Д-р Христо Стефанов живее от 10 години в Норвегия, а

Д-р Христо Стефанов живее от 10 години в Норвегия, а в злощастната вечер се прибирал от отмора на морето

Лекарят станал очевидец на злополуката на Автомагистрала "Тракия " и първи оказал помощ на ранените деца приказва пред

36-годишният Христо Стефанов приключва медицина в България. От 10 години живее в Норвегия, където специализира и работи като доктор. Вечерта на 14 август се прибира от морето, дружно с половинката си и още двама другари, когато се оказват неволни очевидци на обръщането на сръбския рейс, цялостен с деца.

“Вече се смрачаваше към 20:00 часа, карахме по автомагистралата и пред нас видяхме един рейс, който както караше в права посока, в границите на няколко секунди, излезе от пътя, прекатурна се и влезе в канавката. Ние бяхме втора кола, действително това се случи на 10-15 метра пред нас. Разбира се, незабавно отбихме в спешна лента, аз излязох от колата и се затичах към рейса, с цел да мога да оказа помощ на хората. Бях квалифициран за всичко, само че беше ужасяваща панорама. Просто не знаех какво да чакам. Имаше хора, които бяха изпадали от рейса – дечицата, които бяха на най-задните седалки. Беше много тежка картина, доста хора с кръв по лицето, по крайниците разкъсно-контузни рани, крещящи, в потрес от случилото се”, описа доктор Стефанов.

По думите му първите колите за спешна помощ идват след към 20 минути. Преди тях идват екипи на полицията и пожарната, които отделят региона.

“Исках да ревизира дали има някой, който е заклещен. Първото, което направих е да вляза в рейса изпод, той беше извърнат на дясната си страна. Влязох през десния прозорец, с цел да мога да оказа помощ на хората, които бяха към момента вътре и не могат да излязат, тъй като аз не знаех дали рейсът да вземем за пример няма заплаха да се възпламени. Исках всички бързо да излязат на открито. Имаше деца и родители, които се движеха независимо, без помощ. Реално имаше една бременна жена, която беше на левите седалки и към момента беше с колан. Беше невредима. Просто носете си коланите както в рейсовете, по този начин и на задните седалки в колите, те оказват помощ и избавят животи”, съобщи той.

Първото нещо, което прави е да отдели хората в сериозно положение от тези с леки пострадвания.

“Обикновено хората, които най-вече викат, те са постоянните. Моята задача беше да намеря хората, които лежат безмълвно на земята, тъй като те са тези, които най-вече имат потребност от помощ. Имаше няколко индивида с тежки пострадвания – две деца и двама възрастни. Дечицата бяха приоритет, имаше едно дете, което не беше контактно, имаше и едно дете с тежки счупвания. Най-важната информация за мен беше здравната, да ги консолидирам, до момента в който дойдат колите за спешна помощ и ги извозят до болниците”, изясни доктор Стефанов.

Лекарят и останалите от колата остават на място с часове, до момента в който се уверят, че всички са в сигурност.

“Имаше доста коли, които стопираха да оказват помощ. Всички, колкото можаха помогнаха, било то с вода, с облекла, имаше деца, които трепереха, било то с това да бъдат покрай пострадалите”, сподели той.

Младият доктор не се усеща воин, само че е благополучен, че е съумял да помогне.