Мнения Daily - Защо приемането на еврото за някои е плашещо и опасно
© Юлия Лазарова Твърдението за фрапантното повишаване не е нищо повече от легенда. Още по тематиката
Мнения Daily - Няма по какъв начин да не питаме за какво офшорки изкупуват България
И още: Защо фиаското на Нинова е неприятна новина; Борисов е господарят на думите
22 яну 2018
Мнения Daily: Кадиев: Продажбата на Общинска банка е корупционна договорка
И още: Долу ръцете от " Денят заточва с просвета " ; Какво се случва в стопанската система, когато се подвига минималната заплата
21 яну 2018 На прага на ERM II
Защо приемането на еврото за някои е плашещо и рисково
От коментар на Ясен Бояджиев за " Дойче веле "
Лице, титулуващо се доцент от Софийския университет, изчисляваше тези дни по една от националните малките екрани какъв брой доста била изгубила България от участието си в Европейски Съюз. " Сметката " включваше да вземем за пример платените от страната вноски в бюджета на Съюза, само че без да регистрира получената неведнъж по-голяма сума от еврофондовете. Най-забележително обаче бе изказванието, че и банкрутът на КТБ се дължи на еврочленството.
Подобни медийни изяви на сходни лица доста ясно демонстрират за какво българското обучение бълва необразовани висшисти, а който може, бяга надалеч от него. Илюстрират също така разбирането на медиите за плуралистичен спор, съгласно което откровените измислици, неистини и бръщолевения също могат да бъдат законна позиция. Появата на въпросния доцент по малкия екран е доста показателна и за това, на което следва да се наслушаме в идващите месеци и години.
Повод за въпросния диалог в телевизионното студио бе оповестеното желание на България да подаде молба за присъединение към ERM II - валутно-курсовия механизъм, предхождащ участието в еврозоната (т.нар. чакалня).
Разбира се, влизането на страната в ERM II освен не е несъмнено, само че даже наподобява подозрително (доколкото изисква консенсус измежду страните-членки и единодушието на Европейската централна банка). Да не приказваме за въвеждането на еврото, което при всички случаи е по-скоро далечна вероятност. Въпреки това тази вероятност към този момент е мощен дразнител. Така да вземем за пример въпросният доцент разгласи, че в прехода на България са се случили " две несгоди, като едното следва - валутният ръб и приемането на еврото ". След което изреди общоприетите причини срещу. Твърдението за фрапантното повишаване не е нищо повече от легенда, която не се удостоверява в нито една от страните, включили се към единната валута. В реалност записаната в тези страни инфлация е минимална (между 0,3% и 1,4%), като освен това не е ясно дали и до каква степен тя се дължи на еврото.
Има един характерно български мотив в интерес на еврото. Присъединяването към него ще значи принадлежност към ядрото, към сърцевината на Европейския съюз. Обратното пък ще значи оставане в периферията му, освен това в интервал на мощни центробежни сили. Така с изключение на тласък и инструмент за развиване и разцвет, еврото би могло да се окаже онази жизненоважна котва, от която страната мощно се нуждае. За да не стане жертва на некомпетентността и безотговорността на огромна част от личните си политици и с цел да не остане на произвола на ориста в заобикалящото ни бурно геополитическо море. Още повече, че сега корабът на българската страна така и така е " взет на абордаж " от корпоративно-политически кръгове, които, в случай че ползите им го изискват, с лекост биха могли да го завлекат в друга цивилизационна посока.
Именно поради това вероятността за присъединение към еврото е за някои плашеща и рискова. И точно по тази причина напомпването на ирационални страхове и чертаенето на катастрофични сюжети занапред ще се разраства. Тепърва следва да се нагледаме и наслушаме на лица, които ще изясняват какъв брой доста е изгубила България от участието си в Европейски Съюз и какъв брой доста ще загуби от присъединението към еврозоната.
------- Подобен език има една функционалност – да може ресантимана да избликне.
Псевдопатриотизъм
През празните им глави коне са минали...
От коментар на проф. Александър Кьосев в неговия фейсбук-профил
Фотограф: Георги Кожухаров
Привет, култураджии,
Едно лице, студент ми бил в миналото, само че чието име не ще загатна, написал следното под обява на момчето Рошкев:
"...Кьосев преди време ми преподаваше и беше по-друг, някак културологично насочен... Днес виждам, че го е блъснал на джендърство, пък и стана политик... Моделира евро схващане, а преди моделираше българско. Няма да се учудя да се осоросоиди до там, че, в случай че стане министър, да забрани " вторичната българска държавност след Освобождението ", за която ми преподаваше и да постанови еврохунвейнбинска културна гражданска война... Голям скок - от националното към интернационалното... Незнам за какво, но мяза на Коминтерн някакси, Брюкселски Коминтерн... "
Цитирам го тук поради речника - " вторичната българска държавност ", " брюкселски коминтерн ", " осоросоиди се ", " еврохунвейбински ", " блъснал го на джендърство ". На този език не съм го учил, държа да отбележа, самичък си го е научил. А той самичък приказва за себе си. Защото е жесток, нагъл и... изцяло празен, кух, цялостен с плюнка, жестов, само че... просто нищо не значи. Освен че е фашизоиден, припомня ми за " юдео-болшевизма ", " подчовеците " и " паразитите " на Третия райх. И както в оня случай, и в този момент сходен език има една-единствена функционалност - да даде опция на ресантимана да избликне, да се стовари, да се развихри в гневно всеоплюване без наличие, във вековна завист на тога без явен получател... Като яхне и вълната на националпопулизма, несъмнено... Ресантиман на власт.
Отдолу, в мненията под същото писание на момчето, все такива жалки опити за байганьовски " смъдвания под лъжичката " (ама де тоя гуньовски гений!) - " култураджии ", " блудкави соросоиди ", " джендър-бендъри "... Ох бендъри, бендъри, остап бендъри, пеевски бендъри,... моя родино и пламнало родно небе!
Кой в действителност ви е преподавал, аз ли, различен ли? Криво ли се молихме, Боже, или ти погрешно разбра даскалите? През празните им глави коне са минали коне и конници, конници, конници... и са фучали в пустото поле, дето Пеевски пее в този момент...
Обаче " култураджии " ми става обичано, от през днешния ден към този момент единствено култураджии ще бъдем: " Денят стартира с култураджийство ", предложение за ново заглавие, радващо патриотичните маси, задоволяващо управлението, вдигащо рейтинга.:)
Какво ще кажете, другари скъпи, грантаджии нелепи, еврохунвейбини, кхмери на литературата, транссексуални кинаджии, извънземни художници, шпицкомандаджии на театъра, еврогейове на танца, американолезбийки на философията, какво ще кажете, меки китки на стила, уроди, швестъри, четяща третополова сган? Да отговорим ли на ресантимана? Фашизма да осъдим ли? Или да замълчим завинаги? Да се върнем към здравите патриотични обичаи, еднаквост да придобием, родна форма да имаме, мъжки да мълчим, православно да ръмжим, прабългарски да псуваме?
Че идат конници, конници, с конски опашки, с ниски чела, конници, конници, конници...
Хайде, дайте съвет.
----- Социалистите оправдаха даже Живков, който изключиха от партията си.
Близко минало
Досега Българска социалистическа партия постановяваше личната си оценка за комунизма
От коментар на някогашния ръководител на Съвет за електронни медии проф. Георги Лозанов в авторското му предаване " Необичайните обвинени "
Фотограф: Надежда Чипева
Както можеше да се чака, през тази седмица Българска социалистическа партия изиска анулация на измененията в програмата по история за 10 клас, които плануват да се учи и комунистическият режим в страната. Засега настояването е декларирано в декларация, само че социалистите надали ще се лимитират с нея, защото залогът е надалеч по-голям от една даже не нова тематика в образователното съдържане.
Досега те успяваха да наложат личната си оценка за комунизма у нас в следствие, на което трансфораха соцносталгията в всеобща настройка, както демонстрират и социологическите изследвания. Реабилитираха даже Тодор Живков, макар че сами го бяха изключили от партията си.
Помагаше им битово-психологическото деформиране на паметта, в чиято вероятност общите контузии отстъпват пред персоналните наслади и предишното от единствено себе си стартира да наподобява по-добро от сегашното. Възползваха се, несъмнено, и от разочарованията от прехода, както и от естественото отвращение на младите да се връщат обратно и да бъдат съдници на родителите си. Така комунизмът се оказа, вместо историческо зло, време като всяко друго, в което животът на хората е текъл по нормалния си метод.
Промените в образователната стратегия нападат точно тази идилия на насилствената давност. Те изваждат комунизма от персоналните мемоари и прекарвания, от човешките връзки, от самозащитните реакции и политическите използва и го поверяват на историята като просвета с законна методология и категориален уред. Така това, че сме живели в безсърдечен тоталитарен режим става въпрос не на мнелие и конфликт на гледни точки, а на научно изведени справедливи белези: еднопартийна система, слепване на партията и страната, публична идеология, репресивни служби и прочие
В обществената среда сходна интерпретация се блокираше от представители на нашата историография вид " Божидар Димитров " с наследени зависимости от бившето общество, в това число и от Държавна сигурност. Те работят за последователност сред комунизма и посткомунизма и се пробват да запазят просъветската ни ориентировка като я показват за русофилия. Не на вятъра главното недоволство в декларацията на Българска социалистическа партия е: от кое място са се намерили някакви други историци, подготвени да се опълчват на тази инерция в отношението към комунизма, която по замисъла си трябваше да владее всяко последващо потомство.
Мнения Daily - Няма по какъв начин да не питаме за какво офшорки изкупуват България
И още: Защо фиаското на Нинова е неприятна новина; Борисов е господарят на думите
22 яну 2018
Мнения Daily: Кадиев: Продажбата на Общинска банка е корупционна договорка
И още: Долу ръцете от " Денят заточва с просвета " ; Какво се случва в стопанската система, когато се подвига минималната заплата
21 яну 2018 На прага на ERM II
Защо приемането на еврото за някои е плашещо и рисково
От коментар на Ясен Бояджиев за " Дойче веле "
Лице, титулуващо се доцент от Софийския университет, изчисляваше тези дни по една от националните малките екрани какъв брой доста била изгубила България от участието си в Европейски Съюз. " Сметката " включваше да вземем за пример платените от страната вноски в бюджета на Съюза, само че без да регистрира получената неведнъж по-голяма сума от еврофондовете. Най-забележително обаче бе изказванието, че и банкрутът на КТБ се дължи на еврочленството.
Подобни медийни изяви на сходни лица доста ясно демонстрират за какво българското обучение бълва необразовани висшисти, а който може, бяга надалеч от него. Илюстрират също така разбирането на медиите за плуралистичен спор, съгласно което откровените измислици, неистини и бръщолевения също могат да бъдат законна позиция. Появата на въпросния доцент по малкия екран е доста показателна и за това, на което следва да се наслушаме в идващите месеци и години.
Повод за въпросния диалог в телевизионното студио бе оповестеното желание на България да подаде молба за присъединение към ERM II - валутно-курсовия механизъм, предхождащ участието в еврозоната (т.нар. чакалня).
Разбира се, влизането на страната в ERM II освен не е несъмнено, само че даже наподобява подозрително (доколкото изисква консенсус измежду страните-членки и единодушието на Европейската централна банка). Да не приказваме за въвеждането на еврото, което при всички случаи е по-скоро далечна вероятност. Въпреки това тази вероятност към този момент е мощен дразнител. Така да вземем за пример въпросният доцент разгласи, че в прехода на България са се случили " две несгоди, като едното следва - валутният ръб и приемането на еврото ". След което изреди общоприетите причини срещу. Твърдението за фрапантното повишаване не е нищо повече от легенда, която не се удостоверява в нито една от страните, включили се към единната валута. В реалност записаната в тези страни инфлация е минимална (между 0,3% и 1,4%), като освен това не е ясно дали и до каква степен тя се дължи на еврото.
Има един характерно български мотив в интерес на еврото. Присъединяването към него ще значи принадлежност към ядрото, към сърцевината на Европейския съюз. Обратното пък ще значи оставане в периферията му, освен това в интервал на мощни центробежни сили. Така с изключение на тласък и инструмент за развиване и разцвет, еврото би могло да се окаже онази жизненоважна котва, от която страната мощно се нуждае. За да не стане жертва на некомпетентността и безотговорността на огромна част от личните си политици и с цел да не остане на произвола на ориста в заобикалящото ни бурно геополитическо море. Още повече, че сега корабът на българската страна така и така е " взет на абордаж " от корпоративно-политически кръгове, които, в случай че ползите им го изискват, с лекост биха могли да го завлекат в друга цивилизационна посока.
Именно поради това вероятността за присъединение към еврото е за някои плашеща и рискова. И точно по тази причина напомпването на ирационални страхове и чертаенето на катастрофични сюжети занапред ще се разраства. Тепърва следва да се нагледаме и наслушаме на лица, които ще изясняват какъв брой доста е изгубила България от участието си в Европейски Съюз и какъв брой доста ще загуби от присъединението към еврозоната.
------- Подобен език има една функционалност – да може ресантимана да избликне.
Псевдопатриотизъм
През празните им глави коне са минали...
От коментар на проф. Александър Кьосев в неговия фейсбук-профил
Фотограф: Георги Кожухаров
Привет, култураджии,
Едно лице, студент ми бил в миналото, само че чието име не ще загатна, написал следното под обява на момчето Рошкев:
"...Кьосев преди време ми преподаваше и беше по-друг, някак културологично насочен... Днес виждам, че го е блъснал на джендърство, пък и стана политик... Моделира евро схващане, а преди моделираше българско. Няма да се учудя да се осоросоиди до там, че, в случай че стане министър, да забрани " вторичната българска държавност след Освобождението ", за която ми преподаваше и да постанови еврохунвейнбинска културна гражданска война... Голям скок - от националното към интернационалното... Незнам за какво, но мяза на Коминтерн някакси, Брюкселски Коминтерн... "
Цитирам го тук поради речника - " вторичната българска държавност ", " брюкселски коминтерн ", " осоросоиди се ", " еврохунвейбински ", " блъснал го на джендърство ". На този език не съм го учил, държа да отбележа, самичък си го е научил. А той самичък приказва за себе си. Защото е жесток, нагъл и... изцяло празен, кух, цялостен с плюнка, жестов, само че... просто нищо не значи. Освен че е фашизоиден, припомня ми за " юдео-болшевизма ", " подчовеците " и " паразитите " на Третия райх. И както в оня случай, и в този момент сходен език има една-единствена функционалност - да даде опция на ресантимана да избликне, да се стовари, да се развихри в гневно всеоплюване без наличие, във вековна завист на тога без явен получател... Като яхне и вълната на националпопулизма, несъмнено... Ресантиман на власт.
Отдолу, в мненията под същото писание на момчето, все такива жалки опити за байганьовски " смъдвания под лъжичката " (ама де тоя гуньовски гений!) - " култураджии ", " блудкави соросоиди ", " джендър-бендъри "... Ох бендъри, бендъри, остап бендъри, пеевски бендъри,... моя родино и пламнало родно небе!
Кой в действителност ви е преподавал, аз ли, различен ли? Криво ли се молихме, Боже, или ти погрешно разбра даскалите? През празните им глави коне са минали коне и конници, конници, конници... и са фучали в пустото поле, дето Пеевски пее в този момент...
Обаче " култураджии " ми става обичано, от през днешния ден към този момент единствено култураджии ще бъдем: " Денят стартира с култураджийство ", предложение за ново заглавие, радващо патриотичните маси, задоволяващо управлението, вдигащо рейтинга.:)
Какво ще кажете, другари скъпи, грантаджии нелепи, еврохунвейбини, кхмери на литературата, транссексуални кинаджии, извънземни художници, шпицкомандаджии на театъра, еврогейове на танца, американолезбийки на философията, какво ще кажете, меки китки на стила, уроди, швестъри, четяща третополова сган? Да отговорим ли на ресантимана? Фашизма да осъдим ли? Или да замълчим завинаги? Да се върнем към здравите патриотични обичаи, еднаквост да придобием, родна форма да имаме, мъжки да мълчим, православно да ръмжим, прабългарски да псуваме?
Че идат конници, конници, с конски опашки, с ниски чела, конници, конници, конници...
Хайде, дайте съвет.
----- Социалистите оправдаха даже Живков, който изключиха от партията си.
Близко минало
Досега Българска социалистическа партия постановяваше личната си оценка за комунизма
От коментар на някогашния ръководител на Съвет за електронни медии проф. Георги Лозанов в авторското му предаване " Необичайните обвинени "
Фотограф: Надежда Чипева
Както можеше да се чака, през тази седмица Българска социалистическа партия изиска анулация на измененията в програмата по история за 10 клас, които плануват да се учи и комунистическият режим в страната. Засега настояването е декларирано в декларация, само че социалистите надали ще се лимитират с нея, защото залогът е надалеч по-голям от една даже не нова тематика в образователното съдържане.
Досега те успяваха да наложат личната си оценка за комунизма у нас в следствие, на което трансфораха соцносталгията в всеобща настройка, както демонстрират и социологическите изследвания. Реабилитираха даже Тодор Живков, макар че сами го бяха изключили от партията си.
Помагаше им битово-психологическото деформиране на паметта, в чиято вероятност общите контузии отстъпват пред персоналните наслади и предишното от единствено себе си стартира да наподобява по-добро от сегашното. Възползваха се, несъмнено, и от разочарованията от прехода, както и от естественото отвращение на младите да се връщат обратно и да бъдат съдници на родителите си. Така комунизмът се оказа, вместо историческо зло, време като всяко друго, в което животът на хората е текъл по нормалния си метод.
Промените в образователната стратегия нападат точно тази идилия на насилствената давност. Те изваждат комунизма от персоналните мемоари и прекарвания, от човешките връзки, от самозащитните реакции и политическите използва и го поверяват на историята като просвета с законна методология и категориален уред. Така това, че сме живели в безсърдечен тоталитарен режим става въпрос не на мнелие и конфликт на гледни точки, а на научно изведени справедливи белези: еднопартийна система, слепване на партията и страната, публична идеология, репресивни служби и прочие
В обществената среда сходна интерпретация се блокираше от представители на нашата историография вид " Божидар Димитров " с наследени зависимости от бившето общество, в това число и от Държавна сигурност. Те работят за последователност сред комунизма и посткомунизма и се пробват да запазят просъветската ни ориентировка като я показват за русофилия. Не на вятъра главното недоволство в декларацията на Българска социалистическа партия е: от кое място са се намерили някакви други историци, подготвени да се опълчват на тази инерция в отношението към комунизма, която по замисъла си трябваше да владее всяко последващо потомство.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ