Ново 20 от Каракачанов: временно да спираме вноса на плодове и зеленчуци
© Юлия Лазарова Състезанието по роден популизъм продължава с с поредна антипазарна концепция, този път от вицепремиера, боен министър и водач на Вътрешна македонска революционна организация Красимир Каракачанов. Той публично предложи на държавното управление да се стопира краткотрайно вносът и продажбата на плодове и зеленчуци във времето на сезона на прибиране на българските плодове и зеленчуци до тяхното привършване на вътрешния пазар. Предложението му ще се разисква с икономическия и земеделския министър, като самата Десислава Танева пък единствено преди дни предложи половината от щандовете с храни във веригите да бъдат заделени за районни производители.
Идеята на Каракачанов нарушава всяка логичност за конкуренция, а и най-малкото е сложна за осъществяване - по какъв начин се следи по кое време локалните количества домати се изчерпват и какъв брой дни в страната няма да има от даден тип плод или зарзават, до момента в който се направи импорт. Предложението е в прорез и с условията на контракта ни с Европейски Съюз, както и с други правила на интернационалната търговия.
Ако надпреварата по популизъм продължава по този начин може би ще последват оферти да се върви единствено на българското Черноморие или да се носят единствено ушити в България облекла.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Количества под въпрос
Забрана на импорт във време на общ европейски пазар е повече от екзотична концепция. " Подобна мярка няма по какъв начин да се случи, тъй като тя ще бъде непосредствено нарушаване на контракта за присъединение на страната ни към Европейски Съюз ", безапелационен е Николай Вълканов, създател на консултанската компания " ИнтелиАгро ". Според него директният резултат от такава мярка е, че " няма да има какво да ядем, защото българското произвеждане на плодове и зеленчуци не задоволява търсенето ".
Актуално изследване на " Интелиагро " на 15 съществени аграрни продукта въз основата на статистически данни приблизително за интервала 2015-2018 година демонстрира, че производството на картофи и краставици българско произвеждане покрива 87% от потреблението, на домати - 68%, на праскови - 60%. Задоволяването с ябълки родно произвеждане ще подсигурява единствено 56% от потреблението, лещата - единствено 48%, лукът - 42%. Единствено вътрешното произвеждане на боб надвишава потреблението - 124%, регистрира консултанската компания, профилирана в разбори на селското стопанство.
" Трябва да се има поради също, че огромните български производители от дълго време са ангажирани и продукцията им е предопределена за комерсиалните вериги по силата на дълготрайни контракти, тъй че тези количества са канализирани. В последна сметка от възбраната за импорт най-пострадали ще бъдат дребните търговци ", добавя Атанас Илиев, притежател на компания " Зарззаватти " ЕООД за дистрибуция на плодове и зеленчуци на едро.
Хвърчащи цени
Недостигът на количества плодове и зеленчуци ще докара до " невъобразимо повишаване на цените ", предвиждат анализатори. Добре знае се, че цените на българските плодове и зеленчуци не са конкурентни на вносните.
Атанас Илиев дава съответен образец. Цените на едро от през днешния ден - петък - на стоковата борса в " Дружба " за малък български розов домат са 3.80 лева за кг., а за едрия - от 4.50-4.70 лева./ кг. В същото време червен домат от Гърция се продава за 2.20 - 2.80 лева за кг.
Една от аргументите за по-скъпата българска земеделска продукция са по-високите разноски за развъждането й спрямо страни с по-топъл климат - не могат да се сравнят да вземем за пример разноските за отопление в български оранжерии с (почти) нулевите разноски за развъждане на същите култури в южните региони на Гърция и Турция да вземем за пример, споделя Илиев.
Друг остарял проблем е вносът на плодове и зеленчуци на декларирани занижени стойности и икономисване на Данък добавена стойност от някои търговци. Или обявление на вносни артикули, които сякаш се реекспортират за друга страна, с цел да не са дължи Данък добавена стойност, само че на процедура се продават в България. " Ако се търгува по разпоредбите, разликата в цените няма да е толкоз осезаема ", обобщава Атанас Илиев.
Добри планове
В основата на предложенията на вицепремиера Каракачанов е Красимир Кумчев - поземлен съветник и аграрни производител, излиза наяве от прессъобщение от централата на Вътрешна македонска революционна организация.
" Говорим за краткотрайно прекъсване на вноса и продажбите. Ако на веригата или на консервната фарика й трябват 10 тона пипер, а българското произвеждане обезпечава единствено 3 тона - останалите 7 тона естествено ще си ги внесе ", изясни за " Капитал " Красимир Кумчев. Той е уверен, че би трябвало да се търси " гаранция за българските производители, че продукцията им няма да пропадне и да изгние ". И дава образец: " Във време, когато има богата годишна продукция от български ябълки, веригите отхвърлят да ги купуват, а продават вносни ябълки, освен това от годишна продукция от предходната година и на по-висока цен от тази на българските ".
Кумчев също обрисува остарял проблем - неравноправие в размера на дотациите за земеделците в новоприсъединените страни. " Европейските дотации не са идентични за земеделците в другите страни. Българските производители получават неведнъж по-ниски дотации от гръцките да вземем за пример. Субсидиите би трябвало или да се уеднакявт, или да се отстранен. Едва тогава може да се приказва за еднакъв старт ", споделя Красимир Кумчев.
Красимир Каракачанов разяснява за " Капитал ", че предлагането за краткотрайно прекъсване на вноса и продажбата на плодове и зеленчуци до изчерпването на българските на вътрешния пазар следва да бъде разисквано сред него и министрите на земеделието и на стопанската система Десислава Танева и Емил Караниколов. Причината съгласно него е, че земеделският министър също има оферти, свързани със земеделските производители.
Предложението на вицепремиера Каракачанов е
част от ограниченията,
които в последните дни управническият екип на страната подхваща в устрема си да поддържа българските земеделци. Според признати на изключително петъчно съвещание на държавното управление решения (пак по оферти на Красимир Каракачанов) министърът на опазването на здравето ще внесе промени в издадените заповеди за изключителното състояние, с което да бъде обезпечен безконтролен достъп на транспортните средства, пренасящи сезонни аграрни служащи, до обработваемите селскостопански площи. Целта е да се обезпечи засаждането, развъждането и прибирането на земеделската продукция в изискванията на оповестената пандемия от Коронавирус 19.
В последната седмица пък беше обявен план на разпореждане на Министерския съвет, направен от земеделското министерство, който задължава хипер- и супермаркетите да отделят напълно нови пространства единствено за български хранителни артикули. Предложенията срещнаха остра реакция от страна на веригите, които предложиха във всеки собствен обект с паркинг да обособят площи за фермерски пазари, на които български производители да оферират продукцията си. Обсъжданията не престават.
Идеята на Каракачанов нарушава всяка логичност за конкуренция, а и най-малкото е сложна за осъществяване - по какъв начин се следи по кое време локалните количества домати се изчерпват и какъв брой дни в страната няма да има от даден тип плод или зарзават, до момента в който се направи импорт. Предложението е в прорез и с условията на контракта ни с Европейски Съюз, както и с други правила на интернационалната търговия.
Ако надпреварата по популизъм продължава по този начин може би ще последват оферти да се върви единствено на българското Черноморие или да се носят единствено ушити в България облекла.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Количества под въпрос
Забрана на импорт във време на общ европейски пазар е повече от екзотична концепция. " Подобна мярка няма по какъв начин да се случи, тъй като тя ще бъде непосредствено нарушаване на контракта за присъединение на страната ни към Европейски Съюз ", безапелационен е Николай Вълканов, създател на консултанската компания " ИнтелиАгро ". Според него директният резултат от такава мярка е, че " няма да има какво да ядем, защото българското произвеждане на плодове и зеленчуци не задоволява търсенето ".
Актуално изследване на " Интелиагро " на 15 съществени аграрни продукта въз основата на статистически данни приблизително за интервала 2015-2018 година демонстрира, че производството на картофи и краставици българско произвеждане покрива 87% от потреблението, на домати - 68%, на праскови - 60%. Задоволяването с ябълки родно произвеждане ще подсигурява единствено 56% от потреблението, лещата - единствено 48%, лукът - 42%. Единствено вътрешното произвеждане на боб надвишава потреблението - 124%, регистрира консултанската компания, профилирана в разбори на селското стопанство.
" Трябва да се има поради също, че огромните български производители от дълго време са ангажирани и продукцията им е предопределена за комерсиалните вериги по силата на дълготрайни контракти, тъй че тези количества са канализирани. В последна сметка от възбраната за импорт най-пострадали ще бъдат дребните търговци ", добавя Атанас Илиев, притежател на компания " Зарззаватти " ЕООД за дистрибуция на плодове и зеленчуци на едро.
Хвърчащи цени
Недостигът на количества плодове и зеленчуци ще докара до " невъобразимо повишаване на цените ", предвиждат анализатори. Добре знае се, че цените на българските плодове и зеленчуци не са конкурентни на вносните.
Атанас Илиев дава съответен образец. Цените на едро от през днешния ден - петък - на стоковата борса в " Дружба " за малък български розов домат са 3.80 лева за кг., а за едрия - от 4.50-4.70 лева./ кг. В същото време червен домат от Гърция се продава за 2.20 - 2.80 лева за кг.
Една от аргументите за по-скъпата българска земеделска продукция са по-високите разноски за развъждането й спрямо страни с по-топъл климат - не могат да се сравнят да вземем за пример разноските за отопление в български оранжерии с (почти) нулевите разноски за развъждане на същите култури в южните региони на Гърция и Турция да вземем за пример, споделя Илиев.
Друг остарял проблем е вносът на плодове и зеленчуци на декларирани занижени стойности и икономисване на Данък добавена стойност от някои търговци. Или обявление на вносни артикули, които сякаш се реекспортират за друга страна, с цел да не са дължи Данък добавена стойност, само че на процедура се продават в България. " Ако се търгува по разпоредбите, разликата в цените няма да е толкоз осезаема ", обобщава Атанас Илиев.
Добри планове
В основата на предложенията на вицепремиера Каракачанов е Красимир Кумчев - поземлен съветник и аграрни производител, излиза наяве от прессъобщение от централата на Вътрешна македонска революционна организация.
" Говорим за краткотрайно прекъсване на вноса и продажбите. Ако на веригата или на консервната фарика й трябват 10 тона пипер, а българското произвеждане обезпечава единствено 3 тона - останалите 7 тона естествено ще си ги внесе ", изясни за " Капитал " Красимир Кумчев. Той е уверен, че би трябвало да се търси " гаранция за българските производители, че продукцията им няма да пропадне и да изгние ". И дава образец: " Във време, когато има богата годишна продукция от български ябълки, веригите отхвърлят да ги купуват, а продават вносни ябълки, освен това от годишна продукция от предходната година и на по-висока цен от тази на българските ".
Кумчев също обрисува остарял проблем - неравноправие в размера на дотациите за земеделците в новоприсъединените страни. " Европейските дотации не са идентични за земеделците в другите страни. Българските производители получават неведнъж по-ниски дотации от гръцките да вземем за пример. Субсидиите би трябвало или да се уеднакявт, или да се отстранен. Едва тогава може да се приказва за еднакъв старт ", споделя Красимир Кумчев.
Красимир Каракачанов разяснява за " Капитал ", че предлагането за краткотрайно прекъсване на вноса и продажбата на плодове и зеленчуци до изчерпването на българските на вътрешния пазар следва да бъде разисквано сред него и министрите на земеделието и на стопанската система Десислава Танева и Емил Караниколов. Причината съгласно него е, че земеделският министър също има оферти, свързани със земеделските производители.
Предложението на вицепремиера Каракачанов е
част от ограниченията,
които в последните дни управническият екип на страната подхваща в устрема си да поддържа българските земеделци. Според признати на изключително петъчно съвещание на държавното управление решения (пак по оферти на Красимир Каракачанов) министърът на опазването на здравето ще внесе промени в издадените заповеди за изключителното състояние, с което да бъде обезпечен безконтролен достъп на транспортните средства, пренасящи сезонни аграрни служащи, до обработваемите селскостопански площи. Целта е да се обезпечи засаждането, развъждането и прибирането на земеделската продукция в изискванията на оповестената пандемия от Коронавирус 19.
В последната седмица пък беше обявен план на разпореждане на Министерския съвет, направен от земеделското министерство, който задължава хипер- и супермаркетите да отделят напълно нови пространства единствено за български хранителни артикули. Предложенията срещнаха остра реакция от страна на веригите, които предложиха във всеки собствен обект с паркинг да обособят площи за фермерски пазари, на които български производители да оферират продукцията си. Обсъжданията не престават.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ