Театър: "Хаос" в Театър 199
© Иван Дончев Предполагам, че множеството от вас, в случай че не са осведомени, то най-малко са чували за канадския психолог и интернет феномен Джордан Питърсън (ако не, единствено напишете името му в Гугъл или YouTube). Той съумя да си навлече много неприятности, когато в своя бестселър от 2018 година " 12 правила за живот ", размишлявайки от психическа позиция върху понятията " безпорядък " и " ред " (космос), свърза хаоса с женското, а реда с мъжкото начало.
Последва всеобща вълна от отвращение и обвинявания, че по този метод още веднъж се връщат рискови и унизителни стандарти за дамите, свързани с визиите за ирационалност и нервност (нищо, че за самия Питърсън хаосът носи и позитивното значение на капацитет – от него извира всичко ново, автентично и непознато). Спомних си за Питърсън и неговите хрумвания, когато гледах най-новата премиера в Театър 199, тъй като тя се споделя " Хаос ", режисирана е от Марий Росен и споделя историите на три излезли отвън релсите дами. Неин създател е финландският драматург, режисьор и шеф на Финландския народен спектакъл Мика Миляхо.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Строго видяно, неговата остроумна и съобразителна комедия от 2008 година има с какво да подразни новия феминистки пуританизъм: освен че мъж написа пиеса за дами (което персонално за мен е най-абсурдната наклонност в модерната политическа уместност, тъй като обезсмисля самата същина на театъра – да си представиш, че си друг), ами също така в нея гъмжи от женски стандарти.
Да стартираме с трите основни героини. София е типичната добра майка, брачна половинка, стопанка и детска учителка – толкоз прилежна, всеотдайна и грижовна, че е станала съвсем незабележима. Най-добрите й приятелки, импулсивните и прочувствени сестри Джулия и Еми, са нейната нужна диаметралност. Джулия е психотерапевтка, която е наясно с всички с изключение на със самата себе си и се влюбва в собствен клиент, а сестра й Еми е журналистка, която загазва, поради публикация, в която споделя истината и е на път да разбие фамилията си от работохолизъм. Мозайката от премеждия в сюжета, който наблюдава самостоятелните рецесии на трите дами, се крепи върху солидния цимент на тяхното другарство – също прочут претекст от актуалните комедийни сериали на женска тема.
Допълнително всяка от трите дами се вписва по един или различен метод в още доста други по-общи клишета: невротичката, активистката, интелектуалката, остарялата мома, комплексираната от майка си, полово разкрепостената, самостоятелната и така нататък Но все пак спектакълът в Театър 199 под режисурата на Марий Росен звучи друго, свежо, ненадейно . Той жонглира със стандартите с такава лекост, досетливост и възприятие за комизъм, че незабелязано придвижва феновете оттатък тях.
Ефектът идва и от самия текст, в който създателят е заложил кинематографична поредност от обстановки, разрастващи се на разнообразни места, по друго време и с присъединяване на доста епизодични персонажи (мъже и жени; сътрудници, съпрузи, любовници и др.). Всички те обаче би трябвало да бъдат изиграни от актрисите, изпълняващи трите основни функции: чисто театрална провокация, в която Йоана Буковска-Давидова, Елена Атанасова и Радина Думанян се хвърлят толкоз отдадено и с такова наслаждение, че то се придвижва и върху феновете.
Ако главната тематика, която пиесата преглежда, е персоналният безпорядък или тези моменти, когато всичко като че ли излиза отвън надзор и човек ненадейно прави неща, на които не има вяра, че е кадърен (всяка от трите героини се среща със своята тъмна и неуправляема страна), то главен лайтмотив на представлението е артистичният безпорядък на свободното въображение и игра.
" Хаос " се играе в Театър 199, идващото зрелище е на 21 декември.
Последва всеобща вълна от отвращение и обвинявания, че по този метод още веднъж се връщат рискови и унизителни стандарти за дамите, свързани с визиите за ирационалност и нервност (нищо, че за самия Питърсън хаосът носи и позитивното значение на капацитет – от него извира всичко ново, автентично и непознато). Спомних си за Питърсън и неговите хрумвания, когато гледах най-новата премиера в Театър 199, тъй като тя се споделя " Хаос ", режисирана е от Марий Росен и споделя историите на три излезли отвън релсите дами. Неин създател е финландският драматург, режисьор и шеф на Финландския народен спектакъл Мика Миляхо.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Строго видяно, неговата остроумна и съобразителна комедия от 2008 година има с какво да подразни новия феминистки пуританизъм: освен че мъж написа пиеса за дами (което персонално за мен е най-абсурдната наклонност в модерната политическа уместност, тъй като обезсмисля самата същина на театъра – да си представиш, че си друг), ами също така в нея гъмжи от женски стандарти.
Да стартираме с трите основни героини. София е типичната добра майка, брачна половинка, стопанка и детска учителка – толкоз прилежна, всеотдайна и грижовна, че е станала съвсем незабележима. Най-добрите й приятелки, импулсивните и прочувствени сестри Джулия и Еми, са нейната нужна диаметралност. Джулия е психотерапевтка, която е наясно с всички с изключение на със самата себе си и се влюбва в собствен клиент, а сестра й Еми е журналистка, която загазва, поради публикация, в която споделя истината и е на път да разбие фамилията си от работохолизъм. Мозайката от премеждия в сюжета, който наблюдава самостоятелните рецесии на трите дами, се крепи върху солидния цимент на тяхното другарство – също прочут претекст от актуалните комедийни сериали на женска тема.
Допълнително всяка от трите дами се вписва по един или различен метод в още доста други по-общи клишета: невротичката, активистката, интелектуалката, остарялата мома, комплексираната от майка си, полово разкрепостената, самостоятелната и така нататък Но все пак спектакълът в Театър 199 под режисурата на Марий Росен звучи друго, свежо, ненадейно . Той жонглира със стандартите с такава лекост, досетливост и възприятие за комизъм, че незабелязано придвижва феновете оттатък тях.
Ефектът идва и от самия текст, в който създателят е заложил кинематографична поредност от обстановки, разрастващи се на разнообразни места, по друго време и с присъединяване на доста епизодични персонажи (мъже и жени; сътрудници, съпрузи, любовници и др.). Всички те обаче би трябвало да бъдат изиграни от актрисите, изпълняващи трите основни функции: чисто театрална провокация, в която Йоана Буковска-Давидова, Елена Атанасова и Радина Думанян се хвърлят толкоз отдадено и с такова наслаждение, че то се придвижва и върху феновете.
Ако главната тематика, която пиесата преглежда, е персоналният безпорядък или тези моменти, когато всичко като че ли излиза отвън надзор и човек ненадейно прави неща, на които не има вяра, че е кадърен (всяка от трите героини се среща със своята тъмна и неуправляема страна), то главен лайтмотив на представлението е артистичният безпорядък на свободното въображение и игра.
" Хаос " се играе в Театър 199, идващото зрелище е на 21 декември.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ