Защо някои хора се разболяват по-често от COVID-19 от други?
COVID-19 не всеки път се отразява по един и същи метод на хората. Ако някой се разболее, да вземем за пример, не всички от близкото му обграждане ще се заразят - даже в случай че неотдавна са прекарали време дружно. Но за какво? В публикация, оповестена наскоро в Nature Communications, откривателите преглеждат другите фактори - от генетиката до интервенциите в региона на публичното здраве, които въздействат на метода, по който вирусът се популяризира от един човек на различен.
Те откриха, че при започване на пандемията факторите на околната среда, като обществено разграничаване, изолираност, миене на ръцете, носене на маска и имунизация, са играли по-голяма роля за това дали хората са се заразили, до момента в който с течение на времето генетичните фактори са станали по-важни. Заключението им е, че генетичните фактори могат да бъдат причина за 30 до 70 % от шанса за заразяване с COVID-19.
За да доближат до тази оценка, откривателите са проучили здравните досиета на повече от 12 000 души (произхождащи от общо към 5600 семейства), които са дали позитивен резултат за COVID-19 в огромна нюйоркска болница от февруари 2020 година до октомври 2021 година За да обзет ролята, която негенетичните фактори, като да вземем за пример средата на индивида, играят за шанса му да се болести с вируса или за това какъв брой тежко се разболява, в случай че е инфектиран, те също по този начин категоризирали евентуалната експозиция на всеки човек, като решили фактори като това кой живее в семейството му, контактите с разширеното му семейство и какъв тип жилище има.
В началото на изследването откривателите са решили, че генетиката съставлява към 33% от вероятността човек да се болести, до момента в който в края на изследването генетиката е съставлявала 70%. Това е голям скок спрямо предходни изследвания, съгласно които гените на даден човек изясняват единствено към 1% от вероятността да се болести. Това демонстрира, че евентуално приносът на гените е по-голям, в сравнение с се смяташе до момента.
" Все още не знаем кои са съответните генетични разновидности, само че знаем, че има други генетични разновидности, които придават някакъв тип неустойчивост, което може да изясни за какво някои хора се заразяват неведнъж, а други наподобяват устойчиви, даже в случай че са членове на фамилията, които живеят дружно ", споделя Николас Татонети, доцент по компютърна биомедицина в Cedars-Sinai и старши създател на публикацията.
Защо генетиката придобива по-голяма роля с напредването на пандемията? В началото на епидемията ограниченията в региона на публичното здраве, като да вземем за пример наложителните маски, затварянето на пространства и практиките за изолираност, имаха по-голямо въздействие върху инфектираните, защото съвсем всички се сблъскваха за първи път с SARS-CoV-2 и имаха слаб имунитет, с цел да се защитят от вируса. Но с повишаването на броя на инфектираните и имунизираните хора тези фактори на околната среда се уеднаквиха и генетичните фактори, свързани с другите имунни реакции на хората, започнаха да се демонстрират като по-значим фактор за това кой и в каква степен се е заразил.
Това не е точна просвета, само че Татонети споделя, че този вид моделиране може да помогне на специалистите по публично здраве да схванат по кое време интервенциите като маските са най-ефективни. И наподобява, че това е при започване на епидемиите. " Тези резултати демонстрират, че практиките в региона на публичното здраве в действителност имат значение и те са сработили ", споделя той. Това е значимо да се помни, защото генетичните фактори са отвън нашия надзор - до момента в който измененията в държанието могат да ни оказват помощ да наклоним салдото, най-малко ненапълно, в наша изгода.
Те откриха, че при започване на пандемията факторите на околната среда, като обществено разграничаване, изолираност, миене на ръцете, носене на маска и имунизация, са играли по-голяма роля за това дали хората са се заразили, до момента в който с течение на времето генетичните фактори са станали по-важни. Заключението им е, че генетичните фактори могат да бъдат причина за 30 до 70 % от шанса за заразяване с COVID-19.
За да доближат до тази оценка, откривателите са проучили здравните досиета на повече от 12 000 души (произхождащи от общо към 5600 семейства), които са дали позитивен резултат за COVID-19 в огромна нюйоркска болница от февруари 2020 година до октомври 2021 година За да обзет ролята, която негенетичните фактори, като да вземем за пример средата на индивида, играят за шанса му да се болести с вируса или за това какъв брой тежко се разболява, в случай че е инфектиран, те също по този начин категоризирали евентуалната експозиция на всеки човек, като решили фактори като това кой живее в семейството му, контактите с разширеното му семейство и какъв тип жилище има.
В началото на изследването откривателите са решили, че генетиката съставлява към 33% от вероятността човек да се болести, до момента в който в края на изследването генетиката е съставлявала 70%. Това е голям скок спрямо предходни изследвания, съгласно които гените на даден човек изясняват единствено към 1% от вероятността да се болести. Това демонстрира, че евентуално приносът на гените е по-голям, в сравнение с се смяташе до момента.
" Все още не знаем кои са съответните генетични разновидности, само че знаем, че има други генетични разновидности, които придават някакъв тип неустойчивост, което може да изясни за какво някои хора се заразяват неведнъж, а други наподобяват устойчиви, даже в случай че са членове на фамилията, които живеят дружно ", споделя Николас Татонети, доцент по компютърна биомедицина в Cedars-Sinai и старши създател на публикацията.
Защо генетиката придобива по-голяма роля с напредването на пандемията? В началото на епидемията ограниченията в региона на публичното здраве, като да вземем за пример наложителните маски, затварянето на пространства и практиките за изолираност, имаха по-голямо въздействие върху инфектираните, защото съвсем всички се сблъскваха за първи път с SARS-CoV-2 и имаха слаб имунитет, с цел да се защитят от вируса. Но с повишаването на броя на инфектираните и имунизираните хора тези фактори на околната среда се уеднаквиха и генетичните фактори, свързани с другите имунни реакции на хората, започнаха да се демонстрират като по-значим фактор за това кой и в каква степен се е заразил.
Това не е точна просвета, само че Татонети споделя, че този вид моделиране може да помогне на специалистите по публично здраве да схванат по кое време интервенциите като маските са най-ефективни. И наподобява, че това е при започване на епидемиите. " Тези резултати демонстрират, че практиките в региона на публичното здраве в действителност имат значение и те са сработили ", споделя той. Това е значимо да се помни, защото генетичните фактори са отвън нашия надзор - до момента в който измененията в държанието могат да ни оказват помощ да наклоним салдото, най-малко ненапълно, в наша изгода.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ