България и новите правила за защита на потребителите при покупка на стоки в ЕС
© Цветелина Белутова Потребителите са главните участници в търговията, реализирана в границите на вътрешния пазар на Европeйския съюз ( " Европейски Съюз " или " Съюзът " ). Ето за какво тяхната отбрана е една от стратегическите задания на Съюза. Пълният капацитет на вътрешния пазар обаче може да бъде разпрострат единствено в случай че всички участници на пазара разполагат с безконтролен достъп до трансграничните продажби на артикули, в това число при електронни покупко-продажби. С течение на годините породиха многочислени провокации, подбудени главно от все по-силно насочената към технологиите стопанска система. Това от своя страна е причина от ден на ден да се ускорява нуждата от опазване на конкурентоспособността на Съюза на международните пазари.
На европейско равнище се приема, че една от аргументите за това потребителите и по-малките предприятия да не вземат участие по-активно в трансграничната търговия е евентуалната трудност и неизясненост на разпоредбите в страните членки, които се ползват за такива покупко-продажби. Наличието на 28 разнообразни национални системи на договорно право за отбрана на потребителите възпира предприятията от трансгранична търговия както онлайн, по този начин и офлайн. На процедура предприятия, насочващи активността си в други страни членки, би трябвало да се съобразят със законодателството в тези страни, което може да докара до обилни разноски. Оттам и желанията на част от тези предприятия да търгуват единствено на националните си пазари или да изнасят единствено до една или две страни. Освен това разликите в законодателствата на обособените страни не разрешава на потребителите да се възползват от най-конкурентните оферти и от цялостния набор от предложения.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Всичко това докара до идната крачка, в това число при следването на тактиката на Европейски Съюз за дигитален обединен пазар, а точно приемането на Директива (ЕС) 2019/771 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 година за някои аспекти на договорите за продажба на артикули ( " Директивата за продажба на артикули " или " Директивата " ) и Директива (ЕС) 2019/771 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 година за някои аспекти на договорите за даване на цифрово наличие и цифрови услуги. Двете следва да бъдат прилагани в българското законодателство, считано от 1 януари 2022 година, като целят да обезпечат високо ниво на отбрана на потребителите посредством определяне на общи правила във връзка с някои условия по отношение на договорите сред търговци и консуматори.
В актуалната публикация ще обърнем внимание по-конкретно на Директивата за продажба на артикули.
Какво обгръща новата регулация на Директивата за продажба на артикули
На процедура директивата доразвива миналата регулация за отбрана на потребителите, която понастоящем се ползва в българското законодателство, и кодифицира правосъдната процедура на Съда на Европейския съюз, тълкуваща разпоредбите за отбрана на потребителите. В допълнение препоръчаната Директива планува оптимално вместо минимално хармонизиране, което дейно значи, че страните членки ще бъдат задължени да оферират тъкмо същото равнище на отбрана, както това, планувано в Директивата.
Директивата за продажбата на артикули ще се ползва без значение дали договорът за доставка на артикули е подписан физически в магазин или онлайн. Договорите за артикули, които следва да бъдат създадени, също ще се смятат за контракт за продажба според Директивата.
Какво ще се промени при отбраната на потребителите
Понятието за стока
Директивата вкарва към понятието за артикули и такива движими материални богатства, които включват или са взаимосвързани с цифрово наличие или цифрова услуга по подобен метод, че неналичието на цифровото наличие или цифровата услуга би попречила на стоките да извършват своите функционалности.
Ако да вземем за пример в рекламата на образован тв приемник се твърди, че в него е включено видеоприложение, ще се смята, че това видеоприложение съставлява част от контракта за продажба. Този принцип следва да се ползва, без да е от голяма важност дали цифровото наличие или цифровата услуга са конфигурирани авансово в самата стока, или би трябвало да бъдат изтеглени след това на друго устройство и са единствено взаимосвързани със стоката. Например даден смарт телефон би могъл да се продава със стандартизирано авансово конфигурирано приложение, предоставено според контракта за продажба, като приложение за будилник или фотоапарат. Друг вероятен образец е този с образован часовник. В подобен случай ще се смята, че самият часовник съставлява стока с цифрови детайли, която може да извършва функционалностите си единствено благодарение на приложение, което се дава според контракта за продажба, само че би трябвало да бъде изтеглено на смарт телефон от потребителя, като тогава приложението ще съставлява взаимосвързан дигитален детайл.
Изисквания за сходство на стоките
Новото в Директивата е, че вкарва самостоятелни и общи условия за сходство. По този метод се прави разграничаване сред характерностите, уговорени в самия контракт за продажба, и тези, които се ползват по силата на закона, даже и да не са уговорени с контракт. Продавачът би трябвало да достави артикули до консуматор, които дават отговор както на самостоятелните, по този начин и на общите условия, с цел да не носи отговорност за неналичието на сходство.
Пример за самостоятелни условия е, че стоките би трябвало са с изложение, тип, количество и качество и да имат функционалността, съвместимостта, други характерности, изисквани според контракта за продажба; да са годни за съответната цел, за която са нужни на потребителя; да се доставят дружно с всички такъми и всички инструкции, в това число по отношение на инсталирането според уговореното в контракта за продажба; както и да бъдат обновени според уговореното в контракта за продажба.
За да се съобразят с общите условия, стоките би трябвало да са годни за задачите, за които всекидневно се употребяват артикули от същия вид; да са качествени и подхождат на описанието на заготовка или пример на продавача; да са доставени със съответните такъми, в това число опаковка, инструкции за инсталиране или други инструкции, които потребителят може рационално да чака да получи, и други.
Освен материалните Директивата вкарва също и правни условия – стоките не следва да бъдат обект на права на трети страни, по-специално права върху интелектуалната благосъстоятелност, които препятстват или лимитират потреблението им.
Презумпция за противоречие
Досега българският закон предвиждаше, че при положение на проявено противоречие в границите на шест месеца след доставянето на стоката се счита, че то е съществувало при доставянето й. Новите правила удължават този период, като плануват най-малко една година и най-много две години (в взаимозависимост от преценката на съответната страна членка). Това на процедура значи, че тежестта на доказване събитието, че стоката в действителност е съответствала на контракта за продажба все още на неговото подписване, тежи върху продавача.
Защита против липса на сходство
В случай на противоречие потребителят има право да изиска стоката да се приведе в сходство с контракта или да получи съразмерно понижение на цената, или да скапе контракта.
Съгласно Директивата във връзка с " привеждането в сходство " потребителят има право да избира сред ремонт и подмяна, както е и в актуалното законодателство в България. Продавачът обаче има право да откаже да приведе стоката в сходство, в случай че предвид на всички условия би било то невероятно или спрямо другото средство за отбрана би налагало непропорционални разноски за продавача.
В съпоставяне с настоящото българско законодателство Директивата планува по-подробно изложение на събитията, които дават правото на потребителя да понижи цената или да приключи контракта, и по-специално с следните случаи:продавачът не е направил ремонт или подмяна или когато е използвано, не е направил ремонт или подмяна в сходство според разпоредбите на Директивата, или продавачът е отказал да приведе стоката в съответствие;възниква противоречие макар опита на продавача да приведе стоката в сходство с договора;несъответствието е от толкоз сериозен темперамент, че оправдава неотложно понижаване на цената или повреждане на контракта за продажба; илипродавачът е оповестил или от събитията е ясно, че продавачът няма да приведе стоката в сходство с контракта в рационален период или без доста стеснение за потребителя.
Директивата повтаря правилото, което е използвано и в сегашния български закон, че потребителят няма право да скапе контракта, в случай че несъответствието е нищожно. Новият миг се състои обаче в това, че тежестта на доказване, че несъответствието е нищожно, към този момент ще се носи от продавача. На процедура това значи, че всеки консуматор ще може да желае повреждане на контракта за продажба, даже и при нищожно противоречие.
Други съществени новости спрямо настоящото българско законодателство са следните:Потребителят има право да откаже заплащането на оставащата част от цената или на част от нея, до момента в който продавачът не извърши отговорностите си;Предвидена е опция за страните членки да вкарат период за потребителите да осведомят продавача за несъответствието на стоката в границите на не по-малко от два месеца от датата, на която потребителят е открил несъответствието. Това ще даде на потребителите задоволително време, с цел да прегледат и пробват закупените артикули.Когато ремонтът изисква демонтирането на стока, задължението за ремонт или подмяна на стоката включва демонтирането на несъответстващата стока и инсталирането на заместващата или ремонтираната стока или вдишване на разноските за това разглобяване и инсталиране.
Отговорност на продавача
Срокът за отговорност на продавача е диференциран според от това дали става въпрос за артикули с цифрови детайли или не. Основният принцип е, че продавачът дава отговор за несъответствието на стоките в границите на две години. При артикули с цифрови детайли директивата също вкарва два режима. Когато договорът за продажба планува даване на цифрово наличие или цифрова услуга в границите на избран период до две години, продавачът дава отговор за две години от момента на доставка на стоките. Когато обаче договорът планува непрестанно даване в продължение на повече от две години, продавачът дава отговор за периода, в границите на който цифровото наличие или цифровата услуга би трябвало да бъдат предоставяни според контракта за продажба.
В случай на артикули втора ръка страните членки могат вкарат и по-кратък период на отговорност, само че той не следва да е по-кратък от една година.
Разбира се, изброеното надалеч не е всичко, което се планува с Директивата. И да не забравяме, че директивите поначало нямат пряк резултат, а следва да бъдат транспонирани (въведени) във вътрешното законодателство, което в България най-вероятно ще се случи с промени в закона за отбрана на потребителите. Остава да забележим по какъв начин новите регулации за гаранции ще се отразят на бизнеса и дали и по какъв начин потребителите ще се възползват от тях. Твърде допустимо е също търговците да продължат да се сблъскват с разнообразни правила за отбрана на потребителите в границите на Европейски Съюз.
На европейско равнище се приема, че една от аргументите за това потребителите и по-малките предприятия да не вземат участие по-активно в трансграничната търговия е евентуалната трудност и неизясненост на разпоредбите в страните членки, които се ползват за такива покупко-продажби. Наличието на 28 разнообразни национални системи на договорно право за отбрана на потребителите възпира предприятията от трансгранична търговия както онлайн, по този начин и офлайн. На процедура предприятия, насочващи активността си в други страни членки, би трябвало да се съобразят със законодателството в тези страни, което може да докара до обилни разноски. Оттам и желанията на част от тези предприятия да търгуват единствено на националните си пазари или да изнасят единствено до една или две страни. Освен това разликите в законодателствата на обособените страни не разрешава на потребителите да се възползват от най-конкурентните оферти и от цялостния набор от предложения.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Всичко това докара до идната крачка, в това число при следването на тактиката на Европейски Съюз за дигитален обединен пазар, а точно приемането на Директива (ЕС) 2019/771 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 година за някои аспекти на договорите за продажба на артикули ( " Директивата за продажба на артикули " или " Директивата " ) и Директива (ЕС) 2019/771 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 година за някои аспекти на договорите за даване на цифрово наличие и цифрови услуги. Двете следва да бъдат прилагани в българското законодателство, считано от 1 януари 2022 година, като целят да обезпечат високо ниво на отбрана на потребителите посредством определяне на общи правила във връзка с някои условия по отношение на договорите сред търговци и консуматори.
В актуалната публикация ще обърнем внимание по-конкретно на Директивата за продажба на артикули.
Какво обгръща новата регулация на Директивата за продажба на артикули
На процедура директивата доразвива миналата регулация за отбрана на потребителите, която понастоящем се ползва в българското законодателство, и кодифицира правосъдната процедура на Съда на Европейския съюз, тълкуваща разпоредбите за отбрана на потребителите. В допълнение препоръчаната Директива планува оптимално вместо минимално хармонизиране, което дейно значи, че страните членки ще бъдат задължени да оферират тъкмо същото равнище на отбрана, както това, планувано в Директивата.
Директивата за продажбата на артикули ще се ползва без значение дали договорът за доставка на артикули е подписан физически в магазин или онлайн. Договорите за артикули, които следва да бъдат създадени, също ще се смятат за контракт за продажба според Директивата.
Какво ще се промени при отбраната на потребителите
Понятието за стока
Директивата вкарва към понятието за артикули и такива движими материални богатства, които включват или са взаимосвързани с цифрово наличие или цифрова услуга по подобен метод, че неналичието на цифровото наличие или цифровата услуга би попречила на стоките да извършват своите функционалности.
Ако да вземем за пример в рекламата на образован тв приемник се твърди, че в него е включено видеоприложение, ще се смята, че това видеоприложение съставлява част от контракта за продажба. Този принцип следва да се ползва, без да е от голяма важност дали цифровото наличие или цифровата услуга са конфигурирани авансово в самата стока, или би трябвало да бъдат изтеглени след това на друго устройство и са единствено взаимосвързани със стоката. Например даден смарт телефон би могъл да се продава със стандартизирано авансово конфигурирано приложение, предоставено според контракта за продажба, като приложение за будилник или фотоапарат. Друг вероятен образец е този с образован часовник. В подобен случай ще се смята, че самият часовник съставлява стока с цифрови детайли, която може да извършва функционалностите си единствено благодарение на приложение, което се дава според контракта за продажба, само че би трябвало да бъде изтеглено на смарт телефон от потребителя, като тогава приложението ще съставлява взаимосвързан дигитален детайл.
Изисквания за сходство на стоките
Новото в Директивата е, че вкарва самостоятелни и общи условия за сходство. По този метод се прави разграничаване сред характерностите, уговорени в самия контракт за продажба, и тези, които се ползват по силата на закона, даже и да не са уговорени с контракт. Продавачът би трябвало да достави артикули до консуматор, които дават отговор както на самостоятелните, по този начин и на общите условия, с цел да не носи отговорност за неналичието на сходство.
Пример за самостоятелни условия е, че стоките би трябвало са с изложение, тип, количество и качество и да имат функционалността, съвместимостта, други характерности, изисквани според контракта за продажба; да са годни за съответната цел, за която са нужни на потребителя; да се доставят дружно с всички такъми и всички инструкции, в това число по отношение на инсталирането според уговореното в контракта за продажба; както и да бъдат обновени според уговореното в контракта за продажба.
За да се съобразят с общите условия, стоките би трябвало да са годни за задачите, за които всекидневно се употребяват артикули от същия вид; да са качествени и подхождат на описанието на заготовка или пример на продавача; да са доставени със съответните такъми, в това число опаковка, инструкции за инсталиране или други инструкции, които потребителят може рационално да чака да получи, и други.
Освен материалните Директивата вкарва също и правни условия – стоките не следва да бъдат обект на права на трети страни, по-специално права върху интелектуалната благосъстоятелност, които препятстват или лимитират потреблението им.
Презумпция за противоречие
Досега българският закон предвиждаше, че при положение на проявено противоречие в границите на шест месеца след доставянето на стоката се счита, че то е съществувало при доставянето й. Новите правила удължават този период, като плануват най-малко една година и най-много две години (в взаимозависимост от преценката на съответната страна членка). Това на процедура значи, че тежестта на доказване събитието, че стоката в действителност е съответствала на контракта за продажба все още на неговото подписване, тежи върху продавача.
Защита против липса на сходство
В случай на противоречие потребителят има право да изиска стоката да се приведе в сходство с контракта или да получи съразмерно понижение на цената, или да скапе контракта.
Съгласно Директивата във връзка с " привеждането в сходство " потребителят има право да избира сред ремонт и подмяна, както е и в актуалното законодателство в България. Продавачът обаче има право да откаже да приведе стоката в сходство, в случай че предвид на всички условия би било то невероятно или спрямо другото средство за отбрана би налагало непропорционални разноски за продавача.
В съпоставяне с настоящото българско законодателство Директивата планува по-подробно изложение на събитията, които дават правото на потребителя да понижи цената или да приключи контракта, и по-специално с следните случаи:продавачът не е направил ремонт или подмяна или когато е използвано, не е направил ремонт или подмяна в сходство според разпоредбите на Директивата, или продавачът е отказал да приведе стоката в съответствие;възниква противоречие макар опита на продавача да приведе стоката в сходство с договора;несъответствието е от толкоз сериозен темперамент, че оправдава неотложно понижаване на цената или повреждане на контракта за продажба; илипродавачът е оповестил или от събитията е ясно, че продавачът няма да приведе стоката в сходство с контракта в рационален период или без доста стеснение за потребителя.
Директивата повтаря правилото, което е използвано и в сегашния български закон, че потребителят няма право да скапе контракта, в случай че несъответствието е нищожно. Новият миг се състои обаче в това, че тежестта на доказване, че несъответствието е нищожно, към този момент ще се носи от продавача. На процедура това значи, че всеки консуматор ще може да желае повреждане на контракта за продажба, даже и при нищожно противоречие.
Други съществени новости спрямо настоящото българско законодателство са следните:Потребителят има право да откаже заплащането на оставащата част от цената или на част от нея, до момента в който продавачът не извърши отговорностите си;Предвидена е опция за страните членки да вкарат период за потребителите да осведомят продавача за несъответствието на стоката в границите на не по-малко от два месеца от датата, на която потребителят е открил несъответствието. Това ще даде на потребителите задоволително време, с цел да прегледат и пробват закупените артикули.Когато ремонтът изисква демонтирането на стока, задължението за ремонт или подмяна на стоката включва демонтирането на несъответстващата стока и инсталирането на заместващата или ремонтираната стока или вдишване на разноските за това разглобяване и инсталиране.
Отговорност на продавача
Срокът за отговорност на продавача е диференциран според от това дали става въпрос за артикули с цифрови детайли или не. Основният принцип е, че продавачът дава отговор за несъответствието на стоките в границите на две години. При артикули с цифрови детайли директивата също вкарва два режима. Когато договорът за продажба планува даване на цифрово наличие или цифрова услуга в границите на избран период до две години, продавачът дава отговор за две години от момента на доставка на стоките. Когато обаче договорът планува непрестанно даване в продължение на повече от две години, продавачът дава отговор за периода, в границите на който цифровото наличие или цифровата услуга би трябвало да бъдат предоставяни според контракта за продажба.
В случай на артикули втора ръка страните членки могат вкарат и по-кратък период на отговорност, само че той не следва да е по-кратък от една година.
Разбира се, изброеното надалеч не е всичко, което се планува с Директивата. И да не забравяме, че директивите поначало нямат пряк резултат, а следва да бъдат транспонирани (въведени) във вътрешното законодателство, което в България най-вероятно ще се случи с промени в закона за отбрана на потребителите. Остава да забележим по какъв начин новите регулации за гаранции ще се отразят на бизнеса и дали и по какъв начин потребителите ще се възползват от тях. Твърде допустимо е също търговците да продължат да се сблъскват с разнообразни правила за отбрана на потребителите в границите на Европейски Съюз.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ