Мнения Daily - Как войната отново стана обичаен инструмент
© Mike Segar Докъдето ни стига погледът, виждаме – в случай че не War, то Hate. Още по тематиката
Мнения Daily - БЕХ замита следите след подаръка за Доган
И още: Орбан е в позиционна война с ЕС; Мафията си напазарува регулатори
26 сеп 2018
Мнения Daily - Дрънкаш на учениците, те си пипат телефона...
И още: Защо единна Европа е важна; Битката с цените на хляба е като молебен за дъжд
25 сеп 2018 Нов ред
Как войната още веднъж стана нормален инструмент
От разбор на политолога Евгений Дайнов за " Портал Култура "
" Как стигнахме дотук? ", споделя във кино лентата " Патриотът " (в гл. роля Мел Гибсън) военачалник Корнуолис. Той е главнокомандващ английската войска в Америка по време на революционната война, която губи и с нея губи Америка. И продължава (докато си изпраща сабята на американците като знак за капитулация): " Паплач войска от селяни "
И ние по този начин. Ние – т.е. тези в цивилизования свят, които от ранна юношеска и даже детска възраст (през 1968 година бях на 10) се подредиха зад лозунга Love and Peace. А през днешния ден, в зрялата си възраст, докъдето ни стига погледът, виждаме – в случай че не War, то Hate. И, осъзнато или не, считаме подкрепящите Борисов и Орбан, Путин и Тръмп, Льо Пен и Брекзит за селяндурска сган, зацапваща с калните си копита метеното от такива като нас.
Как стигнахме дотук? – е въпрос, който Корнуолис е трябвало да си зададе още след първите няколко борби с американската " сган ". А не сега на капитулация. Да бъдем по-умни от него. Да потърсим отговор на въпроса преди да сме овесили бялото знаме пред напиращите последователи на Hate and War. Защото, в случай че стигнем до такава степен, че да капитулираме, те няма да ни пуснат поживо-поздраво, както американците са създали с Корнуолис.
След финансовата рецесия от 2008 година тъгата прераства в гняв – яростта на излъганите. Започва търсенето на провинен, което дефинира идейната атмосфера, в която става допустимо Англия да гласоподава за овакантяване на Европейски Съюз, Тръмп да стане президент на Съединени американски щати (макар да застава против самата концепция, породила Америка), а скучният малък деспот Путин да стане популистка икона, въпреки да прави тъкмо това, което вършат скучните и дребни дикатори – скришно да убива, до момента в който очевидно присвоява.
Яростта на XXI век не е само подбудена от неуспеха на плана " посредством ползване към благополучие ". Както показва Иван Кръстев в книгата си " След Европа ", яростта е подбудена и от неуспеха на меритократическия план за устройство на обществото. Според този план в модерните общества хората се издигат – т.е. стигат до статут и получават самопризнание от останалите – посредством лични старания. А не, да речем, посредством връзки, познанства, пари или генезис. В сърцето на меритократичната концепция стои убедеността, че всеки човек – стига да е свободен в решенията си и да има обичайно обучение – има някакъв собствен гений. И когато схваща в какво тъкмо е същински добър, потегля по този път и стартира да катери статусната стълбица. Формулата е: Заложби + Усилие = Успех.
В началото на XXI век това допускане се оказва неправилно. Не всеки има някакъв гений. Дори да го има, не всеки има достъп до съответното обрзование. А даже и да има и гений, и обучение, че и старания да поставя, при започване на века обстановката е такава, че този човек може просто да не успее да се класира за стартовата линия. Защото в това време обществото е станало доста по-неравно, приходите на междинната класа трайно понижават, а на мястото на от малко малко сигурните работни места в промишлеността се появяват несигурните (и неквалифицирани) работни места в областта на услугите. Отново, както в XIX век, става по-важно да имаш връзки, пари или верен генезис, в сравнение с – да полагаш старания, развивайки заложбите си.
Да си субект се оказва да стоиш на студа и да те брули вятърът. Затова хората се отхвърлят от това, да са човеци, справящи се сами с живота си и по този начин постигащи самопризнание. Тръгват да търсят леговище в някакви групи, в които да получават самопризнание не тъй като са постигнали нещо, а просто тъй като са част от групата.
Така стигнахме до ситуацията войната по света да е нормален инструмент на политиката, а връзките сред хората, в миналото учредени върху доброжелателността, да бъдат сменени с връзки, учредени върху омразата. Затова през днешния ден все по-често наподобява, че защото не пишем бележки под линия към 1968-а, пишем бележки под линия към 1938-а.
--------- Краткосрочният резултат е спомагателна радикализация на истинските " Патриоти ".
Кой е по-по-най
Основните ни партии се " патриотизират "
От коментар на политолога Даниел Смилов за " Дойче Веле "
Фотограф: Николай Дойчинов
България се намира в нова обстановка: двете съществени партии ГЕРБ и Българска социалистическа партия се " патриотизираха " и започнаха да наподобяват по основни характерности на национал-популистки обединения. Този развой е доста забележим при Българска социалистическа партия, чиято трансформация се дължи главно на партийния водач Корнелия Нинова. Под нейно управление " столетницата " престана да се нарежда като европейска левица и крепко стъпи в лагера на евроскептиците, русофилите, соцносталгиците, хомофобите и съперниците на имиграцията. Българска социалистическа партия изненада " своите " от ПЕС при основни гласувания като Истанбулската спогодба и отчета за Орбан, при които на процедура остана единствената лява партия в Европа с друго мнение от останалите.
При ГЕРБ нещата не са напълно приключени и там постоянно остава опция за проверка и след последния миг. Въпреки това гласуването за Орбан в Екологичен потенциал е вододел, който демонстрира сериозна смяна в политическото държание на Борисов. До това гласоподаване политиката на ГЕРБ беше съвсем еднопосочно проевропейска, синхронизирана с тази на Меркел и Макрон. Казусът " Скрипал " и Истанбулската спогодба бяха предвестниците на смяната. А с гласуването в интерес на Орбан ГЕРБ еднопосочно се разположи в " патриотичния " лагер от източноевропейски вид.
С това процесът на " патриотизация " на двете съществени партии закупи съвсем приключен тип. Вкарването на " Обединените патриоти " в държавното управление беше направено за те да бъдат " нормализирани " и дисциплинирани. По време на българското европредседателство този проект работеше - с дребни пробойни като " Скрипал ". Към края му обаче стана ясно, че резултатът е бил по-скоро противоположен - вместо " нормализация " на " Патриотите ", ГЕРБ се оказаха в обстановка, в която младшият им сътрудник на процедура дефинира външната политика на страната.
Един кратковременен резултат от патриотизацията на двете съществени партии е спомагателната радикализация на истинските " Патриоти ". Под боязън от обезличаване Вътрешна македонска революционна организация стартира да предлага политики за надзор на цените, които даже Корнелия Нинова откри за " популистки " и " неработещи ". Този развой на спомагателна радикализация ще продължава - и ще ставаме очевидци на все по-голяма патриотична екзотика.
Проблемът обаче е в това, че в България към този момент има огромна група гласоподаватели, които не споделят и не утвърждават настъпващия международен и локален цинизъм. За тях общият европейски дом, в който всички съблюдават едни и същи правила и споделят съществени полезности, е действителност, а не химера. Тези хора се отвращават от безотговорни " патриотични " съпоставения сред Европейски Съюз и Съюз на съветските социалистически републики: в последна сметка в Европейски Съюз се влиза и излиза непринудено.
За тези хора нещата наподобяват по следния метод: с цел да се обезпечи комфорт на държавни управления, които желаят да продължат корупционните и антидемократичните си практики, се вършат опити да се разгради общия европейски дом. Тези хора в България сега не са парламентарно показани.
-------- Застрахователите ще получат едни огромни пари. За нищо.
Болен здрав носи
Здравната промяна на Ананиев: още по 12 лева на месец за същото
От коментар на зам.-председателя на ДСБ Радан Кънев в неговия фейсбук-профил
Фотограф: Цветелина Белутова
Здравни загадки `2018:
1) В утринните блокове сериозно болшинство от клакьори благодари на господин министъра, че е предложил " Нещо ". Когато ги питат какво е " Нещо " -то, обаче, споделят, че е рано да се каже.
2) Има огромен проблем с доплащането в лечебните заведения, което е нелегално.
Решението на казуса е да плащаме на осигурител по още 12 лева на месец (всъщност доста повече, тъй като страната ще заплаща на осигурител половината пари, от нашите данъци), само че ДОПЛАЩАНЕТО ДА ОСТАНЕ. Вече - законно.
3) Възниква въпросът защо ще плащаме по 12 лева на месец (всъщност доста повече...), откакто доплащането остава и се узаконява.
Отговорът (освен че е рано да се каже, въпреки всичко не сме платили още...) е, че от тези 12 лв. застрахователите ще заплащат на лечебните заведения за това, за което и в този момент НЗОК, без тези 12 лева, заплаща на лечебните заведения.
4) Ако въпреки всичко желаеме да НЕ доплащаме, ще би трябвало да внасяме още едни пари при осигурител, към този момент непринудено.
Остава въпросът - в случай че желаеме, инцидентно, и пенсионерите и децата да не доплащат? Може би страната ще ги застрахова, непринудено?
5) Оказва се обаче, че лечебните заведения ще могат да дефинират цените на пътеките свободно, над равнищата, които НЗОК и застрахователите с 12-те лева договарят.
Следователно, изцяло допустимо е да се застраховаме и в допълнение, непринудено, и... отново да доплащаме. Всъщност, не е " изцяло допустимо ", а е съвсем несъмнено - тъй като има малко подозрение, че лечебните заведения ще съгласуват ценовата си политика...
Малко е комплицирано, само че единствено на пръв взор. Всъщност е пъклен просто - ще даваме по 12 лева на месец (а в действителност доста повече...). Нищо друго няма да се промени, не и за пациента. Болниците ще получат доста повече пари, за същата услуга. Застрахователите ще получат едни огромни пари. За нищо.
А кражбите? Доколкото тези " ограничения " имат някакво отношение към кражбите, то е - да ги насърчат и усилят.
Мнения Daily - БЕХ замита следите след подаръка за Доган
И още: Орбан е в позиционна война с ЕС; Мафията си напазарува регулатори
26 сеп 2018
Мнения Daily - Дрънкаш на учениците, те си пипат телефона...
И още: Защо единна Европа е важна; Битката с цените на хляба е като молебен за дъжд
25 сеп 2018 Нов ред
Как войната още веднъж стана нормален инструмент
От разбор на политолога Евгений Дайнов за " Портал Култура "
" Как стигнахме дотук? ", споделя във кино лентата " Патриотът " (в гл. роля Мел Гибсън) военачалник Корнуолис. Той е главнокомандващ английската войска в Америка по време на революционната война, която губи и с нея губи Америка. И продължава (докато си изпраща сабята на американците като знак за капитулация): " Паплач войска от селяни "
И ние по този начин. Ние – т.е. тези в цивилизования свят, които от ранна юношеска и даже детска възраст (през 1968 година бях на 10) се подредиха зад лозунга Love and Peace. А през днешния ден, в зрялата си възраст, докъдето ни стига погледът, виждаме – в случай че не War, то Hate. И, осъзнато или не, считаме подкрепящите Борисов и Орбан, Путин и Тръмп, Льо Пен и Брекзит за селяндурска сган, зацапваща с калните си копита метеното от такива като нас.
Как стигнахме дотук? – е въпрос, който Корнуолис е трябвало да си зададе още след първите няколко борби с американската " сган ". А не сега на капитулация. Да бъдем по-умни от него. Да потърсим отговор на въпроса преди да сме овесили бялото знаме пред напиращите последователи на Hate and War. Защото, в случай че стигнем до такава степен, че да капитулираме, те няма да ни пуснат поживо-поздраво, както американците са създали с Корнуолис.
След финансовата рецесия от 2008 година тъгата прераства в гняв – яростта на излъганите. Започва търсенето на провинен, което дефинира идейната атмосфера, в която става допустимо Англия да гласоподава за овакантяване на Европейски Съюз, Тръмп да стане президент на Съединени американски щати (макар да застава против самата концепция, породила Америка), а скучният малък деспот Путин да стане популистка икона, въпреки да прави тъкмо това, което вършат скучните и дребни дикатори – скришно да убива, до момента в който очевидно присвоява.
Яростта на XXI век не е само подбудена от неуспеха на плана " посредством ползване към благополучие ". Както показва Иван Кръстев в книгата си " След Европа ", яростта е подбудена и от неуспеха на меритократическия план за устройство на обществото. Според този план в модерните общества хората се издигат – т.е. стигат до статут и получават самопризнание от останалите – посредством лични старания. А не, да речем, посредством връзки, познанства, пари или генезис. В сърцето на меритократичната концепция стои убедеността, че всеки човек – стига да е свободен в решенията си и да има обичайно обучение – има някакъв собствен гений. И когато схваща в какво тъкмо е същински добър, потегля по този път и стартира да катери статусната стълбица. Формулата е: Заложби + Усилие = Успех.
В началото на XXI век това допускане се оказва неправилно. Не всеки има някакъв гений. Дори да го има, не всеки има достъп до съответното обрзование. А даже и да има и гений, и обучение, че и старания да поставя, при започване на века обстановката е такава, че този човек може просто да не успее да се класира за стартовата линия. Защото в това време обществото е станало доста по-неравно, приходите на междинната класа трайно понижават, а на мястото на от малко малко сигурните работни места в промишлеността се появяват несигурните (и неквалифицирани) работни места в областта на услугите. Отново, както в XIX век, става по-важно да имаш връзки, пари или верен генезис, в сравнение с – да полагаш старания, развивайки заложбите си.
Да си субект се оказва да стоиш на студа и да те брули вятърът. Затова хората се отхвърлят от това, да са човеци, справящи се сами с живота си и по този начин постигащи самопризнание. Тръгват да търсят леговище в някакви групи, в които да получават самопризнание не тъй като са постигнали нещо, а просто тъй като са част от групата.
Така стигнахме до ситуацията войната по света да е нормален инструмент на политиката, а връзките сред хората, в миналото учредени върху доброжелателността, да бъдат сменени с връзки, учредени върху омразата. Затова през днешния ден все по-често наподобява, че защото не пишем бележки под линия към 1968-а, пишем бележки под линия към 1938-а.
--------- Краткосрочният резултат е спомагателна радикализация на истинските " Патриоти ".
Кой е по-по-най
Основните ни партии се " патриотизират "
От коментар на политолога Даниел Смилов за " Дойче Веле "
Фотограф: Николай Дойчинов
България се намира в нова обстановка: двете съществени партии ГЕРБ и Българска социалистическа партия се " патриотизираха " и започнаха да наподобяват по основни характерности на национал-популистки обединения. Този развой е доста забележим при Българска социалистическа партия, чиято трансформация се дължи главно на партийния водач Корнелия Нинова. Под нейно управление " столетницата " престана да се нарежда като европейска левица и крепко стъпи в лагера на евроскептиците, русофилите, соцносталгиците, хомофобите и съперниците на имиграцията. Българска социалистическа партия изненада " своите " от ПЕС при основни гласувания като Истанбулската спогодба и отчета за Орбан, при които на процедура остана единствената лява партия в Европа с друго мнение от останалите.
При ГЕРБ нещата не са напълно приключени и там постоянно остава опция за проверка и след последния миг. Въпреки това гласуването за Орбан в Екологичен потенциал е вододел, който демонстрира сериозна смяна в политическото държание на Борисов. До това гласоподаване политиката на ГЕРБ беше съвсем еднопосочно проевропейска, синхронизирана с тази на Меркел и Макрон. Казусът " Скрипал " и Истанбулската спогодба бяха предвестниците на смяната. А с гласуването в интерес на Орбан ГЕРБ еднопосочно се разположи в " патриотичния " лагер от източноевропейски вид.
С това процесът на " патриотизация " на двете съществени партии закупи съвсем приключен тип. Вкарването на " Обединените патриоти " в държавното управление беше направено за те да бъдат " нормализирани " и дисциплинирани. По време на българското европредседателство този проект работеше - с дребни пробойни като " Скрипал ". Към края му обаче стана ясно, че резултатът е бил по-скоро противоположен - вместо " нормализация " на " Патриотите ", ГЕРБ се оказаха в обстановка, в която младшият им сътрудник на процедура дефинира външната политика на страната.
Един кратковременен резултат от патриотизацията на двете съществени партии е спомагателната радикализация на истинските " Патриоти ". Под боязън от обезличаване Вътрешна македонска революционна организация стартира да предлага политики за надзор на цените, които даже Корнелия Нинова откри за " популистки " и " неработещи ". Този развой на спомагателна радикализация ще продължава - и ще ставаме очевидци на все по-голяма патриотична екзотика.
Проблемът обаче е в това, че в България към този момент има огромна група гласоподаватели, които не споделят и не утвърждават настъпващия международен и локален цинизъм. За тях общият европейски дом, в който всички съблюдават едни и същи правила и споделят съществени полезности, е действителност, а не химера. Тези хора се отвращават от безотговорни " патриотични " съпоставения сред Европейски Съюз и Съюз на съветските социалистически републики: в последна сметка в Европейски Съюз се влиза и излиза непринудено.
За тези хора нещата наподобяват по следния метод: с цел да се обезпечи комфорт на държавни управления, които желаят да продължат корупционните и антидемократичните си практики, се вършат опити да се разгради общия европейски дом. Тези хора в България сега не са парламентарно показани.
-------- Застрахователите ще получат едни огромни пари. За нищо.
Болен здрав носи
Здравната промяна на Ананиев: още по 12 лева на месец за същото
От коментар на зам.-председателя на ДСБ Радан Кънев в неговия фейсбук-профил
Фотограф: Цветелина Белутова
Здравни загадки `2018:
1) В утринните блокове сериозно болшинство от клакьори благодари на господин министъра, че е предложил " Нещо ". Когато ги питат какво е " Нещо " -то, обаче, споделят, че е рано да се каже.
2) Има огромен проблем с доплащането в лечебните заведения, което е нелегално.
Решението на казуса е да плащаме на осигурител по още 12 лева на месец (всъщност доста повече, тъй като страната ще заплаща на осигурител половината пари, от нашите данъци), само че ДОПЛАЩАНЕТО ДА ОСТАНЕ. Вече - законно.
3) Възниква въпросът защо ще плащаме по 12 лева на месец (всъщност доста повече...), откакто доплащането остава и се узаконява.
Отговорът (освен че е рано да се каже, въпреки всичко не сме платили още...) е, че от тези 12 лв. застрахователите ще заплащат на лечебните заведения за това, за което и в този момент НЗОК, без тези 12 лева, заплаща на лечебните заведения.
4) Ако въпреки всичко желаеме да НЕ доплащаме, ще би трябвало да внасяме още едни пари при осигурител, към този момент непринудено.
Остава въпросът - в случай че желаеме, инцидентно, и пенсионерите и децата да не доплащат? Може би страната ще ги застрахова, непринудено?
5) Оказва се обаче, че лечебните заведения ще могат да дефинират цените на пътеките свободно, над равнищата, които НЗОК и застрахователите с 12-те лева договарят.
Следователно, изцяло допустимо е да се застраховаме и в допълнение, непринудено, и... отново да доплащаме. Всъщност, не е " изцяло допустимо ", а е съвсем несъмнено - тъй като има малко подозрение, че лечебните заведения ще съгласуват ценовата си политика...
Малко е комплицирано, само че единствено на пръв взор. Всъщност е пъклен просто - ще даваме по 12 лева на месец (а в действителност доста повече...). Нищо друго няма да се промени, не и за пациента. Болниците ще получат доста повече пари, за същата услуга. Застрахователите ще получат едни огромни пари. За нищо.
А кражбите? Доколкото тези " ограничения " имат някакво отношение към кражбите, то е - да ги насърчат и усилят.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ