Иво Прокопиев: Доверието в институциите и човешкият капитал трябва да бъдат водещи теми през следващото десетилетие
© Надежда Чипева XIV годишна среща на бизнеса с държавно управление събра предходната седмица икономическия екип на кабинета със притежателите и мениджърите на едни от най-големите компании, които работят в България, както и посланици и представители на интернационалните институции. По-долу може да прочетете встъпителните думи на Иво Прокопиев, един от издателите на " Капитал ".
Видео
Минаха 10 години от банкрута на Lehman Brothers. Завършихме едно цяло десетилетие и почнахме ново, и това съгласно мен е добър мотив за равносметка - да забележим какво научихме през тези години. Спомням си, че с доста от вас през 2009 и 2010 година бяхме в същата тази зала и тогава се чудехме има ли дъно, или е свободно проваляне, какъв брой време ще отнеме на стопанската система да се възвърне. Ключовата дума тогава беше деливъридж, или по-просто казано, връщане на отговорностите, които българската стопанска система, българските компании и българските банки бяха взели и създаваха известна неустойчивост, тъй като размерът на тези отговорности беше над 100% от Брутният вътрешен продукт, или в безусловно изражение над 40 милиарда евро.
Това, което се случи за миналите 10 години, във финансов смисъл е много феноменално. Ние не просто занулихме тази външна позиция, а сега българската стопанска система като цялост от банки, предприятия и семейства, вземайки нейните спестявания минус нейните отговорности, в действителност има чиста позитивна позиция по отношение на останалия свят от над 10 милиарда евро. Тоест България е заемодател на останалия свят, което е едно много феноменално достижение. Не споделям, че е положително или неприятно, евентуално това значи непоклатимост, само че също по този начин значи, че една дребна страна изнася капитал и нейната финансова система не съумява да преработи тези спестявания към вложения.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики За това, несъмнено, има купчина предпоставки, като да вземем за пример, само че освен, затегнатите регулации. В другите финансови браншове аргументите са разнообразни. В промишлеността е просто погашение на направени вложения под формата на дивиденти и връщане на акционерни заеми. Така или другояче сега в българската стопанска система влизат няколко типа допинг. Първо, от дотациите на Европейски Съюз, по-късно от финансирането от държавния бюджет, по-късно от българите в чужбина, всичкото това е в размер на няколко милиарда, може би общо към 5 милиарда средногодишно. В същото време имаме рекордно ниски лихви - страната стартира да се финансира с негативни лихви. Имаме и едни от най-ниските налози може би в целия развъртян свят.
И все пак стопанската система, въпреки и да не е в рецесия, тъй като при 3.5% напредък не може да се каже, че е в рецесия, само че е в това, което се споделяше в края на социализма, в застой. Не се развива задоволително бързо, би трябвало да се развива повече и по тази причина има както български, по този начин и чисто огромни структурни проблеми, които произтичат от обстановката на целия свят. Това незадоволително бързо развиване, което ние сме кръстили синхронизирано закъснение, е хибриден проблем, не просто икономическо развиване, само че сега има много сериозна рецесия или най-малко предизвикателство пред обичайния демократичен модел на развиването на обществата и страните. В същото време има много ясни към този момент трендове на рецесия на старите бизнес модели, изобщо на остарелия метод, по който се правеше бизнесът, поради цифровата промяна и революцията на цифровите технологии и изкуствения разсъдък, и новите материали.
Това, което предното десетилетие направи, в действителност е да затвърди чувството, че бизнесът няма да се прави по метода, по който се е правил. Следващото ще покаже кой е новият път пред бизнеса. Всичко това основава една неустановеност, тъй като вложителите по разбираеми аргументи не желаят да влагат във въглища, банките не желаят да финансират въглищни планове, никой не желае да създава авточасти за дизелови коли, тъй като никой към този момент не желае да купува дизелови коли. Изобщо доста огромни и остарели вериги на добавена стойност лека-полека замират, без да е ясно какво тъкмо идва на тяхно място.
В този смисъл идващото десетилетие без никакво подозрение ще бъде моментът, в който цифровата промяна, засилена от климатичните политики на Европейски Съюз и изобщо в света - видяхте, че в Давос тематиката беше отново климатът - ще се форсира трагично. Много от старите бизнеси, доста от старите модели във финансовата промишленост ще бъдат подложени на големи тествания. Много от тях няма да оцелеят. Видяхме в някои от промишленостите, които към този момент бяха подложени на подобен напън, какво се случи. Затова е основно значимо да стартираме диалога кое прави една страна цифрово сполучлива или цифрово губеща.
Без никакво подозрение, без да влизам допълнително елементи, има две тематики, които стърчат над всички останали. Това са качеството и доверието в институциите - вложителите би трябвало да имат вяра, че има среда, на която могат да разчитат, и че има правила, които се съблюдават и те са за всички. И второто е качеството на човешкия капитал. Всъщност цифрово печелившите страни ще бъдат разграничени от цифрово губещите страни от това кой по какъв начин се е справил с човешкия си капитал, който несъмнено е най-трудната задача, тъй като условията към хората, изобщо към чиновниците, към служащите ще бъдат напълно разнообразни. Социалните системи на всички страни ще бъдат изправени пред неимоверни тествания, тъй като в такава среда още никой не е работил, а институциите, които би трябвало да реагират на проблемите на бъдещето, още ги няма.
Бих желал да дам тази по-дългосрочна вероятност, тъй като ние сме доста постоянно жертви на злободневната политика, а в диалога за злободневна политика не може да има в действителност дълготрайна визия за развиването на страната. Всъщност вместо за политика моят зов към днешната конференция е да приказваме за политики, които да изведат над чертата тия значими неща, които ще създадат от България или цифрово губеща, или цифрово печеливша страна.
Видео
Минаха 10 години от банкрута на Lehman Brothers. Завършихме едно цяло десетилетие и почнахме ново, и това съгласно мен е добър мотив за равносметка - да забележим какво научихме през тези години. Спомням си, че с доста от вас през 2009 и 2010 година бяхме в същата тази зала и тогава се чудехме има ли дъно, или е свободно проваляне, какъв брой време ще отнеме на стопанската система да се възвърне. Ключовата дума тогава беше деливъридж, или по-просто казано, връщане на отговорностите, които българската стопанска система, българските компании и българските банки бяха взели и създаваха известна неустойчивост, тъй като размерът на тези отговорности беше над 100% от Брутният вътрешен продукт, или в безусловно изражение над 40 милиарда евро.
Това, което се случи за миналите 10 години, във финансов смисъл е много феноменално. Ние не просто занулихме тази външна позиция, а сега българската стопанска система като цялост от банки, предприятия и семейства, вземайки нейните спестявания минус нейните отговорности, в действителност има чиста позитивна позиция по отношение на останалия свят от над 10 милиарда евро. Тоест България е заемодател на останалия свят, което е едно много феноменално достижение. Не споделям, че е положително или неприятно, евентуално това значи непоклатимост, само че също по този начин значи, че една дребна страна изнася капитал и нейната финансова система не съумява да преработи тези спестявания към вложения.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики За това, несъмнено, има купчина предпоставки, като да вземем за пример, само че освен, затегнатите регулации. В другите финансови браншове аргументите са разнообразни. В промишлеността е просто погашение на направени вложения под формата на дивиденти и връщане на акционерни заеми. Така или другояче сега в българската стопанска система влизат няколко типа допинг. Първо, от дотациите на Европейски Съюз, по-късно от финансирането от държавния бюджет, по-късно от българите в чужбина, всичкото това е в размер на няколко милиарда, може би общо към 5 милиарда средногодишно. В същото време имаме рекордно ниски лихви - страната стартира да се финансира с негативни лихви. Имаме и едни от най-ниските налози може би в целия развъртян свят.
И все пак стопанската система, въпреки и да не е в рецесия, тъй като при 3.5% напредък не може да се каже, че е в рецесия, само че е в това, което се споделяше в края на социализма, в застой. Не се развива задоволително бързо, би трябвало да се развива повече и по тази причина има както български, по този начин и чисто огромни структурни проблеми, които произтичат от обстановката на целия свят. Това незадоволително бързо развиване, което ние сме кръстили синхронизирано закъснение, е хибриден проблем, не просто икономическо развиване, само че сега има много сериозна рецесия или най-малко предизвикателство пред обичайния демократичен модел на развиването на обществата и страните. В същото време има много ясни към този момент трендове на рецесия на старите бизнес модели, изобщо на остарелия метод, по който се правеше бизнесът, поради цифровата промяна и революцията на цифровите технологии и изкуствения разсъдък, и новите материали.
Това, което предното десетилетие направи, в действителност е да затвърди чувството, че бизнесът няма да се прави по метода, по който се е правил. Следващото ще покаже кой е новият път пред бизнеса. Всичко това основава една неустановеност, тъй като вложителите по разбираеми аргументи не желаят да влагат във въглища, банките не желаят да финансират въглищни планове, никой не желае да създава авточасти за дизелови коли, тъй като никой към този момент не желае да купува дизелови коли. Изобщо доста огромни и остарели вериги на добавена стойност лека-полека замират, без да е ясно какво тъкмо идва на тяхно място.
В този смисъл идващото десетилетие без никакво подозрение ще бъде моментът, в който цифровата промяна, засилена от климатичните политики на Европейски Съюз и изобщо в света - видяхте, че в Давос тематиката беше отново климатът - ще се форсира трагично. Много от старите бизнеси, доста от старите модели във финансовата промишленост ще бъдат подложени на големи тествания. Много от тях няма да оцелеят. Видяхме в някои от промишленостите, които към този момент бяха подложени на подобен напън, какво се случи. Затова е основно значимо да стартираме диалога кое прави една страна цифрово сполучлива или цифрово губеща.
Без никакво подозрение, без да влизам допълнително елементи, има две тематики, които стърчат над всички останали. Това са качеството и доверието в институциите - вложителите би трябвало да имат вяра, че има среда, на която могат да разчитат, и че има правила, които се съблюдават и те са за всички. И второто е качеството на човешкия капитал. Всъщност цифрово печелившите страни ще бъдат разграничени от цифрово губещите страни от това кой по какъв начин се е справил с човешкия си капитал, който несъмнено е най-трудната задача, тъй като условията към хората, изобщо към чиновниците, към служащите ще бъдат напълно разнообразни. Социалните системи на всички страни ще бъдат изправени пред неимоверни тествания, тъй като в такава среда още никой не е работил, а институциите, които би трябвало да реагират на проблемите на бъдещето, още ги няма.
Бих желал да дам тази по-дългосрочна вероятност, тъй като ние сме доста постоянно жертви на злободневната политика, а в диалога за злободневна политика не може да има в действителност дълготрайна визия за развиването на страната. Всъщност вместо за политика моят зов към днешната конференция е да приказваме за политики, които да изведат над чертата тия значими неща, които ще създадат от България или цифрово губеща, или цифрово печеливша страна.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ