БСП: пострадалите да могат да жалят пред съд отказите на прокурора да разследва
© Юлия Лазарова В седмицата, в която президентът подписа указа за назначение на новия основен прокурор Иван Гешев, Българска социалистическа партия внесе обещания законопроект за обжалване на отводите на прокуратурата да стартира следствие по сигнал за закононарушение.
Възможността на прокуратурата безотговорно да отхвърля изобщо да образува досъдебно произвеждане, без да е длъжна да се стимулира съществено, е значим детайл от практическия прокурорски монопол върху следствието. При цялостната безконтролност и безотговорност на прокуратурата и основния прокурор това значи опция да се разпъва прокурорски чадър над всеки човек и бизнес в България с голям капацитет за рекет. Цялото развиване на прокуратурата по време на мандата на Сотир Цацаров бе към усилване на този инструмент, като в това число бе въведено като публична политика да се крият имената на прокурорите, които подписват постановленията за отводи.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Сега Българска социалистическа партия предлага тези отводи да се апелират пред съда, като преди този момент прокурорът наложително изпраща дубликат от постановланието си на потърпевшия, наследниците му, ощетеното юридическо лице и до подателя на сигнала. Ако съдът анулира отхвърли, той ще връща делото на прокурора със наложителни инструкции по приложението на закона.
Поредният дълго чакан законопроект
Въпросът е извънредно значим, той един от разпознатите базисни проблеми в работата на българската прокуратура – както на локална почва от специалистите по наказателно право и развой, по този начин и от институции като органите на Съвета на Европа (Съда по правата на индивида в Страсбург, Венецианската комисия, Комитета на министрите), самостоятелния одит на петима европейски прокурор от Европейска комисия и други Още през 2009 година предходният основен прокурор Борис Велчев прикани Народното събрание за " въвеждането на цялостен правосъден надзор върху активността на прокуратурата ", преди всичко – върху всички отводи за формиране на досъдебно произвеждане и преустановяване на досъдебно произвеждане.
От 2000-та година насам европейски институции предлагат да се вкара правосъден надзор върху прокурорските отводи за формиране на досъдебно произвеждане и до момента – към този момент 19 години – нищо не е направено, сподели за " Капитал " зам.-председателят на ПГ на Българска социалистическа партия и член на Изпълнителното бюро Крум Зарков, който е един от създателите на законопроекта (цялото изказване на Зарков вижте в карето най-долу).
Всъщност планът бе стартиран от Българска социалистическа партия още при започване на актуалната парламентарна сесия през септември. В изявлението си при откриването на сесията на 4 септември Корнелия Нинова разгласи, че партията ще внесе подобен законопроект, " който да постанова правосъден надзор върху актовете на основния прокурор и на прокуратурата ". Сега правосъден надзор няма даже и върху акта на прокурора за отвод да образува следствие, както и върху това кой се праща на съд и с какви обвинявания, което постоянно предрешава неуспеха на делото, разгласи тогава Нинова. В петък тя още веднъж удостовери, че Българска социалистическа партия схваща този законопроект като значима крачка в промяната на прокуратурата - " за пълномощията на прокуратурата и основния прокурор ".
" [Сега] в случай че някой подаде сигнал до прокуратурата и тя откаже да образува досъдебно произвеждане по разнообразни аргументи – субективни, стопански, политически, лобистки, този развой завършва, той е затворен в границите на прокуратурата и до основния прокурор. Това основава възприятие за неправда у хората и предпоставки за произвол. Ето за какво кардинално и от много време ние отстояваме налагането на надзор върху дейностите на прокуратурата. Внасяме предложение този надзор да се реализира от самостоятелния български съд ", сподели Нинова през днешния ден. Какво предлага планът
В момента потърпевшият, неговите наследници, ощетеното юридическо лице и подателят на сигнала за закононарушение получават известие от прокурора за отхвърли да се образува досъдебно произвеждане, само че не и постановлението. Те имат право да апелират отхвърли пред по-горестоящата прокуратура, където кардинално работи единоначалието.
Проектът на Българска социалистическа партия за промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) планува прокурорът наложително да изпрати на всички наранени дубликат от постановлението си, с което отхвърля образуването на произвеждане, а те имат право да го апелират пред съотвенния първоинстанционен съд до 7 дни от приемането на преписа. Съдът преглежда делото в закрито съвещание не по-късно от месец от постъпването му, като се произнася по обосноваността и законосъобразността на отхвърли за следствие. Съдът може да удостовери отхвърли или да анулира постановлението и да върне делото на прокурора със наложителни инструкции. Определението може да се стачкува от прокуратуратата или да се апелира от потърпевшия, наследниците му, сигналоподателя или ощетеното юридическо лице пред съответния въззивен съд, който се произнася дефинитивно.
Извън това, постановлението, което не е било обжалвано пред съда, може служебно да бъде анулирано от прокурор от по-горната прокуратура.
Иван Гешев: Което е положително за правата на жителите, не постоянно е положително за успеваемостта на следствието
При чуването на Иван Гешев в процедурата по желание на основен прокурор въпросът за правосъдния надзор върху отводите на прокуратурата за започване на следствие, беше един от най-често задавания от организациите на гражданския бранш, които участваха в това чуване достоверно, а не като масовка. Любопитното е, че отговорите на Гешев, запечатани и в стенограмата от съвещанието, бяха извънредно обтекаеми, неразбираеми и в прочут смисъл спорни.
" Привърженик съм на тезата за разширение на правосъдния надзор върху прокурорските актове, в този смисъл е застъпено и мнението на експертно равнище при разискване на промени в Наказателно-процесуалния кодекс. Това сигурно би се отразило позитивно, както във връзка с правата на жителите, най-малко във връзка с правата на жителите, само че надали ще се отрази съгласно мен въз основата на практическия ми опит върху успеваемостта и ефикасността на следствието ", сподели Гешев пред Висш съдебен съвет по този въпрос.
Този негов отговор би звучал енигматично, в случай че под него не прозираше отвращение да се вкара подобен правосъден надзор, което обаче не е задоволително да бъде артикулирано категорично. Иначе няма по какъв начин да се изясни неприемливото опълчване на правата на жителите на успеваемостта на следствието и недоказаното с нищо изказване, че това, което е потребно за правата, ще вреди на успеваемостта.
Управляващите - в позиция на зле прикрита опозиция
Интересното е, че още през днешния ден, в първия коментар на ръководещите във връзка на законопроекта на Българска социалистическа партия, те възприеха същата позиция като Гешев – на зле прикрита опозиция.
Депутатът от ГЕРБ Красимир Ципов изрази запаси към плана с много странни причини. Първо, и в този момент имало правосъден надзор върху някои актове на прокуратурата, споделя той, без да изясни какво отношение има това към постановлението за отвод. На второ място, Ципов изрази безпокойство, че вкара ли се опция да се апелират отводите, това доста ще натовари съда: " Въведе ли се и правосъден надзор, дано те да отговорят ще има ли опция съдът да се занимава с нещо друго с изключение на с това да управлява всеки един акт за формиране или отвод за формиране на наказателно произвеждане ", съобщи Ципов, представен от " Фокус ".
Всъщност съдиите, става известно, никой не е питал, а те имат внимателна позиция по тази тематика. Според някои съдии, правосъден надзор, несъмнено, би трябвало да има, само че селективен - съгласно типа на делата. Освен това, някои съдии се притесняват, че уредбата за следващ път ще трансферира отговорността за досъдбното произвеждане от прокуратурата върху съда.
С учудване узнавам, че ръководещите са изразили запаси към законопроекта, съобщи за " Капитал " Крум Зарков, който е в положение незабавно да направи просторен обзор на главните актове на европейски институции, в които през годините е поставян въпросът за правосъден надзор върху отводите на прокуратурата. Крум Зарков: От 2000 година европейски институции предлагат това, към този момент 19 години нищо не е направено
Целта на този законопроект е да уплътним правосъдния надзор върху актовете на прокуратурата. В момента отводът за формиране на досъдебно произвеждане не предстои на правосъден надзор, което значи, че започването на следствието зависи напълно от преценката на наблюдаващия и вероятно на горестоящите прокурори. Сигналоподателят/жертвата на закононарушение няма никаква опция да се опълчи на възможен отвод за формиране на произвеждане. Създават се и предпоставки за разнообразни решения по сходни проблеми, което е сериозен проблем от позиция на равенството на жителите пред закона.
С учудване узнавам, че от ръководещата партия са изразили запаси към законопроекта. От една страна в плана на министъра на правораздаването, който той изпрати за мнение на Венецианската комисия, е включена и такава концепция. Но по-важно е, че разнообразни институции - български и интернационалните - неведнъж са го обсъждали и препоръчвали. Още през далечната 2000 година в т. 34 от Препоръка Rec (2000) 19, призната от Комитета на министрите на Съвета на Европа, се споделя, че " Заинтересованите страни с приет или вероятен за идентифициране статут, по-специално жертвите следва да могат да апелират прокурорските решения да не се подхваща наказателно преследване; такова обжалване може да бъде осъществено, в случай че е подходящо след йерархичен надзор било посредством правосъдно оборване, било посредством опция страните да издигнат частно обвиняване ".
19 години по-късно нищо не е направено и на своето 1340-то съвещание Комитетът на министрите към Съвета на Европа, формат " Права на индивида " (12-14 март 2019 г.), обсъждайки известната група каузи С.З./Колеви против България установи, че " отводът за формиране на досъдебно произвеждане може да се апелира пред по-висшестоящ прокурор, само че липсва опция за правосъден надзор ".
Не инцидентно точно в подтекста на делото " Колеви ", което визира и опцията за следствие на основния прокурор, е обиден този аспект. Той дава прочут отговор на въпроса по какъв начин да се преодолее йерархичната взаимозависимост на прокурорите от възможен техен обект на следствие – основния прокурор, и по-точно по какъв начин сигналоподателите или жертвите на закононарушения могат да се уверят, че подчинените прокурори в действителност са направили всички нужни законови дейности, с цел да открият възможна виновност на техните началници.
В самостоятелния разбор на структурния и функционален модел на Прокуратурата на Република България е маркирано, че " случайните отводи на прокуратурата да образува наказателни производства не подлежат на правосъден надзор, без значение от наличните доказателства ".
Този проблем е повдиган и в решението от октомври 1998 година по делото " Асенов против България " и в решението от 6 октомври 2015 година по делото " Стойков против България ". И двете каузи се отнасят до случаи, при които не е било обърнато внимание на изказванията за подтиснически дейности от страна на полицейските чиновници в хода на следствията. В първия случай става въпрос за малолетно лице. При такива случаи потърпевшият има право да подаде тъжба до по-горестоящата прокуратура. Очевидно е, че в случай че прокурорът от по-горестоящата прокуратура удостовери първичното решение, потърпевшият не разполага със средство за отбрана. Считаме, че потърпевшият или неговите близки следва да имат право на правосъден надзор в рационален период във връзка с бездействието на прокуратурата.
Възможността на прокуратурата безотговорно да отхвърля изобщо да образува досъдебно произвеждане, без да е длъжна да се стимулира съществено, е значим детайл от практическия прокурорски монопол върху следствието. При цялостната безконтролност и безотговорност на прокуратурата и основния прокурор това значи опция да се разпъва прокурорски чадър над всеки човек и бизнес в България с голям капацитет за рекет. Цялото развиване на прокуратурата по време на мандата на Сотир Цацаров бе към усилване на този инструмент, като в това число бе въведено като публична политика да се крият имената на прокурорите, които подписват постановленията за отводи.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Сега Българска социалистическа партия предлага тези отводи да се апелират пред съда, като преди този момент прокурорът наложително изпраща дубликат от постановланието си на потърпевшия, наследниците му, ощетеното юридическо лице и до подателя на сигнала. Ако съдът анулира отхвърли, той ще връща делото на прокурора със наложителни инструкции по приложението на закона.
Поредният дълго чакан законопроект
Въпросът е извънредно значим, той един от разпознатите базисни проблеми в работата на българската прокуратура – както на локална почва от специалистите по наказателно право и развой, по този начин и от институции като органите на Съвета на Европа (Съда по правата на индивида в Страсбург, Венецианската комисия, Комитета на министрите), самостоятелния одит на петима европейски прокурор от Европейска комисия и други Още през 2009 година предходният основен прокурор Борис Велчев прикани Народното събрание за " въвеждането на цялостен правосъден надзор върху активността на прокуратурата ", преди всичко – върху всички отводи за формиране на досъдебно произвеждане и преустановяване на досъдебно произвеждане.
От 2000-та година насам европейски институции предлагат да се вкара правосъден надзор върху прокурорските отводи за формиране на досъдебно произвеждане и до момента – към този момент 19 години – нищо не е направено, сподели за " Капитал " зам.-председателят на ПГ на Българска социалистическа партия и член на Изпълнителното бюро Крум Зарков, който е един от създателите на законопроекта (цялото изказване на Зарков вижте в карето най-долу).
Всъщност планът бе стартиран от Българска социалистическа партия още при започване на актуалната парламентарна сесия през септември. В изявлението си при откриването на сесията на 4 септември Корнелия Нинова разгласи, че партията ще внесе подобен законопроект, " който да постанова правосъден надзор върху актовете на основния прокурор и на прокуратурата ". Сега правосъден надзор няма даже и върху акта на прокурора за отвод да образува следствие, както и върху това кой се праща на съд и с какви обвинявания, което постоянно предрешава неуспеха на делото, разгласи тогава Нинова. В петък тя още веднъж удостовери, че Българска социалистическа партия схваща този законопроект като значима крачка в промяната на прокуратурата - " за пълномощията на прокуратурата и основния прокурор ".
" [Сега] в случай че някой подаде сигнал до прокуратурата и тя откаже да образува досъдебно произвеждане по разнообразни аргументи – субективни, стопански, политически, лобистки, този развой завършва, той е затворен в границите на прокуратурата и до основния прокурор. Това основава възприятие за неправда у хората и предпоставки за произвол. Ето за какво кардинално и от много време ние отстояваме налагането на надзор върху дейностите на прокуратурата. Внасяме предложение този надзор да се реализира от самостоятелния български съд ", сподели Нинова през днешния ден. Какво предлага планът
В момента потърпевшият, неговите наследници, ощетеното юридическо лице и подателят на сигнала за закононарушение получават известие от прокурора за отхвърли да се образува досъдебно произвеждане, само че не и постановлението. Те имат право да апелират отхвърли пред по-горестоящата прокуратура, където кардинално работи единоначалието.
Проектът на Българска социалистическа партия за промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) планува прокурорът наложително да изпрати на всички наранени дубликат от постановлението си, с което отхвърля образуването на произвеждане, а те имат право да го апелират пред съотвенния първоинстанционен съд до 7 дни от приемането на преписа. Съдът преглежда делото в закрито съвещание не по-късно от месец от постъпването му, като се произнася по обосноваността и законосъобразността на отхвърли за следствие. Съдът може да удостовери отхвърли или да анулира постановлението и да върне делото на прокурора със наложителни инструкции. Определението може да се стачкува от прокуратуратата или да се апелира от потърпевшия, наследниците му, сигналоподателя или ощетеното юридическо лице пред съответния въззивен съд, който се произнася дефинитивно.
Извън това, постановлението, което не е било обжалвано пред съда, може служебно да бъде анулирано от прокурор от по-горната прокуратура.
Иван Гешев: Което е положително за правата на жителите, не постоянно е положително за успеваемостта на следствието
При чуването на Иван Гешев в процедурата по желание на основен прокурор въпросът за правосъдния надзор върху отводите на прокуратурата за започване на следствие, беше един от най-често задавания от организациите на гражданския бранш, които участваха в това чуване достоверно, а не като масовка. Любопитното е, че отговорите на Гешев, запечатани и в стенограмата от съвещанието, бяха извънредно обтекаеми, неразбираеми и в прочут смисъл спорни.
" Привърженик съм на тезата за разширение на правосъдния надзор върху прокурорските актове, в този смисъл е застъпено и мнението на експертно равнище при разискване на промени в Наказателно-процесуалния кодекс. Това сигурно би се отразило позитивно, както във връзка с правата на жителите, най-малко във връзка с правата на жителите, само че надали ще се отрази съгласно мен въз основата на практическия ми опит върху успеваемостта и ефикасността на следствието ", сподели Гешев пред Висш съдебен съвет по този въпрос.
Този негов отговор би звучал енигматично, в случай че под него не прозираше отвращение да се вкара подобен правосъден надзор, което обаче не е задоволително да бъде артикулирано категорично. Иначе няма по какъв начин да се изясни неприемливото опълчване на правата на жителите на успеваемостта на следствието и недоказаното с нищо изказване, че това, което е потребно за правата, ще вреди на успеваемостта.
Управляващите - в позиция на зле прикрита опозиция
Интересното е, че още през днешния ден, в първия коментар на ръководещите във връзка на законопроекта на Българска социалистическа партия, те възприеха същата позиция като Гешев – на зле прикрита опозиция.
Депутатът от ГЕРБ Красимир Ципов изрази запаси към плана с много странни причини. Първо, и в този момент имало правосъден надзор върху някои актове на прокуратурата, споделя той, без да изясни какво отношение има това към постановлението за отвод. На второ място, Ципов изрази безпокойство, че вкара ли се опция да се апелират отводите, това доста ще натовари съда: " Въведе ли се и правосъден надзор, дано те да отговорят ще има ли опция съдът да се занимава с нещо друго с изключение на с това да управлява всеки един акт за формиране или отвод за формиране на наказателно произвеждане ", съобщи Ципов, представен от " Фокус ".
Всъщност съдиите, става известно, никой не е питал, а те имат внимателна позиция по тази тематика. Според някои съдии, правосъден надзор, несъмнено, би трябвало да има, само че селективен - съгласно типа на делата. Освен това, някои съдии се притесняват, че уредбата за следващ път ще трансферира отговорността за досъдбното произвеждане от прокуратурата върху съда.
С учудване узнавам, че ръководещите са изразили запаси към законопроекта, съобщи за " Капитал " Крум Зарков, който е в положение незабавно да направи просторен обзор на главните актове на европейски институции, в които през годините е поставян въпросът за правосъден надзор върху отводите на прокуратурата. Крум Зарков: От 2000 година европейски институции предлагат това, към този момент 19 години нищо не е направено
Целта на този законопроект е да уплътним правосъдния надзор върху актовете на прокуратурата. В момента отводът за формиране на досъдебно произвеждане не предстои на правосъден надзор, което значи, че започването на следствието зависи напълно от преценката на наблюдаващия и вероятно на горестоящите прокурори. Сигналоподателят/жертвата на закононарушение няма никаква опция да се опълчи на възможен отвод за формиране на произвеждане. Създават се и предпоставки за разнообразни решения по сходни проблеми, което е сериозен проблем от позиция на равенството на жителите пред закона.
С учудване узнавам, че от ръководещата партия са изразили запаси към законопроекта. От една страна в плана на министъра на правораздаването, който той изпрати за мнение на Венецианската комисия, е включена и такава концепция. Но по-важно е, че разнообразни институции - български и интернационалните - неведнъж са го обсъждали и препоръчвали. Още през далечната 2000 година в т. 34 от Препоръка Rec (2000) 19, призната от Комитета на министрите на Съвета на Европа, се споделя, че " Заинтересованите страни с приет или вероятен за идентифициране статут, по-специално жертвите следва да могат да апелират прокурорските решения да не се подхваща наказателно преследване; такова обжалване може да бъде осъществено, в случай че е подходящо след йерархичен надзор било посредством правосъдно оборване, било посредством опция страните да издигнат частно обвиняване ".
19 години по-късно нищо не е направено и на своето 1340-то съвещание Комитетът на министрите към Съвета на Европа, формат " Права на индивида " (12-14 март 2019 г.), обсъждайки известната група каузи С.З./Колеви против България установи, че " отводът за формиране на досъдебно произвеждане може да се апелира пред по-висшестоящ прокурор, само че липсва опция за правосъден надзор ".
Не инцидентно точно в подтекста на делото " Колеви ", което визира и опцията за следствие на основния прокурор, е обиден този аспект. Той дава прочут отговор на въпроса по какъв начин да се преодолее йерархичната взаимозависимост на прокурорите от възможен техен обект на следствие – основния прокурор, и по-точно по какъв начин сигналоподателите или жертвите на закононарушения могат да се уверят, че подчинените прокурори в действителност са направили всички нужни законови дейности, с цел да открият възможна виновност на техните началници.
В самостоятелния разбор на структурния и функционален модел на Прокуратурата на Република България е маркирано, че " случайните отводи на прокуратурата да образува наказателни производства не подлежат на правосъден надзор, без значение от наличните доказателства ".
Този проблем е повдиган и в решението от октомври 1998 година по делото " Асенов против България " и в решението от 6 октомври 2015 година по делото " Стойков против България ". И двете каузи се отнасят до случаи, при които не е било обърнато внимание на изказванията за подтиснически дейности от страна на полицейските чиновници в хода на следствията. В първия случай става въпрос за малолетно лице. При такива случаи потърпевшият има право да подаде тъжба до по-горестоящата прокуратура. Очевидно е, че в случай че прокурорът от по-горестоящата прокуратура удостовери първичното решение, потърпевшият не разполага със средство за отбрана. Считаме, че потърпевшият или неговите близки следва да имат право на правосъден надзор в рационален период във връзка с бездействието на прокуратурата.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ