За разликатата между отклоняване и бягство
© Велко Ангелов Още по тематиката
Защо пращането на пияни водачи в пандиза е безсмислено
Как сбърканата наказателна политика праща всяка година над 500 пияни водачи зад решетките и за какво това е безсмислено
22 юни 2018
Затворите не са единствено изолираност и сигурност
Ако системата за осъществяване на наказванията не стане приоритет на страната, тя ще продължи да генерира проблеми
12 апр 2018
Гривна на ухото
Поръчката за електронно наблюдаване на арестанти и пандизчии е на прага да се провали. Това е проблем
13 окт 2017 Андрей Янкулов е прокурор в Софийската градска прокуратура. През 2014 година е длъжностен зам.-министър на вътрешните работи, а от края на 2014 година до февруари 2016 година е зам.-министър на правораздаването, където дава отговор за местата за отнемане от независимост. Работата му в тази сфера е високо ценена от Съвета на Европа. Публикуваме негов коментар във facebook по отношение на настоящия спор по тематиката.
За Наказателния кодекс бягството на пандизчия е все закононарушение, без значение дали е прескочил оградата на пандиза, или не се е върнал след работен ден на открито.
За наказателно-изпълнителната доктрина и процедура обаче разликата сред бягство, при което се преодоляват механически уреди за защита (стени, огради, порти и пр.) и/или охранители, и бягство, при което пандизчия не се е върнал в пандиза от домакински отпуск или външен работен обект, е основна. Първият тип демонстрира съществени пропуски при обезпечаване на сигурността и избягалите нормално са по-рискови, защото са сложени под засилена защита. Вторият касае случаи, при които или изначално пандизчиите са сложени на омекотен режим поради естеството на осъждането им и предходната им съдимост, или са " прекатегоризирани " в хода на осъществяване на наказването от затворническата администрация, тъй като са посочили позитивни промени.Разбира се, може да се случи и най-добросъвестният и експерт да се излъже за позитивните промени, които счита, че са настъпили у различен човек. Ползват се методики за установяване на оценката на риска на всеки пандизчия, само че това няма по какъв начин да е точна просвета.
Така че дали ще се назова " отклонение " или по различен някакъв метод, напускането на външен работен обект все не е " същинско бягство ". Същото разграничаване се прави и от Съвета на Европа в годишните им статистики за пандизите - бягства на пандизчии от затворен вид институции или при трансфер и бягства при " полузадържане " или по време на разрешено краткотрайно неявяване от пандиза.
Новото сега не е, че " отклоняванията " бележат някакъв взрив, в противен случай. Новото е, че в този момент са водеща вест, а допреди няколко години медиите просто или не научаваха, или не сигнализираха.
На линка, който показах, можете да видите, че " отклоняванията " за Европа годишно са приблизително към 30 на 10 000 пандизчии, т.е. повече от тези в България.
Остава единствено да се надяваме, че за заглушаването на медийно, респективно публично, неодобрение по дадена тематика, чиято основателност не е трезво оценена и най-малкото не е изработен опит да й бъде отвърнато аргументирано, няма да се започва преосмисляне на съществени правила, този път в наказателно-изпълнителното право.
Защо пращането на пияни водачи в пандиза е безсмислено
Как сбърканата наказателна политика праща всяка година над 500 пияни водачи зад решетките и за какво това е безсмислено
22 юни 2018
Затворите не са единствено изолираност и сигурност
Ако системата за осъществяване на наказванията не стане приоритет на страната, тя ще продължи да генерира проблеми
12 апр 2018
Гривна на ухото
Поръчката за електронно наблюдаване на арестанти и пандизчии е на прага да се провали. Това е проблем
13 окт 2017 Андрей Янкулов е прокурор в Софийската градска прокуратура. През 2014 година е длъжностен зам.-министър на вътрешните работи, а от края на 2014 година до февруари 2016 година е зам.-министър на правораздаването, където дава отговор за местата за отнемане от независимост. Работата му в тази сфера е високо ценена от Съвета на Европа. Публикуваме негов коментар във facebook по отношение на настоящия спор по тематиката.
За Наказателния кодекс бягството на пандизчия е все закононарушение, без значение дали е прескочил оградата на пандиза, или не се е върнал след работен ден на открито.
За наказателно-изпълнителната доктрина и процедура обаче разликата сред бягство, при което се преодоляват механически уреди за защита (стени, огради, порти и пр.) и/или охранители, и бягство, при което пандизчия не се е върнал в пандиза от домакински отпуск или външен работен обект, е основна. Първият тип демонстрира съществени пропуски при обезпечаване на сигурността и избягалите нормално са по-рискови, защото са сложени под засилена защита. Вторият касае случаи, при които или изначално пандизчиите са сложени на омекотен режим поради естеството на осъждането им и предходната им съдимост, или са " прекатегоризирани " в хода на осъществяване на наказването от затворническата администрация, тъй като са посочили позитивни промени.Разбира се, може да се случи и най-добросъвестният и експерт да се излъже за позитивните промени, които счита, че са настъпили у различен човек. Ползват се методики за установяване на оценката на риска на всеки пандизчия, само че това няма по какъв начин да е точна просвета.
Така че дали ще се назова " отклонение " или по различен някакъв метод, напускането на външен работен обект все не е " същинско бягство ". Същото разграничаване се прави и от Съвета на Европа в годишните им статистики за пандизите - бягства на пандизчии от затворен вид институции или при трансфер и бягства при " полузадържане " или по време на разрешено краткотрайно неявяване от пандиза.
Новото сега не е, че " отклоняванията " бележат някакъв взрив, в противен случай. Новото е, че в този момент са водеща вест, а допреди няколко години медиите просто или не научаваха, или не сигнализираха.
На линка, който показах, можете да видите, че " отклоняванията " за Европа годишно са приблизително към 30 на 10 000 пандизчии, т.е. повече от тези в България.
Остава единствено да се надяваме, че за заглушаването на медийно, респективно публично, неодобрение по дадена тематика, чиято основателност не е трезво оценена и най-малкото не е изработен опит да й бъде отвърнато аргументирано, няма да се започва преосмисляне на съществени правила, този път в наказателно-изпълнителното право.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ