© Велко Ангелов
На този декор Борисов ще продължи сякаш да балансира. Още по тематиката
Мнения Daily - Защо Тръмп ще се окаже историческа фигура
И още: Без парите на " неприятните еврократи " Борисов няма да издържи и седмица; Роботите ще маргинализират страните като България
23 окт 2018
Мнения Daily - Какво взеха решение смъртните присъди, когато ги имаше?
И още: Защо Валери Симеонов нападна майките, само че не и хазартните босове; Слободията и диктатурата са две сестри
22 окт 2018 Наужким
Уж битката продължава Вземете годишен цифров абонамент
и получете в допълнение три месеца
бонус От коментар на политолога Даниел Смилов в неговия фейсбук-профил
Уж стабилността на третото сякаш Борисово държавно управление е още веднъж разтърсена от сякаш патриотите, които към този момент са и сякаш консерватори.
Може да се наложи сякаш опозиционното Движение за права и свободи и сякаш партията на Марешки да поддържат нескрито ръководещата " структура ".
Със сигурност сякаш медиите на Пеевски, който сякаш отново се раздели с тях, ще би трябвало напълно намерено и безскрупулно да бранят " структурата ", само че това единствено ще ускори убеждението, че тя е сякаш на Борисов, а в действителност е на някой различен.
Шумотевицата ще даде опция на сякаш социалистите, които са действително към този момент консерватори, да прикрият обстоятелството, че са сякаш съпротива на държавното управление по значими тематики като КТБ, корупция, еврочленството, Скрипал, " Белене ", Орбан и така нататък
Конфликтът сред Сидеров и Симеонов сложи всички новопокръстени сякаш консерватори в конфузна обстановка и показва, че един " консервативно-патриотичен " поврат на ГЕРБ бързо би направил партията и Борисов за посмешище.
На този декор той ще продължи сякаш да балансира. Уж битката с корупцията също ще продължи.
-------
Да бъдем равни с другите европейските нации, а не да тънем в евразийско безвластие.
Национален блян
Патриотизмът през днешния ден значи да сме в Европейски Съюз
От коментар на Любен Обретенов за " Клуб Z "
Фотограф: Stoyan Nenov
Думата " национализъм " у нас към този момент е мръсна дума, с помощта на така наречен " патриоти " и най-много на Волен Сидеров и " Атака ". Тези " патриоти " минаха през разнообразни стадии. Първо бяха най-обикновени популисти, по едно време станаха " тръмписти ", в последно време пък взеха да го раздават консерватори. През цялото време обаче те са в една и съща политическа поза - наведени, с лице на запад и задни елементи на изток.
Не е правилно, че нямаме национална концепция. Напротив - постоянно сме имали, още от Възраждането насам. А точно - всички българи да бъдат обединени в една страна. Географски видяно това значи тази страна да се простира от Дунав до Бяло море и от Ниш и Охрид до Черно море.
За реализацията на тази концепция България води и взе участие в пет войни - Сръбско-българската, Балканската, Междусъюзническата, Първата международна, Втората международна. Общата оценка е, че нашите прародители са се провалили в реализирането на националния ни блян, макар всички големи старания и грамадни жертви.
След Втората международна война националните идеали на всички европейски страни се промениха. Европа потегли по пътя на формализирането и даже заличаването на държавните граници, които бяха мотив за раздорите сред обособените страни. За по-кратко това се назовава Европейски съюз.
България се включи в този път след 1989 година След известни съмнения и разнообразни премеждия в последна сметка страната ни стана член на Европейски Съюз и НАТО. Така една огромна част от националния ни блян се реализира. Към момента от Дунав до Бяло море граница в действителност няма. И изключително през лятото Северна Гърция си е Южна България. Другата половина от националния ни блян се надяваме да се извърши в най-близко бъдеще, когато Македония и Сърбия влязат в Европейски Съюз. Ясно е, че българското етническо землище няма по какъв начин да бъде в една страна. Но с помощта на Европейски Съюз това етническо землище няма да е разграничено от държавни граници.
" В нашата България... всички нации ще живеят под едни чисти и свети закони... за всички еднообразно ще е ". Това споделя не различен, а Васил Левски. Факт е, че този блян в никакъв случай не може да бъде и на никое място не е реализиран в цялостна степен. Но в случай че България следва прецизно своята евроинтеграция, в случай че успее да приключи мониторинга от Европейски Съюз с радикални правосъдни промени, които да открият същинско господство на закона, то страната ни ще бъде доста по-близо до този блян, в сравнение с е в този момент. Западна Европа доста повече дава отговор на този блян от Евразия, към която ни теглят така наречен " патриоти ". А откогато станаха консерватори те започнаха да отхвърлят освен Европейски Съюз, даже Великата френска гражданска война.
Това е покъртително двуличие, нямащо равно на себе си. Защото тази гражданска война е образецът, който следват всички наши революционери. Същите тези революционери, на които същите тези патриоти показно се кланят, с мотив и без мотив. Левски е проповядвал " да бъдем равни с другите европейски нации ". А не да тънем в евразийско безвластие.
---------- Всъщност някои печелят добре от " погрома " в опазването на здравето.
Болен здрав носи
Защо никой не се вълнува от вота на съмнение
От коментар на Ясен Бояджиев за " Дойче Веле "
Фотограф: Велко Ангелов
Темата на третия избор на съмнение към днешното държавно управление мъчително визира всички ни. Същевременно надали в страната има различен въпрос, по който да царува такова единогласие, както по констатацията, че в българското опазване на здравето е настъпил " разгром ". И все пак никой не се вълнува от този избор – мнозина дори евентуално изобщо не са разбрали, че в петък в Народното събрание са водени диспути по него.
Това е по този начин освен и не толкоз, тъй като резултатът от гласуването е предупреден и е ясно, че държавното управление ще оцелее.
Вече никой не помни от кой момент се приказва за: (в всеобщия случай) ниските заплати и мизерните условия; изчезващите лекари и медицински сестри; никнещите като гъби нови болници; фалиращите общински и регионални болници; непрекъснатите задължения, дефицити и лимити; недофинансираните (и свръхфинансираните) клинични пътеки и тяхното действително остойностяване; ниската (в съпоставяне с други места) здравна осигуровка и стотиците хиляди, които все пак не я плащат; всевъзможните доплащания; фиктивните хоспитализации; далаверите с медикаментите и медицинските изделия; монопола на здравната каса; комерсиалният статут на лечебните заведения; изчезналата профилактика; в никакъв случай неслучващото се електронно опазване на здравето, което е нещо като светлото комунистическо бъдеще...
Вече никой не помни какъв брой пъти някой се е заканвал и е обещавал да реши тези и още доста други проблеми на опазването на здравето. И резултатът е постоянно еднакъв – нулев.
Сега, в действителност, разногласието в Народното събрание не е дали в опазването на здравето има " разгром " или не – и ръководещи, и съпротива, въпреки и с известни нюанси, са съгласни, че по този начин повече не може да продължава. Спорът им е по два други въпроса.
Първият, естествено, е кой е отговорен. По този въпрос днешната съпротива се прави на непорочна, само че истината е, че с нейното интензивно присъединяване през предишното десетилетие одеве почналата здравна промяна беше спряна и включена на заден ход.
Вторият противоречив въпрос сред тях е кой е кадърен да извърши смяната, която явно изисква смели, поредни и решителни дейности. Включително и изцяло преосмисляне на модела.
По този въпрос опозицията усърдно се пробва да се показва като опция на ръководещите. Всички помнят обаче, че когато тя беше на власт, не сподели с нищо, че знае какво би трябвало да се направи, оплете се и затъна още повече в проблемите. А когато беше в съпротива, редовно се противопоставяше на всяка смяна.
Сега може да се чуе, че за промените е необходим надпартиен консенсус. Консенсус обаче се следи единствено в общата липса на смисъл и в безсилието за промени. Като това умозаключение е годно надалеч освен за опазването на здравето.
Освен това постоянно може да се чуе, че от днешното положение страдали и били недоволни всички. Което не е правилно – някои печелят доста добре от него и имат интерес от неговото запазване. 
