заран и час-час и половина вечер. Защото в случай че си в Ню Йорк, Лос Анжелис или Сан Франциско, заран от шест до осем часа си на автомагистралата. Казах си - за мен денят няма да стартира по този начин.
Постепенно започнах да оценявам по спокойния живот, хубавата храна, чистия въздух в един по-умерен и непретенциозен град, с по дребни размери, който може да ми разреши да имам хубаво семейство. И когато бях в Кеймбридж с население към 100 хиляди поданици, тогава си споделих „ това е нещо неповторимо “. Кеймбридж има прекрасен пазар, хубава природа към него, всички прерогативи на дребния град – познаваш комшиите си, хората от града. Тогава си помислих – знам един подобен град, който да ми разреши да имам по-спокоен и прекрасен живот покрай фамилията ми, и да имам опция за реализация – това е родният ми град Велико Търново. Така се напаснаха всички фактори - с България, със семейстовото, с желанието да имам един по-чист и по-спокоен живот, един ден да имам свое семейсто в този град. Казах си: „ Търново е иделания град – покрай природата, със земеделска продукция, култури, околните ми са тук. “.
В интерес на истината, в първите шест месеца в които бях в България нямах твърда концепция да се прибера за непрекъснато. Но когато действително оцених града и видях, че има капацитет моите хрумвания да се развият и да ми дават бъдещо професионално развиване, както в този момент с организацията (бел. на ред. - Tarnovo Runs), тогава се взех решение и си дадох късмет. Така се върнах във Велико Търново – градът, в който в този момент реализирам фантазиите си.
Какви са Вашите цели и фантазии?
Основната ми цел е обвързвана със здравето на хората. Дали ще е от генетична позиция, дали ще е предварителна защита, концепцията ми постоянно е била здраве за хората. Мечтая да имаме едно по-сплотено, по-осъзнато общество, което действително, на всекидневна база мисли за себе си и за здравето на всеки. Здравето не е просто физическо здраве или това какво ядеш и по какъв начин се движиш. Здравето е комплекс от чистата и здравословна среда, обществените контакти, хубавите хора, храната – тези неща в цялост са под името здраве. Има значение по какъв начин приказваш с приятелите си, с комшиите си, каква е средата към блока, какво правиш в парка, това, с което се храниш – всичко това е здравето. Искам да има една по-осъзната, по-стойностна и смислена среда в нашия град и в България като цяло – хора с ежедневно работещо схващане да взимат верните решения. Не е наложително да е тъкмо тази диета или тъкмо това упражнение, само че човек би трябвало да мисли... Това е моята грандиозна цел – да допринеса за израстване на обществото ни, да може да почерпи от всички тези положителни образци, които сме виждали в Холандия, Англия, Америка, Германия, където и да е - Китай, Япония, Африка, да вземеме дребни позитиви от всяка общественост и да ги използван в своя обичай и всекидневие. Но човек, с цел да има свободата да взима решения, има огромен път да извърви . Аз съм от хората, които като проводник в организацията, разсънвам хората, само че всеки самичък взима решение. Крилатата фраза тук е „ Аз мога единствено да ти покажа вратата, само че ти си този, който ще стъпи през прага “ .
Как се развива организацията „ Tarnovo Runs “?
Движение с мисли, придвижване с тяло – това е Tarnovo Runs. Организацията се зароди преди към 5 години, на 1 ноември 2014 година - деня на националните будители. Не беше планувано преднамерено да е на този ден. Празникът инцидентно съответства с първото регулярно събитие на Tarnovo Runs, и се получи неповторимо. Равносметката от началото до в този момент демонстрира, че резултатите от нашата активност са казус за България – над 500 безвъзмездни събития с преброени към 35 хиляди действителни визити от жители, доста другари от разнообразни градове, семинари, участници от 4 до 74 години от всички обществени групи.
Отначало стартирахме единствено с бягания. След това пристигнаха тренировки, по-късно започнаха походи, йога, колелета, семинари, фреш-партита, фамилни фестивали, спортни игри. От едно тичане в парка усетих желанието у хората да има богат диапазон от събития - цялостна палитра, и съумях да развия организацията в тази тенденция. Идеята в никакъв случай не е била да остане нещо нишово – н. р. да вършим единствено тичане и ние да сме тези, които бягат. Идеята беше да вършим това, което хората желаят – едни обичат тичане, други обичат походи, някои обичат йога...
Мечтата ми е да мога да приобщя всички към това, което правя. В разнообразни интервали, организацията се е състояла от ядро – седем-осем индивида екип и доброволци. В момента имаме тридесет - четиридесет доброволеца, от възпитаници до 50 - 60 годишни хора от всякакво естество, които подаряват времето си. Разчитаме на доброволческия модел, защото организацията няма опция да заплаща заплати или да наема платени екипи от хора, тъй като нашето финансиране е извънредно непретенциозно. Затова разчитаме на доброволците, които, когато се пусне събитие, на публични начала подаряват времето си.
В кои градове на България създадохте сходни задачи?
Това е доста прекрасен въпрос, тъй като ме връща към хрумвания, които имам. Още през 2015 година, когато потръгна организацията, имах концепцията да се обхване локалния район, а не огромните градове като София, Пловдив, Варна, където има други организации, с които обменяме опит. През 2015 – 2016 година направихме филиали в Горна Оряховица, Елена, Дряново. Винаги съм мечтал да имаме разпространяване в дребните градове. С времето се потвърди, че с цел да просъществува един подобен локален филиал, би трябвало да има извънредно мощен мотор на локално равнище. Един от идейните планове, които съм написал, само че още не е спечелил финансиране, е за мобилен екип „ Tarnovo Runs “. Ядрото, което е във Велико Търново, да има финансово застраховане и да може да пътува като мобилен екип. Нещо като бус на здравето, който отива с съоръжение, екипировка и всичко належащо в по-малките обитаеми места от района. И примерно – в понеделник сме в Павликени, във вторник сме в Горна Оряховица, в сряда сме в Елена, в четвъртък сме в Габрово, в петък сме в Дряново, в събота сме в Търново и в неделя почиваме. Може да се осъществя и като летен план, обвързван с градовете.
Преди година и половина в Русе, хора, които са наши съидейници и с които обстойно и нашироко съм споделял положителните практики във Велико Търново, се сплотиха и направиха сходна организация. Стартираха по безусловно подобен метод, както започва Tarnovo Runs - с тренировки, с походи, с колелета, движат се доста добре и си имат тяхно ядро. Ето, посредством шерване на положителни практики се роди нова организация в Русе.
Какъв е напредъкът за реализирането на Вашите здравословни хрумвания за Велико Търново – за здравен център, за здравословно хранене в учебните заведения, за гражданско образование и поощрителната стратегия за „ велошофьорски книжки “?
Мога да кажа разнообразни обновления по другите хрумвания.
За плодовите сокове в учебните заведения е една концепция за възпитаници. Необходима ни беше машина за плодове. Намерихме такава, закупихме я със средства от дарения и я отремонтирахме. Сега машината работи. Трябва да се програмира и конфигурира, с цел да могат децата да си купуват плодове за стотинки.
Здравният център е концепция на две-три години, която прогресивно израства. Вече са готови архитектурни и бизнес-планове. Тази есен ще активираме търсенето на финансиране за нейното реализиране.
За някои хрумвания са нужни средства. Например, за концепцията за мобилен екип на Tarnovo Runs трябват средства за транспорт, пътувания, и без тях няма по какъв начин да се реализира.
Идеята за велоучилище планува прекосяването на велообразование и основаването на велопаспорти или велошофьорски книжки. През 40-те години на предишния век е имало такива. Сега може да се реализира, когато децата тръгнат на учебно заведение. Обмисляме привличането на спонсорства за тази цел, от огромни вериги, каквито към този момент има във Велико Търново. През есента ще открият и Decathlon, които са наш обичаен спонсор. Те биха могли да финансират оборудването и закупуването на книжките, а Tarnovo Runs да притегли учебни заведения и класове. Всички знаем, че това го има в западните страни, само че тук не се прави. В страни като Холандия, Дания, велообразованието е залегнато в образователния развой. По физкултура има часове за образование в каране на колело от най-ранна детска възраст. Това при нас не се случва. Защо? Защото всеобщо учителският потенциал е извънредно отпаднал. Много хора нямат предпочитание да „ размътват водата “ и да си партнират с организации като нашата, с цел да създадем сходно нещо. Кара се по шаблона, спуснат от министерството на образованието и до там завършват нещата. А във Велико Търново има доста учебни заведения с огромни стадиони, като „ Емилиян Станев “ и „ Вела Благоева “, където могат да се провеждат часове по колоездене.
С какво ви обогати добитото обучение и специалност?
Нямаше да бъда този човек, в случай че не съм минал по този път. Никога не съм си представял цялостен живот да върша опити в класическия вид лаборатория. Моята докторантура беше доста софтуерно ориентирана, с новаторски изобретения, които аз създадох. Винаги съм бил ориентиран в бизнес-средата на генетиката, планове, основаването на нови артикули, ръководството на компании, на хора, по този начин, че до някаква степен това е доста сходно с това, което върша с Tarnovo Runs – едното е генетичен артикул, а другото е артикул „ Превенция - здраве “. Между двата аспекта би трябвало да пиша планове, да мениджирам доброволци, хора, които се включват в активността.
Да показва една концепция пред общностите, е извънредно сходно с това, което съм учил. На предстоящ стадий желая да върша опити, свързани със здравето на хората, вид предварителна защита. Уменията, които съм получил за тези тринадесет години обучение, са извънредно потребни и значими, и аз нямаше да бъда този човек, който съм, и Tarnovo Runs нямаше да го има, в случай че нямах тази история.
Как минава един Ваш ден?
Мога да кажа по какъв начин да премине съвършения ден, само че аз не съм съвършен. Мобилният си телефон не пущам преди дванадесет часа. Обичам да отстранявам сутринта за фокусиране върху организацията и концепциите, които имам. Събуждам се и стартирам деня с базови неща персонално за мен, като литър чай и доста плодове за закуска, чувам класическа музика. Най-често съм у дома и отстранявам три-четири часа, в които се концентрирам върху плановете, организацията и нейната промоция. Следобедът е за срещи с хора, работа с доброволци, закупуване на нужните неща. Движа разнообразни неща – от срещи с кметове до стягане на колелета в гаража на организацията. Срещите с другари са отредени за вечерта. За мен няма такова нещо като завършек на работния ден, тъй като това, което върша, ми доставя наслаждение. То е една задача, цел и идея.
Често не преставам да работя до късно вечер, мисля, вглъбявам се, пиша писма, планове, диря идната стъпка за това по какъв начин да намеря спонсори. Лягам си късно, към един – един и половина, което не ми харесва.
Спортувам сред 7 и 9 ч. заран.
Не слизам от колелото през целия ден, което е една подготовка.
Участвам в събитията на организацията, както в последната веломафия предходната седмица.
Много постоянно след събитията не преставам да работя – обработвам и качвам фотоси. Много значимо е да бъдеш правилен на аудиторията, която имаш. А хората копнеят да видят фотоси, да видят клипове на това, което се е случило, да се почувстват съпричастни към това, което е било. Има и друго – няма по какъв начин да очакваш доверие и разгръщане на аудиторията, в случай че ти не ѝ обръщаш внимание. Аз не мога да се вглъбя единствено в писане на планове и действително хората да не се припознаят с тази организация.
Какво Ви въодушевява по определения път?
Да виждам изменени ориси и хората да ми споделят за това. Съобщенията от признателни хора са извънреден мотор. Аз получавам доста известия за това по какъв начин съм трансформирал някого, по какъв начин се е почувствал на събитие на организацията, какъв брой е бил благополучен – това е една голяма премия. От друга позиция – това да видя и да потвърдя на хиляди хора, че смяната е допустима. Когато някой ти каже, че нещо не е постижимо, с действителни резултати да докажеш на обществото, че тези хора са изменени – това също е мощен мотор. Борбата с клишето и стигмата е най-голямата бариера за хората. Първо човек би трябвало да промени мисленето си.
Обичате ли да танцувате и имате ли обичан танц?
Обожавам да танцувам, от минимален съм на дансинга . Обичам латино музиката, може би тъй като компанията ми в Америка беше най-много от латино хора – мексиканци, перуанци, венецуелци. Обожавам тази просвета. Танцувал съм в Америка и тук. Първият съм на дансига, първият съм и на хората. Обожавам да движа тялото си. Надраснал съм младежките си комплекси, свързани с физиката на тялото ми. Обичам и поп-музика, и рок-музика. Обожавам и българския фолклор, обичам да танцувам хора.
Какво ще кажете на колебаещите се да вземат участие в самодейностите на групата за извършения и здраве TarnovoRuns, с цел да ги мотивирате?
Колебаещите се са доста и имат сходни терзания. За човек, който работи с хора, през последните пет години съм чувал цялостния диапазон от страхове: едни споделят - усещам се слаб, не съм правил такива работи, други споделят – никого не познавам, трети споделят – аз съм на години и така нататък
Казвам им непосредствено – няма нищо ужасно, вземи другар или откри другар при нас, само че ела, Tarnovo Runs е за всеки. Ние не съдим и не сме олимпийски очаквания, няма значение какъв си – на четири или на седемдесет и четири години, безпаричен или богат, слаб или пълен. Имаме всевъзможни хора – предприемачи и безработни, дребни и огромни, имаме и хора с двигателни проблеми. Един от най същинските образци е с едно момче с детски паралич, което идва при нас на всяко велосъбитие и всеки поход, тъй като ние му оказваме помощ и го поддържаме.
Хората са положителни, подават ръка, поддържат се. Обръщаме внимание на всеки и човек набира храброст. Дори да дойдеш и единствено да гледаш е по-добре, в сравнение с да стоиш самичък у дома и да се депресираш, като си мислиш „ аз не съм за там “. Страхът е непотребен, бъдете смели и се възползвайте от самодейностите на Tarnovo Runs, с цел да изградим една среда, положителна за всеки.
Снимките в обявата са от персоналния списък на Калин Василев.
Интервю на Камели я Джанабетска
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ