Приватизацията, добра или лоша
© Капитал Част от тематиката Новата икономическа политика
Добре пристигнали в държавния капитализъм
За малко време страната нахлу нападателно с милиарди в основни браншове, стартира на практика да национализира и бизнеси
ДКК - милиони на мрачно
Компанията не обича да се регистрира и не е подвластна на законите за публичните поръчки и за достъпа до информация
Автомагистрали без поръчки
За година държавната компания в бранша получи контракти за над три милиарда без конкурс
Приватизацията, въпреки и с неприятен имидж в всеобщите среди, беше единственият вид за освобождение на стопанската система от насъбраните в държавния бранш загуби, за привличане на непознат капитал и свежи вложения, за развиване на промишлеността и услугите, а оттова и на приходите.
Социалистическата промишленост работеше неефективно, със остарели технологии и в тежка взаимозависимост от запаси, които при пазарни условия нямаше по какъв начин да останат субсидирани - в следствие крайната продукция се оказваше неконкурентна.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики България в действителност се забави прекомерно дълго с преструктурирането на губещия държавен бранш. Факт е, че процесът беше белязан както от дефицита на подготвеност при другите държавни управления, по този начин и от корупция. За разлика от централноевропейските страни, където търсенето на вложители стартира бързо, до момента в който технологиите към момента бяха по-адекватни и отговорностите по-малки, тук за 10 години огромна част от държавните компании се оказаха декапитализирани, с чиста негативна стойност. Някои от систематичните предприятия като " Кремиковци " и самолетна компания " Балкан " се оказаха в ръцете на нестратегически вложители, които в допълнение ги декапитализираха вместо да ги оздравят.
Масовата приватизация, осъществена в неразвита пазарна екосистема и при слаб регулатор на финансовия пазар, докара до преразпределяне на цената от дребните акционери към приватизационните фондове.
По-късно се случваха покупко-продажби, с които безусловно се подаряваха активи - като тази за Пловдивския панаир, или се прогонваха конкурентни купувачи - като при " Булгартабак ".
Всичко това, в комбиниране с неспиралата агитация против процеса като цяло докара отрицателните публични оценки.
Въпреки това освобождението на банкрутиралата българска страна от загубите на декапитализираните компании и банки беше изискване на интернационалните кредитори и направи допустима макроикономическата стабилизация след 1997 година А огромна част от приватизираните активи бяха върнати към стопанския оборот и започнаха да генерират приходи и облаги. Стотици предприятия са пораснали в пъти като бизнес и в случай че огромните провали се помнят, в реда на нещата е да се знаят и сполучливите истории като МДК - Пирдоп, " Соди " - Девня, КЦМ, фармации, ботевградският цех за електроника и така нататък
Ако през днешния ден се погледнат стоте най-големи компании в България, четвърт от тях са наследници на държавни компании. Около оживелите са се развили цели нови екосистеми от поддоставчици, транспортни компании, търговци... Накратко икономическото ядро на България е частно и конкурентно, основава добавена стойност, претовареност и приходи. Това беше смисълът от приватизацията.
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Капитал Смаляване
Добре пристигнали в държавния капитализъм
За малко време страната нахлу нападателно с милиарди в основни браншове, стартира на практика да национализира и бизнеси
ДКК - милиони на мрачно
Компанията не обича да се регистрира и не е подвластна на законите за публичните поръчки и за достъпа до информация
Автомагистрали без поръчки
За година държавната компания в бранша получи контракти за над три милиарда без конкурс
Приватизацията, въпреки и с неприятен имидж в всеобщите среди, беше единственият вид за освобождение на стопанската система от насъбраните в държавния бранш загуби, за привличане на непознат капитал и свежи вложения, за развиване на промишлеността и услугите, а оттова и на приходите.
Социалистическата промишленост работеше неефективно, със остарели технологии и в тежка взаимозависимост от запаси, които при пазарни условия нямаше по какъв начин да останат субсидирани - в следствие крайната продукция се оказваше неконкурентна.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики България в действителност се забави прекомерно дълго с преструктурирането на губещия държавен бранш. Факт е, че процесът беше белязан както от дефицита на подготвеност при другите държавни управления, по този начин и от корупция. За разлика от централноевропейските страни, където търсенето на вложители стартира бързо, до момента в който технологиите към момента бяха по-адекватни и отговорностите по-малки, тук за 10 години огромна част от държавните компании се оказаха декапитализирани, с чиста негативна стойност. Някои от систематичните предприятия като " Кремиковци " и самолетна компания " Балкан " се оказаха в ръцете на нестратегически вложители, които в допълнение ги декапитализираха вместо да ги оздравят.
Масовата приватизация, осъществена в неразвита пазарна екосистема и при слаб регулатор на финансовия пазар, докара до преразпределяне на цената от дребните акционери към приватизационните фондове.
По-късно се случваха покупко-продажби, с които безусловно се подаряваха активи - като тази за Пловдивския панаир, или се прогонваха конкурентни купувачи - като при " Булгартабак ".
Всичко това, в комбиниране с неспиралата агитация против процеса като цяло докара отрицателните публични оценки.
Въпреки това освобождението на банкрутиралата българска страна от загубите на декапитализираните компании и банки беше изискване на интернационалните кредитори и направи допустима макроикономическата стабилизация след 1997 година А огромна част от приватизираните активи бяха върнати към стопанския оборот и започнаха да генерират приходи и облаги. Стотици предприятия са пораснали в пъти като бизнес и в случай че огромните провали се помнят, в реда на нещата е да се знаят и сполучливите истории като МДК - Пирдоп, " Соди " - Девня, КЦМ, фармации, ботевградският цех за електроника и така нататък
Ако през днешния ден се погледнат стоте най-големи компании в България, четвърт от тях са наследници на държавни компании. Около оживелите са се развили цели нови екосистеми от поддоставчици, транспортни компании, търговци... Накратко икономическото ядро на България е частно и конкурентно, основава добавена стойност, претовареност и приходи. Това беше смисълът от приватизацията.
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Капитал Смаляване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ