Министърът на финансите да отговаря по дела за нарушение на правото на ЕС
© Велко Ангелов Пловдивските юристи Михаил Екимджиев и Катина Бончева от 2009 година работят върху казуса за отговорността на страната за вреди от нарушавания на правото на Европейски Съюз - посредством голям брой каузи и изявления. Завели са над 50 каузи пред българските съдилища против администрация, правосъдни органи и Народното събрание. По делото " Кантарев " пред Съда на Европейския съюз (СЕС) те опазиха тезата, че тези каузи в България би трябвало да се гледат по процедурния ред на Закона за отговорността на страната и общините за вреди (ЗОДОВ), тъй като той обезпечава налично правораздаване, ниски такси и разходи.
Двамата юристи кардинално приветстват импортирания в средата на април законопроект, с който се възприема като предписание тези каузи да се гледат по реда на ЗОДОВ, само че считат, че има още значими елементи, които би трябвало да бъдат решени.
За юридическата общественост безспорно е добра вест импортираният от четирима депутати законопроект за реда, по който се осъществя отговорността на страната за вреди, породени от нарушавания на правото на Европейския съюз (ЕС), в това число и за несъгласуване на българското право с европейското. Миналата седмица законопроектъ
12 години забавяне
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Възниква обаче въпросът за какво тази наложителна смяна се разисква едвам в този момент – повече от 12 години след влизането ни в Европейски Съюз. През тези 12 години бяха заведени голям брой каузи против администрацията, против Народното събрание и разнообразни съдилища. Поради неналичието на нормативна уредба съдилищата бяха стъписани, а делата катастрофираха или търпяха невъобразими процедурни инциденти – преустановяване, делене, препирни за подсъдност Ключов беше въпросът за процесуалния ред, по който делата трябваше да бъдат обсъждани – по специфичния ред на Закона за отговорността на страната и общините за вреди (ЗОДОВ) или по общия ред на Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК). От отговора на този въпрос зависи кой ще е способният съд, какви правосъдни такси ще се заплащат, както и характерностите на самата отговорност – безвиновна или деликтна, т.е. дали ще се постанова ищецът (увреденият жител или фирма) да потвърждава нарушавания на съответни длъжностни лица, или отговорността на обществената институция, в която те работят, ще се осъществя постоянно, когато има нарушаване, без да се разисква въпросът за виновността.
Когато Народното събрание е съпричинител
Особено професионално предизвикателство бяха въпросите, при които вредите са съпричинени от административен и/или правосъден орган от една страна и от Народното събрание (НС) от друга. Типични в тази тенденция са делата, при които вредите са от това, че Народно събрание не е транспонирало съответно европейска норма, а българската администрация или съдът не са приложили същата норма,която е директно използвана има приоритет пред " вътрешното " право. В сходство с правилото на европейското право[1] за успеваемост, тези каузи не би трябвало да бъдат разделяни, с цел да не се размиват отговорностите и параметрите на цялостното увреждане. ЗОДОВ обаче планува друг ред за разглеждане на исковете против администрацията и тези против съдилищата, а отговорност на Народното събрание и на висшите съдилища не е планувана.
Въпросът стигна и да Съда на Европейски Съюз
Изправени пред алтернативата да отхвърлят правораздаване или да импровизират, прилагайки ad hoc и по прилика процесуални правила, националните съдилища сътвориха богата и многообразна в противоречивостта си процедура. Някои даже отхвърлиха правораздаване. Затова при започване на 2015 година беше формирано общо тълкувателно дело № 2/2015 година на Върховния касационен съд (ВКС) и на Върховния административен съд (ВАС) за процедурния ред, по който следва да бъдат гледани тези каузи. Разглеждането на десетки висящи каузи бе спряно до привършване на тълкувателното дело. То пък бе спряно до произнасянето на Съда на Европейския Съюз (СЕС) по дело С-571/16 Кантарев против Българска народна банка, от чието решение се очакваше да даде достоверни насоки за тълкувателното решение.
Както можеше да се чака, с решението си от 4 октомври 2018 година Съд на Европейския съюз не даде повсеместен модел за използваната процедура, а разгласи, че страните членки разполагат с необятна дискреция да изберат процесуални средства за осъществяване на отговорността на страната. Съд на Европейския съюз преценя дали във всеки съответен случай методът на националния съд подхожда на правилата за успеваемост и равноценност.
Въпреки това решението по делото Кантарев задоволително ясно уточни, че при висока цена на желае предплатеното възнаграждение на 4 % пропорционална държавна такса несъразмерно би лимитирало достъпа до съд. Според Съд на Европейския съюз, тези каузи следва да се гледат по реда на ЗОДОВ, при който държавната такса е елементарна и с най-малък размер (10 лева за жители, 25 лева за юридически лица), отговорността е справедлива, т.е. тя не зависи от отговорно държание на длъжностни лица, а специфичните правила за подсъдността са по-благоприятни за повредените от общите. Въпреки ясния юридически стандарт и след решението на Съд на Европейския съюз националните съдилища постоянно изискваха големи предплатени държавни такси. Това наложи да напомним на Европейска комисия, която сме сезирали преди повече от 5 години, че и след решението по делото Кантарев, въпросът с достъпа до съд и до надеждна процедура за осъществяване на отговорността на страната в тези проблеми не е решен. Така, близо 4 години след образуването на тълкувателното дело пред Върховен административен съд и Върховен касационен съд, заради неналичието на решение и действителна опасност от наказателна процедура против България, в Народното събрание е импортиран план за нов текст (чл.2в) от ЗОДОВ, съгласно който редът за разглеждане на исковете против страната за компенсации за вреди от нарушение на правото на Европейски Съюз ще зависи от това кой държавен орган е направил нарушаването. Ако вредите са породени (от актове, дейности и бездействия,) при и във връзка административна активност на държавни органи и институции, както и от административните съдилища, делата за компенсации за вреди ще се преглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка със ЗОДОВ. Това значи, че при предявяването на исковете се заплаща елементарна държавна такса, а исковете се предявяват пред съдилищата по мястото на увреждането, по адресната регистрация на жителите, надлежно по седалището на юридическите лица против държавни органи, предизвикали вредите. Ищците поемат разноските по делото единствено в случай че искът е отритнат или отдръпнат напълно, както и при отвод от желае. Дори в последната догадка адвокатските и юрисконсултските хонорари, платени от страната, остават за нейна сметка, съгласно настоящата процедура на Върховен административен съд.
В останалите случаи, когато се търси обезвреда от актове на Народното събрание, на общите съдилища и други органи, нарушили правото на Европейски Съюз, исковете се преглеждат по реда на ЗОДОВ по отношение на Граждански процесуален кодекс. Това значи, че посочените нагоре облекчения за ищеца, свързани с закрепените ниски държавни такси и разходи, се ползват и в тези случаи. Променят се обаче подсъдността, която в общия случай е по седалището на ответника (т.е. държавния орган) и характера на отговорността, при която виновността се допуска, само че презумпцията е оборима.
Отстраними пропуски
На фона на фрагментарната правна уредба досега и на буксуващата тълкувателна процедура на висшите съдилища, препоръчаните законови промени заслужават възторженостти. От друга страна са налице елементарно преодолими пропуски в новата уредба, които евентуално ще основат на практика проблеми. И за вредите от нарушавания на Конвенцията по правата на индивида е нужен повсеместен правилник
Темата, обвързвана със ЗОДОВ, е комфортен мотив да напомним, че преди повече от 4 години в пилотното решение по делото " Нешков и други против България ", Съдът в Страсбург уточни като минус на българското право неналичието на обща (генерална) норма, която да урежда отговорността на страната за всички нарушавания на Конвенцията по правата на индивида. Преди няколко месеца депутатът Крум Зарков импортиран законопроект за изменение на ЗОДОВ в тази тенденция, само че по неразбираеми аргументи, той беше отритнат. Несъмнено най-хубавото решение е генералната уредба за осъществяване на отговорността на страната при нарушавания на правото на Европейски Съюз да бъде съчетана с " повсеместен " правилник за репарация на вредите от нарушаванията на Конвенцията.
На първо място не излиза наяве за какво, в отклоняване от правилото, общопризнат в чл.2 от ЗОДОВ, съгласно който исковете против органите на правосъдната власт се преглеждат от общите съдилища по реда на Граждански процесуален кодекс, новият текст планува исковете против административни съдилища да бъдат предявявани пред същите съдилища, а Върховен административен съд да е последна инстанция по делата, водени против него. Очевидно, това би сложило на съществено тестване независимостта и безпристрастността на съдиите, разглеждащи тези искове и би хвърлило сянка на подозрение върху справедливостта на процеса.
Както беше посочено, препоръчаната нова ал.1 от чл.2в от ЗОДОВ планува употреба на Граждански процесуален кодекс за исковете, които не са ориентирани против администрацията, административните съдилища и Върховен административен съд. Това може да се пояснява и като изключване на специфичните процедурни правила на ЗОДОВ, свързани с локалната подсъдност, ответниците по тези каузи (чл.7), с присъединяване на прокурор (чл.10, ал.1) и с наследяването на правото на обезщетение за имуществени вреди (чл.6, ал.1). Докато присъединяване на прокурора наподобява непотребен процесуален анахронизъм, изключването на приложимостта на чл.7 от ЗОДОВ значи, че ответник по новите искове против съдилищата и против Народното събрание, на общо съображение (чл.31, ал.1 от ГПК) става министърът на финансите. Няма логичност обаче да се лишават повредените лица от привилегията за избор на локална подсъдност.
Предимствата от това министърът на финансите да е ответник по тези искове
На пръв взор насочването на част от новите искове към министъра на финансите наподобява оттегляне от правилото и от дългогодишната процедура по чл.7 от ЗОДОВ, съгласно който ответници по тези искове са органите, от чиито противозаконни актове, дейности и бездействия са породени вредите. От практическа позиция обаче новото законодателно решение може да избегне тълкувателно блуждаене, изключително в случаите на солидарна отговорност при съпричиняване на вредите от органи на разнообразни управляващи. Ето за какво сред първо и второ четене на законопроекта би било подходящо да бъде разискван вид, при който всички искове по ЗОДОВ или най-малко новите искове, свързани с отговорността на страната за нарушавания на правото на Европейски Съюз, да бъдат предявявани против министъра на финансите. В хода на процеса той би могъл да притегли, на съображение чл.219 от Граждански процесуален кодекс, като трето лице – помощник, институцията, предизвикала вредите. Това би улеснило министъра, при присъдено обезщетение, да осъществя регресната отговорност на отговорните длъжностни лица към страната. Важно е да се подчертае, че такава отговорност и в този момент е планувана (чл.9 от ЗОДОВ), само че тя би трябвало да се осъществя от наказаните институции против отговорните им чиновници. По ред аргументи, в това число заради безучастие на представител на фиска в процеса по ЗОДОВ, регресна отговорност на практика не се търси. В резултат бюджетът е ощетен, администрацията култивира възприятие за безотговорност, а чувството за правдивост и доверието в държавността руинират. Известни са най-малко два проблема, в които министърът на финансите, с явната съпричастност на съда, интервенира в завършили каузи по ЗОДОВ с аргумента, че има интерес да търси анулация на влезнало в действие решение, защото присъдените големи компенсации ще се изплащат с бюджетни средства. Заради процесуално неприемливата " угодливост " на националния съд тези проблеми са отнесени в Страсбург. Ето за какво категорично предугаждане в новия закон, че министърът на финансите е ответник в исковете по ЗОДОВ би дисциплинирало администрацията и би дало чувство за правдивост и за отбрана от произвол на повредените жители и юридически лица.
Уместно е да се напомни, че и тълкувателната процедура на Върховен касационен съд от последните години е насочена към централизация на отговорността по чл.2 от ЗОДОВ (делата против органи на правосъдната власт) върху един ответник. С Тълкувателно решение № 5/2013 година Общо събрание на гражданските колегии на Върховен касационен съд одобри, че прокуратурата дава отговор освен за вредите от повдигнатото обвиняване и от ограниченията за неотклонение на досъдебното произвеждане, само че и за тези от влезнали в действие неоправдателни присъди, анулирани посредством изключителните начини на Наказателно-процесуален кодекс. В сходство с този метод, през идващите години бе наложена правосъдна процедура, съгласно която отговорността за вредите от обезпечителни ограничения по трите конфискационни закона, макар че са наложени и доказани от съд, се носи единствено от КПКОНПИ. Един от решаващите претекстове на тълкувателното решение е, че за повредените лица няма значение кой е ответник по желае. Ако следваме тази логичност и прагматичната преценка за по-лесно наказание на един, ясно избран ответник, наподобява уместно за всички искове по ЗОДОВ да дава отговор министърът на финансите.
[1] В подтекста на актуалната публикация понятието " европейско право " е употребявано като синоним на право на Европейски Съюз.
Двамата юристи кардинално приветстват импортирания в средата на април законопроект, с който се възприема като предписание тези каузи да се гледат по реда на ЗОДОВ, само че считат, че има още значими елементи, които би трябвало да бъдат решени.
За юридическата общественост безспорно е добра вест импортираният от четирима депутати законопроект за реда, по който се осъществя отговорността на страната за вреди, породени от нарушавания на правото на Европейския съюз (ЕС), в това число и за несъгласуване на българското право с европейското. Миналата седмица законопроектъ
12 години забавяне
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Възниква обаче въпросът за какво тази наложителна смяна се разисква едвам в този момент – повече от 12 години след влизането ни в Европейски Съюз. През тези 12 години бяха заведени голям брой каузи против администрацията, против Народното събрание и разнообразни съдилища. Поради неналичието на нормативна уредба съдилищата бяха стъписани, а делата катастрофираха или търпяха невъобразими процедурни инциденти – преустановяване, делене, препирни за подсъдност Ключов беше въпросът за процесуалния ред, по който делата трябваше да бъдат обсъждани – по специфичния ред на Закона за отговорността на страната и общините за вреди (ЗОДОВ) или по общия ред на Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК). От отговора на този въпрос зависи кой ще е способният съд, какви правосъдни такси ще се заплащат, както и характерностите на самата отговорност – безвиновна или деликтна, т.е. дали ще се постанова ищецът (увреденият жител или фирма) да потвърждава нарушавания на съответни длъжностни лица, или отговорността на обществената институция, в която те работят, ще се осъществя постоянно, когато има нарушаване, без да се разисква въпросът за виновността.
Когато Народното събрание е съпричинител
Особено професионално предизвикателство бяха въпросите, при които вредите са съпричинени от административен и/или правосъден орган от една страна и от Народното събрание (НС) от друга. Типични в тази тенденция са делата, при които вредите са от това, че Народно събрание не е транспонирало съответно европейска норма, а българската администрация или съдът не са приложили същата норма,която е директно използвана има приоритет пред " вътрешното " право. В сходство с правилото на европейското право[1] за успеваемост, тези каузи не би трябвало да бъдат разделяни, с цел да не се размиват отговорностите и параметрите на цялостното увреждане. ЗОДОВ обаче планува друг ред за разглеждане на исковете против администрацията и тези против съдилищата, а отговорност на Народното събрание и на висшите съдилища не е планувана.
Въпросът стигна и да Съда на Европейски Съюз
Изправени пред алтернативата да отхвърлят правораздаване или да импровизират, прилагайки ad hoc и по прилика процесуални правила, националните съдилища сътвориха богата и многообразна в противоречивостта си процедура. Някои даже отхвърлиха правораздаване. Затова при започване на 2015 година беше формирано общо тълкувателно дело № 2/2015 година на Върховния касационен съд (ВКС) и на Върховния административен съд (ВАС) за процедурния ред, по който следва да бъдат гледани тези каузи. Разглеждането на десетки висящи каузи бе спряно до привършване на тълкувателното дело. То пък бе спряно до произнасянето на Съда на Европейския Съюз (СЕС) по дело С-571/16 Кантарев против Българска народна банка, от чието решение се очакваше да даде достоверни насоки за тълкувателното решение.
Както можеше да се чака, с решението си от 4 октомври 2018 година Съд на Европейския съюз не даде повсеместен модел за използваната процедура, а разгласи, че страните членки разполагат с необятна дискреция да изберат процесуални средства за осъществяване на отговорността на страната. Съд на Европейския съюз преценя дали във всеки съответен случай методът на националния съд подхожда на правилата за успеваемост и равноценност.
Въпреки това решението по делото Кантарев задоволително ясно уточни, че при висока цена на желае предплатеното възнаграждение на 4 % пропорционална държавна такса несъразмерно би лимитирало достъпа до съд. Според Съд на Европейския съюз, тези каузи следва да се гледат по реда на ЗОДОВ, при който държавната такса е елементарна и с най-малък размер (10 лева за жители, 25 лева за юридически лица), отговорността е справедлива, т.е. тя не зависи от отговорно държание на длъжностни лица, а специфичните правила за подсъдността са по-благоприятни за повредените от общите. Въпреки ясния юридически стандарт и след решението на Съд на Европейския съюз националните съдилища постоянно изискваха големи предплатени държавни такси. Това наложи да напомним на Европейска комисия, която сме сезирали преди повече от 5 години, че и след решението по делото Кантарев, въпросът с достъпа до съд и до надеждна процедура за осъществяване на отговорността на страната в тези проблеми не е решен. Така, близо 4 години след образуването на тълкувателното дело пред Върховен административен съд и Върховен касационен съд, заради неналичието на решение и действителна опасност от наказателна процедура против България, в Народното събрание е импортиран план за нов текст (чл.2в) от ЗОДОВ, съгласно който редът за разглеждане на исковете против страната за компенсации за вреди от нарушение на правото на Европейски Съюз ще зависи от това кой държавен орган е направил нарушаването. Ако вредите са породени (от актове, дейности и бездействия,) при и във връзка административна активност на държавни органи и институции, както и от административните съдилища, делата за компенсации за вреди ще се преглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка със ЗОДОВ. Това значи, че при предявяването на исковете се заплаща елементарна държавна такса, а исковете се предявяват пред съдилищата по мястото на увреждането, по адресната регистрация на жителите, надлежно по седалището на юридическите лица против държавни органи, предизвикали вредите. Ищците поемат разноските по делото единствено в случай че искът е отритнат или отдръпнат напълно, както и при отвод от желае. Дори в последната догадка адвокатските и юрисконсултските хонорари, платени от страната, остават за нейна сметка, съгласно настоящата процедура на Върховен административен съд.
В останалите случаи, когато се търси обезвреда от актове на Народното събрание, на общите съдилища и други органи, нарушили правото на Европейски Съюз, исковете се преглеждат по реда на ЗОДОВ по отношение на Граждански процесуален кодекс. Това значи, че посочените нагоре облекчения за ищеца, свързани с закрепените ниски държавни такси и разходи, се ползват и в тези случаи. Променят се обаче подсъдността, която в общия случай е по седалището на ответника (т.е. държавния орган) и характера на отговорността, при която виновността се допуска, само че презумпцията е оборима.
Отстраними пропуски
На фона на фрагментарната правна уредба досега и на буксуващата тълкувателна процедура на висшите съдилища, препоръчаните законови промени заслужават възторженостти. От друга страна са налице елементарно преодолими пропуски в новата уредба, които евентуално ще основат на практика проблеми. И за вредите от нарушавания на Конвенцията по правата на индивида е нужен повсеместен правилник
Темата, обвързвана със ЗОДОВ, е комфортен мотив да напомним, че преди повече от 4 години в пилотното решение по делото " Нешков и други против България ", Съдът в Страсбург уточни като минус на българското право неналичието на обща (генерална) норма, която да урежда отговорността на страната за всички нарушавания на Конвенцията по правата на индивида. Преди няколко месеца депутатът Крум Зарков импортиран законопроект за изменение на ЗОДОВ в тази тенденция, само че по неразбираеми аргументи, той беше отритнат. Несъмнено най-хубавото решение е генералната уредба за осъществяване на отговорността на страната при нарушавания на правото на Европейски Съюз да бъде съчетана с " повсеместен " правилник за репарация на вредите от нарушаванията на Конвенцията.
На първо място не излиза наяве за какво, в отклоняване от правилото, общопризнат в чл.2 от ЗОДОВ, съгласно който исковете против органите на правосъдната власт се преглеждат от общите съдилища по реда на Граждански процесуален кодекс, новият текст планува исковете против административни съдилища да бъдат предявявани пред същите съдилища, а Върховен административен съд да е последна инстанция по делата, водени против него. Очевидно, това би сложило на съществено тестване независимостта и безпристрастността на съдиите, разглеждащи тези искове и би хвърлило сянка на подозрение върху справедливостта на процеса.
Както беше посочено, препоръчаната нова ал.1 от чл.2в от ЗОДОВ планува употреба на Граждански процесуален кодекс за исковете, които не са ориентирани против администрацията, административните съдилища и Върховен административен съд. Това може да се пояснява и като изключване на специфичните процедурни правила на ЗОДОВ, свързани с локалната подсъдност, ответниците по тези каузи (чл.7), с присъединяване на прокурор (чл.10, ал.1) и с наследяването на правото на обезщетение за имуществени вреди (чл.6, ал.1). Докато присъединяване на прокурора наподобява непотребен процесуален анахронизъм, изключването на приложимостта на чл.7 от ЗОДОВ значи, че ответник по новите искове против съдилищата и против Народното събрание, на общо съображение (чл.31, ал.1 от ГПК) става министърът на финансите. Няма логичност обаче да се лишават повредените лица от привилегията за избор на локална подсъдност.
Предимствата от това министърът на финансите да е ответник по тези искове
На пръв взор насочването на част от новите искове към министъра на финансите наподобява оттегляне от правилото и от дългогодишната процедура по чл.7 от ЗОДОВ, съгласно който ответници по тези искове са органите, от чиито противозаконни актове, дейности и бездействия са породени вредите. От практическа позиция обаче новото законодателно решение може да избегне тълкувателно блуждаене, изключително в случаите на солидарна отговорност при съпричиняване на вредите от органи на разнообразни управляващи. Ето за какво сред първо и второ четене на законопроекта би било подходящо да бъде разискван вид, при който всички искове по ЗОДОВ или най-малко новите искове, свързани с отговорността на страната за нарушавания на правото на Европейски Съюз, да бъдат предявявани против министъра на финансите. В хода на процеса той би могъл да притегли, на съображение чл.219 от Граждански процесуален кодекс, като трето лице – помощник, институцията, предизвикала вредите. Това би улеснило министъра, при присъдено обезщетение, да осъществя регресната отговорност на отговорните длъжностни лица към страната. Важно е да се подчертае, че такава отговорност и в този момент е планувана (чл.9 от ЗОДОВ), само че тя би трябвало да се осъществя от наказаните институции против отговорните им чиновници. По ред аргументи, в това число заради безучастие на представител на фиска в процеса по ЗОДОВ, регресна отговорност на практика не се търси. В резултат бюджетът е ощетен, администрацията култивира възприятие за безотговорност, а чувството за правдивост и доверието в държавността руинират. Известни са най-малко два проблема, в които министърът на финансите, с явната съпричастност на съда, интервенира в завършили каузи по ЗОДОВ с аргумента, че има интерес да търси анулация на влезнало в действие решение, защото присъдените големи компенсации ще се изплащат с бюджетни средства. Заради процесуално неприемливата " угодливост " на националния съд тези проблеми са отнесени в Страсбург. Ето за какво категорично предугаждане в новия закон, че министърът на финансите е ответник в исковете по ЗОДОВ би дисциплинирало администрацията и би дало чувство за правдивост и за отбрана от произвол на повредените жители и юридически лица.
Уместно е да се напомни, че и тълкувателната процедура на Върховен касационен съд от последните години е насочена към централизация на отговорността по чл.2 от ЗОДОВ (делата против органи на правосъдната власт) върху един ответник. С Тълкувателно решение № 5/2013 година Общо събрание на гражданските колегии на Върховен касационен съд одобри, че прокуратурата дава отговор освен за вредите от повдигнатото обвиняване и от ограниченията за неотклонение на досъдебното произвеждане, само че и за тези от влезнали в действие неоправдателни присъди, анулирани посредством изключителните начини на Наказателно-процесуален кодекс. В сходство с този метод, през идващите години бе наложена правосъдна процедура, съгласно която отговорността за вредите от обезпечителни ограничения по трите конфискационни закона, макар че са наложени и доказани от съд, се носи единствено от КПКОНПИ. Един от решаващите претекстове на тълкувателното решение е, че за повредените лица няма значение кой е ответник по желае. Ако следваме тази логичност и прагматичната преценка за по-лесно наказание на един, ясно избран ответник, наподобява уместно за всички искове по ЗОДОВ да дава отговор министърът на финансите.
[1] В подтекста на актуалната публикация понятието " европейско право " е употребявано като синоним на право на Европейски Съюз.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ