Мнения Daily - Саждите от комина принадлежат все повече на миналото
© Handout Собствениците на енергийните мрежи ще са идващите властници. Още по тематиката
Мнения Daily - Битката против електронните цигари ще роди нов тип контрабанда
И още: Институциите работят като наказателни бригади; Ердоган поема цялата власт
9 юли 2018
Мнения Daily - Ще се разпадне ли НАТО
И още: Да не сме проспали приватизацията на парламента; Левите либерали ще докарат половин Африка в Европа
5 юли 2018 Енергия 2.0
Саждите от комина принадлежат от ден на ден на предишното
От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук-профил
Технологичната гражданска война в енергетиката насъпва с доста огромно забавяне спрямо редица други браншове - мощните ползи зад изкопаемите горива блокираха смяната в продължение на десетилетия.
Днес явно блокадата е към този момент невъзможна, макар, че борбата сред двете лобита - на новите енергийни източници и на изкопаемите горива се завихря с нова мощ.
Борбата в действителност е да не се допусне автономизиране на всяка обособена нация или друга общественост от стопанска и геополитическа взаимозависимост по отношение на огромните международни сили - добиващи нефт и газ и упражняващи стратегическа надмощие на районно и/или световно ниво.
На един идващ стадий ще се окаже, че силата е всеобщо наличен запас, а централизираният надзор върху нея е неосъществим или най-малко прекомерно стеснен.
Тогава, несъмнено, нова власт ще придобият властелините на енергийните мрежи - такава, с каквато през днешния ден разполагат Зукърбърг и Безос.
Светът си остава посредствен, само че саждите от комина принадлежат от ден на ден на предишното.
-----------
За първи път се слагат под подозрение две основни полезности.
Промените в Съюз на демократичните сили
Не нашите качества, а изборите, които вършим, демонстрират кои сме
От коментар на зам.председателя на ДСБ Радан Кънев в неговия фейсбук-профил
Фотограф: Юлия Лазарова
Независимо от слабостта на Съюз на демократичните сили през последните години (слабост, присъща за всички десни демократични партии още от разпада на Синята коалиция преди шест години...), считам, че конференцията на тази партия е доста значима. Защото за първи път се слагат под подозрение две основни полезности - единството на дясното и привързаността на Съюз на демократичните сили към правилата на конституционната (т.нар. " демократична " ) народна власт.
Подкрепям Съюз на демократичните сили от 1989 - пет години преди да получа правото да гласоподавам. И не съм дал своя вот за Съюз на демократичните сили или коалиция, включваща Съюз на демократичните сили, единствено в случаите на дясно разделяне. Винаги, и в най-трудните си години, Съюз на демократичните сили е бил знак на устрема на огромна част от българските жители към съвременна народна власт, пазарна стопанска система, принадлежност към Единна Европа и единството на Западния свят от двете страни на Атлантика. Именно като подобен знак, съюзът е получавал гласовете на мнозина мои другари и съидейници, даже в интервали на дълбока лична и морална рецесия.
Винаги, през петнайсетте години на тежко разделяне вдясно, седесарите, елементарните гласоподаватели и деятели, са били за възобновяване на единството. Имало е доста персонални спорове, привнесени извън интриги, прочувствени конфликти. Но правилото не е бил подлаган на подозрение.
Днес конституционната народна власт и единството на Европа са сложени под подозрение в целия континент, в целия Европейски Съюз. Става съвременно да си съперник на Единна Европа, да се бориш за въстановяване на границите сред европейските страни, да осмиваш конституционните права на индивида и жителя.
Възникна терминът " нелиберална народна власт ", въведен от автокрацията в Кремъл, само че задушевно признат от " десни " и " консервативни " водачи в Европейски Съюз. А " нелиберална " народна власт значи неконституционна народна власт или просто - робия. Като в Москва и Анкара, където също се организират избори - само че избори с превдварително решен резултат и смачкана и/или театрална съпротива.
Е, човек постоянно има избор. В такива времена, изборът е изключително значим. Можеш да се поддадеш на властническата националистическа мода и да тръгнеш на лов за евтини благосклонности - да отхвърляш свободата, да се надсмиваш над конституционните правила, да обещаваш граници вътре в Европейски Съюз, да противостоиш на консолидацията на Европа и влизането на България в еврозоната и Шенген, да флиртуваш с режимите на диктаторите в Русия и Турция.
Можеш и да се бориш - за всичко, за което Съюз на демократичните сили се бореше през `90, през `97, през `99. Да се бориш, когато тази битка не е съвременна и " времето не е наше ". Тази битка в България има късмет, единствено в случай че демократичната десница е единна. И тук не приказвам за следващите обединения и блокове - практиката потвърди, че те могат да бъдат единствено краткотрайно решение.
Надявам се, че приятелите ми в Съюз на демократичните сили ще създадат - както постоянно в предишното - смелия избор. Той им отива повече - на традицията, наследството и името. Да, в демократичното, реформаторско дясно в България има доста калпави хора. Сигурно и аз съм включително:) Но като споделя един починал професор по магия: " Не нашите качества, а изборите, които вършим, демонстрират кои сме в действителност ".
----------
Китайските туристи обичат диснифицирано завещание, а това ще възроди градежа на бутафории.
Драконът влиза...
За китайците сме просто кулоар за стоките им
От коментар на проф. Ивайло Дичев за " Дойче Веле "
Фотограф: Надежда Чипева
Срещата 16+1 прибавя още една доза отчаяние от злощастното последно разширение на изток. Усещането на западноевропейците е, че Източна Европа гледа да се продаде на този, който дава повече, без да мисли за обща тактика и сигурност, да не приказваме за спазването на човешките права, които Пекин нерядко нарушава.
Новият Път на коприната ( " Един пояс, веднъж " ) е обвързван с създаване на инфраструктура. Онази инфраструктура, която другояче построяваме с помощта на европейската взаимност. Фондовете не стигали, сподели господин Борисов, та по тази причина дано дадат още. Само че за прагматичните китайци ние не сме част от обща територия, където бедните би трябвало да настигнат богатите, а кулоар, през който да минат стоките им. И в случай че ще провиснал нещо, това ще са заеми на пазарен принцип. Затова и резултатите от тези срещи са по предписание много по-скромни от упованията, че свободните китайски капитали ще се излеят върху района.
Разбира се, че би било прелестно да се отворим към невероятната китайска стопанска система. Питам се обаче какъв ни е ползата да го вършим в пакет с Източна Европа и докога ще бъдем " посткомунистически " страни? Може би това е групата на бенефициерите - клиентела на фондове, която шантажира остаряла Европа с това, че може да си откри по-богат филантроп? Балканският район има място в една транспортна тактика, само че за какво тук са и Вишеградци, които са на друго, конкурентно трасе за новата " коприна ", а ги няма Турция, Австрия, Франция? Човек остава с усещането за някакъв антиевропейски колорит, а водачите би трябвало да са усетили паниката на доста наблюдаващи, щом и китайският министър председател Ли Къцян, и българският му сътрудник Бойко Борисов се почувстваха длъжни да заявят, че срещата е в полза на един мощен Европейски Съюз и не се пробва да го разцепи.
С Китай възкръсват античните мечти за приказно богатия Изток. На върха на рецесията Гърция продаде 65% от пристанище Пирея, с което освен отвори врата за мощно конкурентните китайски артикули, само че и предизвести Европейски Съюз, че в случай че не е той, има кой различен да ѝ оказва помощ. В България раздумката е повече за вътрешна приложимост. Какво ли не се изприказва - че ще строят " Белене ", че ще прокопаят тунел под Шипка. Най-екзотична беше концепцията на Соломон Паси за изграждане на нов " Ориент експрес " Пекин-София-Лондон със свръхбързи влакове. Стискам палци! Но да кажа, че малко ме тормози мисълта за маси от китайски туристи - те са привикнали на диснифицирано завещание, а това ще възроди градежа на бутафории, който таман позатихна. Нали сме първенци в това да се пригаждаме и харесваме.
В последна сметка разбирам, че са се споразумели главно да изнасяме за Китай една трета от тютюна си. И ще вършим световен център, в който да учим китайците по какъв начин се работи с Европейски Съюз (кога станахме калайджии). Каквото и да е, най-малко помечтахме.
Мнения Daily - Битката против електронните цигари ще роди нов тип контрабанда
И още: Институциите работят като наказателни бригади; Ердоган поема цялата власт
9 юли 2018
Мнения Daily - Ще се разпадне ли НАТО
И още: Да не сме проспали приватизацията на парламента; Левите либерали ще докарат половин Африка в Европа
5 юли 2018 Енергия 2.0
Саждите от комина принадлежат от ден на ден на предишното
От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук-профил
Технологичната гражданска война в енергетиката насъпва с доста огромно забавяне спрямо редица други браншове - мощните ползи зад изкопаемите горива блокираха смяната в продължение на десетилетия.
Днес явно блокадата е към този момент невъзможна, макар, че борбата сред двете лобита - на новите енергийни източници и на изкопаемите горива се завихря с нова мощ.
Борбата в действителност е да не се допусне автономизиране на всяка обособена нация или друга общественост от стопанска и геополитическа взаимозависимост по отношение на огромните международни сили - добиващи нефт и газ и упражняващи стратегическа надмощие на районно и/или световно ниво.
На един идващ стадий ще се окаже, че силата е всеобщо наличен запас, а централизираният надзор върху нея е неосъществим или най-малко прекомерно стеснен.
Тогава, несъмнено, нова власт ще придобият властелините на енергийните мрежи - такава, с каквато през днешния ден разполагат Зукърбърг и Безос.
Светът си остава посредствен, само че саждите от комина принадлежат от ден на ден на предишното.
-----------
За първи път се слагат под подозрение две основни полезности.
Промените в Съюз на демократичните сили
Не нашите качества, а изборите, които вършим, демонстрират кои сме
От коментар на зам.председателя на ДСБ Радан Кънев в неговия фейсбук-профил
Фотограф: Юлия Лазарова
Независимо от слабостта на Съюз на демократичните сили през последните години (слабост, присъща за всички десни демократични партии още от разпада на Синята коалиция преди шест години...), считам, че конференцията на тази партия е доста значима. Защото за първи път се слагат под подозрение две основни полезности - единството на дясното и привързаността на Съюз на демократичните сили към правилата на конституционната (т.нар. " демократична " ) народна власт.
Подкрепям Съюз на демократичните сили от 1989 - пет години преди да получа правото да гласоподавам. И не съм дал своя вот за Съюз на демократичните сили или коалиция, включваща Съюз на демократичните сили, единствено в случаите на дясно разделяне. Винаги, и в най-трудните си години, Съюз на демократичните сили е бил знак на устрема на огромна част от българските жители към съвременна народна власт, пазарна стопанска система, принадлежност към Единна Европа и единството на Западния свят от двете страни на Атлантика. Именно като подобен знак, съюзът е получавал гласовете на мнозина мои другари и съидейници, даже в интервали на дълбока лична и морална рецесия.
Винаги, през петнайсетте години на тежко разделяне вдясно, седесарите, елементарните гласоподаватели и деятели, са били за възобновяване на единството. Имало е доста персонални спорове, привнесени извън интриги, прочувствени конфликти. Но правилото не е бил подлаган на подозрение.
Днес конституционната народна власт и единството на Европа са сложени под подозрение в целия континент, в целия Европейски Съюз. Става съвременно да си съперник на Единна Европа, да се бориш за въстановяване на границите сред европейските страни, да осмиваш конституционните права на индивида и жителя.
Възникна терминът " нелиберална народна власт ", въведен от автокрацията в Кремъл, само че задушевно признат от " десни " и " консервативни " водачи в Европейски Съюз. А " нелиберална " народна власт значи неконституционна народна власт или просто - робия. Като в Москва и Анкара, където също се организират избори - само че избори с превдварително решен резултат и смачкана и/или театрална съпротива.
Е, човек постоянно има избор. В такива времена, изборът е изключително значим. Можеш да се поддадеш на властническата националистическа мода и да тръгнеш на лов за евтини благосклонности - да отхвърляш свободата, да се надсмиваш над конституционните правила, да обещаваш граници вътре в Европейски Съюз, да противостоиш на консолидацията на Европа и влизането на България в еврозоната и Шенген, да флиртуваш с режимите на диктаторите в Русия и Турция.
Можеш и да се бориш - за всичко, за което Съюз на демократичните сили се бореше през `90, през `97, през `99. Да се бориш, когато тази битка не е съвременна и " времето не е наше ". Тази битка в България има късмет, единствено в случай че демократичната десница е единна. И тук не приказвам за следващите обединения и блокове - практиката потвърди, че те могат да бъдат единствено краткотрайно решение.
Надявам се, че приятелите ми в Съюз на демократичните сили ще създадат - както постоянно в предишното - смелия избор. Той им отива повече - на традицията, наследството и името. Да, в демократичното, реформаторско дясно в България има доста калпави хора. Сигурно и аз съм включително:) Но като споделя един починал професор по магия: " Не нашите качества, а изборите, които вършим, демонстрират кои сме в действителност ".
----------
Китайските туристи обичат диснифицирано завещание, а това ще възроди градежа на бутафории.
Драконът влиза...
За китайците сме просто кулоар за стоките им
От коментар на проф. Ивайло Дичев за " Дойче Веле "
Фотограф: Надежда Чипева
Срещата 16+1 прибавя още една доза отчаяние от злощастното последно разширение на изток. Усещането на западноевропейците е, че Източна Европа гледа да се продаде на този, който дава повече, без да мисли за обща тактика и сигурност, да не приказваме за спазването на човешките права, които Пекин нерядко нарушава.
Новият Път на коприната ( " Един пояс, веднъж " ) е обвързван с създаване на инфраструктура. Онази инфраструктура, която другояче построяваме с помощта на европейската взаимност. Фондовете не стигали, сподели господин Борисов, та по тази причина дано дадат още. Само че за прагматичните китайци ние не сме част от обща територия, където бедните би трябвало да настигнат богатите, а кулоар, през който да минат стоките им. И в случай че ще провиснал нещо, това ще са заеми на пазарен принцип. Затова и резултатите от тези срещи са по предписание много по-скромни от упованията, че свободните китайски капитали ще се излеят върху района.
Разбира се, че би било прелестно да се отворим към невероятната китайска стопанска система. Питам се обаче какъв ни е ползата да го вършим в пакет с Източна Европа и докога ще бъдем " посткомунистически " страни? Може би това е групата на бенефициерите - клиентела на фондове, която шантажира остаряла Европа с това, че може да си откри по-богат филантроп? Балканският район има място в една транспортна тактика, само че за какво тук са и Вишеградци, които са на друго, конкурентно трасе за новата " коприна ", а ги няма Турция, Австрия, Франция? Човек остава с усещането за някакъв антиевропейски колорит, а водачите би трябвало да са усетили паниката на доста наблюдаващи, щом и китайският министър председател Ли Къцян, и българският му сътрудник Бойко Борисов се почувстваха длъжни да заявят, че срещата е в полза на един мощен Европейски Съюз и не се пробва да го разцепи.
С Китай възкръсват античните мечти за приказно богатия Изток. На върха на рецесията Гърция продаде 65% от пристанище Пирея, с което освен отвори врата за мощно конкурентните китайски артикули, само че и предизвести Европейски Съюз, че в случай че не е той, има кой различен да ѝ оказва помощ. В България раздумката е повече за вътрешна приложимост. Какво ли не се изприказва - че ще строят " Белене ", че ще прокопаят тунел под Шипка. Най-екзотична беше концепцията на Соломон Паси за изграждане на нов " Ориент експрес " Пекин-София-Лондон със свръхбързи влакове. Стискам палци! Но да кажа, че малко ме тормози мисълта за маси от китайски туристи - те са привикнали на диснифицирано завещание, а това ще възроди градежа на бутафории, който таман позатихна. Нали сме първенци в това да се пригаждаме и харесваме.
В последна сметка разбирам, че са се споразумели главно да изнасяме за Китай една трета от тютюна си. И ще вършим световен център, в който да учим китайците по какъв начин се работи с Европейски Съюз (кога станахме калайджии). Каквото и да е, най-малко помечтахме.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ