Северозападът пътува най-често до друг регион за работа
© Надежда Чипева Близо 11 хиляди души от Северозападна България пътуват ежедневно до един от близките региони за работа през 2018 година, сочат данни на Евростат. Това се равнява на 3.9% от работещите хора на възраст сред 20 и 64 година и е най-високият дял на междурегионална трудова миграция в страната. Данните са разумни, тъй като това е най-слабо развития стопански регион и вариантите за претовареност там са ниски. На второ място са работещите в Южен централен район с 1.8%, следвани от Северен централен с 1.7%. От друга страна, в двата източни района - северен и южен, пътуващите са надлежно 0.8% и 0.9% от всички заети, а в Югозападния район трудовата миграция е минимална - едвам 0.3%.
Данните демонстрират, че общо 37.8 хиляди души в България прекосяват ежедневно границите на шестте огромни района в страната, с цел да работят. Картината евентуално щеше да е по-различна, в случай че данните на Евростат обхващаха трудовата миграция сред области или даже общини, показвайки да вземем за пример пътуващите сред Перник и София или Варна и Добрич. Картата в този тип пък демонстрира, че живеещите в Северозападна България разчитат в по-голяма степен на работа в Югозапада (например в столицата или София-област) или в стопански по-силните области в Северен централен район (като Габрово), в сравнение с останалата част от страната.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Трудовата миграцията в Европейски Съюз
Очаквано, междинното равнище на междурегионална трудова миграция в Европейски Съюз (в рамките на една държава) е по-високо по отношение на това в България - 8.3% от всички работещи сред 20 и 64 година или 18.3 млн. души през 2018 година
На равнище страна, максимален дял от работещите живеят в един район, а работят в различен, е в Белгия и Англия - 21% през 2018, следвани от Холандия със 17%. В България междинния дял е малко над 1.2%. Разбивката на по-малки региони обаче демонстрира, че неоспорим водач са районите към Лондон - в елементи от Външен Лондон към 60% от живущите работят в различен район, а във Вътрешен Лондон делът е 53%.
Сред икономическите фактори, които обичайно движат районната трудова миграция, са разликите в заплащането и опциите за работа сред обособените райони, цените и достъпността на жилища, транспортната инфраструктура.
Илюстрация
Ежедневна трудова миграция сред райони в границите на една страна, дял от заетите 20-64 година (%)
Увеличаване
Ежедневна трудова миграция сред райони в границите на една страна, дял от заетите 20-64 година (%)
[Eurostat] Смаляване
Данните демонстрират, че общо 37.8 хиляди души в България прекосяват ежедневно границите на шестте огромни района в страната, с цел да работят. Картината евентуално щеше да е по-различна, в случай че данните на Евростат обхващаха трудовата миграция сред области или даже общини, показвайки да вземем за пример пътуващите сред Перник и София или Варна и Добрич. Картата в този тип пък демонстрира, че живеещите в Северозападна България разчитат в по-голяма степен на работа в Югозапада (например в столицата или София-област) или в стопански по-силните области в Северен централен район (като Габрово), в сравнение с останалата част от страната.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Трудовата миграцията в Европейски Съюз
Очаквано, междинното равнище на междурегионална трудова миграция в Европейски Съюз (в рамките на една държава) е по-високо по отношение на това в България - 8.3% от всички работещи сред 20 и 64 година или 18.3 млн. души през 2018 година
На равнище страна, максимален дял от работещите живеят в един район, а работят в различен, е в Белгия и Англия - 21% през 2018, следвани от Холандия със 17%. В България междинния дял е малко над 1.2%. Разбивката на по-малки региони обаче демонстрира, че неоспорим водач са районите към Лондон - в елементи от Външен Лондон към 60% от живущите работят в различен район, а във Вътрешен Лондон делът е 53%.
Сред икономическите фактори, които обичайно движат районната трудова миграция, са разликите в заплащането и опциите за работа сред обособените райони, цените и достъпността на жилища, транспортната инфраструктура.
Илюстрация
Ежедневна трудова миграция сред райони в границите на една страна, дял от заетите 20-64 година (%)
Увеличаване
Ежедневна трудова миграция сред райони в границите на една страна, дял от заетите 20-64 година (%)
[Eurostat] Смаляване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ