Радан Кънев: Икономическите мерки не отговарят на европейския модел за подпомагане
© ВЕЛКО АНГЕЛОВ Радан Кънев е евродепутат, определен от " Демокртична България ". В Европейския парламент е член на най-голямата група - на Европейската национална партия. Неотдавна по негова самодейност група от представители на разнообразни фракции в Екологичен потенциал се обърна към Европейската комисия с искане европейската помощ за превъзмогване на рецесията от COVID-19 да бъде съпроводена с гаранции за подкрепяне на действителния бизнес, изключително на дребните и фамилни препдриятия и самоосигурените.
В сряда вечерта 13 европейски страни излязоха с изказване, че са надълбоко загрижени за риска от нарушаването на правилата на правовата страна, демокрацията и главните права на жителите по отношение на ограниченията, които страните от Европейски Съюз подхващат в борбата с пандемията. Трябва ли Европейски Съюз с да се ангажира със специфичен мониторинг в това отношение?
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики - Този комплициран въпрос има елементарен отговор. Естествено, че в изключително състояние някои права са накърнени. Естествено, че властта има своите рефлекси и рискът от корист с власт е нараснал. Естествено, че в Европейски Съюз този риск би трябвало да бъде строго следен. Това е смисълът на Европейски Съюз.
Обръщението на водача на ЕНП Доналд Туск в същата посока още веднъж е по отношение на Унгария, където изключителното състояние стана безсрочно, а Орбан ще ръководи еднолично. Има ли причина за устойчивата липса на внимание и към други страни, в които също има заплаха от корист с изключителните свръхправомощия и по какъв начин оценявате обстановката в България от тази позиция?
- В България злоупотребата с власт е проблем не от през днешния ден или от през вчерашния ден. В случая повече ме тревожи грубата интервенция на прокуратурата да вземем за пример в работата на другите управляващи. На тези, които са действително виновни за битката със болестта. Това е към този момент рисково за здравето ни.
В последните седмици се ускориха обвиняванията към Европейски Съюз за липса на взаимност сред страните-членки. Реагираха ли съответно съгласно вас европейските институции на рецесията с ковид и има ли заплаха това да сътвори трус в Европейски Съюз?
- Европейските институции имат най-малък бюджет - 1% от Брутният вътрешен продукт на страните-членки и съвсем нулеви пълномощия в областта на опазването на здравето. Техните пълномощия и запаси за реакция са надлежно минимални. В рамките на пълномощията сии Европейската комисия, и Европейският парламент реагираха извънредно бързо и съответно. И тук към този момент идва огромният въпрос: по какъв начин тези запаси да бъдат задоволителни. Защото е явно, че националият нарцисизъм не може да бъде отговор. Богатството на Европа се гради на отворени граници и отворени пазари. Видимо е, че обособените страни не могат да се оправят сами нито със здравната рецесия, а още по-малко - с икономическите последствия.
Работата на общите институции в този момент е ориентирана първо към гарантиране на нужната здравна инсталация, лекарства и санитарни средства, болничен потенциал, човешки запас. Към възобновяване на независимостта на Европа от доставки на медикаменти, съоръжение и санитарни материали; на независимостта на фармацевтичната ни промишленост. И с още по-голяма мощ - превъзмогване на икономческата рецесия и възобновяване на стопанските системи.
През миналите дни виждаме, че Европейска комисия има упоритост за огромна обща стратегия за възобновяване. И тук е изключително значима ролята на Екологичен потенциал - единствено Народното събрание може да подсигурява, че ще има задоволително средства в Многогодишната финансова рамка (МФР) 2021-2027 и съответно в бюджета за 2020г., с цел да има истински общ отговор на рецесията, общ избавителен проект. Аз към този момент се обърнах към сътрудниците, и изключително към групата на ЕНП, с подобен апел - за смели договаряния за внезапно нарастване на общия бюджет на Европейски Съюз.
Достатъчни ли са икономическите ограничения, които предприе българското държавно управление за минимизиране на вредите за стопанската система от рецесията?
- Краткият отговор е не. Но дано навлезем в малко елементи. Към момента настояща е една-единствена мярка - така наречен систематизиране на заплатите 60/40 за наранени предприятия. Тази мярка не работи - и това към този момент се вижда, тя не устоя теста на пазара. Много малко компании са потърсили помощ по тази рамка. Обратно - съкращенията непрестанно се усилват, стигат 5000 души дневно нови безработни. Отделно - тази мярка е ориентирана към едрия бизнес. Тя е мудна, тромава, ограничаваща. В най-хубавия случай тя лишава 20 дни единствено административни процедури - това е непостижимо в сегашната обстановка. Тази мярка не подкрепя въобще най-засегнатите групи от популацията - самонаети лица, семеен бизнес туристически и ресторантьорски бизнес, завръщащите се от чужбина служащи, родителите, постоянно самотни родители, които отглеждат децата си в изискванията на отдалечено образование
Сега не е време за борба. Аз се обръщам доста градивно към ръководещите - незабавно, в границите на броени дни, пакетът стопански ограничения би трябвало да бъде напълно преразгледан, да се съобрази с икономическите действителности и потребностите на хората. Нужна е незабавна осигурителна почивка - другояче болшинството компании и самонаети лица ще се окажат неизправни и няма да могат да аплайват нито за държавно подкрепяне, нито за банков заем. Нужна е директна финансова " инжекция " за опазване на работни места. Нужна е телефонна и онлайн гореща линия на Агенцията по заетостта за хората, които се връщат от чужбина, за консултиране на осигурителните им права. Нужна е директна поддръжка за родители, които отглеждат децата си. Всички тези ограничения бяха препоръчани и от " Демократична България ", от Националния клуб на дамите към ДСБ, от бизнеса, от специалисти... Всички тези ограничения се ползват в останалите европейски страни.
Преди всичко - нужно е да се възвърне доверието сред дребния бизнес и властта, доста тежко нарушено през миналите години, и изключително в този момент - с арогантното и безконтролно държание на ръководещите и изключително на министър Горанов. Нужно е напълно ново другарство сред държавното управление и дребния бизнес.
България ще употребява 1.4 милиарда евро от разнообразни европейски стратегии за справяне с следствията от рецесията. Ще се ангажират ли европейските институции с надзор и шзискване за бистрота върху изразходването на тези средства, тъй че те да се употребяват действително за преодоляване на рецесията и следствията от нея, а не просто да са регистрирани на хартия?
- Тези 1.4 милиарда евро бяха единствено първата, пожарна стъпка на Европейска комисия и Екологичен потенциал. И те съответстват с обсега на " ограниченията " които кабинетът разгласи - т.е. те бяха неотложно усвоени, само че не по добър метод. Европейски Съюз занапред ще разгърне програмата си за икономическо възобновяване. На първо време - 100 милиарда за опазване на работните места и действието на дребния бизнес, и след това - цялостна възстановителна стратегия на оповестена стойност от 2.7 трилиона евро.
Преди седмица, по моя самодейност, група депутати от разнообразни фракции в Екологичен потенциал се обърнахме към Комисията с искане европейската помощ да бъде съпроводена с гаранции за подкрепяне на действителния бизнес, изключително на дребните и фамилни препдриятия и самоосигурените лица. Днес към този момент виждаме, че гласът ни е бил чут. Европейска комисия категорично слага условия за потребление на избавителните фондове - поддръжка за дребния бизнес, категорично загатва самоосигурените и техните потребности, акцентира, че са нужни освен заеми, само че и директно подкрепяне на засегнатия бизнес.
Към момента, политиката на българското държавно управление не дава отговор на европейските условия за подкрепяне. Това е доста рисково, това основава риск да бъдем на опашката на избавителната стратегия. От през вчерашния ден до през днешния ден имах десетки диалози, онлайн полемики и директни срещи с бизнеса в България. Всички се обръщат към мен с молба да се обърна непосредствено към господин Борисов, да пиша, в случай че е нужно, да обясня за какво ограниченията до момента първо не дават отговор на потребностите на хората; и второ - не дават отговор на модела на възобновяване, по който е тръгнала цяла Европа.
Какво съгласно вас би трябвало да направи България, с цел да излезе с допустимо минимум вреди - и човешки, и стопански, от тежката и за всички други страни обстановка?
- Трябва да бъдем част от общото решение. Трябва ръководещите да не повтарят грешките от 2009г., когато позволиха банкрут на българския бизнес, до момента в който европейският се възстановяваше сполучливо. Отново споделям - би трябвало на първо място да се възвърне доверието. И ще си разреша едно персонално мнение, един персонален съвет - би трябвало в пика на икономическата рецесия да се влезе с нов избавителен пакет от ограничения и с нов финансов министър.
Председателят на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен сподели, че идващият бюджет на Европейски Съюз би трябвало да одобри формата на проект " Маршал " за възобновяване от рецесията, провокирана от ковид. Същевременно и тя, и доста от старите демокрации в Европа показват угриженост за засилващото се властническо ръководство в Унгария. С проекта " Маршал " на Съединени американски щати след Втората светова война икономическата поддръжка за Западна Европа е неотлъчно обвързвана с възстановянатего и построяването на демократичните институции, върховенството на закона, човешките права, самостоятелните медии...
- Заедно с други сътрудници упорствам Европейски Съюз да има проект освен за възобновяване на стопанската система, само че и на политическите и стопански свободи. Ккто споделих първоначално, всяка рецесия концентрира власт в държавните управления - и политическа, и икономическа власт. Предстои и страните, и Европейска комисия да вземат доста нови заеми - няма различен метод за излизане от рецесията. Наливането на този обществен запас трансформира структурата на стопанската система, изключителните ограничения трансформират балансите на властта.
Да, необходим ни е проект за възобновяване на естествения публичен живот и връщането към здрава и процъфтяваща стопанска система би трябвало да върви ръка за ръка с възобновяване на правовата страна. А в страни с тежки проблеми с върховенството на закона като България - с преизграждане на институциите и правовия ред.
В сряда вечерта 13 европейски страни излязоха с изказване, че са надълбоко загрижени за риска от нарушаването на правилата на правовата страна, демокрацията и главните права на жителите по отношение на ограниченията, които страните от Европейски Съюз подхващат в борбата с пандемията. Трябва ли Европейски Съюз с да се ангажира със специфичен мониторинг в това отношение?
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики - Този комплициран въпрос има елементарен отговор. Естествено, че в изключително състояние някои права са накърнени. Естествено, че властта има своите рефлекси и рискът от корист с власт е нараснал. Естествено, че в Европейски Съюз този риск би трябвало да бъде строго следен. Това е смисълът на Европейски Съюз.
Обръщението на водача на ЕНП Доналд Туск в същата посока още веднъж е по отношение на Унгария, където изключителното състояние стана безсрочно, а Орбан ще ръководи еднолично. Има ли причина за устойчивата липса на внимание и към други страни, в които също има заплаха от корист с изключителните свръхправомощия и по какъв начин оценявате обстановката в България от тази позиция?
- В България злоупотребата с власт е проблем не от през днешния ден или от през вчерашния ден. В случая повече ме тревожи грубата интервенция на прокуратурата да вземем за пример в работата на другите управляващи. На тези, които са действително виновни за битката със болестта. Това е към този момент рисково за здравето ни.
В последните седмици се ускориха обвиняванията към Европейски Съюз за липса на взаимност сред страните-членки. Реагираха ли съответно съгласно вас европейските институции на рецесията с ковид и има ли заплаха това да сътвори трус в Европейски Съюз?
- Европейските институции имат най-малък бюджет - 1% от Брутният вътрешен продукт на страните-членки и съвсем нулеви пълномощия в областта на опазването на здравето. Техните пълномощия и запаси за реакция са надлежно минимални. В рамките на пълномощията сии Европейската комисия, и Европейският парламент реагираха извънредно бързо и съответно. И тук към този момент идва огромният въпрос: по какъв начин тези запаси да бъдат задоволителни. Защото е явно, че националият нарцисизъм не може да бъде отговор. Богатството на Европа се гради на отворени граници и отворени пазари. Видимо е, че обособените страни не могат да се оправят сами нито със здравната рецесия, а още по-малко - с икономическите последствия.
Работата на общите институции в този момент е ориентирана първо към гарантиране на нужната здравна инсталация, лекарства и санитарни средства, болничен потенциал, човешки запас. Към възобновяване на независимостта на Европа от доставки на медикаменти, съоръжение и санитарни материали; на независимостта на фармацевтичната ни промишленост. И с още по-голяма мощ - превъзмогване на икономческата рецесия и възобновяване на стопанските системи.
През миналите дни виждаме, че Европейска комисия има упоритост за огромна обща стратегия за възобновяване. И тук е изключително значима ролята на Екологичен потенциал - единствено Народното събрание може да подсигурява, че ще има задоволително средства в Многогодишната финансова рамка (МФР) 2021-2027 и съответно в бюджета за 2020г., с цел да има истински общ отговор на рецесията, общ избавителен проект. Аз към този момент се обърнах към сътрудниците, и изключително към групата на ЕНП, с подобен апел - за смели договаряния за внезапно нарастване на общия бюджет на Европейски Съюз.
Достатъчни ли са икономическите ограничения, които предприе българското държавно управление за минимизиране на вредите за стопанската система от рецесията?
- Краткият отговор е не. Но дано навлезем в малко елементи. Към момента настояща е една-единствена мярка - така наречен систематизиране на заплатите 60/40 за наранени предприятия. Тази мярка не работи - и това към този момент се вижда, тя не устоя теста на пазара. Много малко компании са потърсили помощ по тази рамка. Обратно - съкращенията непрестанно се усилват, стигат 5000 души дневно нови безработни. Отделно - тази мярка е ориентирана към едрия бизнес. Тя е мудна, тромава, ограничаваща. В най-хубавия случай тя лишава 20 дни единствено административни процедури - това е непостижимо в сегашната обстановка. Тази мярка не подкрепя въобще най-засегнатите групи от популацията - самонаети лица, семеен бизнес туристически и ресторантьорски бизнес, завръщащите се от чужбина служащи, родителите, постоянно самотни родители, които отглеждат децата си в изискванията на отдалечено образование
Сега не е време за борба. Аз се обръщам доста градивно към ръководещите - незабавно, в границите на броени дни, пакетът стопански ограничения би трябвало да бъде напълно преразгледан, да се съобрази с икономическите действителности и потребностите на хората. Нужна е незабавна осигурителна почивка - другояче болшинството компании и самонаети лица ще се окажат неизправни и няма да могат да аплайват нито за държавно подкрепяне, нито за банков заем. Нужна е директна финансова " инжекция " за опазване на работни места. Нужна е телефонна и онлайн гореща линия на Агенцията по заетостта за хората, които се връщат от чужбина, за консултиране на осигурителните им права. Нужна е директна поддръжка за родители, които отглеждат децата си. Всички тези ограничения бяха препоръчани и от " Демократична България ", от Националния клуб на дамите към ДСБ, от бизнеса, от специалисти... Всички тези ограничения се ползват в останалите европейски страни.
Преди всичко - нужно е да се възвърне доверието сред дребния бизнес и властта, доста тежко нарушено през миналите години, и изключително в този момент - с арогантното и безконтролно държание на ръководещите и изключително на министър Горанов. Нужно е напълно ново другарство сред държавното управление и дребния бизнес.
България ще употребява 1.4 милиарда евро от разнообразни европейски стратегии за справяне с следствията от рецесията. Ще се ангажират ли европейските институции с надзор и шзискване за бистрота върху изразходването на тези средства, тъй че те да се употребяват действително за преодоляване на рецесията и следствията от нея, а не просто да са регистрирани на хартия?
- Тези 1.4 милиарда евро бяха единствено първата, пожарна стъпка на Европейска комисия и Екологичен потенциал. И те съответстват с обсега на " ограниченията " които кабинетът разгласи - т.е. те бяха неотложно усвоени, само че не по добър метод. Европейски Съюз занапред ще разгърне програмата си за икономическо възобновяване. На първо време - 100 милиарда за опазване на работните места и действието на дребния бизнес, и след това - цялостна възстановителна стратегия на оповестена стойност от 2.7 трилиона евро.
Преди седмица, по моя самодейност, група депутати от разнообразни фракции в Екологичен потенциал се обърнахме към Комисията с искане европейската помощ да бъде съпроводена с гаранции за подкрепяне на действителния бизнес, изключително на дребните и фамилни препдриятия и самоосигурените лица. Днес към този момент виждаме, че гласът ни е бил чут. Европейска комисия категорично слага условия за потребление на избавителните фондове - поддръжка за дребния бизнес, категорично загатва самоосигурените и техните потребности, акцентира, че са нужни освен заеми, само че и директно подкрепяне на засегнатия бизнес.
Към момента, политиката на българското държавно управление не дава отговор на европейските условия за подкрепяне. Това е доста рисково, това основава риск да бъдем на опашката на избавителната стратегия. От през вчерашния ден до през днешния ден имах десетки диалози, онлайн полемики и директни срещи с бизнеса в България. Всички се обръщат към мен с молба да се обърна непосредствено към господин Борисов, да пиша, в случай че е нужно, да обясня за какво ограниченията до момента първо не дават отговор на потребностите на хората; и второ - не дават отговор на модела на възобновяване, по който е тръгнала цяла Европа.
Какво съгласно вас би трябвало да направи България, с цел да излезе с допустимо минимум вреди - и човешки, и стопански, от тежката и за всички други страни обстановка?
- Трябва да бъдем част от общото решение. Трябва ръководещите да не повтарят грешките от 2009г., когато позволиха банкрут на българския бизнес, до момента в който европейският се възстановяваше сполучливо. Отново споделям - би трябвало на първо място да се възвърне доверието. И ще си разреша едно персонално мнение, един персонален съвет - би трябвало в пика на икономическата рецесия да се влезе с нов избавителен пакет от ограничения и с нов финансов министър.
Председателят на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен сподели, че идващият бюджет на Европейски Съюз би трябвало да одобри формата на проект " Маршал " за възобновяване от рецесията, провокирана от ковид. Същевременно и тя, и доста от старите демокрации в Европа показват угриженост за засилващото се властническо ръководство в Унгария. С проекта " Маршал " на Съединени американски щати след Втората светова война икономическата поддръжка за Западна Европа е неотлъчно обвързвана с възстановянатего и построяването на демократичните институции, върховенството на закона, човешките права, самостоятелните медии...
- Заедно с други сътрудници упорствам Европейски Съюз да има проект освен за възобновяване на стопанската система, само че и на политическите и стопански свободи. Ккто споделих първоначално, всяка рецесия концентрира власт в държавните управления - и политическа, и икономическа власт. Предстои и страните, и Европейска комисия да вземат доста нови заеми - няма различен метод за излизане от рецесията. Наливането на този обществен запас трансформира структурата на стопанската система, изключителните ограничения трансформират балансите на властта.
Да, необходим ни е проект за възобновяване на естествения публичен живот и връщането към здрава и процъфтяваща стопанска система би трябвало да върви ръка за ръка с възобновяване на правовата страна. А в страни с тежки проблеми с върховенството на закона като България - с преизграждане на институциите и правовия ред.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ