Мнения Daily - Германия е пленник на Русия. А България...?
© Георги Кожухаров Зависимостта ни от съветския газ е 100-процентова и всички се вършат на разсеяни. Още по тематиката
Мнения Daily - Саждите от комина принадлежат от ден на ден на предишното
И още: Не нашите качества, а изборите, които вършим, демонстрират кои сме; За китайците сме просто кулоар за стоките им
10 юли 2018
Мнения Daily - Битката против електронните цигари ще роди нов тип контрабанда
И още: Институциите работят като наказателни бригади; Ердоган поема цялата власт
9 юли 2018 Стокхолмски синдром
Германия е заложник на Русия. А България...?
От коментар на Иван Бедров за " Дойче Веле "
" Германия е заложник на Русия ", сподели Доналд Тръмп в самото начало на срещата на НАТО в Брюксел. Този език засегна Ангела Меркел, само че изборът на думи не трансформира обстоятелствата, припомнени от Тръмп - Германия заплаща " милиарди и милиарди долари на Русия ", а някогашният канцлер Герхард Шрьодер е " началник в компанията, която доставя газ ".
В България този сюжет наподобява познато - да, ние към момента си нямаме някогашен министър председател на топ позиция в " Газпром ", само че пък зависимостта ни е доста по-голяма. Германия е най-големият покупател на съветски газ, само че количествата съставляват по-малко от половината от вноса на тази суровина в страната. При нас зависимостта от съветския газ е 100-процентова. Пленена ли е тогава България?
Зависимостта на страната ни от съветските енергийни първични материали не е вест. Както не е вест и старанието на множеството политици през последните десетилетия този факт да си остане неизменен. Красноречив образец видяхме и тази седмица, когато Народното събрание стартира да приема противоречиви ремонти, завишаващи условията към търговците на горива. Критиците на закона му дадоха име - " Законът на Лукойл ", тъй като се чака той да извади от пазара по-малките играчи и да подкрепи огромните. А най-големият е упоменатата съветска компания, която е главният търговец и производител на бензин и дизел, като суровината за тях също се внася от Русия.
Само преди няколко седмици необятна политическа палитра поддържа и рестартирането на плана " Белене ", поддържан през годините от съветското енергийно лоби, по съветска технология и с съветско гориво. Пак в последните дни регулаторът увеличи цената на парното и тока, а лявата съпротива реши да провежда митинги. Намериха си и провинен - упрекнаха ръководителя на Комисията за енергийно и водно контролиране и желаеха оставката му. Но не посмяха да видят очевидната причина - повишаването на природния газ, който България внася единствено от Русия, е поради формулата, обвързваща цената с измененията в цените на петрола. Нито една от парламентарните партии не посмя да зададе главния въпрос: Защо България продължава да заплаща доста повече за съветския газ, в сравнение с други европейски страни?
Европейската комисия откри, че " Газпром " злоупотребява с безалтернативността си в някои страни, като им постанова по-неизгодни условия. България бе измежду категорично посочените образци за по-скъп газ. Постигнатото съглашение сред Европейски Съюз и съветската държавна компания разрешава търсене на конкурентни цени и предоговаряне. Полша към този момент го прави. България - не. Страната ни е напълно подвластна от съветския газ, тъй като към момента няма подготвена инфраструктура, която да разреши различен импорт. За интерконектори се заприказва интензивно след януари 2009, когато разногласията сред Русия и Украйна доведоха до краткотрайно преустановяване на доставките. Почти 10 години по-късно България към момента е подвластна от една-единствена тръба.
Това плен ли се назовава?
----------
Привържениците на напускането нямат различен проект и бягат.
Евроскептицизъм
Лъсват лъжите от референдума за Brexit
От коментар на Ан Епълбаум за " Вашингтон Поуст ". Преводът не на " Клуб Z ".
Фотограф: Simon Dawson
В Съединените щати, където оставките на министри са нещо постоянно, напускането на английския министър по " Брекзит " Дейвид Дейвис и на рошавия външен министър Борис Джонсън не е огромна вест.
Въпреки че сигурно ще има занимателни вицове за Джонсън, който запазваше поста си на външен министър даже и след гафове, които биха съборили всеки различен, оставките не са забавната част от тази история. Много по-впечатляващ е фактът, че в нито един миг – нито в писмата с оставките, нито в интервютата по-късно – нито те двамата, нито някой различен от последователите на " Брекзит " са предложили нещо използван различен проект. Защото нямат подобен. Или, с цел да бъда по-прецизна, нямат подобен проект, който да задоволява тях, европейците, английския бизнес и английските служащи. Нямат подобен проект, който да съответствува със смехотворните обещания, които правеха.
Единствената договорка, която те са в положение да предложат – единствената, която съответствува с тяхната формулировка на " Брекзит " - е договорката " Без договорка ". Това значи Англия да изгуби всички търговски и митнически съглашения с Европа, като оставим настрани цялата администрация, и за известно време да изпитва големи компликации при вноса и износа на каквото и да било. И тъй като това ще провокира съществени стопански земетресения, нито един от последователите на " Брекзит " не желае да постави своето име изпод. Затова пускат анонимна информация към вестниците, оплакват се от министър-председателката – а в този момент към този момент подават оставки.
Това, което Мей предложи, е доста по-маловажно, в сравнение с друго – най-сетне стигнахме досега на истината: Привържениците на " Брекзит " нямат различен проект или най-малко нямат подобен проект, зад който биха застанали обществено. Преди съвсем година написах, че лъжите от референдума една по една се разкриват. Разкри се и тяхното безволие. Ще бъде забавно да забележим дали ще платят политическата цена.
------------
Въпросът е не от кое място е пристигнал национализм- ът, а къде се е крил през всички тези години.
Идеологии
Национализмът е в сърцето на мрака и флиртът с него е грешен
От коментар на политолога Иван Кръстев за The Guardian. Преводът е на " Портал Култура "
Фотограф: Laszlo Balogh
Днес в Европа и Съединени американски щати постоянно се приказва за завръщане към 30-те години на предишния век поради все по-големите страхове от национализма. Но тук има един абсурд: някои проучвания демонстрират, че националистическите настройки, изключително антимигрантските настроения, не са се трансформирали значително през последните 20 години. Хората постоянно са били отрицателно настроени към вероятността чужденци да се заселят в страната им.
Следователно въпросът е не толкоз от кое място е пристигнал този шовинизъм, а къде се е крил през всички тези години? Дали повода е само във финансовата рецесия от 2008-2010 година в комбиниране с шока, провокиран от бежанската рецесия? Възможно ли е да има друго, не толкоз явно пояснение?
Политическата надмощие на десницата в страни като Полша и Унгария е директно разследване от празнината, която се отвори след развода сред либерализма и национализма през втората половина на 90-те години. Нека си спомним, че националисти и либерали бяха съдружници при свалянето на комунизма през 1989 година Централноевропейските либерали съзнаваха политическата прелест на посткомунистическия шовинизъм, по тази причина и поставиха доста старания да го моделират и омекотят.
Краят на съюза сред националисти и либерали настъпи по време на войните в Югославия. Насилственото раздробяване на страната убеди либералите, че национализмът е в сърцето на мрака и флиртът с него е грешен. Драматичните събития накараха националистите да замлъкнат или най-малко да приказват по-тихо ‒ въпреки и за известно време. Сръбският водач Слободан Милошевич, някогашен болшевик, се трансформира в омразния знак на национализма след 1989 година
С течение на времето се оказа, че цената за приравняването на либерализма и антинационализма е висока. Това подкопа поддръжката за демократичните партии, защото ги трансформира в заложници на триумфа на икономическите промени и ги лиши от помощта на могъщи националистически знаци. Междувременно необявената война сред либерали и националисти накара умерените националисти да преминат в лагера на съперниците на либерализма.
Важна роля в това отношение изигра образецът на Германия. Либералите от Централна и Източна Европа желаеха обществата им да се оправят с предишното по същия метод, по който го направи Германия. Но реалистично ли беше упованието след 1989 година всички да станат германци?
През ХІХ век, както и през 70-те и 80-те години на ХХ век либерали и националисти съумяват да се обединят към обща платформа, учредена на културата на самостоятелните права и възприятието за национална горделивост. А днешният шовинизъм в Централна Европа е редуциран до етницизъм, подхранван от демографски страхове и паники за изменящата се роля на Европа в света. Централноевропейците се усещат застрашени не толкоз от мигрантите (които в действителност нямат никакво предпочитание да се открият в техните страни), колкото от чувството за групова загуба и празнина в техните общности, провокирани от икономическата емиграция през последното десетилетие на толкоз доста техни съграждани.
Либералите може и да мечтаят да победят национализма, както в миналото национализмът им оказа помощ да победят комунизма, само че тази вяра бързо се трансформира в политическа покруса. Защото, в случай че комунизмът беше коренен политически опит, учреден на премахването на частната благосъстоятелност, национализмът е в една или друга степен органична част от всяка демократична политическа сцена.
Мнения Daily - Саждите от комина принадлежат от ден на ден на предишното
И още: Не нашите качества, а изборите, които вършим, демонстрират кои сме; За китайците сме просто кулоар за стоките им
10 юли 2018
Мнения Daily - Битката против електронните цигари ще роди нов тип контрабанда
И още: Институциите работят като наказателни бригади; Ердоган поема цялата власт
9 юли 2018 Стокхолмски синдром
Германия е заложник на Русия. А България...?
От коментар на Иван Бедров за " Дойче Веле "
" Германия е заложник на Русия ", сподели Доналд Тръмп в самото начало на срещата на НАТО в Брюксел. Този език засегна Ангела Меркел, само че изборът на думи не трансформира обстоятелствата, припомнени от Тръмп - Германия заплаща " милиарди и милиарди долари на Русия ", а някогашният канцлер Герхард Шрьодер е " началник в компанията, която доставя газ ".
В България този сюжет наподобява познато - да, ние към момента си нямаме някогашен министър председател на топ позиция в " Газпром ", само че пък зависимостта ни е доста по-голяма. Германия е най-големият покупател на съветски газ, само че количествата съставляват по-малко от половината от вноса на тази суровина в страната. При нас зависимостта от съветския газ е 100-процентова. Пленена ли е тогава България?
Зависимостта на страната ни от съветските енергийни първични материали не е вест. Както не е вест и старанието на множеството политици през последните десетилетия този факт да си остане неизменен. Красноречив образец видяхме и тази седмица, когато Народното събрание стартира да приема противоречиви ремонти, завишаващи условията към търговците на горива. Критиците на закона му дадоха име - " Законът на Лукойл ", тъй като се чака той да извади от пазара по-малките играчи и да подкрепи огромните. А най-големият е упоменатата съветска компания, която е главният търговец и производител на бензин и дизел, като суровината за тях също се внася от Русия.
Само преди няколко седмици необятна политическа палитра поддържа и рестартирането на плана " Белене ", поддържан през годините от съветското енергийно лоби, по съветска технология и с съветско гориво. Пак в последните дни регулаторът увеличи цената на парното и тока, а лявата съпротива реши да провежда митинги. Намериха си и провинен - упрекнаха ръководителя на Комисията за енергийно и водно контролиране и желаеха оставката му. Но не посмяха да видят очевидната причина - повишаването на природния газ, който България внася единствено от Русия, е поради формулата, обвързваща цената с измененията в цените на петрола. Нито една от парламентарните партии не посмя да зададе главния въпрос: Защо България продължава да заплаща доста повече за съветския газ, в сравнение с други европейски страни?
Европейската комисия откри, че " Газпром " злоупотребява с безалтернативността си в някои страни, като им постанова по-неизгодни условия. България бе измежду категорично посочените образци за по-скъп газ. Постигнатото съглашение сред Европейски Съюз и съветската държавна компания разрешава търсене на конкурентни цени и предоговаряне. Полша към този момент го прави. България - не. Страната ни е напълно подвластна от съветския газ, тъй като към момента няма подготвена инфраструктура, която да разреши различен импорт. За интерконектори се заприказва интензивно след януари 2009, когато разногласията сред Русия и Украйна доведоха до краткотрайно преустановяване на доставките. Почти 10 години по-късно България към момента е подвластна от една-единствена тръба.
Това плен ли се назовава?
----------
Привържениците на напускането нямат различен проект и бягат.
Евроскептицизъм
Лъсват лъжите от референдума за Brexit
От коментар на Ан Епълбаум за " Вашингтон Поуст ". Преводът не на " Клуб Z ".
Фотограф: Simon Dawson
В Съединените щати, където оставките на министри са нещо постоянно, напускането на английския министър по " Брекзит " Дейвид Дейвис и на рошавия външен министър Борис Джонсън не е огромна вест.
Въпреки че сигурно ще има занимателни вицове за Джонсън, който запазваше поста си на външен министър даже и след гафове, които биха съборили всеки различен, оставките не са забавната част от тази история. Много по-впечатляващ е фактът, че в нито един миг – нито в писмата с оставките, нито в интервютата по-късно – нито те двамата, нито някой различен от последователите на " Брекзит " са предложили нещо използван различен проект. Защото нямат подобен. Или, с цел да бъда по-прецизна, нямат подобен проект, който да задоволява тях, европейците, английския бизнес и английските служащи. Нямат подобен проект, който да съответствува със смехотворните обещания, които правеха.
Единствената договорка, която те са в положение да предложат – единствената, която съответствува с тяхната формулировка на " Брекзит " - е договорката " Без договорка ". Това значи Англия да изгуби всички търговски и митнически съглашения с Европа, като оставим настрани цялата администрация, и за известно време да изпитва големи компликации при вноса и износа на каквото и да било. И тъй като това ще провокира съществени стопански земетресения, нито един от последователите на " Брекзит " не желае да постави своето име изпод. Затова пускат анонимна информация към вестниците, оплакват се от министър-председателката – а в този момент към този момент подават оставки.
Това, което Мей предложи, е доста по-маловажно, в сравнение с друго – най-сетне стигнахме досега на истината: Привържениците на " Брекзит " нямат различен проект или най-малко нямат подобен проект, зад който биха застанали обществено. Преди съвсем година написах, че лъжите от референдума една по една се разкриват. Разкри се и тяхното безволие. Ще бъде забавно да забележим дали ще платят политическата цена.
------------
Въпросът е не от кое място е пристигнал национализм- ът, а къде се е крил през всички тези години.
Идеологии
Национализмът е в сърцето на мрака и флиртът с него е грешен
От коментар на политолога Иван Кръстев за The Guardian. Преводът е на " Портал Култура "
Фотограф: Laszlo Balogh
Днес в Европа и Съединени американски щати постоянно се приказва за завръщане към 30-те години на предишния век поради все по-големите страхове от национализма. Но тук има един абсурд: някои проучвания демонстрират, че националистическите настройки, изключително антимигрантските настроения, не са се трансформирали значително през последните 20 години. Хората постоянно са били отрицателно настроени към вероятността чужденци да се заселят в страната им.
Следователно въпросът е не толкоз от кое място е пристигнал този шовинизъм, а къде се е крил през всички тези години? Дали повода е само във финансовата рецесия от 2008-2010 година в комбиниране с шока, провокиран от бежанската рецесия? Възможно ли е да има друго, не толкоз явно пояснение?
Политическата надмощие на десницата в страни като Полша и Унгария е директно разследване от празнината, която се отвори след развода сред либерализма и национализма през втората половина на 90-те години. Нека си спомним, че националисти и либерали бяха съдружници при свалянето на комунизма през 1989 година Централноевропейските либерали съзнаваха политическата прелест на посткомунистическия шовинизъм, по тази причина и поставиха доста старания да го моделират и омекотят.
Краят на съюза сред националисти и либерали настъпи по време на войните в Югославия. Насилственото раздробяване на страната убеди либералите, че национализмът е в сърцето на мрака и флиртът с него е грешен. Драматичните събития накараха националистите да замлъкнат или най-малко да приказват по-тихо ‒ въпреки и за известно време. Сръбският водач Слободан Милошевич, някогашен болшевик, се трансформира в омразния знак на национализма след 1989 година
С течение на времето се оказа, че цената за приравняването на либерализма и антинационализма е висока. Това подкопа поддръжката за демократичните партии, защото ги трансформира в заложници на триумфа на икономическите промени и ги лиши от помощта на могъщи националистически знаци. Междувременно необявената война сред либерали и националисти накара умерените националисти да преминат в лагера на съперниците на либерализма.
Важна роля в това отношение изигра образецът на Германия. Либералите от Централна и Източна Европа желаеха обществата им да се оправят с предишното по същия метод, по който го направи Германия. Но реалистично ли беше упованието след 1989 година всички да станат германци?
През ХІХ век, както и през 70-те и 80-те години на ХХ век либерали и националисти съумяват да се обединят към обща платформа, учредена на културата на самостоятелните права и възприятието за национална горделивост. А днешният шовинизъм в Централна Европа е редуциран до етницизъм, подхранван от демографски страхове и паники за изменящата се роля на Европа в света. Централноевропейците се усещат застрашени не толкоз от мигрантите (които в действителност нямат никакво предпочитание да се открият в техните страни), колкото от чувството за групова загуба и празнина в техните общности, провокирани от икономическата емиграция през последното десетилетие на толкоз доста техни съграждани.
Либералите може и да мечтаят да победят национализма, както в миналото национализмът им оказа помощ да победят комунизма, само че тази вяра бързо се трансформира в политическа покруса. Защото, в случай че комунизмът беше коренен политически опит, учреден на премахването на частната благосъстоятелност, национализмът е в една или друга степен органична част от всяка демократична политическа сцена.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ