За над 92% от немските фирми у нас Covid-19 оказва влияние върху бизнеса им
Covid-19 към този момент настава в целия свят и отрицателните въздействия са налице. Работната среда се трансформира внезапно, а българският бизнес би трябвало да се приспособи към новата реалност.
Бизнес начинания, настоятелен срещи, панаири, събития и пътувания се анулират, чиновници се изпращат в карантина, подхващат се строги ограничения. Тази блицанкета дава една моментна картина на настоящото положение на членовете на Германо-Българска индустриално-търговска камара (ГБИТК) в България и демонстрира част от въздействието на коронавруса върху българската стопанска система.
Проучването се организира от 20.03.2020 година до 23.03.2020 година и в него участваха 75 компании членове на ГБИТК, означават от камарата. В по-голямата си част това са български предприятия, поддържащи търговско-икономически връзки с Германия, както и вложители от Германия. В допитването се включиха компании от разнообразни сектори: „ Услуги, финанси и консултиране “, „ Транспорт и логистика “, „ ИТ и програмен продукт “, „ Машиностроене “, „ Търговия на едро и дребно “, „ Производство на електорника “ и „ Аутомотив “, „ Mедицинска инсталация и фармацевтични услуги “, „ Текстилна промишленост “, „ Производство и преправка на метали “ и други.
По-голямата част от участниците (30,77%) чакат забележителен спад на своите продажби/приходи през 2020 година вследствие на ковид. Общо 23,08% от интервюираните декларират, че към момента не могат да преценяват обстановката и надлежно последствията, които ги чакат. Други 16,92% от интервюираните компании oчакват спад повече от 10%, а 18,46% - спад повече от 50 %. Около 7,69% плануват лек спад до 10 на 100. Едва 3,08% от запитаните не чакат спад след края на изключителното състояние.
Що се отнася до ограниченията, които всяка компания би трябвало да предприеме по време на рецесията, малко над една трета декларират, че техните чиновници ще бъдат пуснати в неплатен или заплатен отпуск. Общо 18,87% от участниците в анкетата ще съкратят част от своя личен състав, а други 17,92% понижават своя индустриален потенциал, с цел да спестят от спомагателните разноски. Едва 16,04% от компаниите са подготвени да дават опция за работа на половин работен ден, а останалите 16,04% се стопират на ограничения като отдалечена работа, пренасочване на активността или вътрешно преразпределение на работнана им ръка.
На въпроса „ Оказва ли въздействие коронавирусът върху Вашия бизнес в България “, 92,31% от интервюираните дават отговор с „ Да “ и едвам 7,69% с „ Не “. Този резултат се отразява и на методите, по които вирусът визира предприемачеството. Общо 19,56% усещат неустановеност по отношение на бъдещия бизнес и/или вложения. Голяма част от участниците претърпяват загуби заради анулирането на бизнес начинания, настоятелен срещи, панаири и събития. Недостигът на ликвидност (12,89%), спадът на търсенето на личните артикули (14,67%), отсъствието на чиновници заради болест (12,44%), смяната на веригите за доставки (11,56%), както и ограничението на пътуванията (9,78%) тормозят и пречат на естественото развиване на бизнеса. Други последствия, които чакат компаниите, са затваряне на предприятия и преустановяване или пренасочване на активността им (1,33%).
Фирмите се грижат за своите чиновници и служащи в по този начин създалата се обстановка. Повечето участници (21,67%) изпращат своите чиновници у дома на надомна работа и вкарват тъй наречените „ хоум офис “. Останалите компании лимитират командировките (20,6%), обезпечават защитни медицински и хигиенични материали (21,06%), анулират участията си в обществени мероприятия (20,00%), основават вътрешни информационни мрежи (14,17%) или подхващат разнообразни ограничения, в сходство с тяхната фирмена просвета (2,50%).
На 13 март българското държавно управление разгласи изключително състояние поради ковид. За бизнес средата в България остават някои неизяснени въпроси. Общо 22,33% от интервюираните желаят да получат повече информация по отношение на възобновяване на заплатите според Закона за здравето. Други 20% желаят да получат повече информация за ограниченията по време на форсмажорни условия и обезщетенията на чиновници с понижено работно време. Фирмите желаят да получат препоръки по отношение на даване на съответна поддръжка (19,81%), както и по какъв начин да се оправят с към този момент инфектирани хора в тяхното дружество (6,80%). Остават неизяснени и изискванията за отменяне на участията в бизнес начинания и събития (7,28%). Бизнесът упорства за повече бистрота по отношение на разпределянето на финансовите ресусрси от Европейски Съюз, предлагането на дълготрайна поддръжка на бизнеса и съответното уточняване на браншовете, при които се ползва мярката за вдишване на 60% от заплатите за сметка на страната (2,91%).
Мерките, които държатава би трябвало да предприеме, съгласно участвалите в анкетата са: понижаване на бюрокрацията и опростяване на процесите (21,70%), основаване на проект за икономическо възобновяване (20,85%), даване на финансови помощни средства (16,60%), както и на данъчни облекчения (18,30%), повече конкретизация за ограниченията в областта на бизнеса (15,32%), държавна помощ за експортно обезпечаване (2,98%), отваряне на зелени коридори за експорт и импорт, понижаване на Данък добавена стойност и на цените на горивата и използване на повече ограничения за МСП (3,40%).
На въпроса „ C какво бизнесът може да поддържа изпълнителната власт “ една трета дават отговор, че са подготвени да разработят и формулират съответни ограничения за справяне със обстановката и да ги дават на компетентмите органи. Фирмите демонстрират подготвеност да дават безплатна помощ от своето произвеждане и услуги (20%), да поемат обществен патронаж на най-силно засегнатите обществени групи или да подкрепят Националния действен щаб с нужните запаси (10,00%). Други са подготвени да дават защитни средства (8,75%) или финансова помощ (2,50%). За 18,75 % от интервюираните, запзването на работни места, даренията и
заплащането на налози и такси, са главната помощ, която могат да дават на държавното управление.
Блицанкетата за въздействието на ковид върху българската стопанска система разказва положението и настройката на компаниите в изключителната обстановка, в която се намира страната, само че и акцентира техните упования към държавното управление, както и готовността им да поддържат държавните институции с съответни ограничения и налични запаси.
Бизнес начинания, настоятелен срещи, панаири, събития и пътувания се анулират, чиновници се изпращат в карантина, подхващат се строги ограничения. Тази блицанкета дава една моментна картина на настоящото положение на членовете на Германо-Българска индустриално-търговска камара (ГБИТК) в България и демонстрира част от въздействието на коронавруса върху българската стопанска система.
Проучването се организира от 20.03.2020 година до 23.03.2020 година и в него участваха 75 компании членове на ГБИТК, означават от камарата. В по-голямата си част това са български предприятия, поддържащи търговско-икономически връзки с Германия, както и вложители от Германия. В допитването се включиха компании от разнообразни сектори: „ Услуги, финанси и консултиране “, „ Транспорт и логистика “, „ ИТ и програмен продукт “, „ Машиностроене “, „ Търговия на едро и дребно “, „ Производство на електорника “ и „ Аутомотив “, „ Mедицинска инсталация и фармацевтични услуги “, „ Текстилна промишленост “, „ Производство и преправка на метали “ и други.
По-голямата част от участниците (30,77%) чакат забележителен спад на своите продажби/приходи през 2020 година вследствие на ковид. Общо 23,08% от интервюираните декларират, че към момента не могат да преценяват обстановката и надлежно последствията, които ги чакат. Други 16,92% от интервюираните компании oчакват спад повече от 10%, а 18,46% - спад повече от 50 %. Около 7,69% плануват лек спад до 10 на 100. Едва 3,08% от запитаните не чакат спад след края на изключителното състояние.
Що се отнася до ограниченията, които всяка компания би трябвало да предприеме по време на рецесията, малко над една трета декларират, че техните чиновници ще бъдат пуснати в неплатен или заплатен отпуск. Общо 18,87% от участниците в анкетата ще съкратят част от своя личен състав, а други 17,92% понижават своя индустриален потенциал, с цел да спестят от спомагателните разноски. Едва 16,04% от компаниите са подготвени да дават опция за работа на половин работен ден, а останалите 16,04% се стопират на ограничения като отдалечена работа, пренасочване на активността или вътрешно преразпределение на работнана им ръка.
На въпроса „ Оказва ли въздействие коронавирусът върху Вашия бизнес в България “, 92,31% от интервюираните дават отговор с „ Да “ и едвам 7,69% с „ Не “. Този резултат се отразява и на методите, по които вирусът визира предприемачеството. Общо 19,56% усещат неустановеност по отношение на бъдещия бизнес и/или вложения. Голяма част от участниците претърпяват загуби заради анулирането на бизнес начинания, настоятелен срещи, панаири и събития. Недостигът на ликвидност (12,89%), спадът на търсенето на личните артикули (14,67%), отсъствието на чиновници заради болест (12,44%), смяната на веригите за доставки (11,56%), както и ограничението на пътуванията (9,78%) тормозят и пречат на естественото развиване на бизнеса. Други последствия, които чакат компаниите, са затваряне на предприятия и преустановяване или пренасочване на активността им (1,33%).
Фирмите се грижат за своите чиновници и служащи в по този начин създалата се обстановка. Повечето участници (21,67%) изпращат своите чиновници у дома на надомна работа и вкарват тъй наречените „ хоум офис “. Останалите компании лимитират командировките (20,6%), обезпечават защитни медицински и хигиенични материали (21,06%), анулират участията си в обществени мероприятия (20,00%), основават вътрешни информационни мрежи (14,17%) или подхващат разнообразни ограничения, в сходство с тяхната фирмена просвета (2,50%).
На 13 март българското държавно управление разгласи изключително състояние поради ковид. За бизнес средата в България остават някои неизяснени въпроси. Общо 22,33% от интервюираните желаят да получат повече информация по отношение на възобновяване на заплатите според Закона за здравето. Други 20% желаят да получат повече информация за ограниченията по време на форсмажорни условия и обезщетенията на чиновници с понижено работно време. Фирмите желаят да получат препоръки по отношение на даване на съответна поддръжка (19,81%), както и по какъв начин да се оправят с към този момент инфектирани хора в тяхното дружество (6,80%). Остават неизяснени и изискванията за отменяне на участията в бизнес начинания и събития (7,28%). Бизнесът упорства за повече бистрота по отношение на разпределянето на финансовите ресусрси от Европейски Съюз, предлагането на дълготрайна поддръжка на бизнеса и съответното уточняване на браншовете, при които се ползва мярката за вдишване на 60% от заплатите за сметка на страната (2,91%).
Мерките, които държатава би трябвало да предприеме, съгласно участвалите в анкетата са: понижаване на бюрокрацията и опростяване на процесите (21,70%), основаване на проект за икономическо възобновяване (20,85%), даване на финансови помощни средства (16,60%), както и на данъчни облекчения (18,30%), повече конкретизация за ограниченията в областта на бизнеса (15,32%), държавна помощ за експортно обезпечаване (2,98%), отваряне на зелени коридори за експорт и импорт, понижаване на Данък добавена стойност и на цените на горивата и използване на повече ограничения за МСП (3,40%).
На въпроса „ C какво бизнесът може да поддържа изпълнителната власт “ една трета дават отговор, че са подготвени да разработят и формулират съответни ограничения за справяне със обстановката и да ги дават на компетентмите органи. Фирмите демонстрират подготвеност да дават безплатна помощ от своето произвеждане и услуги (20%), да поемат обществен патронаж на най-силно засегнатите обществени групи или да подкрепят Националния действен щаб с нужните запаси (10,00%). Други са подготвени да дават защитни средства (8,75%) или финансова помощ (2,50%). За 18,75 % от интервюираните, запзването на работни места, даренията и
заплащането на налози и такси, са главната помощ, която могат да дават на държавното управление.
Блицанкетата за въздействието на ковид върху българската стопанска система разказва положението и настройката на компаниите в изключителната обстановка, в която се намира страната, само че и акцентира техните упования към държавното управление, както и готовността им да поддържат държавните институции с съответни ограничения и налични запаси.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ