Работната група за промени в медийния закон стана двойно по-голяма
© Надежда Чипева За близо седмица след основаването й, експертната група, която разисква и следва да предложи промени в Закона за радиото и малкия екран, нарастна двойно, само че в нея не престават да липсват основни специалисти по медийно право. В глупата влизат главно представители на медиите - частни и публични, като преобладаващо е наличието на комерсиалните оператори обединени в Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО). Липсата на медийно-правните специалисти, които в България за жал не са доста, обаче прави усещане, тъй като основен акцент в работата по закона ще е образуването на задачата на публичните медии и обвързването и с модела на финансиране.
Днес експертната група организира второто си съвещание. Тя бе основана доскоро повече от седмица със заповед на ръководителя на парламентарната комисия по просвета и медии Вежди Рашидов. От дата на съдването си до в този момент съставът й порастна двойно (кой е в нея - в карето), само че и до през днешния ден остава неразбираем критерият, по който са избирани участниците в нея.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики " Капитал " потърси за коментар от представители на трите съществени малките екрани - bTV, Nova и Българска национална телевизия, с цел да разбере в каква посока вървят диалозите на участниците в работата група и кои ще са основните промени в Закон за радиото и телевизията на които ще държат те. Те направиха ангажимента, че още рано да се каже, само че законодателя чака първите им оферти да са подготвени преди Коледа.
Официалните мнения
Директорът " Правни и бизнес връзки " на bTV Media Group Господин Йовчев, разяснява, че осъвременяването на някои административни процедури би могло да облекчи както работата на регулаторния орган - Съветът за електронни медии (СЕМ), по този начин и административната тежест за медиите. " Също по този начин, от значително значение е измененията в Директивата за аудиовизуалните медийни услуги на Европейски Съюз да се осъществяват в точния момент, както и да основават условия за развиване на медийната среда и отбрана на публичния интерес ", сподели Йовчев.
От " Нова тв " бяха сбити: " До момента работната група е имала единствено едно съвещание. След като бъдат разисквани всички оферти за промени в Закона за радио и телевизия, " Нова Броудкастинг " груп ще вземе отношение по тях в границите на участието си в АБРО ", споделиха от малкия екран.
Обществената Българска национална телевизия, в която са най-заинтересовани от измененията, разясниха, че предпочитаните области, в които наложително би трябвало да има промени са " финансиране на публичните медии; разпространяване, цифрово разпространение; ограничавания за продуктовото позициониране в публичните медии ".
От там прецизираха, че сега работната група прави повсеместен разбор на закона и ще излезе с единно мнение по всички текстове. Очакванията на Българска национална телевизия от работата по закона са в къси периоди участниците в диалога да се обединят към решаването на проблематичните точки.
От Българска национална телевизия са безапелационни, че " промени са нужни! Така публичните медиите ще могат да бъдат по-гъвкави за рекламодателите и по-интересни за феновете ".
Неофициалните мнения
В рамките на двете извършени съвещания до момента всеки от участниците е декларирал разнообразни планове за промени в закона съгласно интереса на медията или институцията, която съставлява. Представителят на Съвет за електронни медии е изискал изборът на генералните шефове на БНР и Българска национална телевизия да се прави от Народното събрание, само че това надали ще мине и напълно не е в интерес на независимостта на публичните медии.
Най-вероятно ще бъде препоръчано и ще мине в Народното събрание удължаването на мандатите на генералните шефове на Българска национална телевизия и БНР от три на пет години. Обсъждал се е и въпросът за уеднаквяването на мандатите на генералните шефове и членовете на УС, които сега се разминават. Това е стъпка в вярната посока, тъй като и сега на пазара има неприятна процедура. Например през януари 2020 г, когато Съвет за електронни медии избере нов общоприет шеф на БНР, той ще бъде заставен в идващите две години и половина да ръководи със заварения от него директорски съвет, назначен от уволнения от медийния регуатор общоприет шеф Светослав Костов. Това ще го лиши от правото да предложи собствен екип, с който да ръководи и го излага на заплаха съвсем всяко негово решение да бъде неодобрено от управителния съвет.
От Съвет за електронни медии пък са поискали по-големи пълномощия за надзор върху финансирането на БНР и Българска национална телевизия, което не е тяхна работа, а на Сметната палата и на Агенцията за държавна финансова ревизия.
Обсъждал се е и казуса рекламата да се изведе от БНР и Българска национална телевизия против доста по- огромна дотация. Не е ясно по какъв начин това ще помогне на публичните медии и е рискова игра, тъй като по този начин те ще изпаднат под още по-сериозна взаимозависимост от властта. Подобна процедура има във Франция и Испания, където публичните медии не излъчват реклама, само че против доста комплицирано крос-финансиране, което включва и % от приходите на телекомуникационните оператори.
Държавните телевизия и радио имат най-сериозен интерес от преформулиране модела им на финансиране. В момента Българска национална телевизия и БНР се финансират от държавния бюджет, а сумите са отпускат по направена от Министерския съвет цена за час стратегия. За разлика от БНР, Българска национална телевизия е във банкрут и генералният и шеф Емил Кошлуков разгласи, че до края на годината дефицитът ще доближи 71 млн. лева За съпоставяне, бюджетът на Българска национална телевизия за 2020 г е 70 млн. лева
При основаването на работната група за промени в Закон за радиото и телевизията ръководителят на парламентарната комисия по просвета и медии Вежди Рашидов изясни, че се медийният закон " от дълго време не е пипан, стар е и в него има доста неща, които да се оправят, тъй че да са от изгода за медиите. Те да работят по-добре и по актуализирани правила, тъй като и средата се е трансформирала ". Той акцентира, че " законите, които създаваме, би трябвало да дадат опция за независимост на медиите, тяхното разрастване, тяхната работа, съобразена с времето, в което живеем ".
По думите му концепцията за основаване на работната група за промени в Закон за радиото и телевизията е пристигнала от Българска национална телевизия. Вежди Рашидов наподобява има и по-широки упования от предложенията за промени в Закон за радиото и телевизията, съгласно него би трябвало да се измисли метод за битка с подправените вести, тъй като " те са бичът за свободата на словото ".
Другата работна група
Към Министерството на културата, което е директно отговорно по тематиката аудио-визия, към този момент има основана работна група, само че тя работи единствено по заданията в новата аудио-визуална медийна инструкция. Проктът за промени в Закон за радиото и телевизията съобразени с директивата би трябвало да е подготвен до 1 април 2020 година, с цел да може да влез за разискване и приемане в Народното събрание, тъй като България като член на Европейски Съюз би трябвало да вкара в медийното законодателство новите правила в границите на идната година.
От Министерството на културата прецизираха пред капитал, че в експертната група одобрена със заповед на минстъра има 35 индивида - 20 в главния състав и 15 аварийни. В нея влизат представителина разнообразни ведомства и специалисти по медийно право. От министерството до в този момент не са дали листата на работната група. Проверка на " Капитал " обаче откри, че има членове на работната група към Министерството на културата, които влизат и в работната група основана от ръководителя на медийната комисия Вежди Рашидов.
Според члена на Съвет за електронни медии Бетина Жотева, защото роботната група към министъра на кутурата, не е натоварена да ревизира и други значими текстове в закона за радиото и малкия екран, отвън европейската инструкция, които имат потребност от преосмисляне, това е довело и до нуждата от основаването на втора работна група, която да работи по съответно по смяната и на други текстове в Закон за радиото и телевизията отвън новата аудио-визуална медийна инструкция.
Работната група
Членове на експертната група към Комисията за културата и медиите в Народно събрание, която ще дава оферти за промени в медийния закон.
1. Анна Танова изп. шеф на Асоциацита на радио- и телевизионните оператори (АБРО)
2. Бетина Жотева - член на Съветът за електронни медии (СЕМ)
3. Валери Тодоров – журналист; някогашен генеерален шеф на Българска национална телевизия
4. Господин Йовчев – шеф " Правни и бизнес връзки " на bTV Media Group
5. Елена Велкова – Правният шеф на " Нова Броудкастинг Груп "
6. Мария Стоева – основен правист на БНР
7. Мая Георгиева – юрист препоръчан от Канал 3
8. Христо Томов –член на УС на Българска национална телевизия
9. Кремена Кадиева – БНТ;
10. Димитър Димитров – член на УС на БНР
11. Християн Митев – Комисия по правни въпроси към НС;
12. Симона Велева - експерт; член на Асоциацията
13. Кирил Вълчев - експерт; публицист в " Дарик радио "
14. Наталия Илиева – АБРО, юридически шеф BG On Air
15. Ева Петрова – АБРО
16. Михаил Заимов – публицист в Българска национална телевизия
17. Георги Харизанов – АБРО; изпълнителен шеф на телевизия " Европа "
18. Диана Саватева – Комисия по културата и медиите към Народно събрание (в оставка)
19. Снежана Тодорова – СБЖ
Днес експертната група организира второто си съвещание. Тя бе основана доскоро повече от седмица със заповед на ръководителя на парламентарната комисия по просвета и медии Вежди Рашидов. От дата на съдването си до в този момент съставът й порастна двойно (кой е в нея - в карето), само че и до през днешния ден остава неразбираем критерият, по който са избирани участниците в нея.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики " Капитал " потърси за коментар от представители на трите съществени малките екрани - bTV, Nova и Българска национална телевизия, с цел да разбере в каква посока вървят диалозите на участниците в работата група и кои ще са основните промени в Закон за радиото и телевизията на които ще държат те. Те направиха ангажимента, че още рано да се каже, само че законодателя чака първите им оферти да са подготвени преди Коледа.
Официалните мнения
Директорът " Правни и бизнес връзки " на bTV Media Group Господин Йовчев, разяснява, че осъвременяването на някои административни процедури би могло да облекчи както работата на регулаторния орган - Съветът за електронни медии (СЕМ), по този начин и административната тежест за медиите. " Също по този начин, от значително значение е измененията в Директивата за аудиовизуалните медийни услуги на Европейски Съюз да се осъществяват в точния момент, както и да основават условия за развиване на медийната среда и отбрана на публичния интерес ", сподели Йовчев.
От " Нова тв " бяха сбити: " До момента работната група е имала единствено едно съвещание. След като бъдат разисквани всички оферти за промени в Закона за радио и телевизия, " Нова Броудкастинг " груп ще вземе отношение по тях в границите на участието си в АБРО ", споделиха от малкия екран.
Обществената Българска национална телевизия, в която са най-заинтересовани от измененията, разясниха, че предпочитаните области, в които наложително би трябвало да има промени са " финансиране на публичните медии; разпространяване, цифрово разпространение; ограничавания за продуктовото позициониране в публичните медии ".
От там прецизираха, че сега работната група прави повсеместен разбор на закона и ще излезе с единно мнение по всички текстове. Очакванията на Българска национална телевизия от работата по закона са в къси периоди участниците в диалога да се обединят към решаването на проблематичните точки.
От Българска национална телевизия са безапелационни, че " промени са нужни! Така публичните медиите ще могат да бъдат по-гъвкави за рекламодателите и по-интересни за феновете ".
Неофициалните мнения
В рамките на двете извършени съвещания до момента всеки от участниците е декларирал разнообразни планове за промени в закона съгласно интереса на медията или институцията, която съставлява. Представителят на Съвет за електронни медии е изискал изборът на генералните шефове на БНР и Българска национална телевизия да се прави от Народното събрание, само че това надали ще мине и напълно не е в интерес на независимостта на публичните медии.
Най-вероятно ще бъде препоръчано и ще мине в Народното събрание удължаването на мандатите на генералните шефове на Българска национална телевизия и БНР от три на пет години. Обсъждал се е и въпросът за уеднаквяването на мандатите на генералните шефове и членовете на УС, които сега се разминават. Това е стъпка в вярната посока, тъй като и сега на пазара има неприятна процедура. Например през януари 2020 г, когато Съвет за електронни медии избере нов общоприет шеф на БНР, той ще бъде заставен в идващите две години и половина да ръководи със заварения от него директорски съвет, назначен от уволнения от медийния регуатор общоприет шеф Светослав Костов. Това ще го лиши от правото да предложи собствен екип, с който да ръководи и го излага на заплаха съвсем всяко негово решение да бъде неодобрено от управителния съвет.
От Съвет за електронни медии пък са поискали по-големи пълномощия за надзор върху финансирането на БНР и Българска национална телевизия, което не е тяхна работа, а на Сметната палата и на Агенцията за държавна финансова ревизия.
Обсъждал се е и казуса рекламата да се изведе от БНР и Българска национална телевизия против доста по- огромна дотация. Не е ясно по какъв начин това ще помогне на публичните медии и е рискова игра, тъй като по този начин те ще изпаднат под още по-сериозна взаимозависимост от властта. Подобна процедура има във Франция и Испания, където публичните медии не излъчват реклама, само че против доста комплицирано крос-финансиране, което включва и % от приходите на телекомуникационните оператори.
Държавните телевизия и радио имат най-сериозен интерес от преформулиране модела им на финансиране. В момента Българска национална телевизия и БНР се финансират от държавния бюджет, а сумите са отпускат по направена от Министерския съвет цена за час стратегия. За разлика от БНР, Българска национална телевизия е във банкрут и генералният и шеф Емил Кошлуков разгласи, че до края на годината дефицитът ще доближи 71 млн. лева За съпоставяне, бюджетът на Българска национална телевизия за 2020 г е 70 млн. лева
При основаването на работната група за промени в Закон за радиото и телевизията ръководителят на парламентарната комисия по просвета и медии Вежди Рашидов изясни, че се медийният закон " от дълго време не е пипан, стар е и в него има доста неща, които да се оправят, тъй че да са от изгода за медиите. Те да работят по-добре и по актуализирани правила, тъй като и средата се е трансформирала ". Той акцентира, че " законите, които създаваме, би трябвало да дадат опция за независимост на медиите, тяхното разрастване, тяхната работа, съобразена с времето, в което живеем ".
По думите му концепцията за основаване на работната група за промени в Закон за радиото и телевизията е пристигнала от Българска национална телевизия. Вежди Рашидов наподобява има и по-широки упования от предложенията за промени в Закон за радиото и телевизията, съгласно него би трябвало да се измисли метод за битка с подправените вести, тъй като " те са бичът за свободата на словото ".
Другата работна група
Към Министерството на културата, което е директно отговорно по тематиката аудио-визия, към този момент има основана работна група, само че тя работи единствено по заданията в новата аудио-визуална медийна инструкция. Проктът за промени в Закон за радиото и телевизията съобразени с директивата би трябвало да е подготвен до 1 април 2020 година, с цел да може да влез за разискване и приемане в Народното събрание, тъй като България като член на Европейски Съюз би трябвало да вкара в медийното законодателство новите правила в границите на идната година.
От Министерството на културата прецизираха пред капитал, че в експертната група одобрена със заповед на минстъра има 35 индивида - 20 в главния състав и 15 аварийни. В нея влизат представителина разнообразни ведомства и специалисти по медийно право. От министерството до в този момент не са дали листата на работната група. Проверка на " Капитал " обаче откри, че има членове на работната група към Министерството на културата, които влизат и в работната група основана от ръководителя на медийната комисия Вежди Рашидов.
Според члена на Съвет за електронни медии Бетина Жотева, защото роботната група към министъра на кутурата, не е натоварена да ревизира и други значими текстове в закона за радиото и малкия екран, отвън европейската инструкция, които имат потребност от преосмисляне, това е довело и до нуждата от основаването на втора работна група, която да работи по съответно по смяната и на други текстове в Закон за радиото и телевизията отвън новата аудио-визуална медийна инструкция.
Работната група
Членове на експертната група към Комисията за културата и медиите в Народно събрание, която ще дава оферти за промени в медийния закон.
1. Анна Танова изп. шеф на Асоциацита на радио- и телевизионните оператори (АБРО)
2. Бетина Жотева - член на Съветът за електронни медии (СЕМ)
3. Валери Тодоров – журналист; някогашен генеерален шеф на Българска национална телевизия
4. Господин Йовчев – шеф " Правни и бизнес връзки " на bTV Media Group
5. Елена Велкова – Правният шеф на " Нова Броудкастинг Груп "
6. Мария Стоева – основен правист на БНР
7. Мая Георгиева – юрист препоръчан от Канал 3
8. Христо Томов –член на УС на Българска национална телевизия
9. Кремена Кадиева – БНТ;
10. Димитър Димитров – член на УС на БНР
11. Християн Митев – Комисия по правни въпроси към НС;
12. Симона Велева - експерт; член на Асоциацията
13. Кирил Вълчев - експерт; публицист в " Дарик радио "
14. Наталия Илиева – АБРО, юридически шеф BG On Air
15. Ева Петрова – АБРО
16. Михаил Заимов – публицист в Българска национална телевизия
17. Георги Харизанов – АБРО; изпълнителен шеф на телевизия " Европа "
18. Диана Саватева – Комисия по културата и медиите към Народно събрание (в оставка)
19. Снежана Тодорова – СБЖ
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ