Европа и светът според Макрон
© Shutterstock Френският президент Еманюел Макрон може да бъде упрекван в доста неща, само че не и че му липсват обсег и визия. В изявлението си за сп. Economist (пълния текст на което може да прочетете на български тук) той дава радикална диагноза за заплахите, които грозят Европейски Съюз, и също толкоз радикални предписания за справяне с тях. Европа е " на ръба на пропастта ", " извънредно нежна " и " в случай че не успее да мисли за себе си като за световна мощ, ще изчезне ". Тя би трябвало да се научи да се отбранява сама, тъй като НАТО е в " мозъчна гибел ".
Провокативните тези на Макрон и изключително мрачната му присъда за положението на 70-годишния Алианс провокираха малко поддръжка и доста рецензии от двете страни на Атлантическия океан. Които единствено демонстрираха още веднъж, че без значение дали сте съгласни или не с френския президент, той е единственият европейски водач сега, който показва стратегическо мислене и предпочитание да води.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Суверенитет или гибел
Посланията на Макрон са съвсем апокалиптични, а картината, която рисува - мрачна: " Да се самоизтощаваме към Brexit, да имаме Европейски Съюз, за който е мъчно да помръдне напред, да имаме американски съдружник, който бързо ни обръща тил по стратегически въпроси – никой не би повярвал, че това е допустимо. " Притисната сред суперсилите Америка и Китай, изправена пред властнически режими в съседство (Русия и Турция), Европа е изгубила посоката си и остава маргинализирана. Ако не се разсъни, тя ще " изчезне геополитически или най-малко ще изгуби контрола върху личната си орис ".
От 90-те години Европейски Съюз се носи по инерция и без политически компас, установи Макрон. Европа приказва главно с езика на бизнеса и търговията и мисли за себе си най-много като за пазар, а американската гаранция за сигурността й я приспива с илюзията за безконечна непоклатимост. Само че последователното отдръпване на Съединени американски щати от Стария континент и от Близкия изток, почнало още преди Доналд Тръмп да влезе в Белия дом, в композиция с американския протекционизъм, оголва уязвимостта на Европейски Съюз.
" За първи път имаме американски президент, който не споделя нашата концепция за европейския план, и американската политика се отклонява от този план ", показва Макрон. И когато Тръмп споделя на европейците - пожарите се случват във вашия заден двор и завръщащите се терористи са ваш проблем - заравянето на главата в пясъка не е алтернатива.
Случващото се в Сирия - където изтеглянето на Съединени американски щати (съюзник в НАТО) и офанзивата на Турция (също съдружник в НАТО) стават без каквато и да било съгласуваност с останалите - е признакът, по който Макрон слага тежката си диагноза за НАТО. Отговорът на френския президент е, че е необходим " европейски боен и софтуерен суверенитет " (апропо " суверенитет " е една от най-често повтаряните думи в интервюто).
Генерал без войска
Голистката традиция прозира мощно в метода на мислене на Макрон, който не крие възхищението си от военачалник Дьо Гол. Но не му печели доста другари в Европейски Съюз. Всъщност най-възторженият отзив на изявлението му пристигна от Москва. " Златни думи... Точно определение на настоящето положение на НАТО ", написа в страницата си във Фейсбук представителят на съветското външно министерство Мария Захарова. Официалният коментар на представителя на Кремъл Дмитрий Песков бе по-сдържан и леко лукав: " Дали НАТО е жив или мъртъв и кои от частите от съюзническото му тяло са в кома не е въпрос, който ние да решаваме. Не сме патолози. "
Макар Франция обичайно да има амбивалентна роля в НАТО, като през 1966 година Дьо Гол я изважда от обединеното военно командване на Алианса и тя се завръща в него едвам през 2009 година, мненията на Макрон, идващи месец преди срещата на организацията през декември, провокираха ужас. Германският канцлер Ангела Меркел ги дефинира като несъразмерна реакция: " Френският президент избра много фрапантни думи, с цел да изрази възгледите си. Това не е методът, по който аз виждам съдействието в НАТО. " В отбрана на Алианса се изрекоха и новоизбраният ръководител на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, както и още цялостен хор европейски политици. Един от дребното, застанали обществено на страната на Макрон, бе външният министър на Люксембург Жан Аселборн, който съобщи, че френският президент е прав за НАТО, въпреки за разлика от него да не счита, че Европейски Съюз може да се пази самичък.
Същото признават импровизирано и европейски дипломати, представени от Politico - че анализът на Макрон за неналичието на съгласуваност е правилен, просто думите са погрешно подбрани. Но дефинират като неточност това, че в изявлението си той слага под подозрение уговорката на НАТО за взаимно обезпечена защита единствено тъй като и Тръмп го прави. Както демонстрират доволните мнения от Москва, това единствено в допълнение отслабва престижа на Алианса. И изправя на нокти страни като Полша и прибалтийското трио, където чувството за опасност от Русия е осезаемо и вероятността за загуба на " американския чадър " е плашеща. В източната част на континента вероятността за Европа - водена от Франция - която отслабва връзките с НАТО и Европейски Съюз, е тревожна. Както го формулира външният министър на Словакия Мирослав Лайчак: " Аз в действителност имам вяра, че ролята на Съединени американски щати в сигурността и защитата на Европа е незаменима. "
Раздразнението от френското водачество и метода, по който то се случва, пролича и при блокирането на договарянията за участие със Северна Македония и Албания предишния месец. Тогава Макрон бе жигосан, че това е тъкмо образец за неуспех на геостратегическото мислене, в какъвто той упреква останалите.
Тезата на френския президент е, че разширение без промяна на Европейски Съюз и разпоредбите му за приемане на нови членки е " неуместно " и единствено би попречило на съюза да работи като обединен блок. Макрон отхвърля и концепцията, че неговото несъгласие оставя страните от Западните Балкани уязвими за въздействие от конкурентни сили, като дава образец със Сърбия, където контактите с Русия и Китай се ускоряват, макар че Белград води договаряния за участие в Европейски Съюз.
Позицията му за Русия също мъчно би събрала необятна поддръжка в Европейски Съюз. Неговото виждане е, че сходни режими са по-опасни, когато са изолирани. Но апелът му за доближаване с Русия светва червени лампи в Полша и в прибалтийските страни. " Идеята ми не е по никакъв начин наивна ", твърди Макрон и акцентира, че изискването е да се съблюдава Минският развой (сключените съглашения сред Русия и Украйна под егидата на Германия и Франция) и не става въпрос за повдигане на глобите. За френския президент това е дълготрайна тактика, която " може да отнеме 10 години ".
Макар постоянно арогантният му метод напълно да не е по усета на всички, интензивността на Макрон изпъква на фона на предпазливостта на Германия при залеза на Меркел, политическата парализа в Италия и Испания и мъката към Brexit във Англия. Неговото изявление бе оповестено в същия ден, в който Берлин разгласи по-амбициозна роля за въоръжените си сили и заричане да реализира уговорката си в НАТО да отделя 2% от Брутният вътрешен продукт за защита през... 2031 година Колкото и рецензии да концентрира френският президент, сега никой различен европейски водач не демонстрира дарба да гледа напред и нашироко. Дотук обаче Макрон демонстрира повече гений да показва проблемите, в сравнение с да намира сътрудници за решаването им.
Провокативните тези на Макрон и изключително мрачната му присъда за положението на 70-годишния Алианс провокираха малко поддръжка и доста рецензии от двете страни на Атлантическия океан. Които единствено демонстрираха още веднъж, че без значение дали сте съгласни или не с френския президент, той е единственият европейски водач сега, който показва стратегическо мислене и предпочитание да води.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Суверенитет или гибел
Посланията на Макрон са съвсем апокалиптични, а картината, която рисува - мрачна: " Да се самоизтощаваме към Brexit, да имаме Европейски Съюз, за който е мъчно да помръдне напред, да имаме американски съдружник, който бързо ни обръща тил по стратегически въпроси – никой не би повярвал, че това е допустимо. " Притисната сред суперсилите Америка и Китай, изправена пред властнически режими в съседство (Русия и Турция), Европа е изгубила посоката си и остава маргинализирана. Ако не се разсъни, тя ще " изчезне геополитически или най-малко ще изгуби контрола върху личната си орис ".
От 90-те години Европейски Съюз се носи по инерция и без политически компас, установи Макрон. Европа приказва главно с езика на бизнеса и търговията и мисли за себе си най-много като за пазар, а американската гаранция за сигурността й я приспива с илюзията за безконечна непоклатимост. Само че последователното отдръпване на Съединени американски щати от Стария континент и от Близкия изток, почнало още преди Доналд Тръмп да влезе в Белия дом, в композиция с американския протекционизъм, оголва уязвимостта на Европейски Съюз.
" За първи път имаме американски президент, който не споделя нашата концепция за европейския план, и американската политика се отклонява от този план ", показва Макрон. И когато Тръмп споделя на европейците - пожарите се случват във вашия заден двор и завръщащите се терористи са ваш проблем - заравянето на главата в пясъка не е алтернатива.
Случващото се в Сирия - където изтеглянето на Съединени американски щати (съюзник в НАТО) и офанзивата на Турция (също съдружник в НАТО) стават без каквато и да било съгласуваност с останалите - е признакът, по който Макрон слага тежката си диагноза за НАТО. Отговорът на френския президент е, че е необходим " европейски боен и софтуерен суверенитет " (апропо " суверенитет " е една от най-често повтаряните думи в интервюто).
Генерал без войска
Голистката традиция прозира мощно в метода на мислене на Макрон, който не крие възхищението си от военачалник Дьо Гол. Но не му печели доста другари в Европейски Съюз. Всъщност най-възторженият отзив на изявлението му пристигна от Москва. " Златни думи... Точно определение на настоящето положение на НАТО ", написа в страницата си във Фейсбук представителят на съветското външно министерство Мария Захарова. Официалният коментар на представителя на Кремъл Дмитрий Песков бе по-сдържан и леко лукав: " Дали НАТО е жив или мъртъв и кои от частите от съюзническото му тяло са в кома не е въпрос, който ние да решаваме. Не сме патолози. "
Макар Франция обичайно да има амбивалентна роля в НАТО, като през 1966 година Дьо Гол я изважда от обединеното военно командване на Алианса и тя се завръща в него едвам през 2009 година, мненията на Макрон, идващи месец преди срещата на организацията през декември, провокираха ужас. Германският канцлер Ангела Меркел ги дефинира като несъразмерна реакция: " Френският президент избра много фрапантни думи, с цел да изрази възгледите си. Това не е методът, по който аз виждам съдействието в НАТО. " В отбрана на Алианса се изрекоха и новоизбраният ръководител на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, както и още цялостен хор европейски политици. Един от дребното, застанали обществено на страната на Макрон, бе външният министър на Люксембург Жан Аселборн, който съобщи, че френският президент е прав за НАТО, въпреки за разлика от него да не счита, че Европейски Съюз може да се пази самичък.
Същото признават импровизирано и европейски дипломати, представени от Politico - че анализът на Макрон за неналичието на съгласуваност е правилен, просто думите са погрешно подбрани. Но дефинират като неточност това, че в изявлението си той слага под подозрение уговорката на НАТО за взаимно обезпечена защита единствено тъй като и Тръмп го прави. Както демонстрират доволните мнения от Москва, това единствено в допълнение отслабва престижа на Алианса. И изправя на нокти страни като Полша и прибалтийското трио, където чувството за опасност от Русия е осезаемо и вероятността за загуба на " американския чадър " е плашеща. В източната част на континента вероятността за Европа - водена от Франция - която отслабва връзките с НАТО и Европейски Съюз, е тревожна. Както го формулира външният министър на Словакия Мирослав Лайчак: " Аз в действителност имам вяра, че ролята на Съединени американски щати в сигурността и защитата на Европа е незаменима. "
Раздразнението от френското водачество и метода, по който то се случва, пролича и при блокирането на договарянията за участие със Северна Македония и Албания предишния месец. Тогава Макрон бе жигосан, че това е тъкмо образец за неуспех на геостратегическото мислене, в какъвто той упреква останалите.
Тезата на френския президент е, че разширение без промяна на Европейски Съюз и разпоредбите му за приемане на нови членки е " неуместно " и единствено би попречило на съюза да работи като обединен блок. Макрон отхвърля и концепцията, че неговото несъгласие оставя страните от Западните Балкани уязвими за въздействие от конкурентни сили, като дава образец със Сърбия, където контактите с Русия и Китай се ускоряват, макар че Белград води договаряния за участие в Европейски Съюз.
Позицията му за Русия също мъчно би събрала необятна поддръжка в Европейски Съюз. Неговото виждане е, че сходни режими са по-опасни, когато са изолирани. Но апелът му за доближаване с Русия светва червени лампи в Полша и в прибалтийските страни. " Идеята ми не е по никакъв начин наивна ", твърди Макрон и акцентира, че изискването е да се съблюдава Минският развой (сключените съглашения сред Русия и Украйна под егидата на Германия и Франция) и не става въпрос за повдигане на глобите. За френския президент това е дълготрайна тактика, която " може да отнеме 10 години ".
Макар постоянно арогантният му метод напълно да не е по усета на всички, интензивността на Макрон изпъква на фона на предпазливостта на Германия при залеза на Меркел, политическата парализа в Италия и Испания и мъката към Brexit във Англия. Неговото изявление бе оповестено в същия ден, в който Берлин разгласи по-амбициозна роля за въоръжените си сили и заричане да реализира уговорката си в НАТО да отделя 2% от Брутният вътрешен продукт за защита през... 2031 година Колкото и рецензии да концентрира френският президент, сега никой различен европейски водач не демонстрира дарба да гледа напред и нашироко. Дотук обаче Макрон демонстрира повече гений да показва проблемите, в сравнение с да намира сътрудници за решаването им.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ